ЗВЕЗДЕН ГОСТ
IMANY: Америка е страната на свободата, но не точно
IMANY и цветовете на страстта
Автор : / 5828 Прочита 8 Коментара
© Eugenio Recuenco
Родена е в Мартиг, близо до Марсилия, а корените й идват от Коморските острови в Африка. Африка винаги е в душата й. Можем да усетим слънцето, горещите дни и мелодии в топлия й, красив и елегантен глас. Била е състезателка по лека атлетика, модел, но музиката, както казва тя, винаги е била около нея, още от старото радио на баща й, на което той слушал Боб Марли.
IMANY е една от най-обичаните изпълнителки в света заради кадифеното усещане с аромат на кафе в гласа, което ни води в носталгични и романтични пътешествия и ни кара да танцуваме в ритъма на тази гласова магия.
Работи около седем години в САЩ като модел и музикантка, но не успява да издържи на рамката, в която е поставяна като чернокожа красавица - да бъде R&B изпълнителка и нищо повече. Според нея в САЩ чернокожите жени са третирани по определен начин и това не им позволява да правят много неща, които биха искали и за които са талантливи.
IMANY е специален гост и хедлайнер на фестивала Франкофоли в Пловдив и ще можете да я видите на 16 юни, заедно с още куп световни звезди, събрани под небето на Гребната база в древния град.
- IMANY, спомняте ли си първия ви досег с музиката?
- Трудно ми е да кажа, защото родителите ми слушаха доста музика по радиото.
Баща ми слушаше постоянно Боб Марли, музиката беше винаги около мен вкъщи.
На Коморските острови, от където са родителите ми, се пее много, знаете, че в Африка се пее много изобщо. Но не беше нарочно желание на майка ми и баща ми да ми налагат музика, такова беше ежедневието ни.
© Eugenio Recuenco
- Донякъде значи е съдба.
- Да, като се замисли човек, всичко е съдба.
Музиката винаги ми е влиеяела по някакъв начин.
- Стилът ви на пеене е много специфичен и интересен, разкажете повече как стигнахте до него, как го открихте и какво ви вдъхнови?
- Всичко се промени сега, но в началото слушах много неща, интересувах се какво правят другите.
Обичам да разказвам истории с нея. Това си е така и в момента.
Но ако преди ми трябваше вдъхновение - да прочета книга, да гледам нещо, то сега вдъхновението ме сварва докато работя.
Трудно е да се опише, но чувам постоянно музиката в главата си, вече готова.
Преди слушах мелодии и се опитвах да пиша песни по тях. Колкото повече пишеш песни, толкова по-добри стават те. Също така за мен е важно да не се обвинявам, че някоя песен не е станала добре, като някоя друга. Правя повече музика и така има повече хубави и добри песни между тези, които не са толкова добри.
© Eugenio Recuenco
- Как се промени животът ви след големите хитове "Don't be so shy" и "You will never know"?
- Животът ми се промени много! Започнах да пътувам на повече турнета, имах повече възможности. Просто станах много заета!
Разпознаваха ме навсякъде по света, беше невероятно.
В началото не се промени много, защото пътувах по турнета и някак не го бях осъзнала още. Когато спрях и родих, започнах нормален живот, ходех до магазина да си пазарувам. Тогава установих, че животът ми е се е променил малко. Всички ме разпознаваха.
Това ме промени, даде ми повече фенове, повече възможности. Изобщо - повече.
© Eugenio Recuenco
- Какво за вас значат хитовете? Важни ли са те за музиканта?
- Това не е толкова важно за мен.
За мен е важно да мога да творя и да мога да живея от това творене, ако трябва да бъда честна с вас.
Никога не съм го правила за парите, винаги за себе си и моята душа. Винаги съм знаела, че е трудно да бъдеш музикант и да можеш да се издържаш от това, но също така е трудно да бъдеш човешко същество.
Важно е човек да прави онова, което може и иска в пълен интегритет, това е смисълът.
Всички творим нещо, независимо какво. Трябва да бъдеш щастлив с това, което правиш и да поемаш рисковете, когато излизаш извън кутията.
Може родителите ти да искат да правиш това или онова, но ти вътрешно знаеш, сърцето ти те води към нещо. И е важно да правим наистина това, което обичаме. Тогава то се получава.
© Eugenio Recuenco
- Вие сте била атлетка в дисциплина по висок скок, състезавали сте се активно. Каква е връзката между спорта и музиката? Има ли такава?
- Дисциплината. Спортът дава дисциплина, също така в спорта е важна подготовката.
Тренираш усилено за един велик момент. В музиката е същото, репетираш, репетираш, упражняваш се, за да можеш да бъдеш добър и да можеш да излезеш за два часа на сцената.
За тези сюблимни два часа, освен че репетираш, летиш, оставяш си семейството, пропускаш празници, рождени дни, рискуваш социалния си живот. Като излезеш на сцената, забравяш всичко това. Същото е и в спорта.
- Знам, че около седем години сте работила в САЩ и после се връщате във Франция. Каква е разликата от това да си музикант в САЩ и във Франция, в Европа? Какво Франция ви даде повече като артист?
- Върнах във Франция, защото там приемаха хора с различен глас като моя. Когато си цветнокожа жена в Америка, веднага те поставят в рамка: ти трябва да пееш R&B, изглеждаш добре, стилът ти трябва да е такъв, не разбират защо и какво правиш.
Америка е страна на свободата, но не точно.
Във Франция почувствах, че мога да бъде себе си. Във Франция успях да бъда това, което наистина исках. Мисля, че Франция е много по-отворена в това отношение.
© Eugenio Recuenco
- Имате много концерти по света, срещате се с хиляди хора и фенове, животът ви е динамичен. Как успявате да презаредите батериите, как си почивате и отпускате стреса?
- Не е лесно. Опитвам се с малки трикове да си помагам, правя упражнения, гледам филми, разхождам се, оставам сама със себе си.
Сутрин, когато си чуя алармата си пиша дневник и това много и помага, правя го от 19-годишна.
- Скоро ще бъдете на Франкофоли в Пловдив. Идвали сте в България, пяла сте в Пловдив, едно прекрасно място. Има ли значение градът и атмосферата му за концерта, който правите?
- Винаги едно място има енергия, която допринася много за концерта.
Древните останки, древните сгради винаги носят нещо много силно. Обичам да съм в България, пяла съм поне 8-9 пъти и винаги е страхотно. Когато имам турне, искам да минавам през България.
Харесвам хората, те са много топли, мили и търпеливи, много гостоприемни.
- Имате ли специални думи към българските фенове, които очакват с нетърпение концерта ви?
- Наистина и аз нямам търпение. Помня последния ми концерт на Франкофоли, в Благоевград, беше страхотно. Също така искам да кажа на българските ми фенове "Липсвате ми!" (бел.ред. - казва го на български).
Интервю: Юлия ВЛАДИМИРОВА
LP или коя е Лаура Перголизи
Ник Мейсън пред Dir.bg: Младите и днес намират в "Пинк Флойд" обяснения за света
М. Найт Шаямалан пред Dir.bg: Стрийминг платформите нямат нищо общо с киното
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}