СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
LP пред Dir.bg: Свирех на тенис ракета като дете и не вярвах, че е възможно да стана музикантка
Лаура Перголези, чийто специален глас и присъствие никога не можете да сбъркате
Автор : / 3395 Прочита 10 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg/ Снимки: Франкофоли/ Getty Images
Най-големият франкофонски фестивал в света Франкофоли се завръща у нас, в Пловдив на Гребната база на 16 и 17 юни. През двете вечери ще видим звезди като LP, Imany, Метр Гимс и Елена Папаризо.
Специално пред Impressio, Лаура Перголези, по-известна като LP, споделя за своите първи стъпки в музиката и вълнението й, когато идва в България, както и за вдъхновението, което й оказва Дейвид Боуи. Родена в Лонг Айлънд, Ню Йорк, тя има италиански корени. Обича мъжките костюми, татуировките и има изкключително разпознаваем глас. Но освен изпълнител, LP е и брилянтен музикант.
Автор е на хитове за големи имена в музиката като Шер, Риана, Кристина Агилера, Рита Ора и Бекстрийт бойс. Песента ѝ Lost On You я изстрелва в международния хит небосклон през 2015, а LP идва отново в България с последния си албум Churches.
Лаура е андрогинна, различна и свободна. Както в музиката, така и в излъчването си, тя няма граници, а публиката я обича, именно защото обединява, а не разделя. Тя е смела, стилна и мощна в музиката си.
Вижте какво споделя пред нас броени дни преди концерта си на Франкофоли в Пловдив на 16 юни.
- LP, отново ще сте в България. Кажи ми какви са ви впечатленията от българската публика?
- Винаги се удивена, когато съм в България, че изобщо съм на такова място. България определено попада в категорията на местата, на които никога не съм мислила, че ще отида и за мен е чест и удоволствие да имам концерт на такова интересно от историческа гледна точка място.
- Кога за първи път осъзнахте, че искате да станете музикант?
- Мисля, че осъзнах това, когато бях дете, но беше толкова странно. Като пеех и свирех на китара на тенис ракета бях на 7 или 8 години и се чувствах като "рок звезда".
Спомням си, че си помислих: "Уау, това би било най-готиното нещо на света", но знаех, че няма как да е възможно. Или по-скоро мислех, че няма начин да е възможно. Това чувство, че ще стана музикант не бе изградено в мен.
Мисля, че го усетих от малка, но ми отне много време, за да се примиря с тази идея и да започна да го правя наистина.
- Кое е нещото, което винаги ви е движело в музиката и изкуството?
- Мисля, че връзката със себе си и след това и тази с другите.
Разбрах, че гласът и песните ми могат да предложат общуване, което ще ме отведе до много повече хора, отколкото един разговор.
- Разкажете ми за концерта, който никога няма да забравите в живота си.
- Видях Дейвид Боуи на камерен концерт, на който бях поканена от приятел.
Бях доста поразена от преживяното.
Никога не бях виждала някой толкова умел и сигурен в представянето си, в предаването на личността си и идеите на посланията.
За първи път видях толкова андрогинен човек и той стоеше пред мен. Не можех да повярвам на това, което виждам и беше много вдъхновяващо.
- Казвате, че първо трябва да можеш да пишеш музика и след това да си изпълнител. Защо мислите така? Защо е важно да можеш да изразяваш себе си чрез музика?
- Мисля, че можеш да изпълняваш музика и ако не пишеш песни, но връзката между писането и изпълнението определено е много дълбока.
Когато си написал песен и след това я изпълниш пред хората, ти я преживяваш по много различен начини.
Това е нещо, което е излязло от собствените ти дълбини. Не съм сигурна дали е толкова по-различно от това някой да пее песен, която много обича и която е написана от някой друг, но е доста хубаво усещането да си я написал.
- Как ви подхранват срещите с публиката и каква енергия ви носят, дори в трудни и лични моменти?
- Обичам хората. Това не е тайна за никой, който ме познава.
Наистина е радост в живота ми да срещна някого с или без музика.
Но срещата с фен или човек, който споделя, че музиката ми означава нещо за него, това е невероятно. Чувствам се благословена в тези моменти.
- Какво да очаква публиката в България на участието ви на Francofolies в Пловдив?
- Всичко, за което говорим до тук: силна връзка и комуникация между мен и всички останали.
Имам чувството, че когато съм на сцената, всички сме заедно и сме едно цяло. Не чувствам, че публиката просто ме гледа. Имам чувството, че ние сме заедно, аз пея песни и всички ние преживяваме това много емоционално.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}