ANOTHER BRICK IN THE WALL
Ник Мейсън пред Dir.bg: Младите и днес намират в "Пинк Флойд" обяснения за света
Легендарният барабанист на Пинк Флойд идва в София с групата си Saucerful of Secrets на 8 юни
Автор : / 5298 Прочита 7 Коментара
Българската публика ще има удоволствието да види групата Nick Mason"s Saucerful of Secrets, ръководена от емблематичния музикант от Pink Floyd, на 8 юни в Зала 1 на НДК (Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)
Ник Мейсън е един от най-впечатляващите барабанисти на своето поколение и един от основателите на Pink Floyd. Успехът на групата идва към края на 60-те и се разраства през 1970-те, когато звукът им започва да намира стабилна основа в ефирните звукови пейзажи на Дейвид Гилмор и завладяващата тематична визия на Роджър Уотърс.
Ник Мейсън, основател и единствен член на емблематичната британска група, който е в нея през всички фази на развитието ѝ, пое на мащабно турне.
Редом до знаменития барабанист във формацията Nick Mason"s Saucerful of Secrets, създадена през 2018 г., свирят китаристите Гари Кемп от Spandau Ballet и Лий Харис от Blockheads, басистът на Pink Floyd Гай Прат и Дом Бекен от The Orb на клавишните.
Групата Saucerful of Secrets изпълнява музика от ранните години на Pink Floyd, като целта им е да съживят специфичния дух на времето, а не да правят трибют.
Можете да ги гледате на 8 юни в Зала 1 на НДК.
Ник Мейсън е роден в богато семейство в Бирмингам на 27 януари 1944 г.
Дядо му е автомобилен пилот на Бентли и малкият Ник го е гледал дори на Силвърстоун. В своето детство постоянно придружава и баща си по автомобилни състезания на спортния рали-клуб "Винтидж Спортс Кар Клуб", където той е акционер. Така се пристрастява към автомобилните състезания, а по-късно и към колекционирането на елитни спортни коли.
Барабанистът на Пинк Флойд се радва и на невероятна 40-годишна кариера като състезател, дори пет пъти е карал в "24-те часа на Льо Ман", най-известното автомобилно състезание за издръжливост. Това му хоби ясно си проличава от филма "La Carrera Panamericana", в който историята се заплита около рали в Мексико, в което се състезават Ник, Дейвид Гилмор и Стийв О'Рурк (саундтракът е на Пинк Флойд).
Ник Мейсън притежава една от най-богатите колекции на елитни спортни автомобили.
Разговаряме за адреналина от живото свирене пред публика, съдбата на Пинк Флойд и посланията на най-философската рок група на всички времена, които крещят със своята актуалност и днес.
- Здравейте, как върви турнето на бандата? Как се чувствате?
- Добре! В момента съм в Литва и е наистина е невероятно, публиката е страхотна! Разбирам това вълнение, защото почти година и половина не можехме да свирим на живо.
- Наистина е интересно как чувствате вибрациите на публиката, която почти две години също беше ограничена от възможността да слуша музика на живо.
- Да, интересно е, защото в момента толкова много банди вече започнаха да свирят на живо. Всички чакахме това да се случи. И нямаме търпение да дойдем в България!
- Защо все пак решихте да се върнете активно към музикалния живот, свиренето на живо, публиката, шоуто. Създадохте Вашата група Saucerful of Secrets през 2018 година. Кое беше в основата на това решение?
- Има няколко причини. През 2017 г. направихме изложба във Victoria & Albert Museum в Лондон. Работата по нея беше наистина страхотна, но нещо лиспваше. Тогава осъзнах, че всъщност ми липсва чувството да свиря музика пред публика. Тогава Лий Харис даде идея да изляза и да свиря, защото в същото време Роджър свиреше с неговата група, Дейвид също.
Тогава тази идея много ми хареса. И започнах да мисля все повече върху това да свиря ранна музика на "Пинк Флойд". Това е много различно, защото има ужасно много трибют банди, които свирят по-късната ни музика. Хората обаче познават по-малко ранното творчество на групата.
И е много хубаво да могат да го открият. Не само да свирим тази музика, но да пренесем стила на времето, когато сме я правили. Защото за мен е важно не да правя музиката така, както звучи в записа, а да пресъздам атмосферата ѝ.
- The Echoes Tour, с който идвате в София съдържа парчета на "Пинк Флойд", правени между 1967 и 1972 г., вклювате и легендарната Echoes. Някои парчета дори ще бъдат изсвирени за първи път пред публика. Вместо да правите нова музика, вие работите върху музиката на "Пинк Флойд" и я развивате. Защо?
- Мисля, че всичко трябва да се прави едно по едно. Отнело ни е много време да създадем и установим стила, който сме търсили в периода, в който правим музиката си. Би било прекалено сложно да започнем да композираме различна музика за Saucerful of Secrets и да търсим нещо различно. Може би бихме могли да го мислим за в бъдеще, но в момента имаме толкова голям материал наистина, че нямаме нужда от това.
- Много ми е интересно какво е отношението на публиката към ранните Пинк Флойд в Европа и в САЩ. В Америка Пинк Флойд стават по-разпознаваеми след излизането на The Dark Side of The Moon (1973).
- Като цяло ми се струва, че американската публика е по-малко запозната със Сид Барет. Американците смятат, че "Пинк Флойд" започва именно с The Dark Side of The Moon, тъй като продажбите на този албум в САЩ подсказват това.
Разликата е такава, че американците откриват "Пинк Флойд" през 1973 г., а голяма част от европейците знаят за групата още през 1967 г. и познават много повече музиката ни от тези години. Това е страхотно, защото днес виждаме как те разпознават тези парчета.
Има елемент на носталгия, когато слушаш нещо, което не си чувал дълго време. Тъй като наистина - никой не е свирил тези ранни парчета. Повечето трибют банди се фокусират върху The Dark Side of The Moon и след това.
- Все още "Пинк Флойд" имат непоказани творби от музиката, която сте правили в края на 60-те. Сигурна съм, че публиката се вълнува много от това "пътуване".
- Да, така е. Всъщност ние в момента имаме около 15-20 песни оригинален материал на "Пинк Флойд", който аз разработвам. Трябва да се правят избори и това е моят избор.
- Предвиждахте ли за себе си такава зашеметяваща кариера на барабанист? Всъщност Вие следвате архитектура в университета, барабаните са били вид странично хоби.
- Не, изобщо дори не съм си представял, че това ще се случи.
Аз бях убеден, че ще стана архитект, прекарах четири години, следвайки архитектура. Любопитното е, че наскоро отново срещнах един от моите преподаватели от онова време - архитектът Лорд Норман Фостър, с когото създадохме една изложба в музея Гугенхайм в Билбао. Тази изложба е за архитектура и коли. Две неща, които обичам много. И е вълнуващо да работиш с човек, с който си бил свързан преди 50 години.
- Как Ви се отрази разделението в "Пинк Флойд" между Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор? Как понесохте този конфликт?
- Мисля, че за огромна част от историята и работата в музикално отношение на "Пинк Флойд", Дейвид и Роджър работиха перфектно заедно! И свършиха прекрасни неща.
Но в много групи се случва така, че с развитието си, музикантите започват да имат различни търсения за това как трябва да изглежда групата. Наистина е много трудно, почти невъзможно една група да оцелее завинаги заедно.
И Бийтълс не успяха да го направят. Единствените, които успяха са Роулинг Стоунс, които са заедно вече 60 години и просто са се научили как да работят заедно. Много е тъжно, но мисля че търпението между Роджър и Дейвид беше напълно изчерпано. И не мисля, че е възможно то да се върне отново.
- Вие сте единственият постоянен член на "Пинк Флойд" и участващ в абсолютно всички албуми на групата. Защо? Отдаден сте изцяло на каузата?
- Не. По-скоро мисля, че ме мързеше да си търся друга работа. Мисля си, че барабанистите винаги се нуждаят от останалите, за да могат да правят каквото и да било.
За мен нещата винаги са продължавали да функционират, дори и когато Роджър напусна групата. Същото беше и със Сид. За мен все още предстояха неща, които исках да направя и нищо не беше свършено.
- Как мислите, разривът между Уотърс и Гилмор, който е заради различните им виждания към това какво трябва да е "Пинк Флойд", разделение ли е между музика и политическа ангажираност?
- Не мисля. Роджър е политически настроен, винаги е бил такъв. Снахата на Дейвид пък е украинка, той също се включи с послания за войната.
Тоест всеки подкрепя каузите, които иска. Проблемът между тях беше музикален и свързан с това как да се пише музика. През годините винаги сме се подкрепяли взаимно по отношение на политическата ни ангажираност.
Роджър Уотърс, Ник Мейсън, Сид Барет и Ричард Райт (Снимка: Getty Images)
- Какви са Ви отношенията с Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор в момента?
- Свирих с Дейвид преди шест седмици за един запис, който стана много добре, а когато с моята група Saucerful of Secrets бяхме в Америка преди няколко години, Роджър излезе на сцената с нас и свири. Трябва да питате и тях - но за мен личните ни отношения с всеки един от тях са много добри!
- Кое е онова, което направи "Пинк Флойд" вечна група, чийто идеи и космос не спират да вълнуват меломаните. Експериментите с психиделичен и прогресив рок ли създават това усещане за абсолютна цялостност и автентичност, или пък може би съчетанието им с изразяването на деликатни човешки емоции и вътрешни битки?
- Сложно е, но мисля, че е комбинация от добро усещане за музика и наистина добри песни.
Писането на Роджър е интересно, защото тогава той е писал песните си на 24-25 години, но тези песни са релевантни на хора, които са на 50-60 сега. Това е нещо, което прави Пинк Флойд постоянни във времето. Парчетата на групата винаги са били много над просто тийнейджърска любов и драми.
- Точно това исках да Ви попитам. Всъщност с The Dark Side of The Moon "Пинк Флойд" разглежда теми като алчност, война, времето, страха от смъртта и психическите проблеми в човешкото същество. Как философията на групата резонира в днешно време, когато тези въпроси пак са ужасно актуални?
- Така е, те са актуални на днешните хора и интересното е, че младите намират в тях изключителни послания, с които отново се идентифицират.
Това е велико, защото днес е много трудно наистина да чуеш музика. Има толкова много, всичко е налично, толкова много песни, толкова много музиканти. Излиза нова песен и тя се забравя след 10 минути. Затова мисля, че е страхотно, че младите днес намират в "Пинк Флойд" обяснения за света. Както и по-възрастните, при които със сигурност има елемент на носталгия.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fnik-meysan-pred-dir-bg-mladite-i-dnes-namirat-v-pink-floyd-obyasneniya-za-sveta&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F05%2F31%2F2365148%2F768x432.jpg%3F_%3D1653980565&description=Ник Мейсън пред Dir.bg: Младите и днес намират в "Пинк Флойд" обяснения за света', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}