ЗВЕЗДИТЕ НА 60-ТЕ
Денят, в който Джими Хендрикс запали китарата си
Единствената му двойка в училище била по... музика
Автор : / 6141 Прочита 0 Коментара
Колие и медальон носени от Джими Хендрикс на сцената на прочутия поп фестивал в Монтерей през 1967 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
На 31-ви март през 1967-а година легендарният китарист Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала "Астория". По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. Този изключително надарен музикант - китарист, певец, текстописец и продуцент, постига огромен успех, но има лош жизнен край заради пристрастеността си към наркотиците.
А кариерата му е наистина зашеметяваща - името му заема първо място в класацията на списание "Ролинг Стоун", нарежда се в плеадата легенди като Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс и др., като надгражда техния професионализъм с новаторства: използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Израстването му като музикант е повлияно от блус-китаристите, но той постига много повече от познатото до него блус-звучене. Хендрикс обогатява начина на свирене на рок-китара със свой собствен стил - по ненадминат и до днес начин. Същевременно композира музика и негови песни се изпълняват и до днес от стотици музиканти.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Джими Хендрикс е не само музикант, неговата личност се превръща в една от емблемите на хипи движението през 60-те години на миналия век.
Познатото мото - "секс, наркотици и рокендрол" белязва цяло едно поколение, а той е един от символите му.
Джими Хендрикс е смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката - звезда от ранга на Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и "Бийтълс".
Ето защо мнозина се питат, защо един толкова успял музикант ще посегне на китарата си?! При това, не веднъж?!
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Джеймс "Джими" Маршал Хендрикс (James Marshall "Jimi" Hendrix), е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942-ра година. Първото споменато - популярното си име, получава по-късно, в знак на почит към покойния му чичо - брат на баща му.
Малкият Джеймс израства като доста свито и срамежливо момче. Семейството не е от най-щастливите: родителите му се развеждат и 7 години след развода майка му умира. Тогава Джими е едва на 16. Заживява при баба си по майчина линия - индианка. Тя го научава на гордост и достойнство, с което той ще се отличава до края си, ще остане верен на корените си.
Първата си китара Джими получава от баща си като подарък. Струвала 5 долара. Вероятно баща му му я купил, защото единствената двойка на момчето му в училище била по... музика.
А какво запалва младежа да свири ли? - Джими гледал един концерт на Елвис Пресли в Сиатъл. Буквално бил като зашеметен от любовта на публиката към него. Първите участия на Джими са в малки банди в Сиатъл. Но идва времето да постъпи в армията. Служи като парашутист. Междувременно, заради шофиране на крадена кола се сдобива с 2-годишна присъда, и армията де факто го спасяв да не я лежи.
Но казармата се оказва не по-малко наказание за него. Затова Джими приема с радост счупването на глезен при един скок с парашут, заради което е освободен от военна служба по здравословни причини. Преди това опитвал и други начини да махне унформата, като да речем да се прави на хомосексуалист, но психолозите в армията не се хванали на симулациите му.
1970 г. На летище "Хийтроу" в Лондон (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Бог бил добър към него и Джими се уволнява от армията навреме - 3 години преди Виетнамската война. Песните му от онзи период, обаче, се превръщат в любими за голяма част от сражаващите се американски войници. Особено кавъра "All Along the Watchtower" на Боб Дилън.
Джими Хендрикс напуска Сиатъл и се установява да живее в Нешвил. Съдбата го среща с големи изпълнители като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, с които има честта да свири на някои от концертите им.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Най-накрая, през октомври 1965-а година подписва и първия си договор с импресариото Ед Чаплин. Условията са повече от смешни - ще получава по 1 долар и 1% от правата върху записите с Къртис Найт. През 1966-а сформира своя група - "Jimmy James and the Blue Flames", и се установява в Ню Йорк.
През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа - една от най-важните личности в неговия живот. Благодарение на Запа, Джими ще почне да си служи с ефекта "уа-уа" на китарата си, и ще се превърне в най-големия майстор на този ефект.
Август, 1970 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Продуцентът на "Ролинг Стоунс" го вика на прослушване, но странно защо Джими не успява да го впечатли. Не се стига до договор между тях.
За сметка на този неуспех, съдбата му праща бас-китариста на "Енимълс" - Чаз Чандлър, който го отвежда в Англия и му урежда договор с продуцента Майкъл Джефри. Джефри от своя страна помага на Джими Хендрикс да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Това е групата, с която Джими Хендрикс ще завладее масите. Цялата британска индустрия ще го иска. Впечатляващата китарна техника и ефектното сценично присъствие на Джими Хендрикс бързо спечелват уважението на всепризнати звезди като Ерик Клептън - двамата стават близки прииятели. Хендрикс се сприятелява и с членовете на "Бийтълс". Талантливите се "надушват", както се казва - във въздуха.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" стават хитове в Топ 10 класациите по света.
По онова време китаристът се катери към върха и споделя щастието си с приятелката си Кати Ечингам. Двамата си наемат квартира на улицата, на която е живял Хендел. Джими изпитвал страхопочитание към легендарния композитор и се гордеел, че живее именно на "неговата" улица.
Когато не е на сцената и не се дрогира, той си е все онова стеснително и чувствително момче, което е бил като дете.
1970 г. Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Първият албум на новосформираната група - "Are You Experienced", излиза през 1967-а. Той съдържа балади, поп-рок и песни в психеделик стил.
Предстои големият концерт в лондонския театър "Астория" на 31-ви март 1967-а, на който пред очите на публиката Джими изгаря китарата си, а ръцете му пламват като факли. Откаран е в болница.
Този артистичен акт е възпрет от публиката нееднозначно - повечето виждат зад палежа влиянието на наркотиците. Джим е погнат от управителите на театъра заради пораженията на сценичното оборудване.
Китарата на Джими Хендрикс от 1965 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Напук на всичко, славата му вече е преминала зад Океана и оттам получава покана за първия си концерт пред американска публика. Предстои да се случи нов пълен "шаш" - по време на изпълнението на "Wild Thing" Джими отново запалва китарата си и изумява публиката с "повторението" на английския инцидент. Това доказва на всички, че вече не може да се контролира.
Дивият стил на свиренет му, обаче, буквално побърква младежката публика. Цялото турне на Джими Хендрикс в Америка минава под знака на повече от възторжена - буквално полудяваща публика. А Джими измисля все нови и нови похвати, за да държи феновете си в напрежение и възторг: свири със зъби, мята китарата зад гърба си, и продължава да подпалва китари...
Славата му все повече расте. Издава и втори албум - "Axis: Bold as Love". Той се отличава от първия с повечето си студийни ефекти. Този албум има уникална история - Джими забравя в едно такси записа на едната страна на плочата, и се налага да възстанови песните по стари записи.
Случва се и още нещо - повече трагикомично - художниците на обложката не го представят като индианец, а като индиец. Джими и останалите от групата лъсват на корицата като индийски божества.
През 1968-а между членовете на групата започват разногласия. Особено чести са конфликтите между Джими и Ноел Рединг. Джими Хендрикс все повече не може да се владее и става публично известно, че прекалява с наркотиците.
По време на едно турне, докато групата е в Стокхолм, Джими - пиян и дрогиран, изпада в бяс и разрушава хотелската си стая. Арестуват го. После за кратко изглежда вразумен и работи усилено по третия албум - "Electric Ladyland" - първият двоен албум на групата.
За близкото му обкръжение, обаче, е ясно че не може да скъса с дрогата. Нощем пие и се дрогира, и държи да записва на живо рано сутрин. Това се превръща в негов стереотип, който дразни останалите в групата. Те не искат да работят по този начин.
Все по-често бесовете на виртуозния музикант се сменят с мигове на разкаяние и обещания за ново начало. Решава да се завърне в Америка и там да създаде собствено звукозаписно студио. През 70-те вече притежава "Electric Lady". Там записват "Пинк Флойд", след като при обир са откраднати инстументите им.
В онзи период Джими Хендрикс става известен сред колегите си музиканти като чутовен работохолик и перфекционист - това не може да му се отрече, наред с неоспоримия му талант. Затова много музиканти започват да предпочитат студиото му. Но така е само в началото. Бавно и постепенно, под въздействието на наркотиците, първоначалната строга дисциплина на работа в студиото му, започва да се измества от хаоса и постоянното присъствие на тълпи от външни хора.
Това е неприемливо за някои и те го споделят с Джими, но той продължава да си прави, каквото му хрумне. Чандлър напуска Джими и продава дяловете си, за да се раздели с него завинаги. Следващият, който го напуска, е басистът Ноел Рединг, с когото имат стари разногласия. Джими е принуден да замести перфектния музикант с орган.
Видимо тъжи за Ноел и успява да си го върне с песента "Little Miss Strange". Но отново за кратко. А следващият албум, кръстен на името на студиото, отново не минава безпроблемно. Пак заради обложката. Звучи неправдоподобно, но и този път художниците я "сбъркват". Слагат върху обложката снимка на голи жени, което е в пълно противоречие с тематиката на албума. Неуважение показват и от звукозаписната компания, като бъркат заглавието на албума - "Electric Landlady".
1960 г. Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През 1969-а групата на Джими Хендрикс напълно се разпада. Последното й участие се състоява през юни 1969-а на "Denver Pop Festival". Публиката на този концерт вече е научила от пресата, че малко пред това - в края на м. май Джими е бил арестуван на летището в Торонто, след като в багажа му е бил открит хероин и е бил освободен срещу гаранция от 10 000 долара. Въпреки това хората го обичат и се надяват любимецът им да се отърве от пагубната власт на наркотиците.
1-ви октомври 1967 г. С наградата на Радио 1 (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
През август 1969-а Хендрикс сформира нова група, наречена "Gypsy Suns and Rainbows" за участието си на фестивала Уудсток. Групата включва Хендрикс на китарата, Били Кокс на бас, Мич Мичъл - барабани, Лари Лий - ритъм китара и Джери Велез и Джума Султан на барабани и перкусии. Репетират няколко седмици в една вила близо до Уудсток и създават няколко парчета - "Villanova Junction", "Message of Love" и "Izabella".
На "Gypsy Suns and Rainbows" е отредено да свирят последни на фестивала, но лошото време попречва на сценария. Налагат се паузи, през които голяма част от публиката си тръгва. А Хендрикс, напук на времето и намаляващата публика, е във вихъра си. Именно тогава свири възторжено импровизирана версия на "The Star-Spangled Banner".
Според мнозина това е неговата най-добра антивоенна творба. Той самият отрича да е така. През 1970-а ще свири на живо антивоенната си композиция "Machine Gun" - най-доброто му китарно соло, според познавачите.
И след този грандиозен успех, изведнъж се проваля, като изпълнява по ужасен начин "Who Knows" на сцената в Ню Йорк, а посредата на следващото си изпълнение внезапно спира да свири и казва на микрофона: "Ето какво се случва, когато Земята се е.ава с Космоса". Охраната буквално го завлича зад кулисите, защото изглежда напълно непредсказуем. Естествено, бил е дригоран.
Някои подозират мениджъра Майкъл Джефрис, че нарочно е провокирал преди това Джими да се надруса до такава степен, че да си наммери мотив да прекрати отношенията си с Джими, но това не изглежда логично, защото Джефрис не е имал официален договор с "Band of Gypsys". Но пък, контрират други, това му е било нужно, за да върне старата група с Мич Мичъл и Ноел Рединг? Това вече звучи правдоподобно, защото става точно така. Старата група се завръща, но отново за кратко. След поредното скарване, Джими Хендрикс за пореден път се разделя с Ноел Рединг, като го замества с Били Кокс. Двамата с Били свирят пред 400 000 души на Поп фестивала в Атланта, Джорджия.
През август същата година е последното появяване на Джими Хендрикс във Великобритания на "Isle of Wight Festival". Публиката ясно подсказва, че иска да слуша старите му хитове и това го прави раздразнителен.
На 6 септември 1970-а година е последното изпълнение на легендарния китарист на живо на "Isle of Fehmarn Festival" в Германия, където е освиркан от публиката. Дрогиран и напълно неадекватен, той й отвръща с неприлични жестове. Били Кокс напуска демонстративно сцената и още същата вечер се връща в Щатите. Пресата обсъжда осъдително поведениието на Джими Хендрикс.
Седмица по-късно, сутринта на 18 септември 1970-а година, Джими Хендрикс е намерен мъртъв в апартамент на хотел "Samarkand". Става известно, че е прекарал нощта с германската си приятелка Моника Данеман. Аутопсията показва, че е получил задушаване, след като собственото му повръщано е попаднало в трахеята.
По-късно Моника свидетелства, че преди да се почувства зле и да почне да повръща, Джими се нагълтал с 9 приспивателни. Показанията й са били приети като достоверни. 4 години по-късно Моника започва да представя и друга версия - че Джими е бил още жив в линейката, което влиза в пълно противоречие с доклада на медицинските власти.
Самата Данеман се самоубива през 1996-а по време на започнало ново разследване, по обвинение от приятелката на Джими Хендрикс - Кати, че Моника има вина за смъртта му.
След онзи концерт на 31-ви март, когато Джими Хендрикс за първи път изгаря китарата си, той повтаря тези палежи през годините няколко пъти.
Китарата, която свързват с неговото име е "Fender Stratocaster" или "Strat". Той купува първия си "Strat" около 1965-а година и използва преимуществено тази марка китари, като по този начин я прави още по-известна и обогатява производителите й. Хендрикс купува десетки "Strats", като подарява такива китари и на приятели.
Китарата на Джими Хендрикс от 1965 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Вероятно мнозина се питат, а какво се случва с обгорената първа запалена китара? - Тя е марка "Stratocaster" и Джими я подарява на Франк Запа. Запа я поправя и свири на нея в периода 1970 - 1980 г. През май 2002-ра година синът на Запа се опитва да продаде легндарната китара на аукцион, за сумата от 1 милион долара, но не успява.
Китарата на Джими Хендрикс от 1965 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
А бялата китара "Strat", с която Джими Хендрикс свири на Уудсток, е продадена през 1990-а година от аукционната къща "Сотбис" за 295 800 евро, и препродадена през 1993-та година за 1 275 000 евро.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}