Легендарният поет и музикант Боб Дилън на 24 май стана на 76 години. Истинското му име е Робърт Алън Цимърман и е роден през 1941 г. в Дълют, Минесота, САЩ.

Една от култовите фигури в рок музиката, а според списание Rolling Stone, втори по значимост в историята й, миналата година стана носител и на Нобелова награда за литература. Отличен е, защото "създаде нов поетичен начин на изразяване във великата американска музикална традиция". И защото Дилън е "вероятно най-великият жив поет", посочват от Шведската академия.

Боб Дилън

Той е първият автор на текстове за песни, който получава престижното отличие. Постоянният секретар на Шведската академия Сара Даниус сравнява Дилън с Омир и Сафо. Много от техните стихове са били представяни под музикален съпровод. И Боб Дилън може да бъде слушан и четен, като и в двата случая е еднакво увлекателен за публиката. Така той се присъединява към групата от известни лауреати, включваща творци като Томас Ман, Самюъл Бекет, Габриел Гарсия Маркес и Дорис Лесинг.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Новината е посрещната противоречиво, а самият Дилън приема отличието с мълчание. В средата на ноември 2016 г. в официално писмо до Нобеловия комитет той съобщава, че няма да присъства на церемонията по награждаването. Изпраща обаче речта си, която е прочетена вместо него от Азита Раджи, посланик на САЩ в Швеция. Изпълнението на Пати Смит на "A Hard Rain's a-Gonna Fall" трогва публиката до сълзи.

Голяма част от най-популярните песни на Боб Дилън са създадени през 60-те години на 20-ти век, когато той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в Съединените щати. Някои от песните му, като "Blowin' in the Wind" и "The Times They Are a-Changin'" се превръщат в химни както на движението за граждански права, така и на антивоенното движение.

Президентът Обама му връчва награда в Белия дом (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Дилън прави революция в писането на поп песни, като използва по-откровени и дълги текстове, често определяни като поеми. Ранната поезия на Дилън включва много политически, социални и философски елементи, които са част от контракултурата, преживяваща нов разцвет през този период. Разширява съществуващите жанрове и включва в музиката си елементи на различни стилове, като фолк, блус, кънтри, госпъл, рокендрол, рокабили и дори джаз и суинг.

Ето някои любопитни факти от живота му:

- Преди официално да стане Боб Дилън, Робърт Алън Цимърман за кратко се подвизава с прозвището Елстън Гън.

- Първият му професионален запис е за Хари Белафонте - Дилън свири на хармоника. - Едно от хобитата му е да играе шах и с годините става много добър.

Младият Дилън

- Първият вариант на текста му на "Like a Rolling Stone" е бил дълъг 6 страници.

- Крис Кристофърсън е бил пазач в студиото в Нашвил, където Дилън през 1969 година записва Nashville Skyline.

- Освен музикант, Дилън е и талантлив художник. Обложката на албума му от 1970 г. Self Portrait е негово дело.

- След като Елвис умира, Дилън не проговаря на никого в продължение на седмица.

С първата си любов Сузи Ротоло

- През 1987 г. Боб Дилън прави турне от шест концерта с Grateful Dead.

- Брус Спрингстийн го представя по време на церемонията за въвеждането му в "Рокендрол залата на славата" през 1988 г. с думите: "Няма нито една душа, която да не му дължи благодарности."

- През 2008 г. комитетът на наградите "Пулицър" отличава Дилън за неговите "композиции с невероятна поетична мощ".

- От 1988 г. като част от неговото "Безкрайно турне" Боб Дилън изнася поне по 100 концерта годишно. На 3 юни 2010 г. той беше и в България.

- Два пъти е женен и два пъти разведен, има 6 деца и 9 внуци. На колата му има лепенка, на която пише "Най-великият дядо на света".

Съпругата му Сара, която го задържа до себе си цели 12 години

Със Сара и децата им

- Той е от артистите, обект на най-безжалостно пиратство. Въпреки, че взема най-строги мерки, за да опази творчеството си, лентите непрекъснато изчезват от заключени сейфове и по неведоми пътища се оказват на черния пазар.

- Предизвиква безпределна лоялност у феновете си, напомняща много за таен култ - сред любопитните примери за размерите на обсесията по него е историята на мъж на име Уебърман, който в продължение на месеци се рови в боклука му и издава книга, посветена на "находките" си.

Освен за публиката, песните му са безкраен източник на вдъхновение и за колегите му музиканти - достатъчно е да споменем версията на Джими Хендрикс на "All Along the Watchtower", "Masters of War" в изпълнение на Pearl Jam, "Knockin" on Heaven"s Door" във варианта на Guns"N Roses... Списъкът е дълъг.

Младият Дилън

Но това не пречи на някои от легендарните му колеги да правят твърде злобни коментари по негов адрес: " В края на 90-те, видях Боб на летище "Хийтроу". Изглеждаше като амбулантен търговец, като просяк, едва го познах" - разказва Пол Маккартни, а после си спомня как Джон Ленън и Боб си правили смъртоносни хероинови партита на четири очи. "Не мога да повярвам, че е жив", допълва Маккартни.

С Джоан Бейз

Мик Джагър също си развързва езика по отношение на Дилън: "Били ли сте на концертите му? Той не поздравява публиката, изобщо не общува с нея и дори не се сбогува. Излиза, пее и си тръгва. По нищо не личи да изпитва и грам удоволствие. И въпреки това вече 40 години поддържа около 10-ина къщи, а живее реално в буса си и се грижи за куп жени и деца, макар че на практика е сам. Можете ли да ми обясните това?!", чуди се той. И наистина е за чудене как оцелява след толкова алкохол, наркотици и изпепеляващи любови! Според някои биографи е признал девет от общо 11-те си деца, според други - само децата от съпругата си Сара Лаундс, която успява да го задържи до себе си цели 12 години, ражда му четири деца и го вдъхновява за най-хубавите му песни.

1969 г. Със Сара, снимани от папараци

Едва преди няколко години става ясно, че има още един брак - с афроамериканската си беквокалистка Каролин Денис, продължил шест години и имат дъщеря Дезире.

Предлагаме ви избрани мисли на Дилън:

Всеки си има своя представа за това кой е поет. Робърт Фрост, президентът на САЩ - Линдън Джонсън, Т. С. Елиът, киноактьорът Рудолф Валентино - всички те са поети по-своему. Аз обичам да си представям, че съм момчето, което ви подава електрическата крушка.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Никой не е напълно свободен, дори птиците са приковани към небето.

Цялата истина на света е част от една голяма лъжа.

Хората днес все още живеят на масата с огризките от 60-те години. Музиката и идеите от онова време все още са около нас.

Вие ще умрете. Може да е след 20 години, може да е утре, може да е по всяко време. Аз също. Няма да ни има. Светът ще продължи без нас. Всеки трябва да свикне с тази мисъл и да реши колко сериозно ще гледа на себе си.

Много се говори за равенството. А единственото общо нещо между нас, хората, е че всички ще умрем.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За мен бъдещето е нещо от миналото.

Аз съм против природата. Не се интересувам от нея. Смятам, че природата е много неестествена. Истински естествените неща са мечтите, които природата не може да докосне с разпада си.

Ето как стоят нещата между мен и религията. Истината е проста: намирам религиозността и философията в музиката. Никъде другаде.

На аудиенция при папата

Аз се смятам преди всичко за поет и на второ място - за музикант. Живея като поет и ще умра като поет.

Поет е някой, който не би се нарекъл поет.

Нищо не може да засегне гласа ми. Толкова е лош.

Тази земя е вашата земя. Тя, разбира се, е и моята земя, но светът - така или иначе - се ръководи от хора, които изобщо не слушат музика.

2009 г. в Калифорния (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Смъртта не означава нищо за мен, стига да успея да умра бързо.

Какво дължа на останалата част от света? Нищо.

Парите не говорят, те псуват.

Хората рядко правят това, в което вярват. Те правят онова, което им е удобно, след това се разкайват.

Говоря от името на всички нас. Аз съм говорителят на едно поколение.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ако не бях Боб Дилън, вероятно щях да мисля, че Боб Дилън има отговорите на много от моите въпроси.

Когато за пръв път чух Елвис, разбрах, че никога за никого няма да работя и никога никой няма да бъде мой шеф. Почувствах се така, сякаш съм избягал от затвора.

Вече не съм много млад. Затова всяка сутрин като се събудя и усетя прилив на сила, си мисля: "Отлично! Изглежда няма да се срещна с Елвис толкова скоро."

Аз съм от Минесота. Това е място, където нищо не се случва. Няма да лъжа и да твърдя, че изчезнах оттам, защото съм смятал да обиколя света или да го покоря. Вижте, аз просто се махнах и после мислех само за едно нещо: никога не трябва да се връщам там.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Баща ми беше обикновен човек и всичко, което ми остана от него, са думите му. Веднъж той ми каза: "Сине, знаеш колко лесно е да се окаляш в този живот и то така, че дори родителите ти да се отвърнат от теб. Затова помни: ако това се случи, единственият, който ще продължи да вярва в твоята способност да се изправиш, ще бъде Господ Бог."

Зад всяко красиво нещо има някаква болка.

Политиците предизвикват повече проблеми, отколкото са спосoбни да разрешат.

 Няма нищо по-стабилно от промяната.

Когато гледам новини, разбирам: светът се движи от хора, които никога не слушат музика.

2011 г. Президентът Обама му връчва награда в Белия дом (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Моралът и политиката с твърде далечни едно от друго понятия.

Ненавиждам дрънкането за равенство. Единственото, в което хората са равни, е това, че всички някой ден ще умрат.

За да разберете нещо за мен, просто чуйте песните ми. Важното е да изберете правилната. Все пак аз не съм драматург, така че персонажите във всичките ми песни - това съм аз.

За да си поет съвсем не е задължително да пишеш нещо. Някои хора цял живот работят в бензиностанция, но са поети.

1963 г. Две икони - с Джоан Бейз

Музиката трябва да бъде такава, че да се забие в главата ти като зъбобол.

Много се обезкуражавам като гледам как днешните млади хора ходят по улиците със своите мобилни телефони и айпади в ръце, потънали във файлове и видеоигри. Всичко това ги ограбва като личности и не им позволява да се настроят на вълните на реалния живот. Разбира се, те са свободни и могат да правят всичко, което искат, (ако изобщо можем да говорим за свобода в този случай), но свободата днес струва скъпо и аз се надявам, че те ще успеят да разберат това, докато пропиляват живота си с разни електронни глупости.

Младият Дилън

Успехът е възможността да се събудиш сутринта и да заспиш вечерта, успявайки между тези две събития да правиш това, което истински харесваш.

Вдъхновението не ни посещава много честно. Така че го грабвай там, където си го срещнал.

Невъзможно е да бъдеш мъдър и влюбен едновременно.

В началото на кариерата си

Всички казват: Дилън не говори с никого. Що за глупост! Аз не излизам пред публика за това.

Да бъдеш забележим е тежко бреме. Христос е разпънат на кръста, защото е станал твърде забележим. Аз винаги предпочитам да изчезна.

Валерия КАЛЧЕВА