ГЕНИЯТ НА ЗЛОТО
Клаус Кински: Предпочитаният психопат
На 23 ноември се навършиха 30 години от смъртта на гениалния и в същото време ужасен германски актьор
Автор : / 4922 Прочита 1 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/ Getty Images
Безпокойство. Това е думата, с която можем да свържем сложната личност на Клаус Кински. Персонажът на ексцеса, който се е страхувал от собствените си неконтролирани изблици на гняв. Все пак той умира тихо на 23 ноември - без характерната за него буря от амбивалентни чувства.
Кадър от спагети уестърна "Трима срещу дявола" (Снимка: Getty Images)
Преди смъртта си Кински се самоизолира. Мястото, където се установява е една дървена колиба по билото на хълм на около час път с кола от Сан Франциско. Точно тук Кински получава сърдечен удар - годината е 1991. 65-годишният мъж умира най-вероятно в своя сън.
Това е тихият край на един радикално ексцентричен живот.
Клаус Кински винаги е бил звезда на крайностите. Обожаван и също толкова мразен. Той е гений, отприщен в творчеството си, свободата и ужаса, който произвежда. Клаус Кински е велик актьор, но за него важат и думите луд и егоцентричен. Кой обаче може да го съди?
Неговите близки с ужас описват пристъпуте му на гняв. Независимо дали те са на сцената, в токшоу или някъде в личното пространство. Усети ли се провокиран, Кински лесно откача. И след това не е възможно никой да го спре.
Актьорът с особено отличително лице на злодей психопат ни пронизва във всяка една своя роля. Това именно му носи доста роли и световна слава. Клаус Кински участва в около 140 филма и според него всички те са такива, че "да ти се доповръща". И въпреки това, той е още по-убеден в своето величие. Кински винаги е на лов - за секс, пари и възхищение.
Клаус Кински с неговата трета съпруга - виетнамката Мин Хой (Снимка: Getty Images)
Клаус Кински и съпругата му Номер 3 - виетнамката Мин Хой (Снимка: Getty Images)
Между гения и тиранина
Клаус Кински е роден на 18 октомври през 1926 година в Източна Прусия, Сопот, Гданск (днешна Полша). Роден е с името Клаус Гюнтер Карл Накшински.
Син е на аптекаря Бруно Накшински и медицинската сестра Сузане Накшински. През 1930 г. семейството се мести в Берлин. Още като ученик на Кински му се налага сам да изкарва прехраната си.
През 1944 г., когато е на 16, Кински е призован във Втората световна война във Вермахта. На западния фронт попада в британски плен в Холандия. Именно в театъра на лагера започва да играе първите си роли. Въпреки че никога не е учил актьорско майсторство, през 1946 г. вече играе и по известните сцени на Берлин.
Поради враждебния си характер обаче, често е бил изхвърлян.
През 1947 г. получава първата си роля във филма "Моритури" на режисьора Ойген Йорк. Филмът разказва за бежанците от концлагерите, които се укриват от германските войници. Филмът е бил скандален за времето, в което излиза и срешу него и екипа му е имало много заплашителни писма, а поради прожекцията му в едно кино в Хамбург, то е срутено със земята.
Кински става популярен най-вече през 60-те години на миналия век с германските екранизации по Едгар Уолъс.
Международната му кариера започва през 1965 г. с "Доктор Живаго" на Дейвид Лийн. Във филма участват Джули Кристи, Омар Шариф, Алек Гинес, Род Стайгър, Ралф Ричардсън и Джералдин Чаплин. Той печели цели 5 награди "Оскар".
След това режисьори като Серджо Леоне го забелязват. В спагети уестърните той разбира се е убиецът, човекът, който главно реже глави с рошава коса и леден поглед на социопат.
До един момент. Когато и на хората в Рим им писва от него и яростните му настроения. Тогава той попада в "черния списък" и бива отхвърлян за нови роли.
Тогава заминава за Париж, където не успява да се утвърди, също така и в САЩ.
"Безпрецедентното присъствие"
В тази криза в кариерата и в личностните му отношения с хората, Вернер Херцог се появява като спасител. Младият тогава германски режисьор се възхищава от "присъствието на Кински, което е безпрецедентно в историята на киното". Заедно снимат пет филма, между които "Агире, гневът Божи" (1972), "Носферату - фантомът на нощта" (1978) и "Фицкаралдо" (1981). Това винаги са роли на самотници, аутсайдери, които Кински успява да изиграе с огромна енергия.
Херцог не обича снимането в студио, снимал е всякакви диви истории в най-далечните джунгли и пусти места в света. Но сякаш най-сложния и възвишен акт, който прави е това да "опитоми" Кински. Това не е лесна задача.
Петте филма на Херцог с Кински са си живо чудо. В тях режисьора успява да извлече истинската сила на актьора и по някакъв начин да го подчини на своите виждания. Това разбира се не е преминало безпроблемно.
Самият Кински прилича повече на торнадо, на природна стихия, отколкото на актьор, изведен в джунглата за снимки. Херцог споделя, че Кински се е съгласявал да прави много рискови сцени в името на добрия кадър.
Той казва: "Кински беше променлив като самия пейзаж. Понякога желаеше да сътрудничи, понякога не."
Индианците, живеещи в Перу, където са правени снимките на "Агире, гневът Божи" са се приближили до Херцог и са му предложили да убият Кински вместо него. Вернер Херцог признава, че доста се е замислил над това предложение, но в крайна сметка се отказал. Режисьорът обаче насочва пистолет срещу Кински и го заплашва, че ще го убие лично след пореден опит на актьора да напусне снимачаната площадка, след което ще гръмне и самия себе си. Този ултиматум изглежда е подействал положително на Кински.
В интервю от миналата година за Ню Йорк Таймс, Вернер Херцог е запитан дали понякога мисли за Клаус Кински. На въпроса той отговаря:
"Не много често. Той наистина не ми липсва. Но свършихме важна работа. Може ли да добавя нещо? Съвсем наскоро бях нападнат с думите: "О, вие сте работили с човек, който е изнасилвал дъщеря си." Докато работихме заедно, нямах представа за това. Но, не за да защитавам Кински, се питам един друг въпрос. Трябва ли да изнесем всички картини на Караваджо от музеите, галериите и църквите, защото е бил убиец? Трябва ли да отхвърлим Стария завет, защото пророкът Моисей е извършил непредумишлено убийство като млад?"
Макар със своя тираничен характер да е наранил много хора, Кински е изключителен актьор. Той е чудовище най-вече за двете си дъщери - Пола и Настася. И двете в биографиите си описват годините насилие, което им е причинявал и успокоението, което им е донесло неговата смърт.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}