ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Шелинг се жени за майката на покойната си любима
170 години от смъртта на големия философ, близък с Гьоте и Новалис
Автор : / 6931 Прочита 2 Коментара
Снимки: Getty Images/Колаж: Мирослава Павлова, Dir.bg
Що е то, класически немски идеализъм? Много хора считат, че философията е неразбираема и безполезна наука и няма нищо общо с реалния живот на обществата. Но дали е така?! Философията е наука на идеите, а те често се доказват напред във времето.
Един от тези "предтечи" на бъдещето е немският философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг - един от класическите представители на немския идеализъм, заедно с Хегел и Фихте.
Както може да се предположи, Шелинг получава солидно образование, и то на нетипично ранна възраст. Едва на 15 вече блести с ум и получава покана да следва заедно с 20-годишните. Завършва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел.
През октомври 1798 година - на 23, става професор по философия в Йенския университет. От онова време датира приятелството им с Гьоте, тогава заемащ длъжността министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар. Тогава бил "на мода" Ваймарския класицизъм, т.нар. етична философия на Шилер за Възвишеното, с която Шелинг влиза в спор. Занапред той често ще отрича дори теориите на учителите си.
Периодът в Йена е много значим не само за Шелинг, но изобщо за Германия. Оформя се приятелски кръг от интелектуалци като Шелинг, Гьоте, Новалис, Фихте, Шлайермахер и братя Шлегел. Те публикуват в "Критическо списание за философия" (1802-1803), което изиграва важна роля за философската мисъл в целия свят.
Междувременно, през 1800 година, Шелинг издава най-популярното си съчинение - "Система на трансценденталия идеализъм". Поканват го за професор във Вюрцбург (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където получава назначение като ръководител на философската катедра в университета "Лудвиг Максимилиан" и става главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
През 1809 година умира съпругата му Каролине. Трагичната загуба се случва малко преди да публикува последната си приживе издадена книга - "Freiheitschrift". През 1812-а Шелинг се жени за една от най-близките приятелки на жена си - Полин Готер, в която намира верен спътник и утеха.
В онзи период Шелинг бил на върха на кариерата си, но с ограничена литературна дейност. Според някои, поради факта, че оборвал "всемогъщия Хегел". Едва след смъртта на Хегел през 1834-та, Шелинг достига апогея на публичната си дейност. Той изнася лекции в Щутгарт и в Университета в Ерланген.
През 1841-ва бил лично поканен от крал Фридрих Вилхелм IV за професор в Берлинския университет. Парадоксално е назначен на мястото на покойния Хегел и в самото сърце на хегелианците. Фридрих Енгелс бил сред студентите му, но Шелинг не успява да го отклони от хегелианството. Сред слушателите му били още много бъдещи колоси на европейската мисъл: Сьорен Киркегор, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др.
Шелинг съсредоточава търсенията си в религията и митологиите. Прокламира нова система, различна от тази на Хегел, но това му спечелва както почитатели, така и врагове. Сред последните бил много влиятелният Лудвиг Фойербах. Берлин все така си оставал "щаб-квартира на хегелианите". Шелинг преподава по системата си в Берлинската академия четири години и през 1845-а преустановява курсовете си.
На 70 се оттегля в Швейцария и се затваря - почти не общува с никого от академичната общност. Така тя бързо го забравя още приживе, а след смъртта му - съвсем. Умира на 20 август 1854 година, на 79-годишна възраст, в Бад Рагац, Швейцария.
Навършиха се 170 години от смъртта на големия философ.
Този истински гений, който публикува научни трудове още като юноша, ни завещава множество произведения, които силно привличат вниманието на философи и политолози и днес. Особено това се отнася за произведенията му "За "аза" като принцип на философията" ("Vom Ich als Prinzip der Philosophie", ' 1795), "Философски писма за догматизма и критицизма" ("Philosophische Briefe über Dogmatismus und Kritizismus", 1796), "Идеи за една философия на природата" ("Ideen zu einer Philosophie der Natur", 1797), "За световната душа" ("Über die Weltseele", 1798), и др.
Голяма част от идеите в изброените произведения получават своя синтез в "Система на трансценденталния идеализъм" ("System des transzendentalen Idealismus", 1800) и "Изложение на моята философска система" ("Darstellung meines Systems der Philosophie", 1801).
Шелинг ни оставя интересни теории и в своите произведения "Философия и религия" ("Philosophie und Religion", 1804), "Философски изследвания за същността на човешката свобода" ("Philosophische Untersuchungen über das Wesen der menschlichen Freiheit", 1809), "Ерите на света" ("Die Weltalter", 1803), "Антропологичната схема" ("Das anthropologische Schema", 1840) и др.
Казано на по-популярен език, Фридрих Шелинг е противник на материализма и поставя интуицията пред разума. Счита за позитивна част от развитието на индивида наличието на противоположности в Аз-а. Издига в култ абсолютния творящ Дух, идентифициран като безкраен свят.
Някои негови теории са косвено повлияни от живота му. Шелинг е роден в малък град - Леонберг, близо до Щутгарт. Баща му бил свещеник и преподавател по ориенталистика в манастирско училище. Там тръгва да учи и самият Шелинг. Когато другите тръгват да следват, той вече защитава дисертация и получава теологична степен от университета. Блестящият му ум го ограничава да приема за приятелство всекиго и възпитава у него способността да критикува свободно дори учителите си; да отстоява неотклонно възгледите си, макар те самите често да изпадат във вътрешна противоречивост.
На 20 Шелинг опознава из основи творчеството на Кант и Фихте. Съвсем млад написва творбата "За възможността на една форма на философията изобщо", която веднага му спечелва репутация сред философите и е призната от самия Фихте. През 1795-а Шелинг написва още по-сложна творба "За "аза" като принцип на философията". Всички са очаровани от гения на един толкова млад човек. Вече споменахме, че едва на 24, той вече е професор и всепризнат лидер на философската школа на романтизма. Но, както вече отбелязахме, не зачита авторитети. Опълчва се дори срещу Фихте, като обявява теорията му за "студена и абстрактна".
Проявява същата дързост и в личния си живот. Сприятелява се със семейната двойка Август Вилхелм фон Шлегел и съпругата му Каролине и е готов да поиска от тях ръката на дъщеря им Аугуста, когато момичето внезапно умира от дизентерия. Майката на момичето - Каролине, привлича вниманието му с красотата си, а мъката по Аугуста ги сближава духовно. И въпреки че Каролине била с 12 години по-възрастна от него и омъжена, Шелинг се влюбва в нея и след като Каролине се развежда с поета Август Шлегел, двамата с Шелинг сключват брак. Това събитие от 1803-та предизвиква обществен скандал в Йена, но Шелинг отново бързо и безапелационно предприема действие - с Каролине се преместват във Вюрцбург, където той преподава в университета до 1806-а.
Характерното за Шлегел е че както "бързо мисли", така бързо променя и някои от първоначалните си възгледи. В крайна сметка окончателно скъсва с Фихте и Хегел и се сдобива с много врагове, техни привърженици. Това е и една от причините да се премести на работа в Мюнхен.
След смъртта на Каролине, демонстрира нарастваща тенденция към мистицизъм в схващанията си. Ето защо мнозина считат, че е един от предтечите на екзистенциализма.
Близо век след смъртта си Шелинг е почти забравен и както сам предполагал приживе, заради Хегел. Възкресява го от забвението една лекция на Мартин Хайдегер през 1936-а. И чак след още две десетилетия - през 1954 година, бива напълно реабилитиран на една международна конференция, на която философията му била обявена за връх на немския идеализъм, а той самият - за предшественик на съвременния екзистенциализъм.
Неговата натурфилософска теория и до днес има много привърженици, които считат, че всички явления в природата трябва да се разглеждат в тяхното закономерно единство. Според Шелинг познанието на природата е важна задача на всяка философия, защото именно чрез него се проверява нейната истинност.
Природата, според Шелинг, е проява на творческата дейност и състояние на абсолютния Дух. Ето защо природните закони не трябва да се разглеждат изолирано, а в единство. Съзерцанието и мисленето са в основата на законотворчеството, смята философът.
"Природата не търпи отделно едно от друго съществуване на нещата, а съдържа всичко в своето абсолютно единство."
Шелинг е яростен борец срещу остарели постулати в естествознанието; изтъква единството между органичната и неорганичната природа; счита притеглянето и отблъскването за положителна и необходима антиподност - причина за развитие. Главната част на натурфилософията на Шелинг е неговото учение за противоречието. "Всичко живо трябва да мине през огъня на противоречието", пише той. Развитието е резултат от "всеобщия дуализъм" между притеглянето и отблъскването, отрицателното и положителното, свиването и разпускането.
В основния си труд "Система на трансценденталния идеализъм" Фридрих Шелинг развива философска система от възгледи за активността и развитието. В известен смисъл така допълва философията на Фихте, макар да я отрича. Самият той, както забелязвате, бил противоречива личност. И в голяма степен - себична. Трудно понасял хора, които "прекалено много се смятат за умни". Както казахме, не се колебаел да руши приятелства, макар така да си спечелвал нови врагове.
Шелинг изучава из основи философията на Фихте за мислещия Аз като факт на битието и съзнанието, като поставя на първо място мисленето. Фихте обръща внимание главно на отношението на субекта към самия себе си в процеса на мислене. Казано на достъпен език, според Фихте човек мисли за себе си и разглежда мисленето като самосъзнание. Шелинг счита за тъждествени битието и мисленето, обекта и субекта, природата и съзнанието. За разлика от Фихте, за него между субекта и обекта има безусловно тъждество. Нито субектът зависи от обекта, нито обратното. Те са тъждествени в Абсолюта, смята Шелинг. Възгледът за творящ, абсолютен Дух, съвпадащ с безкрайния свят, е неговият неподлежащ на обсъждане, не-материалистичен мироглед.
Това поставя въпроса, как гледа на науката философът? - За Шелинг науката изхожда от съмнението в обективния факт. И от него, чрез посредничеството на Аз-а възниква обективният отговор. Това е своеобразна препратка към идеите на Платон за съзнанието. Шелинг развива тези идеи със своя теория за самосъзнанието.
Самосъзнанието за него е своеобразна битка между противоположни направления. В това диалектическо виждане отдава главна роля на интуицията пред разума. С нея обяснява и възгледа си, че естетическото и творческото въображение са висши ценности.
Сигурно вече сте забелязали, че философията на Шелинг е уникална форма на естетически идеализъм и романтизъм. Това обяснява как всички противоречия при него сякаш са в хармония. Вероятно на това се дължи и привлекателната сила на теорията му за натурфилософията. Отношението към природата и нейните антагонистични сили, както и мястото на Аз-а в един свят, създаден от творческия абсолютен Дух, са все теми, които силно вълнуват съвременния човек.
Фридрих Шелинг хвърля своеобразен мост между по-ранните идеалистични възгледи на Имануел Кант и Йохан Готлиб Фихте, и по-късните идеалистични идеи на Георг Хегел. След него идват Киркегор, Ницше и Хайдегер - все колоси на философията, които ще се ползват от идеите на неговия гений.
Шелинг е енциклопедична личност - занимава се с натурфилософия, природни науки, естетика, метафизика, епистемология, християнска философия, религиозен мистицизъм. Изучава църковните отци и гръцките философи, пише за митология и библейска история, увлича се от идеите на романтизма и френската революция. Дори превежда "Марсилезата".
Той е фундаментална фигура в модерната западна идеалистическа философия. Казват, че неговата творба "Система на трансценденталния идеализъм" "едновременно свързва и разделя просветления ХVІІІ век на мисълта, от индустриалния ХІХ век на действието". Да, Шелинг и в прекия, и в преносния смисъл е "на границата". Там, където противоположностите трябва да се възприемат като единство и Аз-ът да не парадира пред Абсолюта. Май теориите му твърде много прилягат на мисленето на все повече хора в съвременния свят.
Фридрих Шелинг - цитати
"Всички явления са свързани в един абсолютен и необходим закон, от който всички те могат да бъдат изведени."
"Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа."
"Човешкият мозък е най-високият разцвет на цялата органична метаморфоза на земята."
"Без противопоставяне, няма живот и развитие."
"Злото е така породено от човешката свобода, както и доброто. От всички живи същества само човек е способен да твори зло понякога доброволно, съзнателно и осъзнато."
"Красотата е безкрайност, изразена в крайна форма."
"Природата е видим Дух; Духът е невидима Природа."
"Само онзи, който познава Бога, е наистина морален."
"Щастието е състояние на пасивност. Колкото сме по-щастливи, толкова сме по-пасивни по отношение на обективният свят. Колкото по-свободни ставаме, толкова повече се приближаваме към разумността, толкова по-малко нуждаем от щастие."
"Блажен е този, който е избрал цел и път. И вижда в това живот и същина."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}