"Как работи психологията", в превод от английски на Емилия Ничева-Карастойчев, излезе на български с логото на издателство "Книгомания".

Как да пренастроим мозъка си, за да учим по-резултатно? Кои техники намаляват напрежението, когато водим преговори? С какви психологични трикове рекламните компании ни убеждават да купуваме?

Ще разберете как психологията се прилага в реалния живот - от работното място до спортното игрище. Ще вникнете в механизма на човешкото съзнание и ще откриете какво може да се обърка; ще се запознаете с множество терапии и лечения.

С нагледни и разбираеми графики и изобилие от удивителни факти книгата "Как работи психологията" обяснява как мислим, чувстваме и действаме в реалния свят.

Нагледно обяснение на приложната психология:
- 60% от хората учат чрез зрението
- oт 1988 употребата на антидепресанти се е увеличила с 400%
- запомнянето започва 20 седмици след зачеването
- плацебото често предлага същото облекчение както лечението
- цветът увеличава разпознаването на търговската марка с 80%
- съществуват над 400 фобии

"Как работи психологията" (Снимка: Книгомания)

Енциклопедията "Как работи психологията" се състои от четири раздела. Първият раздел е въвеждащ в различните направления на тази наука като бихейвиоризъм, хуманизъм, когнитивна и биологична психология, акцентира се върху работата на мозъка и паметта и как действат емоциите. Интересен факт е, че повечето научни открития в психологията са осъществени последните 150 години. Разделът "Психични разстройства" е по-пространен и разглежда в конкретика симптоми, прояви и диагнози за депресия, биполярно разстройство, перинатално психично разстройство, паническо разстройство, специфични фобии, социална тревожност, обсесивно-компулсивни разстройства, вещомания, посттравматично стресово разстройство, хиперактивност с дефицит на вниманието, разстройства от аутистичния спектър, шизофрения, деменция, делириум, злоупотреба със субстанции, хазартна зависимост, клептомания, дисоциативно разстройство на личността, анорексия и булимия, компулсивно преяждане, разстройства на комуникацията или на съня, личностови разстройства и други. Когато симптомите (физични и психични) образуват разпознаваема схема, лекарят поставя диагноза и назначава лечение. Авторите обръщат внимание на категориите психични разстройства, какви са етапите при преценка на психичното здраве, какви са причините за възникване на болестта и какво лечение се прилага.

"Как работи психологията" (Снимка: Книгомания)

Ето и няколко любопитни факта, свързани с тази тема:

- един на всеки четирима ще бъде засегнат от психично или неврологично разстройство през живота си;
- 2% от хората страдат от паническо разстройство;
- жените са с 60% по-предразположение да развият тревожно разстройство от мъжете; - около 1,1% от хората по света страдат от шизофрения;
- над 30% от надхвърлилите 65 години развиват деменция;
- 1% от американците са патологични комарджии;
- 46% от страдащите от анорекция се възстановяват напълно;
- 50-70 млн. американци страдат от проблеми със съня;

"Как работи психологията", кръг (Снимка: Книгомания)

Лечебните терапии са тема на третия раздел в енциклопедията "Как работи психологията" - съобразяването на терапията с начина, по който човекът преживява психичното разстройство, е от първостепенно значение за възстановяването на умственото равновесие. Според изследвания 84% от прегледите при личен лекар във Великобритания са свързани с проблеми със стреса и тревожността. Освен ролята на терапията, на тези страници ще намерите информация за различните видове специалисти, за психоанализата, какви са спецификите на поведенческата, когнитивната и когнитивно-поведенческата терапия, какво представляват рационално-емотивната терапия и терапията за преработване на когнитивните убеждения. В този раздел намират място и хуманистичните подходи на лечение като личностно-центрирана терапия, екзистенциална терапия, гещалт терапия, терапия, насочена към настоящето или към емоциите, хипнотерапия, арт терапия, системна фамилна терапия, контекстуална терапия, биотерапии и др.

Последният четвърти раздел "Психологията в реалния живот" разглежда всички аспекти на обществото и засяга редица интересни и чисто практически теми като идентичност, взаимоотношения, психология на любовта, любовната среща и етапи на връзката, психология на образованието и преподаването, психология на работното място, как се подбира и създава екип и как се направлява талантът. В подраздели можете да прочетете повече за инженерната, криминалната, политическата, потребителската и спортната психология, за психологията на общността и психометричните тестове.

Науката за любовта
Триъгълната теория за любовта на Стърнбърг
Според психолога Робърт Стърнбърг идеалната любов съчетава близост, страст, взаимна отдаденост за създаване на пълноценна връзка. Стърнбърг описва три компонента като взаимо-действащи страни на триъгълника.

По-силното обвързване например води до по-дълбока близост, а по-дълбоката близост - до по-силна страст. Взаимоотношенията са съчетание от трите компонента, от което произтичат осем вида любов.

Наградата да се влюбиш
Научният подход към причината хората да се влюбват и обвързват навярно изглежда в разрез с романтичната идея, но психолозите дават някои интересни обяснения. През 60-те години на миналия век Робърт Зайонк обосновава теорията за ефекта на присъствието, извлечена от наблюдения над хора от един блок. Според него сред главните причини някой да усети привличане към друг е физическата наличност. При друго изследване от 80-те години на миналия век Керъл Русбълт наблюдава отношенията между колежани и обяснява математически защо хората решават да се обвържат или не и защо понякога остават в неудовлетворителна връзка.

Нейният "модел на инвестирането" се основава на уравнението обвързване = инвестиране + (награда-цена) - привлекателни алтернативи.

Психолозите привеждат множество научни изследвания в опит да разберат процеса на влюбване и да анализират как работи съзнанието на човека, когато е влюбен.

По-наскоро антропологът Хелън Фишър и колегите ѝ посочват три етапа на влюбването - сласт, привличане, привързаност, - отчасти направлявани от вродената нужда от възпроизводство за оцеляване на вида, макар че хората обикновено не съзнават този дълбоко вкоренен инстинкт. Всеки етап на любовта се задвижва от химични вещества, влияещи върху емоциите и поведението.

Химията на любовта
Множество изследвания посочват ролята на химичните реакции в мозъка в процеса на влюбване.

Учените смятат, че невротрансмитерите "наводняват" мозъка с химични вещества (адреналин, допамин, серотонин), създаващи усещане за приповдигнатост и каращи човека постоянно да мисли за партньора. Физическата реакция се изразява в поведението. Според проучванията желанието през първите минути от срещата се проявява в езика на тялото, интонацията и бързината на речта, а не толкова в казаното.

При изследване в Италия психолозите вземат кръвни проби от двойки, влюбени отскоро, и откриват, че нивата им на серотонин са сходни с тези на страдащите от ОКР (с. 56-57). Мирисът също играе роля - швейцарско изследване показва, че жените предпочитат мириса на мъже, чиято имунна система е генетично различна от тяхната. Макар и несъзнателен, с оглед на възпроизводството изборът на мъже с генетично различна имунна система би бил предпоставка за по-здраво потомство.

Химическо привличане
Като вземат кръвни проби от участници в експерименти в различни етапи на любовна връзка, учените измерват промените, настъпващи в хормоналните нива - от първият прилив на желание, през дълбокото привличане до посвещаването.

Сласт Половите хормони - тестостеронът при мъжете и естрогенът при жените, задвижват първия етап на любовта.

Привличане Адреналинът предизвиква прилив на вълнение и учестява пулса; допаминът дава повече енергия и нуждата от сън и храна намалява; серотонинът подклажда чувството на щастие и сексуалното желание.

Привързаност Окситоцинът, който се отделя при оргазъм, кара човека да усеща близост с партньора; смята се, че вазопресинът, произвеждан след секс, подхранва чувството за отдаденост към него.

"Романтичната любов е... инстинкт. Тя идва от дейната част на съзнанието, която желае и копнее." - Хелън Фишър, американски антрополог и изследовател

"Как работи психологията" (Снимка: Книгомания)

Психология на любовната среща

Повечето връзки започват със среща, но този процес често буди тревога. Разбирането на психологията на срещата помага на хората да се справят успешно и да открият подходящ партньор.

В търсене на любовта
Съветите за любовни срещи привидно са територия на популярната психология, но научните изследвания по темата дават полезни идеи как се държат хората на среща и как да подобрим шанса за създаване на романтична връзка.

Психолозите съветват да се прилага еднакъв подход и при традиционното, и при онлайн търсенето на партньор. Срещата е лотария и вероятността да се намери съвместим партньор е малка. Първата среща следователно трябва да бъде кратка - пръв оглед, - понеже повечето сериозни връзки започват да се задълбочават при втората или третата среща. Няма безпогрешна формула за успех при любовна среща, но психолозите подчертават колко важно е човек да е непредубеден. Физическото привличане обикновено се проявява през първите минути на срещата и въпреки това според проучванията около 20% от съпрузите отначало не са харесали партньорите си; привличането се е появило по-късно.

За търсещите сериозна връзка има проста психологическа стратегия - да се разкриват постепенно убежденията и надеждите и да се наблюдава как другият откликва и постъпва, за да

се прецени доколко подходящ е за бъдещ партньор. Недоразбирането и силната чувствителност

обаче понякога спъват процеса и внушават неправилни заключения - че закъснял отговор на съобщение например показва липса на интерес или че който не е готов да каже "Обичам те", не

иска да продължи връзката.

Знаци, че излезлите на среща се харесват

Има очевидни знаци, за които трябва да следим през първата среща; други са толкова несъзнавани, че остават незабелязани. Освен отнасящите се до езика и жестовете има различни теории какво привлича някого към точно определен човек.

Езикът на тялото при привличане

Привеждане към събеседника
Повдигане на ръкавите над китката
Случайно докосване
Стъпалата са обърнати към събеседника
Смяна на силата или мелодиката на гласа (при жени)
Смях, прекъсване и променлива сила на гласа (при мъже)
Разширяване на зениците
Леко накланяне на главата
Погледът се движи очи - устни - очи ("триъгълник на флирта")
Усмивка, изразяваща положителна нагласа
Огледално повтаряне на жестовете
Прокарване на длан по косата, опипване на огърлица, поруменяване

Хипотеза за подобието

Според хипотезата за подобието на Илейн Хатфийлд и колегите ѝ хората по-често си избират партньори, с които си приличат, имат сходно социално положение и ниво на интелигентност. Те са по-достъпни от други, които не са от "тяхното тесто".

Филтърно моделиране

Според Алън Къркхоф и Кийт Дейвис любовните връзки преминават през три етапа на филтриране. През първия се преценяват сходствата в средата, произхода, образованието и местоположението; през втория се търсят сходни възгледи и нагласи; третият е на взаимно допълване на потребностите. Твърде различните хора отпадат при пресяването.

Теория за наградата/нуждата

Теорията на Дон Бърн и Джералд Клор показва, че хората са най-привлечени към потенциални партньори, удовлетворяващи нуждата им от приятелство, секс, обич.

Социална размяна
Теорията на Керъл Русбълт (с. 158) сочи, че хората запазват връзката си, ако ползите (подаръци и др.) надвишават цената, вкл. вложените време и пари.

Саморазкриване при първа среща
Когато разкриват информация за себе си при първата среща, хората очакват същото. Ако събеседникът не последва примера, или не е заинтригуван, или откровенията са прекалено много. Ако обаче харесва човека, който се разкрива пръв, вероятно ще го хареса още повече заради споделянето.

Тренинг за любовни срещи
На хората, които се затрудняват да привлекат сериозен партньор или чувстват, че привличат неподходящи партньори, може да помогне психологически съветник. Той обучава клиентите да общуват по-уверено и да усъвършенстват важни умения като флиртуване, език на тялото, лично представяне, как се степенува саморазкриването; изследва и психологичните бариери, поставяни от тях; помага им да изградят реалистичен профил на човека, когото искат да срещнат; описва им стратегии как да срещнат по-съвместим потенциален партньор.

"Как работи психологията", градски общности (Снимка: Книгомания)

Градски общности

Психологията на околната среда изследва поведението на хората във връзка с обкръжаващата ги среда, вкл. откритите пространства, обществените и частните сгради, социалните условия.

Защо мястото влияе върху човека?
Психологът Харолд Прошански е сред първите, обосновали идеята, че хората са фундаментално формирани от средата. Според него опознаването на преките и предвидими влияния на средата би позволило на хората да намират, проектират и изграждат физическа среда, поощряваща благополучието.

Изследванията наистина показват, че околната среда е важен фактор за човешката психика; хората се идентифицират силно с идеята за място и поведението им се променя съобразно обстановката. Децата например са склонни да се държат различно вкъщи, на училище и на детската площадка, като напасват енергийното си ниво с оглед на средата. Проучванията сочат също, че хората се съсредоточават по-добре на закрито, когато виждат света навън, и се чувстват по-удобно при наличие на известно лично пространство (долу, ляво).

Психичното, физическото и социалното здраве на хората може да пострада, ако средата е влошена от проблеми като пренаселване, шум, липса на естествена светлина, мизерни жилищни условия, градска разруха. Затова проектирането на сгради и обществени пространства е важно за здравето и благоденствието на хората и обществата. Архитектите, градските проектанти, географите, архитектите на външни пространства, социолозите и продуктовите дизайнери използват психологията на околната среда, за да обогатяват визията си как хората да заживеят по-добре.

Към 2050 г. 70% от хората по света ще живеят в градска среда. - Световната здравна организация

"Как работи психологията", градски живот (Снимка: Книгомания)

Пространство
Антропологът Едуард Т. Хол развива теорията за "проксемията", описваща как хората използват пространството, както и влиянието на гъстотата на населението върху поведението, комуникацията и социалните взаимодействия. Той посочва четири междуличностни зони - интимно, лично, социално и обществено пространство - вариращи съобразно културата и възрастта на хората.

Съвременният градски живот затруднява осигуряването на удобно лично пространство. Голямата гъстота на населението води до претъпкани улици, обществен транспорт, офиси и други сгради. Едно от решенията е грижливо проектиране на средата.

Пренаселване и гъстота на населението
Психолозите, специализирали в областта на околната среда, правят разлика между физическата величина "гъстота на населението" и пренаселване (психологическото чувство за недостиг на място). Обикновено голямата гъстота предизвиква явлението пренаселване, което кара хората да се чувстват сетивно претоварени, без контрол, стресирани и тревожни.

Някои психолози обаче смятат стълпяването по-скоро за неутрален, отколкото за неизменно отрицателен фактор; според тях подобна обстановка увеличава заряда на настроението и поведението на хората. Ако някой очаква с нетърпение концерт например, чувството му в тълпата ще повиши задоволството му от спектакъла. Но ако се притеснява от събитие, то ще задълбочи тревогата му.

В градска среда пренаселването може да сгъсти доминантното поведение - да подтикн например една агресивна група към жестокост. И обратно - създаването на позитивни социална пространства в пренаселените градски райони (паркове, пешеходни зони и др.) повишава общо-то настроение и разсейва напрежението.

Потребителска невропсихология

За компаниите невропсихологията - образното изследване на мозъка - добавя нов аспект към знанията за поведението на потребителя.

Невромаркетинг
Невропсихолозите изучават структурата и функцията на мозъка и въздействието им върху мисловния процес и поведението. Приложението на методите им в проучването на пазара се нарича "невромаркетинг". Големи компании като "Гугъл" и "Есте Лаудер" наемат невромаркетингови компании; множество рекламни агенции имат отдели или сътрудници по невромаркетинг.

Вместо да разчитат на казаното от потребителя - много хора или не могат, или не искат да разкриват предпочитанията си, - специалистите по невромаркетинг изследват как емоциите стимулират мозъчната активност на доброволци, като ги подтикват (или не) да купят нещо. Технологиите за образно изследване на мозъчната дейност (fMRI) отговарят на ред въпроси: как определени мозъчни пътища вземат участие при вземането на решения; кои области на мозъка кодират предпочитанията към определени продукти или към характеристики на продукта (етикет на марката и др.). Изследванията сочат, че активността на мезолимбичната система се увеличава (свързана с възнаграждението), когато на участниците се показват привлекателни коли. Установено е също, че решенията на хората се променят, когато са по-гладни, стресирани или изморени от обикновено.

Ценова психология
Понеже функционалният магнитен резонанс дава поредица от образи, те показват, че хората реагират на продукта, преди да вземат съзнателно или несъзнателно решение. Тоест важен е редът, в който потенциалните клиенти получават информация.

Потребителят реагира по различен начин в зависимост от това дали узнава цената преди, или след като е видял продукта. Цената пренасочва решението от "Харесва ли ми?" към "Струва ли си?". Първият въпрос е емоционален и интуитивен, вторият е рационален и следователно се включват различни области на мозъка.

Зрителен отговор
Повечето хора разчитат главно на зрителните възприятия, затова изображенията и графиките, използвани в маркетинга, оказват дълбоко неврологично въздействие. Висококачественото визуално представяне ангажира вниманието на потребителя и го увлича.

Цветовете изразяват настроение и емоция и провокират реакция. Дизайнерите и маркетинговите специалисти подбират цветовете така, че да съчетаят невербалното настроение с посланието, което компанията/марката иска да предаде.

Зелено Естественото и яркозеленото излъчва спокойствие и предполага, че продуктът е свеж, природен, здравословен, омиротворяващ, възстановителен, символизира увереност и ново начало, щади природата. По-тъмното смарагдовозелено говори за богатство.

Червено Яркочервеното предизвиква огнен отклик: вълнуващ, сексапилен, страстен, напорист, динамичен, стимулиращ, приключенски и мотивиращ. В опасен контекст създава впечатление за агресия, жестокост, кръвопролитие.

Синьо Н ебесносиньото изглежда хладно, благонадеждно, ведро, създава усещане за простор, а яркосиньото трепти от енергия. Тъмносиньото има авторитет и се свързва с професионалисти, униформи, банки, традиции.

Розово Бледорозовото излъчва невинност, деликатност, романтика и сладост - понякога граничи със сантименталност; яркорозовото, както червеното, е горещо, страстно, празнично, енергично, търси внимание.

Виолетово С вързван с и нтуицията и в ъображението, виолетовият цвят е мисловен, духовен, енигматичен, особено в по-синкави нюанси. Пурпурното внушава нещо по-вълнуващо - креативно, находчиво, трепетно.

 Знаковият цвят може да увеличи разпознаваемостта на марката с 80%.

***

Откъсите от книгата "Как работи психологията" публикуваме със съгласието на издателя "Книгомания".