IN MEMORIAM
Почина чилийският писател Антонио Скармета, авторът на "Пощальонът на Неруда"
Скармета беше една от големите фигури на Латинска Америка през последните десетилетия
Редактор : / 203 Прочита 0 Коментара
Антонио Скармета представя новата си книга "Танцът на победата" ("El baile de la victoria"), за която е отличен с престижната награда "Планета" през 2003 г. (Снимка: Quim Llenas/Cover/Getty Images)Чилийският писател, режисьор, сценарист и дипломат Антонио Скармета, една от големите фигури на латиноамериканската литература почина на 83-годишна възраст, съобщи семейството му за АФП, предава БТА.
Антонио Скармета е познат на широката публика с филмовите адаптации на своите произведения и по-специално с най-известния си роман "Едно пламенно търпение", впоследствие наречен "Пощальонът на Неруда", по който е заснет филмът "Пощальонът" на режисьора Майкъл Радфорд с Филип Ноаре в ролята на Пабло Неруда.
"Баща ми почина тази сутрин. Това беше дълъг процес, който започна преди години с болестта на Алцхаймер и завърши с естествена смърт", каза Фабиан Скармета.
Принадлежащ към поколението писатели от 60-те години, заедно с Габриела Мистрал, Пабло Неруда и Исабел Алиенде, Скармета е един от най-известните в чилийската литература, с три от книгите си, пренесени на големия екран: "Едно пламенно търпение" (в киното известен като "Пощальонът на Неруда"), "Танцът на победата", получил наградата "Планета" през 2003 г. и "Плебисцит".
Творчеството на Скармета включва романи, множество разкази и новели, стихотворения, произведения за деца и пиеси. Той е отличен с много испаноезични награди.
Естебан Антонио Скармета Враничич е роден на 7 ноември 1940 г. в Антофагаста, но е внук на хърватски имигранти от Брач, Далмация.
Следва философия в Чилийски университет, където по-късно работи като преподавател във философския факултет, като едновременно е театрален режисьор и поставя пиеси на Едуард Олби, Уилям Сароян и Йожен Йонеско.
През 1966 г. получава магистърска степен по философия и литература и от Колумбийския университет в Ню Йорк. Интересът и призванието му към литературата го правят плодовит автор с национално и международно признание, който култивира различни жанрове, от разкази и романи до пиеси, опери и други детски книжки.
След военния преврат на Пиночет през 1973 г. емигрира първо в Аржентина, а след това в Германия. Скармета остава в Берлин 15 години, пише сценарии, режисира редица филми и написва пародия на Лолита за Щефи Граф.
Антонио Скармета не се срамува да показва идеите си, както в първия си роман "Сънувах, че снегът гори" (1975), в която възхвалява социалистическото Чили на Салвадор Алиенде (1970-1973) или "Въстание" (1982), книга, в която се занимава с революцията в Никарагуа. В телевизионния свят писателят става популярен с предаването "Шоуто на книгите", отличено с множество награди.
Печели голяма известност с филма по книгата му "Едно пламенно търпение" ("Burning Patience", 1985), впоследствие наречен "Пощальонът на Неруда", която разказва историята на Нобеловия лауреат за литература Пабло Неруда и неговия пощальон. Римейкът на филма, наречен "Пощальонът" на режисьора Майкъл Радфорд с Филип Ноаре от 1994 г. има световен успех.
Филмът печели "Оскар" за музика, 3 награди БАФТА - за чуждоезичен филм, режисура и музика, "Давид на Донатело" за монтаж, 2 награди на Лондонската критика - за чуждоезичен филм и британски режисьор, 5 номинации за "Давид на Донатело" - за най-добър филм, актьор на Масимо Троизи, поддържащ актьор на Филип Ноаре, операторско майсторство и музика, 4 номинации за "Оскар" - за най-добър филм, режисура, актьор на Масимо Троизи и адаптиран сценарий, 2 номинации за БАФТА - за актьор на Масимо Троизи и адаптиран сценарий, и номинация от Режисьорската гилдия на Америка.
През 1989 г., след края на диктатурата на Пиночет, Скармета се завръща в Чили с немската си съпруга. Там той основава писателска работилница за млади чилийски автори и я кръщава на Хайнрих Бьол.
През 2000 г. се завръща отново в германската столица за три години, но този път като посланик на Чили. Получава множество международни награди за своята литературна и филмова работа, включително наградата на ЮНЕСКО и испанската награда "Планета".
През 2014 г. е удостоен с Националната литературна награда на Чили - най-високото отличие в страната:
"Изключително съм благодарен за Националната награда за литература и смятам, че тя потвърждава голямата и интимна връзка, която имам с Чили, нейната история, историческите алтернативи, героите, най-уязвимите хора, на който съм се посветил в работата си, нейните художници и поети", каза тогава Скармета пред местното радио Cooperativa.
Книгите на Антонио Скармета са преведени на повече от тридесет езика.