СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Четири погребения на Пабло Неруда, без яснота за смъртта му
120 години от рождението на Нобеловия лауреат за литература
Автор : / 3350 Прочита 1 Коментара
Чилийският поет и посланик във Франция Пабло Неруда (1904 - 1973, вляво) с френския издател Люсиен Севе, 13 октомври 1972 г. / Снимка: Getty Images
12 дни след военния преврат на Аугусто Пиночет през далечната 1973-та, умира чилийският поет и нобелист Пабло Неруда. Смъртта му остави много противоречиви мисли и съмнения, и през годините бе многократно търсена истинската причина за нея.
След 2000-та на няколко пъти от Сантяго излизаше новината, че тленните останки на Неруда ще бъдат ексхумирани, за да се внесе яснота по обстоятелствата около неговата смърт.
Пабло Неруда (1904 - 1973), като посланик във Франция / Снимка: Getty Images
През 2011 година бившият личен секретар и шофьор на Неруда - Мануел Арайя заяви, че е бил свидетел на инжектирането на поета в болницата, след което състоянието на Неруда се влошава и той 12 дни умира.
Въпросът, отровен ли е бил Неруда, продължава да терзае чилийското общество и до днес. През септември 2012 година съдия Марио Кароза официално възобнови разследването. Чак 40 години след смъртта на Неруда - през 2013-а, чилийското правосъдие най-после реагира на постоянните твърдения на Мануел Арайа, че Неруда е бил отровен чрез инжекция с токсично вещество.
Съгласно официалната версия Пабло Неруда умира в резултат на рязко усложнение от рак на простатата, от който страдал. Животоспасяваща, или отровна е била инжекцията, за която съобщава секретарят му?
Неруда умира на 23 септември 1973 година, по-малко от две седмици след военния преврат, който сваля от власт дългогодишния му приятел и политически съюзник Салвадор Алиенде.
Възможно ли е да става въпрос за поръчково убийство? Пабло Неруда е авторитетна и известна личност, носител на Нобелова награда за литература от 1971 година. Хунтата изобщо не криела неприязънта си към него. Докато той е в болницата, извършват погром в дома му.
Изпотрошават прозорците на къщата, нарочно изпочупват множество предмети; открадват колекцията му от художествени произведения, събирани с години от поета; повреждат електрическата инсталация и канализацията, за да предизвикат наводнение.
Несъмнено поръчителите на погрома са търсели отмъщение и унищожение на всичко, свързано с личността на Неруда. Те са съзнавали, че изгнанието му може да предизвика големи обществени вълнения и негодувание на прогресивната общественост в цял свят, а дисидентството му да го превърне в още по-влиятелен сред масите герой на Чили.
Възможно ли е по тези убедителни аргументи, да предположим, че режимът на Пиночет предумишлено е убил Неруда? Логическият отговор е "да". Имаме една фраза и в нашата поезия - "Мъртвият не ни е враг".
Преди Неруда, Салвадор Алиенде загива в бомбардировката над президентския дворец "Ла Монеда", а певецът Виктор Хара, написал две от песните си по стихове на Неруда, е убит на стадиона "Чили". Изглежда логично и Неруда като техен съратник, да е бил убит.
Ето защо мнозина, между които и експерти, отхвърлят официалната причина за смъртта на Неруда, формулирана в смъртния му акт като "изтощаване на тялото, вследствие усложнения на онкологично заболяване". Чилийският съд е сезиран не само от Арайя, но и от племенника на Неруда Родолфо Рейес, който искаше случаят да се отвори отново. Рейес посочва в жалбата си, че съдебно-медицински експерти от Дания, Канада и Чили са открили доказателства, че Неруда е бил отровен със субстанция с големи количества от бактерията Clostridium botulinum, която има токсично и смъртоносно нервнопаралитично действие.
Пабло Неруда (1904 - 1973), Снимка: Getty Images
Чак 40 години след смъртта на Неруда - през 2013 година, чилийското правосъдие най-после реагира на постоянните твърдения, че Неруда е бил отровен по заповед на хунтата, която по този начин е пресякла той да стане неин обвинител пред света.
Но и след разпоредената от съда ексхумация на тялото на поета, разследването завърши с потвърждение на записаното в смъртния акт.
През 2023 година е направено ново изследване на пробите от тъканите на мъртвия Неруда, вече с по-съвременни технологии. Именно тогава откриват наличието на бактерията произвеждаща невротоксин, способен да блокира сърдечната дейност. И въпреки това казусът не е преразгледан съдебно. През същата 2023-та, на 77-годишна възраст умира главният свидетел по едно едно евентуално ново дело Микеле Арайа. Когато умира Неруда, той бил на 27. Половин век Арайа настоява и не дочаква да бъде реабилитирана истината за смъртта на поета.
Някогашният шофьор и асистент на Неруда – Мануел Арайа / Източник: desenfoque.cl
Какво точно е записано в неговото свидетелско показание пред разследващите: Според Арайа, когато Неруда постъпил в клиниката в Сантяго, бил в ремисия. Целта на хоспитализирането му била да се стабилизира, за да пътува до Мексико. Било публично известно, че има намерение да надигне глас за разобличаването на престъпленията на хунтата. Съпругата му Матилде била до него през цялото време до болничното му легло, но точно в деня, в който за кратко напуснала болницата, за да отиде до къщата им в Исла Негра, Мануел Арайа станал свидетел на поставянето на инжекцията, след която шефът му се почувствал зле. Арайа веднага съобщил това на жена му и я повикал спешно да се върне обратно.
Тук свидетелските показания на Арайа и на племенника на Неруда Родолфо Райес започват да се разминават. Според Арайя, Матилде не заварила съпруга си жив, т.е. той е умрял в болницата, няколко чакса след инжекцията. В спомените на племенника Родолфо Рейес чичо му е бил изписан в тежко състояние от болницата и няколко дни преди смъртта си бил в къщата си в Исла Негра. Тези несъответствия са важни, но не оказват влияние върху съмненията, че Неруда може да е бил отровен.
Къщата на Пабло Неруда в Исла Негра, Валпараисо в Чили / Снимка: iStock by Getty Images
Знае се със сигурност, че съпругата му и няколко близки приятели връщат бездиханното тяло на Неруда в поругания му след "обиска" дом в Сантяго и именно там се провело мълчаливото бдение до трупа му. А навън се струпало множество от хора, които също така мълчаливо почели паметта на народния поет. Когато катафалката с ковчега му поела към Централните гробища в Сантяго, нови и нови хора се присъединявали към изпращачите до последния му дом. На входа на гробището вече били повече от хиляда души. Военните не се опитали да пречат на шествието, но забранили лозунгите и речите.
Въпреки забраните, обаче, някой запял "Интернационала", и след това химнът бил подхванат от множеството. Хората скандирали имената на Пабло Неруда, Салвадор Алиенде и Виктор Хара. Погребението на Неруда, както сполучливо се изразява журналистката Къдринка Къдринова, се превръща в "първата демонстрация срещу хунтата в Чили".
Неруда бил положен временно в семейната гробница на известната чилийска писателка Адриана Дитборн, макар желанието на Неруда приживе да било да бъде погребан в любимата си Исла Негра, на брега на Тихия океан. Военните не разрешили това. Страхували се, да не би траурното шествие да се превърне по време на пътуването от Сантяго в национален протест.
Но и в гроба Неруда не намерил покой. Появили се разногласия сред роднините на Дитборн и тленните му останки били извадени и препогребани в скромна ниша в погребална стена за бедни работници. Там Неруда останал сред свои през всичките години на диктатурата на Пиночет.
През 1992 година, когато политическата обстановка в Чили се променя, тялото на Неруда най-сетне било пренесено на тихоокеанския бряг. Погребали го за трети път, в гроба където вече го чакала съпругата му Матилде. Но и това погребение не се оказало окончателно. Разпореждат ексхумация на трупа му заради разследването относно изясняване причините за смъртта.
След извършените през 2013 година експертизи, тленните останки на Неруда били оставени извън гроба, за съхранение при специални условия цели три години. През 2016-а били върнати тържествено обратно в гроба, и този акт може да бъде считан за неговото четвърто погребение.
Днес трите къщи, в които е живял Неруда - тази в Исла Негра, "обискираната" в Сантяго и една във Валпараисо, са превърнати в музеи. Целият живот на Неруда е низ от предизвикателства, на фона на разтърсващи света събития.
Писателят Никола Инджов изразява това чудесно с "Пабло Неруда се преражда всеки ден, всеки ден някой прочита неговата поезия за първи път, а някой я препрочита с нови очи. Включително и на български език".
Търся я с поглед, за да я приближа към мене.
Сърцето ми я търси, а нея я няма.
В такава нощ дървесата побеляват еднакво.
Ние, тогавашните, сега не сме същи.
Вече не я обичам, но когато я исках,
гласът ми търсеше вятър, за да докосне ухото ѝ.
Друго ще бъде. Друго. Както преди целувки.
Гласът ѝ, светлото тяло. Очите бездънни.
Вярно, уж вече не я обичам, но може би я обичам.
Любовта е толкова кратка, забравата - толкова дълга.
Защото в такива нощи
в ръцете си я поемах.
Душата ми не се примирява, че я загубих.
Макар това да е последната болка от нея,
и последните стихове , които ѝ посвещавам.
Пабло Неруда не бе само поет, който докосва сърцата, рисувайки с думи най-неуловимото - чувствата, но бе и чудесен разказвач-писател, много талантлив публицист и дипломат. Като политик бе комунист-идеалист. Заемал е длъжността сенатор, бил е издигнат и за кандидат-президент на Чили.
1969 г. 65-годишният Неруда на предизборна разходка из Сантяго / Снимка: Getty Images
Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. А защо го познаваме като Неруда? - Това е псевдонимът му, възприет от него в чест на чешкия поет Ян Не́руда. Роден е на 12 юли 1904 година, преди 120 години.
Пабло Неруда е удостоен с Нобеловата награда за литература през 1971 година, но много преди това критиката вече го бе издигнала на пиедистала на най-великите поети на 20 век.
Първото му произведение, което получава международно признание, е публикувано през далечната 1924 година - точно преди век. "Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен" и до днес е считана за една от най-популярните литературни творби на испаноезичната литература.
През 1973 година излиза автобиографичната книга на Неруда "Изповядвам, че живях", която е вълнуващ реквием за един смислен и отдаден на хората живот.
Пабло Неруда през 1946 г. / Снимка: Luis Lemus/Condé Nast via Getty Images
Неруда е лауреат на Международната награда за мир (1950) и без да спекулираме с някои съвременни политкоректни разсъждения, за времето в което е живял и убежденията му, Неруда става лауреат и на много други награди на съветското правителство, както и на много литературни награди на други страни от бившия Източен блок. Да погледнем нещата и от другата страна: Пиночет презирал Неруда. Именно диктаторът забранил произведенията му да се четат и разпространяват в Чили. Забраната остава чак до 1990 година.
Знае се, че Неруда наистина е бил поддръжник на Сталин, но главно относно ролята му за победата над фашизма във Втората световна война. Трябва да оценяваме фактите на фона на времето, в което е живял поетът. През последните години феминистки групи осъждат Неруда заради недоказано изнасилване през 30-те години на миналия век, за което той уж си признал в книга. Поетът е критикуван и заради предполагаемо лошо отношение към неговата единствена дъщеря, макар нищо да не свидетелства за такова нещо от страна на живите му наследници.
Пабло Неруда остава високо издигната и почитана личност на своя народ. В България е излизало в превод почти всичко, създадено от него, като стихосбирките му "Знамената се раждат", "Момиче и планета", "Океан", романът "Въглища", мемоарите на поета и пр. Неруда завеща на света и много непубликувани стихотворения в проза, пътеписи, спомени, статии, есета и речи, които излизат посмъртно в различни сборници и се препечатват и до днес.
"Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота", казва чилийският поет. Той е автор на една от най-вдъхновяващите любовни поезии на нашето съвремие. Негови са стиховете "Ах, любовта е път между звезди и водопади, между застинал въздух и брашнени бури...".
АКО ОЧИТЕ ТИ не бяха с лунен блясък и с отсенки
от глина, от повседневно творчество, от огън,
ако не бяха трепетни подобно вятър и не беше
сėдмицата кехлибарен наниз дни и нощи,
ако не беше ти самата озарено време,
когато към лозниците възлиза и минава есен,
ако не беше ти уханен хляб, замесен от брашното,
което нощното светило разпилява по небето,
многообичана, едва ли бих те толкова обичал!
В прегръдката ти аз прегръщам всичко,
което съществува - пясък, време,
дърво дъждовно, ето тъй за мене
светът светува, докато съм с тебе:
в живота твой аз виждам всичко живо.
Пабло Неруда - цитати:
"Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време,, или до век. Любов - подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем."
"Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите."
"Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта."
"Не си като никоя друга, щом аз те обичам."
"Смехът е езикът на душата."
"Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат."
"Всичко е една церемония в дивата градина на детството."
"Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес!".
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}