Той е писател, драматург, поет, музикант, инженер, като обобщение - универсален артист. Талантлив, обичан, обожаван. И си отива от този свят едва на 39. За краткия си живот ни оставя толкова много, че човек се пита, как е смогнал да направи всичко това?!?

Борис Виан / Архив на Френския културен център

Борис Виан - име, което се запечатва като "песен" в паметта - звучи музикално, романтично, и някак като че ли "обречено", както казва един негов фен.

Борис Виан е роден на 10 март 1920 година във Вил д'Авре, Франция и е погребан там на 23 юни 1959-а. За краткото линейно време на жизнения си път е едновременно музикант, писател и изобретател.

Като писател успява да напише десетки разкази, стихотворения, романи и есета. Виан е неизчерпаем и оригинален във всичко, което пише и не разчита непременно на известност - писал е под различни псевдоними. Освен това е бил и преводач и критик.

Като музикант е бил и композитор, и певец, и тромпетист. Автор е и на много либрета. Любимият му жанр в музиката е джазът. Някои казват, че именно той изкарал на френската сцена жените в джаза.

Като човек с инженерна мисъл, имал хрумвания за практични изобретения още от училищна възраст. За какъв да го смятаме всъщност? Виан е всестранно развита личност, но става известен главно със своите книги. Както се казва, "писаното остава".

А почитателите му познават еднакво добре и книгите, и плочите и дисковете му.

Повечето книги на Виан са издадени под псевдонима Върнън Съливан. Те са пародии на криминални романи в неконвенционална форма. Издателите им първоначално доста се колебаели дали да ги издават, но когато пазарът установява, какъв успех имат сред читателите, вече започнали дори да се конкурират - кой пръв да издаде "тромпетиста".

Борис Виан / Архив на Френския културен център в България

Изглежда самият Виан е прецизирал, кои свои книги да издава с псевдоним, и кои - с истинското си име. Всъщност, това се случва от само себе си след един скандал, за който ще стане дума по-нататък. Критиците веднага забелязват, че има разлика между двете категории книги и поставят на по-високо равнище тези със собственото му име. В тях изобилстват сюрреалистични сюжети, неологизми, игра на думи и нетрадиционни максими. Те в пълна степен изразяват многоликия Виан.

В сборника "Човекът вълк" героите му са странни "перковци": войник на фронта, който изпитва мравучкане в крака заради затискането на мини; пътници във влак, които изгарят с горелка крака на техен спътник, понеже не отговаря на въпросите им, и други абсурдни неща.

"Изглежда ужасно, но те кара да се замислиш, колко малка е границата между реалността и абсурда!", казва един критик.

И ако Виан нарича творбите на "американския автор" Върнън Съливан "типичен американски черен роман", заради типичните за американците цинизми и откровената им провокативност, то когато се подписва с името си, залага повече на чувството си за хумор и въпреки че пак довежда реалността до абсурд, го прави не чрез отрицание, а чрез пародиране. "Книгите на Виан са по-красивото лице на Съливан", иронизира писателя Виан един критик.

На български език са издавани много от книгите на Борис Виан: "Сърца за изтръгване", "Червената трева", "Пяната на дните", "Човекът вълк", "Ще плюя на вашите гробове", "Есен в Пекин", "Мъртвите имат еднаква кожа", "Заблудении мацки", "Статистът", "Генерали на следобедна закуска" и др.

Виан е предизвикателен и като джаз музикант. И също толкова дързък "индивидуалист с особено мнение". А в живота бил дружелюбен и отворен за контакти. Той е човекът, който запознава музикалните среди в Париж с водещи американски джазмени от онова време, като Кармайкъл, Дюк Елингтън и Майлс Дейвис.

Борис Виан / Архив на Френския културен център

Докато пише романите си, Виан сътрудничи и на джаз списания - пише множество статии в тях. Междувременно написва над 500 песни, като особена популярност сред парижани придобива антивоенната му песен "Le Déserteur" (1954). Песните на Виан са изпълнявани от много култови певци на неговото време: братята Шарло, Жак Ижлен, Рокин Ребелс, "Сю и Саламандрите", Мишел Жонаш, Серж Генсбур, Ив Симон, Бернар Лавилие и др.

Къде и как израства този всестранно развит и талантлив човек: Борис Виан е роден на 10 март 1920 година, заобиколен от охолството и лукса на потомствени аристократи и индустриалци. Като дете имал прислужница, бавачка и личен фризьор. Има учители по музика, четене и шах.

По рождение, обаче, имал болно сърце заради изкаран в най-ранно детство ревматизъм. Това притеснявало всичките му роднини, и най-вече майка му, която отделяла за сина си особени грижи. Според биографа на Виан - Клер Жюлиар, прекомерната майчина грижа се отразила зле на половото му съзряване.

Неочаквано, бащата на Виан загубва големи сделки на борсата и семейството обеднява. Налага се да сменя местоживеенето си.

В началото на 30-те години на миналия век Борис Виан учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея "Кондорсе" в Париж. Още като ученик в гимназията се захваща с музика. Тананикал си мелодии дори в час по английски. От гребен и хартийка за цигара си направил духов инструмент. Отличният му успех го спасявал да не бъде изключен заради дръзкото си поведение.

Дипломата на Виан като член на собствения му Collège de 'Pataphysique

Втората световна война заварва Борис Виан в Инженерния университет - нещо, което сам е избрал и дори предпочел пред обучението по изкуства и философия. Той бил освободен от служба поради проблемите със сърцето, но войната се усещала навсякъде. Живеел на квартира, парите не достигали. Все още дори не бил интимен с момиче.

Работел по инженерен труд "Психохимия на металургичните продукти" - творба от сто и шестдесет страници, предназначена за целите на обучението по металургия в университета. Кой да предположи, че по-късно ще стане писател?!?

Борис Виан / Архив на Френския културен център

И въпреки големия си успех в точните науки, изведнъж зарязва образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд. За да изкара малко средства, сътрудничи на списание "Хот джаз".

В началото на Втората световна война зачестяват здравословните му проблеми. Сърдечните кризи отказват Виан да свири на тромпет известно време.

На 29 юли 1940 година, по време на една ваканция, среща Мишел Легриз. Влюбва се в нея и на другата година двамата сключват брак. Борис, обаче, се държи като непораснало дете - постоянно организира шумни купони, снима филми, изработва летателни апарати.

От някогашното богатство на родителите му не е останало много, но той живее с размаха на Великия Гетсби. През 1942 година се ражда синът му Патрик, но бащинството не го променя много.

След като все пак завършва образованието си и получава диплома за инженер, семейството е връхлетяно от сериозни проблеми - Гестапо арестува тъста му по подозрението, че предава секретни данни на разузнаването в Лондон. Виан "по роднински" се сдобива с досие, което го поставя в неизгодно положение да си осигури добра работа. Все пак го назначават като инженер, а междувременно той вече пише литература.

"Смут в Анден" и "Веркокен и планктонът" са първите му романи, написани, според неговите думи, "за купон на приятелите". През 1945 година. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто, Виан започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност.

След края на войната пише все по-активно и се връща към концертната си дейност.

Снима се в киното, започва да пише пиеси и филмови сценарии. Изобщо, талантът му се разгръща с пълна сила.

Виан публикува по онова време под псевдонима Върнан Съливан, а себе си представя за "преводач на този американски писател". Така се появяват романите "Ще плюя върху вашите гробове", "Мъртвите имат еднаква кожа", "Ще пречукаме всички гадняри" и "Мадамите не чактисват".

Тези книги имат огромен успех сред читателите, но скоро го чака скандал. Заради нарушаване на добрия тон започват да издирват издателя на "американския писател" и срещу "него" е заведено съдебно дело. По делото са призовани и "американецът" Съливан, и "преводачът" му Виан. Това е краят на Върнан Съливан, но не и на Борис Виан. От онзи момент нататък той ще продължи да пише вече със собственото си име.

Борис Виан / Архив на Френския културен център

И може би така е трябвало да стане. С името на Виан излизат романите "Есен в Пекин" и "Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата му най-значителни романа - "Червената трева" и "Сърца за изтръгване".

Виан написва и пиеса - "Всички в екарисажа", поставена през 1950 година. Драматургията му е окачествена от критиците като театър на абсурда, но в нея има провокация, която се харесва на хората и ги кара да преосмислят екзистенциални въпроси от битието.

В много отношения Виан ни напомня на Жан-Пол Сартр. Всъщност, героят на Виан от романа му "Пяната на дните" е почитател на философа Жан-Пол Сартр, колекционира всички негови книги, но повечето от тях дори не разгръща. По този начин Виан осмива модното подражание на тази философия, не самия екзистенциализъм. По онова време имало хора, които възприемали философското течение единствено като подражателска демонстрация на свободомислие.

Трябва да уточним, че когато пише романа, двамата със Сартр още не се познавали, а философът бил на върха на славата си. Впоследствие двамата стават приятели. Нещо повече, Сартр публикува творби на Виан в списанието си и гласува за награждаването му.

Сартр става и причината Виан да се запознае с други знаменитости като Симон дьо Бовоар, Морис Мерло-Понти, Албер Камю и др.

Борис Виан бил истински работохолик. И този работохолизъм не само не му тежал, но го правел истински щастлив. Единствената пречка да работи на пълни обороти било слабото му сърце. През 1959 година умира от инфаркт по време на премиерната прожекция на филма по романа му "Ще плюя на вашите гробове".

Приключва един живот, съчетал по необикновен начин литературата и джаза.

Борис Виан / Архив на Френския културен център

Някои казват, че ранните музикални изяви на Борис Виан са били по-скоро аматьорски. След войната, обаче, както вече споменахме, той пише песни, музика към театрални постановки, участва в джемсешъни, развива концертна дейност.

Джазовата група, която създават с Клод Абади се радвала на огромен успех.

В началото на 50-те години на 20 век, след подписан договор с фирмата "Филипс", Виан разгръща новаторския си дух в музиката. Създава множество произведения, сред които и знаменитата си творба - песента "Дезертьорът", която - подобно на други произведения на "Съливан" - предизвиква скандал заради трактовката на войната.

Виан е безупречен инструменталист и почитател на "игривия звук" - и в музиката е също толкова провокативен, колкото в литературата.

От биографична книга за Борис Виан, издадена у нас през 2010 година от ИК "Рива" (в превод на Георги Ангелов), научаваме много неизвестни подробности за живота на Виан.

В него се разказва, че романът му "Ще плюя върху вашите гробове", подписан с псевдонима Върнън Съливан, може да е станал причина за убийство в Монпарнас?

Научаваме и за идеята на Виан за "Патафизиката", чийто основател е Алфред Жари. Патафизиката разглеждала идеята за наличието на въображаеми явления, за които съответно съществуват и въображаеми решения.

Това само доказва, колко много и различни въпроси са вълнували този невероятен млад мъж Борис Виан, когото съдбата орисва с кратък живот.

А съвпадение ли е, че умира по време на прожекцията на филма върху романа му "Ще плюя върху вашите гробове", а смъртта му е зарегестрирана точно в 10,10?...

Абсурдът, който толкова привлича Виан през целия му живот, сякаш се материализира до последната му глътка живот?...

Борис Виан - мисли

Стрелките на часовника не знаят, какво е това любов.

Очакването е прелюдия в минорна тоналност.

Да знаеш, че страстите съществуват, и да не ги чувстваш - това е ужасно.

Тази история е вярна, защото аз я измислих.

Прекалената непорочност е нечовешка.

Хората не се променят - само нещата.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Хуморът е учтивостта на отчаянието.

Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.

Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно.

Всеки изход е вход от другата страна.

Еми МАРИЯНСКА