СВЕТОВНИ ЛЕГЕНДИ НА МУЗИКАТА
Джаз легендата Дюк Елингтън дарил свой концерт на Съветската армия
Музикантът е носител на 11 "Грами" и е награждаван лично от двама американски президенти
Автор : / 3856 Прочита 8 Коментара
Около 1948 г. Дюк Елингтън (1899 - 1974) / Снимка: Getty Images
Дюк Елингтън вярвал, че музиката отвлича вниманието от суматохата и лошото настроение. Особено джаза. Затова композициите му не престават да вълнуват и днешния ни размирен свят, в който има все по-малко оптимизъм.
Дюк Кенеди Елингтън е легендарен музикант, композитор и пианист. Още като момче получил прякора Дюк (херцог), с който става известен в цял свят. Елингтън води оркестър от далечната 1923-а чак до смъртта си, в продължение на повече от половин век.
19 февруари 1967 г.: Дюк Елингтън (1899 - 1974), Снимка: Getty Images
От 14-годишен свири на пиано. Свирил е с най-големите звезди на своето време: Каунт Бейси, Бени Гудмън, Глен Милър, Томи Дорси и др. Върхът на популярността му е по времето на Втората световна война, когато на никого не му е до музика, но Дюк остава в сърцата на хората като една от най-големите джаз легенди в света.
Личност, която вдъхва надежда за мир и хармония.
Около 1930 г. / Снимка: Getty Images
Роден е във Вашингтон на 29 април 1899 година в семейството на чернокожи американци. Баща му бил иконом на Белия дом, но както отбелязва един от биографите на музиканта, "с връзки не можеш да придобиеш талант".
Да, младият Дюк нямал поблемите на своите чернокожи събратя, израства в заможно семейство, но останалото си е негова заслуга.
Бил надарен не само с музикален талант. Завършва училище по изкуства и първоначално работи доста успешно като плакатист. Взимал уроци по пиано и тренирал бейзбол. Ще повярвате ли, че е продавал фастъци на бейзболните мачове на Уошингтън Сенатърс?
Но с каквото и да се занимавал, музиката го интересувала повече от всичко. През 1919 година създава първата си музикална група - квартет.
Съдбовен шанс е, че собственик на нюйоркски бар чува изпълнения на младите музиканти и им предлага договор за работа в Ню Йорк. В този бар Дюк си спечелва влиятелни приятелства. Разполага с добри финанси и започва да се носи модно като звезда.
В средата на 20-те години на миналия век се запознава с Ъруин Милс, който става мениджър на музиканта. Именно Ъруин предлага на Дюк да използва прякора си за творчески псевдоним. Така се ражда легендата "Duke Ellington and His Orchestra".
Скоро музикантите пускат хитовете си "Creole Love Call", "Blackand Tan Fantasy" и "The Mooche". Дюк Елингтън и неговият оркестър свирят в Музикалния театър "Флоренц Зигфелд" и записват композицията "Mood Indigo"в звукозаписното студио на RCA Records. Много радиостанции в Америка започват да пускат песните на групата.
Славата на Дюк Елингтън расте и според някои музиковеди пикът й е през 30-те години на миналия век. През този период музикантът издава композициите "Не означава нещо" и "Любовници със звезди".
Дюк Елингтън става "бащата" на суинг жанра с песните "Stormy Weather" и "Sophisticated Lady", които се отличават с уникален звук за всяка индивидуалност на отделните музиканти - саксофониста Джони Ходжис, тромпетиста Франк Дженкинс и тромбониста Хуан Тизол.
Няколко години по-късно групата заминава на първото си турне под името "Ellington Jazz Ensemble". Става търсена в цяла Америка, а славата й се носи и отвъд Океана.
Биографите на Дюк Елингтън казват, че в онзи период той давал всичките си пари, за да се усъвършенства с пианото. През 1933 година идва ред и на първото европейско турне на оркестъра му. Свирят в популярната лондонска концертна зала "Паладиум".
След този шеметен успех, Дюк трябва да преживее огромна загуба в личния си живот - умира майка му. Тя е не само тази, която му дава живот, но и човекът, който го учи да свири на пиано и му вдъхва любов към музиката. Дейзи Кенеди е родена в столицата Вашингтон на 4 януари 1879 година, като дъщеря на освободен американски роб. Но тя е тази, която учи сина си на обноски и изискан стил на обличане. Нейното възпитание става и причината, от малък синът й да прилича на "дюк", т.е. на херцог.
Октомври 1958 г. Елингтън преди излизане на сцената / Снимка: Getty Images
След смъртта на майка си през 1935-а Дюк Елингтън изпада в депресия и творческа криза. Година по-късно - през 1936-а започва да пише музика за филм. Режисьор на лентата е Сам Ууд, участват звездните комедианти Братя Маркс. Работата по този филм изважда Дюк от меланхолията и той започва работа като диригент на Филхармоничния симфоничен оркестър, който свири в хотел "St. Regis".
През годините многократно сменя музикантите си с критериите си на перфекционист. Със саксофониста Бен Уебстър и контрабасиста Джим Блантън тръгва на ново турне в Европа. През 1942 година Дюк Елингтън събира пълна аудитория в легендарната "Карнеги Хол".
И, чуйте нещо любопитно: Всички пари от този концерт той дарява на Съветската армия, в нейна подкрепа на фронта на Втората световна война.
С края на войната интересът към джаза започва да намалява. Дюк Елингтън, като много други хора, е пред финансов колапс - все по-често няма пари да плати на музикантите си.
Тогава той отново се връща към филмовата музика. А сърцето му плаче за джаза.
През 1956 година с огромен ентусиазъм музикантът участва във фестивала на джаза в Нюпорт. Там буквално подлудява публиката с композициите си "Lady Mac" и "Half the Fun".
През 60-те Америка изживява своя златен период във всички сфери на живота. Това са златни години и за киното и музиката. Елингтън е награден с Ордена на свободата, връчен му лично от американския президент Ричард Никсън. Три години по-късно получава втора награда от президент - от следващия президент на САЩ - Линдън Джонсън. Кой може да се похвали с такова високо признание?!?
Чернокожата легенда е световно признат за Бог на музиката. Днес меломаните с отношение към джаза признават единодушно: Дюк Елингтън и Луис Армстронг са най-гениалните представители на жанра. А какво казват познавачите? - Че "акоАрмстронг е дал на света импровизирания джаз, то Дюк Елингтън го е развил в оркестрово творчество".
Какъв е бил личният живот на Дюк? - Също толкова всеотдаен и предан, какъвто е бил той и в музиката. След като се жени на 19 за Една Томпсън, той остава в брак с нея до края на дните си. Двойката има син Мърсър, роден през 1919 година.
Дюк Елингтън работи по поредната филмова продукция - "Mind Exchange", когато получава първите симптоми на болестта и през 1973 година чува диагнозата - рак на белите дробове. Състоянието му се влошава от пневмония, която слага край на живота му на 24 май 1974 година, преди 50 години.
Дюк Елингтън е погребан в най-старото гробище в Ню Йорк - Woodlawn, разположено в Бронкс.
Часовник на Дюк Елингтън се продава на търг в Лондон / Снимка: Getty Images
Човекът, който е два пъти награждаван лично от президентите на САЩ и е носител на 11 поредни награди "Грами", през целия си живот се тревожел за едно-единствено нещо - дали ще има пари да плати на музикантите си. Каква ирония!....
Някои от музикантите му, като саксофониста Джони Ходжис достигат световна популярност като джаз изпълнители. Мнозина от работилите с Елингтън музиканти, остават дълги години с него. Той пишел музика специално за всеки един от тях, съобразявайки се със стила и уменията му. Това е не само сътрудничество, а повече от приятелство.
Още в първата си група Елингтън включва приятеля си от детството Ото Хардуик, който отначало свири на контрабас, после преминава на саксофон. Елингтън дава старт в живота на много млади музиканти. Каталогът му е една от най-големите лични джаз колекции, а много от неговите творби стават стандарт за композиране.
След 1941 година Елингтън си сътрудничи с композитора, аранжор и пианист Били Стрейхорн. Двамата композират заедно много творби, които шеговито наричали "сюити". Елингтън записва с повечето американски звукозаписни компании от своята епоха, участва в няколко филма, пише саундтракове, композира мюзикъли. Харизмата му му спечелва много приятели в света на изкуството и сред публиката.
Посмъртно е награден със специална награда Пулицър през 1999 година.
Десет години преди това Гюнтър Шулър пише за него: "В джаза той беше гигант сред гигантите. А в музиката на 20-ото столетие, той чака деня, в който ще бъде признат като един от половин дузина велики майстори на нашето време."
Дюк Елингтън е автор на над 450 композиции с повече от 2 000 записа на оркестрови изпълнения. Това безспорно е с най-богатото завещание в историята на джаза.
1958 г. Елингтън танцува / Снимка: Getty Images
Когато тръгва в професията с музикантите от "Кентъки клъб", младият Дюк показва предприемчивост и остро чувство за корените на музиката на чернокожите. "А късметът на Елингтън е всъщност плод на мощното му творческо призвание", отбелязва един критик. С усилията на мениджъра Ъруин Милс изпълненията на бенда на Елингтън в "Котън клъб" се излъчвали и по радиото. Така тази музика спечелва привърженици в цяла Америка.
След първите плочи от 1924 година, бендът свирел и в Америка, и в Европа. Успехът му на концертите в Англия, Шотландия, Франция и Холандия красноречиво показва, че европейската публика възприела музиката на Елингтън като оригинално творчество, не по-малко стойностно от големите симфонични творби.
Дюк Елингтън / Снимка: Getty Images
През 1932 година оркестърът на Елингтън вече наброявал 14 музиканта и една певица (Айви Андерсън). Някои от музикантите по-късно ще тръгнат по свой път на ръководители на джазови формации, но рано или късно ще се завръщат при Дюк, заради благоприятната среда за изява, която им подсигурявал той. За начина, по който Елингтън насърчава максималната реализация на всеки свой музикант, се говори като за някаква магия.
Не по-малка загадка за музиколозите е и оригиналността на Елингтъновата музика. Партитурите му и днес будят любопитство у познавачите, защото приличат по-скоро на "указания" за отделния музикант. Но, както казва един музиковед, "те вършат повече работа от всяка професионална партитура".
Елингтън е неизчерпаем като композитор - създава стотици авторски творби, които се отличават със своето разнообразие и благозвучие.
Пред публиката този талантлив човек се представял скромно като "пианиста на оркестъра". Тази самоирония е част от чара му на човек и голяма и щедра личност. Неговото т.нар. "мълчаливо пиано", внезапно поразява с такива звуци и акорди, че сякаш събужда съзнанието и се запечатва трайно в паметта. Клавиатурните му изпълнения се отличават с непреходна красота, която му отрежда статуса на класик на джаз пианото.
През 50-те и 60-те години на миналия век Елингтън е не само утвърден музикант, но и един от най-запомнящите се посланици на американската култура. След смъртта му ръководството на оркестъра поема синът му Мърсър, който умира през 1996-а.
Малко любопитни факти: В средата на 20-те години входният билет за танцова зала, в която свирели оркестри като този на Дюк Елингтън, бил... 10 цента. Танцовата програма се осигурявала от най-малко два оркестъра. Атмосферата в тях, значително по-безобидна от днешните дискотеки, обаче, тревожела някогашните власти и в полицията имало много сигнали за "неморалността и пиянството" в танцувалните зали. В подобни доклади се заклеймявал и джаза.
На този фон, обаче, Дюк Елингтън успява да стане всеобщ любимец и незабравима световна легенда.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}