СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Американецът, който развенча американската мечта и възхвали Червената армия
120 години от рождението на Ърскин Колдуел
Автор : / 56328 Прочита 46 Коментара
18 ноември 1963 г.: Американският писател Ърскин Колдуел (1903 – 1987), Снимка: Getty Images
Името му е световно известно. Той е Ърскин Колдуел. Написал е над 60 книги, 25 от които са романи. Две от най-значимите му произведения са романите "Тютюнев път" (1932) и "Божията нивица" (1933). Основна тема в творбите му е бедността в южните щати на САЩ, на която е свидетел от първо лице. Ърскин Колдуел е американски прозаик, публицист и журналист, представител на реализма в американската литература.
Роден е на 17 декември 1903 година в Джорджия. Навършиха се 120 години от рождението му.
Американският писател Ърскин Колдуел в Лондон / Снимка: Getty Images
Колдуел е роден в семейството на презветериански свещеник. Пътува заедно с баща си и отблизо се среща лице в лице с живота на хората в малките градчета на бедния американски Юг. Самият той известно време си изкарвал хляба като земеделски ратай в памукопроизводството, шофьор, готвач, сервитьор, вестникар, посредник, текстилен работник, каменоделец, та дори и като професионален футболист.
Не завършва висшето си образование, но е учил в няколко колежа и следва във Вирджинския и Пенсилванския университети, без да се дипломира.
Печата първите си разкази през 1928 година. Те са за живота на работниците от памуковите плантации. През 1929 година излиза първата му книга - новелата "Незаконороденият", последвана от повестта "Горкият глупак" (1930). През 1931 година издава сборника с новели "Американска земя", а един от шедьоврите му - романът "Тютюнев път" се появява през 1932 г. (б.а. поставян като пиеса на Бродуей в продължение на 7 години). През 1933 година излиза друг негов шедьовър - "Божията нивица". Три години по-късно - "Пътуващият проповедник", а след него - "На колене пред изгряващото слънце".
Една от сериозните му работи е съвместна с фотографката Маргарет Бърк-Уайт (б.а. една от четирите му съпруги), с която издават през 1937 година "You Have Seen Their Faces". Книгата разказва за Голямата депресия в американския Юг.
През 1943 година излиза "Момчето от Джорджия", а през 1944-та - (1944) - "Земя на страдание" - и двете творби с остро социално звучене. Първата си автобиография със заглавие "Наречете го опит", писателят издава през 1951 година, а втората - "With All My Might" - в годината на смъртта си (1987). Колдуел има и една детска книга, издадена през 1958 година - "Molly Cottontail". Автор е и на много пътеписи и есета.
Писателят умира на 11 април 1987 година в Парадайз Вали, Аризона и не дочаква големите промени в света през 90-те, но преживява не по-малко драматично време. В личния си живот е имал четири брака: с Хелън Ланиган, от която има три деца; с Маргарет Бърк-Уайт, за която вече споменахме; с Джун Джонсън, от която има син, и с Вирджиния Флечър, с която живее в продължение на три десетилетия, до смъртта си.
На български са издавани много негови книги, като сред тях е сборникът "Муха в ковчега", съдържащ произведения от няколко от изброените по-горе негови творби.
Книгите на Колдуел са реалистични. Те отразяват живота на провинциалния човек в капиталистическа Америка. През 1934 година писателят предприема продължителна обиколка из САЩ, след което пътува до Чехословакия.
По време на Втората световна война (от юни до септември 1941 г.) е кореспондент на списание "Лайф" в СССР. Публикува "Русия във война" (1941), "Москва под бомби" (1942), "Всичко е хвърлено срещу Смоленск" (1942) и др.
От 1935 до 1945 година Колдуел издава няколко книги по икономическите проблеми на САЩ и Русия. Три от тях - "Тези лица са ви познати" (1937, творба за южните арендатори-изполичари), "На север от Дунав" (1938) и "Това ли е САЩ?" (1941). Всички те, както и фотоалбума "Русия воюва", са илюстрирани от Маргарет Бърк-Уайт.
По време на войната Колдуел преживява бомбардировките над Москва, посещава фронтовата линия в Смоленск, свързва се със съветските партизани и когато се завръща в САЩ, изнася лекции из цялата страна за героизма на Червената армия.
Посещава Русия и след това - през 1953 и 1963 година. Колдуел е гостувал и в България - през 1963-та и през 1973 година.
Нареждат името на Колдуел до големите майстори на американската проза - Фокнър, Хемингуей и Стайнбек. И това е безспорно. В периода 1944-1949 излизат неговите книги за бедните хора на Джорджия: "Къща на хълма" (1946), "Дланта на Бога" (1947), "Тази същата земя" (1948) и "Ъстървил" (1949), "Епизод в Палмето" (1950), "Нощна смяна", "Събрани разкази" (1953), "Клодел Инглиш" (1959), "Надлъж и нашир в Америка" (1964), "В съседство с Ърншо" (1971), "Пладне по средата на Америка" (1976, пътеписи) и др.
От втората половина на 60-те години Колдуел работи повече в публицистично-документалния жанр. Публикува "Писателство в Америка" (1967) и "Дълбокият Юг. Спомени и размисли" (1968).
Във времето на Студената война Колдуел е активен борец в защита на мира. Картините в творбите му са безпристрастни и сурово правдиви. Известно е, че в писателската професия, той се прекланял пред гения на Антон Павлович Чехов, на умението на руския писател и драматург да разкрива главното чрез контекста и детайла, да изразява позиция чрез хумора и гротеската.
18 ноември 1963 г.: Американският писател Ърскин Колдуел (1903 – 1987), Снимка: Getty Images
В последната си предсмъртна автобиография, озаглавена "С всички мои сили", Колдуел пише: "Винаги съм считал, че моята работа е по-важна от всичко. Възможно е да ми се е налагало да бъда егоистичен, и за нищо, освен за нея, да не мисля." Работохолизмът си обяснявал с едно вътрешно безпокойство, което не му давало мира. Искал да опише "всички свои впечатления", подобно на художник, който вярва, че може да "хване мига" в картината си.
Времето, в което твори Ърскин Колдуел, е време на остри социални конфликти през 20-те години на миналия век, време на разрушения в годините на Втората световна война и време на разединение в годините на Студената война през 70-те. Това евремето, в което най-ярките представители на американската проза определено са ориентирани към лявото - те все повече пишат за драматизма в живота на мнозинството американци, а не за лъскавата страна на живота и мита за американската мечта.
В тази връзка много хубаво сравнение прави един критик, като казва, че Колдуел е "лишил Юга от неговите магнолии".
Тук трябва да се каже нещо, което безспорно е дало своето отражение върху писателя още в детските му години. Баща му бил много начетен човек, борец срещу предразсъдъците в полуселска Джорджия. В този район, известен с брането на памук, все още витаел консервативният дух и тягостните спомени за негърското робство. Майката на Колдуел владеела и преподавала латински и френски език. В тази семейна среда Колдуел растял не само начетен, но и буден да вижда ясно процесите в обществото.
В едната от автобиографиите си пише: "Научих най-важния си урок: най-добър и всестранен учител е животът". В университета изучава не само литература, но и социология. Когато се премества в Мейн, много редакции на вестници му връщали ръкописите, защото не им се струвало "интересно" някой да им разказва за берачи на памук и обикновени работници. Но той не се отказва да описва живота на обикновените трудови хора. Когато през 1931 година излиза книгата му с разкази "Американска земя", Колдуел вече имал своя ясна и неотклонна творческа концепция: да показва като в огледало недъзите на нацията не само по време на Голямата криза, а като постоянно състояние на американската действителност.
Колдуел рисува по безкомпромисен начин мизерията, материалната и моралната деградация, оскотяването, нечовешките отношения, жестокостта и изчезването на всичко светло и хуманно в живота на дребните, разоряващи се фермери и на формално освободените, но фактически още поробени негри.
Развенчава ли мита за Америка и американската мечта Колдуел? - Един критик отговаря на този въпрос по следния начин: "Колдуел ни дава да разберем, че като американец той изпитва болка от разминаването между празнословието на богатите и реалната нищета в живота на малките хора; между изхвърлянето на думи и реалността. В неговите творби диша онази Америка, с която никой конгресмен не би се гордял, за да спечели избори. От Юга в романите му те побиват тръпки северен студ, хладен вятър и мрачно отчаяние. Няма слънце в този Юг!... А най-ужасното е, че всичко в неговите творби е описано толкова правдиво, че няма думи, с които да опровергаеш автора им!..."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}