ГОЛЕМИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ИМЕНА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Писмо с негов ръкопис бе в неизвестност 70 години
40 години от смъртта на писателя-магически реалист Хулио Кортасар
Автор : / 11078 Прочита 1 Коментара
Писателят Хулио Кортасар дома си в Париж на 27 ноември 1978 г. (Снимка:Ulf Andersen/Getty Images)
През миналата година родината му Аржентина плати 36 000 долара на търг от аукционна къща "Сориля Субастас" в Монтевидео, за негов ръкопис на пишеща машина със седем непубликувани разказа, който се смяташе за отдавна загубен.
Остарелите листове от ръкописа са подписани с името му - Хулио Кортасар, а автентичността на ръкописа бе потвърдена от Лусио Акиланти, антиквар от Буенос Айрес и виден библиограф на Кортасар.
Хулио Кортасар дома си в Париж на 27 ноември 1978 г. (Снимка:Ulf Andersen/Getty Images)
Оригиналният ръкопис бе в неизвестност от 1952 година, когато Кортасар го изпраща от Париж с писмо на своя приятел Луис Мария Баудисоне, ръководител на аржентинското издателство "Аргос". В писмо до друг свой приятел Кортасар пише, че го е изпратил на издателя, но не знае какво се случва с него.
И ето че повече от 70 години по-късно ръкописът бе открит през миналата година от сина на починал колекционер на книги, на дъното на ненадписана кутия. Три от 46-те разказа вътре са били публикувани в списания преди смъртта на Кортасар през 1984 година. Седемте непубликувани са: "Инвентар", "Писмо от една фама до друга фама", "Автоматични пеперуди", "Пътешествия и мечти", "Малкият еднорог", "Гневът на огледалото" и "Кралят на морето".
Кортасар е един от най-прочутите латиноамерикански автори, който оказва влияние върху няколко поколения писатели от Латинска Америка.
Аржентинският писател е роден на 26 август 1914 година в Брюксел, Белгия и умира на 69-годишна възраст на 12 февруари 1984-та, преди 40 години. Погребан е в парижкото гробище Монпарнас.
Кортасар е писател с широко жанрово амплоа - автор е на много романи, разкази и есета, но също и на стотици стихотворения. Всички те са в стила на сюрреализма и постмодернизма, с похватите на типичния за Латинска Америка магически реализъм.
В дома си в Паржи през май 1983 г. (Снимка: Ulf Andersen/Getty Images)
Най-известните творби на Кортасар са "Игра на дама", "Преследвачът" и "Лигите на дявола".
В стилистиката на магическия реализъм, Кортасар привнася по художествен начин идеи на философи като Жан-Пол Сартр и Албер Камю, модернизма на Кафка, мистицизма на Едгар Алън По, лиричната душевност на Рембо, Маларме и Чехов, драматизма на Милър и психологизма на Достоевски. Цялата тази смес от идейни и дълбоко проникновени философски открития за човека най-ясно проличава в неговите експериментални романи, както и в разказите му.
Както споменахме, Кортасар е роден в Брюксел, но през 1918-а, когато е на четири, родителите му - аржентинци, се връщат в Буенос Айрес, така че детството на бъдещия писател преминава в Аржентина.
Завършва Педагогическото училище "Мариано Акоста", после учи една година в Буеносайреския университет. Поради липса на средства, прекъсва следването си. Започва да преподава литература в гимназии в малки градчета като Боливар и Чивилкой, близо до Буенос Айрес. Набира опит като преподавател по литература и през 1944 година е поканен да преподава в новооткрития по онова време Университет Куйо в Мендоса.
Междувременно оформя политическите си възгледи като противник на режима на Хуан Перон и когато става неудобен, емигрира във Франция като стипендиант на френското правителство. Остава във Франция до края на живота си. Там твори и работи като преводач към ЮНЕСКО. Превежда и художествена литература от френски на испански. Сред художествените му преводи са творби на Даниел Дефо, Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.
До края на живота си Хулио Кортасар има леви убеждения. Подкрепя Кубинската революция и борбата за свобода и човешки права в страните от Латинска Америка. Това е и причината у нас още по времето на социализма да познаваме голяма част от творчеството му.
През 1981 година лично френският президент Франсоа Митеран дава с указ френско гражданство на писателя. По онова време Кортасар вече страда от левкемия и три години по-късно умира в Париж и е погребан там.
В продължение на половин век Хулио Кортасар пише разкази, романи, пиеси и стихотворения. Той става широко известен в целия свят и е забелязан и от киното. По разказа на Кортасар "Лигите на дявола" големият режисьор Микеланджело Антониони създаде филма "Фотоувеличение", който навремето бе събитие на световния екран.
Някои от творбите на писателя излизат посмъртно. Сред тях е романът "Забавата", написан през 1949-а и издаден чак през 1986 година; "Изпитът" - написан през 1950-а и издаден през 1986-а, и др.
И до днес излизат в многотомни издания негови събрани съчинения: "Писма" (3 тома, 1999), "Писма" (второ разширено издание в 5 тома, 2012); дори и лекциите му по литература от 1980 година в университета Бъркли.
У нас първите издадени творби на Кортасар са "Южната автострада" през 1972 година и "Всички огньове" - през 1978-а. "Истории за кронопи и фами", чийто оригинал също е намерен в открития наскоро ръкопис, излиза у нас в превод на Румен Стоянов през 2007 година. Може да се каже, че сме една от страните, които са превели и издали почти всички творби на Кортасар: 1981 - "Лотарията", прев. Мария Пачкова, 1981 - "Някой, който се шляе" и "Междуетажие" през 1985-а, прев. Румен Стоянов, 1987 - "Толкова обичаме Гленда", прев. Емилия Юлзари, 2006 - "Игра на дама", прев. Стефка Кожухарова, 2011 - "Автонавтите на космострадата", прев. Красимир Тасев, 2013 - "Тайните оръжия", прев. Румен Стоянов, 2015 - "Някой си Лукас", прев. Стефка Кожухарова и мн. др.
В едно свое интервю Кортасар казва: "Много от това, което съм написал, се подрежда под знака на ексцентричността, защото между живеене и писане никога не съм допускал ясна разлика - ако живеейки, успявам да прикрия едно частично участие в моето положение, то не мога да го отрека в онова, което пиша, защото пиша именно тъй като да не съм, или съм наполовина себе си."
Това е любопитно обяснение не само на стилистиката на мислене на автора, но и изобщо за магическия реализъм като литературно течение. Кортасар успя да изрази светоусещането на хората, които съдадоха това завладяващо фантазията творчество.
Хулио Кортасар е не само майстор на прозата, но и автор на много стихотворение, но гледаше на себе си преди всичко като на прозаик и снизходително като на поет. Всъщност, самоиронично веднъж изтъква, че дължи това "разпределение" главно на критиците и на читателите:
"Критиците и читателите имат склонността малко да разпределят авторите. Мен ме разпределяха винаги като прозаик и тогава автоматически ти отричат правото, не ти го казват, но е налице своеобразен отказ един прозаик да пише поезия, да печата поезия. Това е своего рода покушение. Не бива да се прави.
Всичко това на мен ми изглежда нелепо. Аз много добре знам, че поезията е моето частно удоволствие. Но вярвам, че измежду многото стихотворения, които съм написал, огромно количество, хиляди стихотворения, има някои, когато могат да се спасят и отпечатат."
1974 г. Писателят в кабинета си (Снимка: Getty Images)
Един пример, колко добър е и в стихоплетството:
Happy New Year
Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят,
тази бучица зелена захар, окръглена радост.
Няма ли да ми дадеш ръката си
през тази Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Образният свят на Кортасар е силно въздействащ във всичко, което е написал. Той умееше да рисува картини и да внушава настроения като художник. Кортасар бе космополит на духа, който можеше да бъде латиноамериканец и европеец едновременно, защото бе събрал в себе си всички култури на света с ключа към едно обединително цяло - човешката емоция.
Той наистина бе "разрушител на компаси", както казва веднъж, защото умееше да търси истината дори в абсурда и я откриваше по свои пътеки, за да я предаде после на нас читателите, като приказка. Изглежда по този негов специфичен начин се опитваше да ни вдъхне повече кураж и смелост, да проумеем по свой начин магията на живота.
Хулио Кортасар:
"Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси."
"Като цитираме другите, ние цитираме себе си."
"Паметта е огледало, което скандално лъже."
"Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно."
"Суета е да вкараш в историята нещо различно от самата история."
"Охлювът живее по начина, по който аз искам да живея. Той носи своя дом винаги със себе си."
"Само ако живее абсурдно човек може да се отърве от цялата тази вечна абсурдност."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}