ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО
Филип Ноаре: Умението да мързелуваш е тънка наука
15 години от смъртта на най-харизматичния френски актьор
Автор : / 8824 Прочита 0 Коментара
Актьорът Филип Ноаре позира пред камерите на фотосесията за филма "Les Cotelettes" по време на 56-ия филмов фестивал в Кан на 24 май 2003 г. / Снимка: Getty Images
Звездата на френското кино Филип Ноаре почина преди 15 години в парижка болница след дълго боледуване от рак. Франция и до днес тъгува за своя любимец, който остави роли в над 150 филма, сред които бяха емблематичните за цял свят "Голямото плюскане" (1973) на Марко Ферери, "Приятели мои" (1975) на Марио Моничели, "Ново кино Парадизо" (1988) на Джузепе Торнаторе, "Пощальонът" (1994) на Майкъл Редфорд и много други.
Както казва един биограф на актьора, "играл е и крал, и убиец; съдия, и педофил".
Филип Ноаре остави незабравими образи, като ролята си в един от най-смешните филми в историята на киното - "Приятели мои" на Марио Моничели, и в същото време изигра блестящо сериозната роля на поета комунист Пабло Неруда във филма на Майкъл Редфорд "Пощальонът" (1994, награден с "Оскар").
За кинокритиците остава загадка и до днес, способността на Ноаре да навлиза с такава лекота в характери от такъв широк диапазон, и как е възможно човек с такава външност, която не съответства на общоприетите "стандарти" за звезда, да печели сърцата на всички по толкова естествен начин.
За своята 50-годишна кариера Ноаре беше партньор на най-големите звезди на френското и световното кино: Катрин Деньов, Роми Шнайдер, Симон Синьоре, Марчело Мастрояни, Софи Марсо, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и мн. др.
Всички те обожаваха актьора, който бе еталон на бохем с блестящо чувство за хумор и самоирония, любител на шампанското, пурите, скъпите обувки, конете и... папионките. Към това трябва да добавим и неизменния му ексцентричен стайлинг - неговата "запазена марка" - карирани ризи, червени тиранти и панамена шапка.
Филип Ноаре бе два пъти лауреат на "Сезар" за мъжка роля - през 1976 г. за участието си в "Старата пушка" (реж. Робер Енрико) и за "Животът и нищо друго" през 1990 г.(реж. Бертран Таверние). Актьорът бе носител и на Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля, за филма "Ново кино Парадизо".
Филип Ноаре е роден на 1 октомври през 1930 г. в Лил. В едно свое интервю разказва за младежките си години с чувство за хумор и заключава, че "поради елементарен мързел", не успял да вземе бакалавърска степен по актьорско майсторство, а си останал само с някакви курсове. В продължение на 16 години от 1950-а нататък, си изкарва хляба на различни сцени в Париж.
Първата му поява на екран е в дебютния филм на една млада режисьорка - "Тъпото острие" на Анес Варда, но режисьорите от голямото кино го забелязват във филма "Зази в метрото" - екранизация на Луи Мал по романа на Реймон Кано. Това е началото - филмите, в които екранът за пръв път "запознава" френската публика с Филип Ноаре.
Първият му по-забележим успех идва с главната роля в следващия му филм - "Щастливият Александър" (1968) на Ив Робер.
С този филм се ражда и най-симпатичното амплоа на Филип Ноаре. На зрителите страшно много им допада неговата простодушна физиономия и некоординирани движения, погледът му на уж невинно разсеян тарикат.
Ноаре се е снимал още във филми на Виторио де Сика, Алфред Хичкок, Ив Боасе, Филип де Брока, Клод Зиди, Патрис Льоконт и др.
Когато почина на 27-и ноември 2006 г. "Фигаро" написа за него нещо кратко и много трогателно:
"Ноаре изигра всякакви роли, дори на убийци, но никога не промени нито изражението си, нито вкуса, нито къщата и жена си". Актьорът бе женен за комедийната актриса Моник Шомет, с която имат дъщеря.
Още
Питър Устинов - англичанинът с руска, швейцарска, френска, германска, етиопска и италианска кръв
Какви бяха странностите на този човек, когото французите признават за един от най-харизматичните си актьори:
На първо място пурите, лулите и ароматните тютюни - неговата страст, от която не се отказва дори когато чува диагнозата рак.
Чувството му за хумор и самоирония са ненадминати.
При всяка годишнина от смъртта на актьора, френските вестници с обич цитират едно негово интервю, в което той казва:
"Владея изкуството на леността! Умението да мързелуваш е тънка наука!", и пояснява, че за да го постигнеш, трябва да имаш дом, добър сън - до към 11-12 часа през деня, когато слънцето вече се е "уморило да грее над бедната земя".
Този свой "райски режим" Филип Ноаре следва през целия си живот. И в същото време, повече от всеки работохолик, е оставил доказателство за мащабен труд - незабравими роли в над 150 филма.
"Трябва да правиш всичко така, че сам да не усещаш как времето изтича през пръстите ти, казва актьорът. Да прахосаш времето си така, че да не направиш нито едно полезно нещо, а в същото време да се почувстваш обогатен - това е талант, по-висш от актьорския".
Въпреки леността си, Филип Ноаре си отиде от този свят на 73 като един напълно реализиран творец и всеобщ любимец на зрителите от цял свят. В този смисъл той е щастливец на съдбата. Такъв искаше да изглежда в очите на всички, дори когато страда от коварната болест. И си замина от този свят такъв - с достойнство, без каквато и да е проява на самосъжаление.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}