Той е толкова красив, че от пръв поглед завладява и жени и мъже. Много французи го наричат "Принцът на обаянието", но има и такива, които го характеризират като "Чудовище с ангелско лице"?..

"Усмихва се и приема любовта на света, но остава хладен като героя си Фантомас", пише един критик. Но Жан Маре доказва на света, че е способен да обича. Един-единствен човек - режисьорът Жан Кокто. Жан Маре прекарва в душевна самота 35 години след смъртта на режисьора през 1963 г., до края на дните си - през 1998 г. Природна предопределеност ли е тази любов, или причините са в трудното детство на актьора? Красавецът Жан Маре се ражда на белия свят от майка, която изпада в депресия след раждането му.

"Жан Маре е закърмен в тревога и от пеленаче расте разочарован от света", казва един от биографите му. Според някои, хладнокръвното безразличие, с което приема хората през целия си живот, се усеща и в ролите на знаменития актьор.

Още

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

Сестричката му умира, малко преди да се роди. Майка му - Жана Мадлен го ражда, потънала в скръб по дъщеричката си. Почти не се радва на сина си, защото е в дълбока депресия. Жан е съвсем малък, когато тежката обстановка в къщи, разделя родителите му.

Майка му го отглежда с постоянното натякване, че не е момиче. Вероятно за да запълни празнината в сърцето си.

А Жан, може би подсъзнателно, за да го заобича майка му, "отговаря" на желанието й, като често се преоблича в момичешки дрехи. Лицето му е нежно и докато е малък, на улицата го взимат за момиче. На него започва да му харесва "втората" му самоличност.

С майка си като бебе, и като юноша

Майка му така и не може да се вземе в ръце след загубата на дъщеря си. Случва се да изчезва някъде, и тогава за Жан се грижат леля му и баба му. Чак след години Жан разбира и двете жестоки истини - че майка му не го обича, а в периодите, в които изчезвала от къщи, е била в... затвора. Жана Мадлен била клептоманка и измамница.

Още

Фантомас е "роден" половин век преди да се "развихри" на екрана с Жан Маре и Луи дьо Фюнес

Лишен от родителска любов, младият Жан минава през "училището на улицата". Красивото му лице спечелвало бързо доверието на хората, и той се възползвал от това. Научил се да лъже, да краде, да обижда и да се бие. Бил слаб ученик и постоянно го изключвали от училищата, в които учи.

В свободното си време, обичал да се усамотява и да рисува. Харесвал склуптури, и докато се шляел из града, често се заседявал пред някоя от тях.

Голямата му мечта, обаче, била да стане актьор. Житейските "роли" на хулиган му пасвали идеално, и той бил уверен, че може да изиграе всяка от тях - в прекия и в преносния смисъл на думата.

Първата стъпка към подобна изява, му осигурява красивото му лице и фотографията. В качеството на модел, си направил портфолио, с което решил да кандидатства за роли в театъра и киното.

Във филма "Капитан" /1960 г./

Още

Френските идоли Симон Синьоре и Ив Монтан замалко не се развеждат заради Мерилин Монро

На два пъти кандидатства в драматични училища, но не успява да се класира.

По време на Втората световна война работи в киното и на сцената, но в незначителни роли.

След като съюзниците си връщат Париж през август 1944 г., Маре се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като... шофьор на камион. Превозва гориво и муниции до фронта.

Хулиганът става герой, но не парадира с това. Остава си все същият "сърдит на съдбата и хората" човек - студенокръвен единак.

Първите си честно изкарани пари, получава от режисьора Марсел Л,Арбие, който купува няколко негови рисунки. После го поканва да играе в епизодична роля на негов филм. Тази среща се оказва съдбоносна за Жан Маре.

Попадайки в кино-средите, той вече има възможността да се среща с много хора.

Във филма "Тайните на Бургундския двор" /1961 г./

Още

Жан Габен превръща мъжемелечката Марлене Дитрих в покорна домакиня

Неследдълго съдбата му се усмихва - среща знаменития драматург, поет и режисьор Жан Кокто. Това е среща за цял живот и за двамата. Кокто не само превръща Жан Маре в звезда, но става и неговата единствена любов.

Вероятно отхвърлянето, което съпровожда живота на малкия Жан до зрелостта му, е дало толкова дълбок отпечатък върху цялостната му ориентация като личност, че в лицето на Кокто той за пръв път вижда човека, достоен за обичта му.

Жан Кокто и Жан Маре

Още

Легендата на френското кино Даниел Дарийо почина на 100-годишна възраст

Приживе Жан Маре никога не крие нетрадиционната си ориентация - той е честен с феновете си.

Веднъж дори разказва на журналисти за провала на първата си любовна история с момиче, след която бил готов едва ли не да се самоубие.

В края на живота си Маре стига и по-далеч - разказва как много пъти се е опитвал да създаде връзка с жена, но от това не произлизало нищо повече от разочарование.

"Аз имах дълги сексуални връзки с жени, но никога не изпитах любов към никоя от тях. С някои се опитвах да създам дете, но уви - съдбата не пожела да ме ощастливи с бащинство. Ако това се беше случило, кълна се в Бог, аз щях да се оженя за майката на детето си!", казва актьорът.

Още

Мирей Дарк имала ужасно детство - баща й я мразел, защото не била негова дъщеря

Доказателство за опитите му да бъде щастлив с жена е бракът му с актрисата Мила Парели, с която живее две години - от 1942 до 1944 г., но дете така и не се получава...

През 1962 г. Жан Маре осиновява 19-годишен сирак циганин, на име Серж, но момчето така и не го обиква като истински баща и дори страни от него, заради репутацията на актьора.

Оказва се, че го интересуват само парите на Жан Маре. Самият Жан не е огорчен - той отдавна познава всички страни на човешката природа. А през 1963-а загубва единствения си искрен приятел и любим човек - Жан Кокто...

Още

През април 1890 г. Оскар Уайлд "предсказва"... Ален Делон?

Кокто е всеотдаен към него до смъртта си. Жан Маре участва във всичките му спектакли и филми. Носят се легенди за началото на връзката им: как Кокто позвънил на актьора с думите: "Елате веднага! Случи се катастрофа!"

И когато Жан Маре отива при него, Кокто му се признал в любов. Жан също.

Минава много време, преди да признае:

"Аз излъгах тогава. Единствено мисълта, че такова нищожество като мен, може да вдъхнови велик човек като него, ме възпламеняваше отвътре. Сигурно, без да съзнавам, съм бил кариеристът, готов да постигне целите си на всяка цена?!..Но аз не си го признавах. Искаше ми се да вярвам в онази лъжа и да се държа така, сякаш тя е истина. Не много време играх тази комедия, защото наистина обикнах Жан. Всъщност, всеки който се доближаваше до него, започваше да го обича!..", признава чувствата си актьорът.

Още

Жана Моро: Поканата за флирт се пише с очи

Кокто бил освен талантлив, и много мил човек, но не можел да се справи с пристрастеността си към опиума. Негова е фразата "Животът е хоризонтално падане". През 1955 г. е избран за член на Френската академия - достойно признание за таланта му, по повод на което казва: "За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите."

Тези думи се оказват знаменателни - точно това се случва в сърцето на Жан Маре след смъртта на Кокто - там завинаги остава "другият Жан". Маре оставя писмено признание в памет на Кокто:

"Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив!.."

Двамата над сценария и на снимачната площадка

Жан Маре е един от най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те години на миналия век. Играл е в над 70 филма. Най-известни са ролите му в "Красавицата и звярът" /1946/ и "Орфей" /1949/, "Граф Монте Кристо" /1955/, "Гърбушкото" /1959/, "Желязната маска" /1962/, "Парижките потайности" /1962/, поредицата за Фантомас и др.

Във филма "Граф Монте Кристо" /1954 г./

В края на живота си актьорът страда от тежко сърдечно-съдово заболяване, и умира на 8 ноември 1998 г.

Отива си от този свят "Принцът на обаянието". "Не, на Отчаянието!", "поправя" прозвището един критик, in memoriam на Жан Маре. И може би е бил прав.

Еми МАРИЯНСКА