ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Геният на модернизма Френсис Бейкън: Отключи клапаните на чувството!
30 години от смъртта на художника
Автор : / 3282 Прочита 1 Коментара
Ръководителят на следвоенното и съвременното изкуство Christies London - Пилар Ордовас, пред триптиха на Френсис Бейкън "Три изследвания за автопортрет"/ Снимка: Getty Images
Наричат го "втория Пикасо", а носи името на големия философ със същото име. Не е доказано, обаче, двамата да имат родство, въпреки множество спекулации по темата.
Френсис Бейкън е английски художник, известен с "кошмарните" фигури и "деформираните" цветове на палитрата си, но изкуствоведите са на мнение, че той е безспорен гений на изобразителното изкуство в направлението експресионизъм. Посмъртно, художникът е добил славата на един от най-значимите творци от края на 20-и век. Всъщност, най-значимият, след Пикасо.
На 28-и април т.г. се навършиха 30 години от неговата смърт през 1992-ра година.
Бейкън е носител на наградата "Рубенс" (1967). През ноември 2013-а година творбата му "Three Studies of Lucian Freud" ("Три студии на Лусиен Фройд") бе продадена на аукцион за сумата от 142,4 милиона долара - най-високата цена до днес за произведение на изкуството, продадено на аукцион. "Триптихът", нарисуван от Бейкън през 1976-а година, в 2008-а година бе продаден на анонимен купувач за 86 милиона щатски долара.
Триптихът "Три етюда на портрета на Джон Едуардс", създадена от художника през 1984-та година, бе продаден за 80 милиона през 2014-та година. Става дума за баснословни суми, за творби на съвременен автор.
Колекционерите на картини влагат тези пари със съзнанието, че утре стойността им ще е още по-голяма.
Веднъж представили Бейкън на Маргарет Тачър, а тя му казала: "Познавам ви, вие сте човекът, който рисува ужасните картини." Бейкън не само не се обидил, а гордо отговорил с "Да, това съм аз". Най-любопитното при Бейкън е, че той няма академично образование на художник. И не само, че е самоук художник, но дори няма основно образование. Успял да завърши едва три класа в училище.
Френсис Бейкън с един от триптихите си
Как се случва един такъв човек като него да достигне върховете на изкуството? Бейкън минавал за бохем, любител на пъбовете в Сохо, общо взето правел впечатление на безделник. В "The Colony Room на Dean Street", обаче, направил интересни запознанства - посетители на клуба били актьорът Питър О"Тул и художниците Лусиен Фройд, Деймиън Хърст и Трейси Емин.
Бейкън бил скандален както с поведението си, така и с ексцентричния си външен вид. Често се появявал в буквално клоунски вид -боядисвал не само косата си, но дори и зъбите си.
Бил странен във всяко едно отношение. Продавал някои от картините си, след което отивал да тормози техните собственици, да му ги върнат обратно. Случвало се да ги откупи, след което публично да ги унищожи, защото "вече не му харесвали".
Образите в картините на Бейкън приличат на него - странни, с вид на болни, измъчени и изтерзани от някаква вътрешна драма хора. Затова лицата им са изобразени като страдащи, а телата са в изкривени пози, измъчвани от някаква неясна болка. Всъщност, това е било търсен ефект от художника, в който той се усъвършенствал като взаимствал вида на болни хора от медицинските атласи.
Вероятно мнозина ще се запитат: Но тогава, на какво се дължи интересът към творчеството на Бейкън? Та кой иска да гледа в дома си физиономиите и сгърчените тела на болни хора?!
Отговорът, като при всяка оценка на произведение на изкуството, не би могъл да бъде обективен. Можем само да изразим няколко предположения, които напълно съвпадат с оценката на критиците: Творческият гений на Френсис Бейкън се състои в необикновения ефект на изображенията му и въздействието му върху човешките сетива. В това обединяват мненията си и професионални историци на изкуството, и ценители на съвременната живопис.
Веднъж един изкуствовед възкликнал: "Къде и как е отраснало това чудо на ужаса?" И ето, какво знаем по този въпрос: Френсис Бейкън е роден на 28 октомври 1909-а година в Дъблин, Ирландия, в семейството на баща, пенсиониран войник, и майка - домакиня с интерес към изкуствата. Малкият Френсис растял болнав от съвсем малък. Донякъде това оправдава липсата на образование. Докато си стоял вкъщи, започнал да рисува от скука. На 18 заминава за Франция и там работи като дизайнер в едно студио.
Има шанса да бъде забелязан от Пикасо още тогава - през 1927-а година. Срещата им въздейства стимулиращо на младия художник, и той започва да усъвършенства стила си с чутовен работохолизъм. Припечелил малко пари, открива в Лондон своя работилница в гараж. Там, в импровизираното си студио, работи до 1932-ра година.
Художникът, зад вратата на ателието си
През 1933-та рисува картината "Разпятието", която получава награда в изложба на Лондонската галерия. Публиката е впечатлена от невероятния стил на автора. За кратко време Бейкън създава огромен брой картини. Особено продуктивен е след края на Втората световна война. Вече има свои почитатели, които харесват емоционалния му стил, и го разпознават чрез отличителния му почерк на рисуване.
В края на 40-те години на миналия век, Френсис Бейкън заминава за Монако и остава там няколко години. След завръщането си обратно в Англия, е поканен да преподава в Кралския колеж по изкуствата в Лондон.
Първата му самостоятелна изложба се състоява през 1955-а година. Следващата е в галерия "Тейт" през 1962-ра година. Продажбите превръщат Бейкън в сензация не само в Англия и Ирландия, но и в цяла Европа и Америка.
Поканен е в Америка през 1968-а година. В Ню Йорк представя картината си "Триптих на темата на Томас Елиът", която нарисувал предишната година. Вестниците отразяват феноменалния му талант и в Европа вече го очакват като знаменитост. Бейкън е добре приет от галеристите в Лондон и Париж. През 1975-а година представя свои творби в музея "Метрополитън" в Ню Йорк и се запознава с големия Анди Уорхол. Снимките на двамата по време на срещата им обикалят целия свят и още повече допринасят за популярността на Бейкън.
Картините му стават изключително търсени в цял свят. Художникът прави големи изложби в Испания, в Източен Берлин и в Москва (1988).
Признанието му в бившите соц страни е толкова голямо, че може да се каже, че в епохата на Желязната завеса, такова признание не е получавал никой друг западен художник, освен Пикасо.
Бейкън е нарисувал стотици картини, но едни от най-често цитираните като гениални, са ранните му "Разпятие", "Портрет" (1932) и "Студио Интериор" (1934) , а от по-късните - "Три скици за портрета на Люсиен Фройд" (1969), "Три етюда на фигурите в подножието на разпятието" (1944), поредицата "Глави" и някои портрети, като "Портретът на председателя Джордж Дайер" (1966).
Известен го правят и картините, вдъхновени от Веласкес, сред които е известният портрет на папа Инокентий Х, но в стила на Бейкън.
Творбите на Бейкън са безспорно "рисковани", както справедливо се произнася един критик. Те са екстравагантни и на пръв поглед не по вкуса на всеки. Някои ги намират дори за вулгарни. И въпреки всичко, Бейкън е всеобщо харесван и признат за гений на четката още приживе. Той придава на платното своя характеристика на живопис - емоционална, и донякъде - много лична.
Днес цените на картините му се оценяват на десетки и стотици милиони долари. На творчеството на Бейкън се гледа като на модерна класика. Той е признат за един от създателите на съвременното изкуство, което до голяма степен определя по-нататъшните тенденции в живописта. Бейкън се превръща в икона на модерното изкуство.
Още
Най-ранната картина от серията "Крещящ папа" на Франсис Бейкън бе изложена за първи път в Лондон
Веднъж той казал, че иска изкуството му да "отключи клапаните на чувството". Някои се опитват да пародират фразата му, като я контрират със "Само луд човек може да харесва чувствата на хаос и мъчения!" Но ако погледнем философски на онова, което казва художникът, ще открием един много дълбок смисъл в нея. "Да отпуснем клапаните на чувството" би означавало нещо като "Да изпуснем парата от локомотива".
И точно това прави Бейкън - той изразява свободно вълненията си, дава израз на същността си, и по този начин освобождава огромния товар от противоречиви чувства в себе си. Ефектът на творбите му се дължи на това, че авторът им е "отпуснал клапаните на чувствата си". Тази метафора намира своето пълноценно превъплъщение в творбите на Френсис Бейкън.
Бейкън може и да не е бил професионално образован, но в студиото му са открити множество книги за Микеланджело и Тициан. Проучвал е с изследователска страст човешката фигура. Картината му "Три проучвания на фигури върху легла" е считана за "най-тревожната" му творба. Нарисувана е през 1972-ра година - година преди смъртта на Пикасо.
Бейкън е художник, способен на ярка алегория, и много изкуствоведи са на мнение, че "хаосът от крайници и глави", които населяват неговите картини, не е самоцелен. Той е израз на едно безпокойство, каквото намираме у Пикасо. Символиката в картините на Бейкън сякаш търси същия отговор, който измъчва и Пикасо: Уязвима ли е човешката маса?
И ако трябва да съдим за отговора от картините на Бейкън, то този отговор е: Да, човешката маса е уязвима, болезнена и деформирана; ежедневно мачкана под напора на чувствата; затворена и страдаща. Но онова, което е нейният мъчител, е и нейният спасител, стига да отворим "клапаните на чувствата". Тогава, сякаш на човек му става по-леко.
И несъмнено геният на четката Френсис Бейкън е постигнал това освобождение от условностите и предразсъдъците, като е изразил в пълна степен онова, което болезнено е измъчвало чувствеността му. Пуснал го е да излезе в някаква форма навън и на свобода - в един парад от форми и цветове, толкова неограничено ефектни, че "струват скъпо", много скъпо.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}