Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Автобиография" от Бранислав Нушич - една славна книга, известна с искрящото си остроумие

НОВА КНИГА

"Автобиография" от Бранислав Нушич - една славна книга, известна с искрящото си остроумие

Авторът разказва най-забавните случки от своята младост - от училището, казармата и затвора

Бранислав Нушич (Издателство: Колибри)

Излезе ново издание на "Автобиография" от Бра̀нислав Нушич - една славна книга за всички възрасти, известна най-вече с искрящото остроумие на своя автор.

"Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. Но на мен предговорът ми е необходим, за да оправдая начинанието си да напиша автобиография - работа, с която обикновено се занимават само пропаднали политици, изгонени владетели, безделници пенсионери, бивши дворцови дами и членове на Академията на науките."

В знаменитата си "Автобиография" в превод на  Боян Ничев, Нушич разказва най-забавните случки от своята младост — от училището, казармата и затвора. Сочното и непомръкващо чувство за хумор на писателя превръща патилата му в незабравимо преживяване. Описанието на своя живот той започва с рождението си, защото това е най-естественото начало. Автобиографията завършва с женитбата на автора, "защото след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография."

Още

"Укроти ума си" в 10 стъпки с книгата на Дон Макферсън (откъс)

"Укроти ума си" в 10 стъпки с книгата на Дон Макферсън (откъс)

Бра̀нислав Нушич е виден сръбски писател и комедиограф. Роден е през 1864 година в Белград Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. Участва в Сръбско-българската война. През 1889 г. започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател е на модерната сръбска реторика. Умира през 1938 година в Белград.

Бранислав Нушич (Издателство: Колибри)

Бранислав Нушич - "Автобиография" (откъс)

ОТ РАЖДАНЕТО ДО ПЪРВИЯ ЗЪБ

Макар че смъртта е единственият най-достоверен факт в живота на човека, все пак всеки, който пише автобиография, обикновено избягва да започне с нея. Така че и аз ще трябва да се примиря с този общоприет обичай и да започна от рождението, при все че именно то често пъти е спорен факт в живота на човека. В моята биография например дълго време не беше изяснен въпросът за годината на моето рождение и едва накрая се установи, че съм се родил на 8 октомври 1864 година.

Предишните твърдения на моите биографи, че съм роден през 1866 година, отпаднаха благодарение старателните изследвания на господин проф. Миленкович. Първото твърдение на моите биографи почиваше на открити документи, според които аз съм завършил първи прогимназиален клас през 1878 година. Предполагайки, че съм тръгнал на училище на седем години и съм завършил четирите първоначални класа и първия прогимназиален на дванайсет години, те заключаваха, че съм се родил през 1866 година.

Още

Семейни тайни на три поколения жени се крият в "Книжарницата край плажа" (откъс)

Семейни тайни на три поколения жени се крият в "Книжарницата край плажа" (откъс)

За да разреши спора, господин Миленкович се впусна в издирване на по-стари архиви, прерови всички стари училищни протоколи и установи неоспоримия факт, че в първи прогимназиален клас аз съм престоял цели три години, от което може да се извади заключението, че съм се родил в 1864 година. Аз изказвам благодарност на господин професора, че разясни тоя въпрос, та сега той на всички ни е ясен и никой няма вече да изпада в заблуждение.

Ще спомена само между другото, че в същата година, когато аз съм се родил, е умрял Вук Караджич. Това очевидно е случайност, тъй като аз никога не съм имал претенции да умре някой литератор, за да ми направи място в литературата. Но все пак тая случайна връзка между мен и Вук Караджич ме изпълваше някога с гордост и на младини просто горях от желание някой да ми счупи крака, мислейки, че е достатъчно да бъдеш куц, за да станеш Вук. Веднъж дори без малко не ми счупиха и двата крака, но не за да удовлетворят литературните ми амбиции.

Искам между другото да обърна внимание върху още нещо. По времето на моето рождение и дори малко по-рано сред народите на Балканския полуостров се е зародила идеята за сближение и обединение, за да могат те с дружни сили да се захванат за общото освободително дело. Изглежда, че аз съм бил нещо като пръв опит на това сближение, тъй като представлявам един вид живо въплъщение на единството на балканските народи.

И ако не бях задължен на сръбската народност за млякото, с което съм закърмен в първите си детски дни, кой знае дали днес не щях да бъда вече застрелян като гръцки министър, или дали нямаше като фалшив румънски княз да пилея по световните курорти парите на стари френски вдовици. А може би, поддържан от разни чужди държави, щях да водя чета кръвожадни бандити по албанските планини, очаквайки удобен момент, за да съставя министерски съвет от бандата си? Спор има не само за датата, но и за мястото на моето рождение.

Още

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Едни биографи сочат като мой роден град Белград, а други - Смедерево. Цялата бърканица произлиза от това, че и двата града се отричат от мене, нито един не признава, че съм се родил в него, и всеки ме прехвърля на другия. По тоя въпрос не мога да се позова на паметта си, но от близките си знам някои подробности, които изясняват работата. Баща ми е бил заможен белградски търговец, но точно по времето, когато съм се родил аз, той фалирал, събрал остатъка от имуществото си - в това число и мен - и се преселил в Смедерево.

Цял живот няма да му простя това аз - да ме накара да се родя като син на богат баща и после, след като вече съм роден и не мога да се върна назад, да ме постави пред свършения факт, че съм кръгъл сиромах. Още повече, че при толкова деца той можа да избере тъкмо мен, за да си направи тая лоша шега.

Щом става дума за баща ми като шегаджия, трябва да добавя, че и моите по-далечни предци, по всичко личи, са били шегаджии. Това мога само да предполагам, защото за дедите си зная твърде малко. Зная само, че те не са носили същото фамилно име, което нося аз. И досега не е известно кое е истинското ми презиме и бог знае чие е това, което нося днес. Възниква следователно интересният въпрос: кой от моите предци и при какви обстоятелства е забравил презимето си?

Знае се, че един мой роднина забравил презимето си, когато навършил двайсет години и военното окръжие започнало да се интересува за него. Добре, това вече разбирам, но тая причина не е могла да съществува, когато и онзи мой прадядо е забравил презимето си. За да разгадая тази загадка, ми остава следователно само предположението, че някой мой прадядо е умрял някъде в чужбина, и то под чуждо име, т.е. с фалшив паспорт.

Винаги когато размишлявам върху тая подробност от моята биография, ми се струва, че сигурно представлява страшно весела шега да умреш под чуждо име. Покойният навярно изпитва особено удоволствие, че е успял да подведе останалите да го погребат под чуждо име. Колко различни усложнения, кое от кое по-интересно, може да предизвика това!

Виждайки се понякога в подобно положение, аз предварително се наслаждавам само като си представя объркването на моите кредитори, които дори и мъртъв биха ме смятали за свой длъжник (макар че и приживе за тях аз съм бил винаги мъртъв), или положението, в което ще се намери жена ми, която, макар и истинска вдовица, няма да може да бъде вдовица; наслаждавам се и като си представя положението и на учителя Сима Митрович, който вече няколко години със злобно удоволствие си записва мисли за надгробната реч, която ще произнесе пред черквата на погребението ми. Представям си още много и много такива объркани и заплетени положения.

Още

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

Родил съм се в една стара къщичка недалеч от Белградската катедрала. По-късно тая къщичка бе заличена от лицето на земята и на нейно място днес се издига голямата сграда на Народната банка. Така че точно там, където е била стаята, в която съм се родил, днес се намират банковите трезори. И ако сега се яви, да кажем, едно благородно поколение и поиска да означи с паметна плоча мястото, където съм се родил, то надписът "Тук е роден..." и т.н. трябва да се постави на Народната банка точно над сутеренните прозорци с дебели железни решетки, където са трезорите със златното банково покритие. Представете си само до какво заблуждение би довело това някои мой бъдещ биограф, който въз основа на тоя факт ще доказва може би, че съм извънбрачно дете, родено от незаконната връзка на директора на Народната банка с вдовицата на портиера.

За да спаси директора от един скандал, който би могъл да се отрази зле дори върху банковия кредит в чужбина, вдовицата на портиера, по решение на управителния и контролния съвет на банката, се скрила между касите със златното банково покритие. Тук тя ме родила и ме пъхнала в едно хранилище, тук ме открила по-късно една комисия за проверка на държавните ресурси и ме внесла в баланса, в графата за приходи. "Излязъл от хранилището на Народната банка, носещ подписа на нейния управител - за него, разбира се, не бе трудно да запази висок курс в живота" - така приблизително би завършил своите разсъждения моят бъдещ биограф.

Но, както изглежда, у нас, слава богу, скоро няма да се появи едно такова признателно поколение, така че аз съм осигурен от подобно недоразумение в биографията ми. Роден съм в полунощ, поради което в биографията ми не би могло да се каже "Той видя белия свят на 8 октомври 1864 година", a "Той видя светлината на свещта на 8 октомври 1864 година".

Още с първата си стъпка в живота съм предизвикал суматоха вкъщи, без да имам за това някаква лична вина. Бабата, която бдяла над леглото на майка ми, подкрепяйки се с ром, съобщила, че новороденото е момиче. Като чул това, баща ми плюнал, почесал се зад ухото и изпсувал, което аз тогава не съм разбрал поради още недостатъчно познаване на майчиния език. По-късно установих, че баща ми бе напредничав човек и силно ненавиждаше онзи остатък от варварските обичаи момичето да дава зестра. Никога, дори и по-късно, не съм разпитвал как бабата е могла да сгреши и да ме провъзгласи за момиче. Смятам, че това е станало от разсеяност.

Още

Мъж напуска стария си живот и прекосява Америка пеша от край до край (откъс)

Мъж напуска стария си живот и прекосява Америка пеша от край до край (откъс)

Бабата беше стара мома, а за старите моми, казват, такава разсеяност е напълно възможна - да вземат мъжкото за женско и женското за мъжко. Можете да си представите как се изненадаха всички у дома, когато още на другия ден рано сутринта се установи, че съм бил момче. Бабата оправдаваше своята грешка с това, че светлината вкъщи предната нощ била слаба. Баща ми беше особено доволен от тая корекция, а аз здравата се разгневих на бабата, че си пъха навсякъде носа и че е открила истинския ми пол, убеден, че щеше да бъде много по-добре за мен, ако си бях останал в женския пол. Аз съм плодовит писател, а щях да бъда вероятно и плодовита жена, така че досега щях да имам вече комплектно издание на своите събрани произведения, което като писател ето и до днес още нямам.

Тогава бабата установи също, че съм закъснял с раждането си цели седем дена. Не знам според кое разписание е трябвало да пристигна седем дена по-рано, но знам, че тоя факт аз цял живот считах за своя трагедия. Представете си само, моля ви се - дебют, първо излизане на сцената, първо явяване в живота, и то със закъснение от седем дена, при това по време, когато не съществуваха още нашите държавни железници.

Освен това- както вече споменах по-горе - баща ми беше богат човек и фалира тъкмо в дните около моето раждане. Значи, ако не бях закъснял със седем дена, щях да се родя като син на богати родители. А сега ми се струва, че приличам на човек, който, поканен на богат и пищен обед, пристига с цял час закъснение, след като всичко е изядено, и му предлагат да му сварят три яйца, а отгоре на всичко и любезно го питат рохки ли ги иска или преварени.

Откъсът се публикува с разрешението на Издателство "Колибри".

Още

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Още

"Сътворението" от Гор Видал - несравнимият пътепис за времена, хора и богове с ново издание (откъс)

"Сътворението" от Гор Видал - несравнимият пътепис за времена, хора и богове с ново издание (откъс)

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

"Писатели и любовници" - за изкуството да пишеш и цената на думите (откъс)

Новият роман на Лили Кинг разказва интригуващата история на млада писателка, подчинила живота си на писането и любовта към литературата.

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)

Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

"Погубени" чертае дълбоки резки, като преплита минало и настояще в мрачен танц на мъченията

Премиера на "Роднина на дъжда. Неизбежни стихотворения" от Георги Константинов

Събитието е 16 септември от 18 часа в Мраморната зала на Столична библиотека

"Поглъщащи глобални истории за живот и смърт" влязоха в краткия списък за наградите "Букър"

Романи с действие в Шри Ланка, Кардифския залив и далечния космос са сред номинираните за наградата

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Първата разходка е утре, на 16 септември и ще ни разказва за Фани Попова-Мутафова и Блага Димитрова