Седем нови елемента от Балканите влязоха в тазгодишния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО: обичаите в Гърция, свързани с отбелязването на празника Успение Богородично на 15 август, пчеларството в Словения, културата на чая като символ на идентичност, гостоприемство и общуване в Турция (и Азербайджан), празникът на Свети Трифон и танцът Коло (хоро) в Хърватия, отглеждането на липицанската порода коне в Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения (както и в някои други европейски държави), копринарството в Турция (обща практика с няколко други страни), шливовицата в Сърбия, разказите за Настрадин Ходжа в Турция (и още няколко страни) и традиционната блуза с бродерия в Румъния (и Молдова).

Република Кипър пък успя да добави в списъка на добрите практики за опазване проекта - фестивал и платформа "Токати".

България, която тази година няма нова одобрена кандидатура, участва в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството с общо шест елемента: високото многогласно пеене от Долен и Сатовча, 1 март (колективна традиция на няколко страни), празника "Сурва", чипровските килими, нестинарството и Бистришките баби, а два са вписани в списъка на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство: фолклорният фестивал в Копривщица и българското читалище.

ТУРЦИЯ

Четири нови елемента от Турция бяха включени тази година към списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството - това са културата на пиене на чай, отглеждането на копринени буби и производството на коприна за тъкане, разказите за Настрадин Ходжа и традиционната каменна обработка Ахлат (извличането, обработването и орнаментирането на вулканични камъни).

С това вписаните елементи от Турция стават 25 на брой.

Сред тях са културата на турското кафе, традиционната мъжка сбирка сохбе (сохбет), т.нар. мазни (пехливански) борби в Къркпънар. Други елементи в списъка са традиционната игра Мангала/Гьочурме, която обичайно се играе с топчета на дървена дъска, плоският хляб лаваш, традиционното обредно ястие "кешкек", приготвяно от жито и месо, керамичните плочки "чини", говоренето чрез свирене с уста ("птичи език").

Изкуството на миниатюрата, калиграфията в ислямското изкуство с изписване на арабски букви, театъра на сенките Карагьоз, в който се представят сценки с комични истории, са някои от традиционните художествени и артистични практики, включени в списъка.

ГЪРЦИЯ

През тази година Гърция вписа в представителния списък на ЮНЕСКО два обичая, свързани с отбелязването на празника Успение Богородично на 15 август. Става дума за хорото "Транос", което произхожда от село Власти, и фестивала в село Сирако - и двете в Северна Гърция. И в двете вписани традиции централен елемент заемат ритуалните танци.

Сред специфичните елементи, вписани от Гърция в представителния списък, са традиционните градски песни ребетико, новогодишните обичаи Момоерия от района на Козани, изкуството на обработката на мрамор от остров Тинос и технологията на култивирането на мастика на остров Хиос.

Заедно с други страни от Гърция в списъка са вписани византийското пеене, изкуството на сухата зидария, трансхуманното животновъдство и средиземноморската диета, а сред добрите практики на опазване е "Полифоничният керван" - дългогодишен проект, поставящ си за цел изследването, опазването и популяризирането на полифоничното пеене от областта Епир.

Рибата и зеленчуците са в основата на средиземноморската диета (Снимка: Pixabay)  

КИПЪР

През 2022 година Кипър няма нови регистрирани елементи в списъка на нематериалното културно наследство, но има една одобрена кандидатура за списъка на добрите практики за опазване. Става въпрос за проекта - фестивал и платформа "Токати" - който цели съвместно с Италия, Белгия, Хърватия и Франция да допринесе за опазването на традиционните игри.

Сред специфичните кипърски традиции, включени в списъка на нематериалното културно наследство, са импровизираната устна поезия "Чатиста", която обикновено представлява дуел между двама поети-певци, както и характерната традицията на производство на дантела в село Лефкара, която датира от около 14-и век.

Заедно с Гърция Кипър е вписал традицията на византийското пеене, а с други страни от Средиземноморието - средиземноморската диета и изкуството на сухата каменна зидария.

Ръчно изработена дантела (Снимка: Pixabay)

РУМЪНИЯ

На 1 декември, когато Румъния отбелязва националния си празник, министерството на културата обяви, че още две традиционни практики в страната стават част от списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството - това е традиционната женска блуза с бродерии на ръкавите и отглеждането на коне от породата Липицан. Първата традиция Румъния споделя със съседката си Молдова, а втората - с още седем европейски страни (Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Италия, Словакия, Словения и Унгария).

Ризата с шевици на ръкавите, известна като "алтица", присъства както в мъжкото, така и в женското традиционно облекло в Румъния и Молдова. Основата е бяла и се изработва от естествени материи като лен, памук, коноп или коприна, а сложната бродерия в различни цветове съчетава хоризонтални, вертикални и диагонални шевове. Стиловете и техниките варират в зависимост от региона и възрастта на този, за когото е предназначена, както и от уменията на жените, които я бродират.

Традиционните блузи с алтица се изработват изцяло ръчно, а занаятът е изключително женски и обикновено се предава в семейството, въпреки че днес се организират и курсове. Интересът към изработването на тези блузи непрекъснато нараства, като практиката се възприема като средство за релаксация, за утвърждаване на националната идентичност и за поддържане на връзката с миналото, се отбелязва ЮНЕСКО.

Традицията в отглеждането на липицански коне е друг елемент, с който Румъния беше вписана в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО тази година. Съвременното развъждане на конете от тази порода датира от 1580 г., а името им идва от град Липица в днешна Словения. Началото на породата в Румъния е поставено още през 18 в., когато тя се разпространява чрез системата от конезаводи и конюшни в Хабсбургската империя, пише Аджерпрес.

"Днес в конезавода в Съмбъта де Жос (централна Румъния) се отглеждат 7 от 8-те линии на породата, което го превръща в един от най-важните липицански конезаводи в света. Популярността на липицанските коне се е запазила във времето благодарение на тяхното величествено и властно присъствие, издръжливост, интелигентност и преданост към хората", отбелязва румънското министерство на културата.

Досега Румъния участваше в списъка на световното нематериално културно наследство със седем традиции: ритуалният танц Калуш, песенният стил Дойна, грънчарството в Хорезу, мъжките групи коледари, мъжкият танц Фечорескул де Тикуш и културни практики, свързани с 1-ви март.

Традиционна бродирана риза "алтица" (Снимка: Фейсбук страница на Румъния в ЮНЕСКО)

ХЪРВАТИЯ

ЮНЕСКО вписа тази година в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството още една хърватска традиция: празникът на Свети Трифон и танцът Коло (хоро), посветен на Св. Трифон, които са характерни за хърватите от Которския залив (Бока Которска). Празникът се отбелязва на 3 февруари и произлиза от култа към Св. Трифон, чиито останки са пренесени в град Котор (в днешна Черна гора) през 809 г. и оттогава той е почитан като покровител на Котор, Которската епархия и флота на Бока.

Танцът Коло, изпълняван от членове на флота на Бока, облечени в традиционни униформи, е най-видимият културен аспект на празника, отбелязва ЮНЕСКО. Носителите на тази традиция се събират през февруари и март във всеки град, където се намира флотът на Бока. Тези срещи, известни като "Нощи на Бока", представят културното наследство на хърватите от Которския залив. Членовете на общността участват в подготовката и поддръжката на костюмите и се запознават с типични за Бока рецепти.

Хърватия беше вписана в списъка на ЮНЕСКО и като една от осемте страни (Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Италия, Румъния, Словакия, Словения и Унгария), в които се отглежда липицанската порода коне. Хърватия също така участва заедно с Италия, Белгия, Кипър и Франция в съвместната програма Токати ("Твой ред е") за запазване на традиционни игри и спортове. В рамките на тази инициатива е включена традиционната игра от полуостров Истрия "пльочкание".

Това е игра с хвърляне на плоски камъни, възникнала от овчарска народна игра (обикновено играна от децата, за да си запълват времето, докато пазят добитъка), която е известна в цяла Истрия. Основното правило е да се уцели от определено разстояние по-малък камък с големина на юмрук с по-голям плосък камък с големина на длан, наречен "пльочка", разказва агенция Хина.

Досега страната фигурираше в списъка на световното нематериално културно наследство с 18 традиции, включително няколко вида пеене, нямото хоро в Далмация, традиционното производство на дървени детски играчки в Хърватско Загоре, шествието "Пътят на кръста" на остров Хвар, изкуството на сухата каменна зидария, изработване на дантела, рицарският турнир в Син, Далмация, джинджифиловите сладки от Северна Хърватия, средиземноморската диета и соколарството.

Празник на Св. Трифон в Которския залив (Снимка: Министерство на културата на Хърватия)

АЛБАНИЯ

Миналата седмица част от световното нематериално културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО стана албанската носия от северните планински райони на страната - джублета, за която се смята, че е на повече от четири хиляди години. Тя e разпространена и в някои региони на Косово и Черна гора, но се смята за типично облекло на жената от планинските части в Северна Албания.

Джублетата се изработва изцяло от вълнен плат на хоризонтални ивици и се състои от широка пола във формата на камбана с дебели презрамки, риза, ръкави и елечета. Отделните ѝ части се обличат поотделно и не са зашити една за друга. Шевиците, с които е украсена джублетата, изобразяват древни, митологични фигури и според някои изследователи са доказателство за връзка с критско-микенската цивилизация.

Джублетата е вторият албански елемент в списъка на световното нематериално културно наследство след изополифонията (албанска традиционна полифонична музика, повлияна от византийските песнопения и предимно изпълнявана от мъже - бел. ред.).

Тази музика се изпълнява в две разновидности от гегите, живеещи на север в Албания, и от тоските и лабите в южната част на страната. Тя традиционно съпътства множество социални събития като сватби, погребения, празници, свързани с реколтата, религиозни чествания и фестивали, например известния албански фолклорен фестивал в Гирокастър.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Тази година Босна и Херцеговина вписа с няколко други страни в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство традицията за отглеждане на коне от породата Липицан. Някога породата е била развъждана единствено за целите на двора на Хабсбургската империя във Виена, но днес играе важна роля в ежедневната култура и социалния живот на общностите в селата в Босна и Херцеговина.

През годините Босна и Херцеговина е включила в списъка на ЮНЕСКО практики и традиции, като състезанията по косене на трева в Купреш, брането на билката подъбиче от Озренските планини, дърворезбата от община Конич, както и Змиянската везба.

Конете (Снимка: Pixabay)

ЧЕРНА ГОРА

Тази година Черна гора не вписа нови елементи в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Единственият елемент, който страната е регистрирала в списъка до този момент, е културното наследство на Флотилията на Бока Которска, което представлява традиционна неправителствена организация на хора, свързани с морето, основана в Котор, Черна гора, през 809 г. Този елемент бе включен в списъка на ЮНЕСКО през 2021 г. 

Флотилията на Бока Которска (Снимка: ЮНЕСКО)

СЛОВЕНИЯ

Словения добави тази година към своя принос в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството пчеларството и отглеждането на конете порода Липицан.

Словенското министерство на културата отбеляза, че кандидатурата на Словения е демонстрирала богатството на пчеларското наследство в страната, дългата му история и обширните умения, знания и практики, които се предават между поколенията. Словенските пчелари отглеждат около 200 000 пчелни семейства от подвида карника (Карниолска пчела), известна с "кроткост, усърдие, скромност и силен инстинкт за ориентиране".

По инициатива на Словения през 2018 г. Общото събрание на ООН обяви 20 май за Световен ден на пчелите. Тази дата беше избрана, защото това е рожденият ден на Антон Янша, ранен пионер на модерното пчеларство от Словения, живял през XVIII в.

Словения, заедно с Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия, успя да включи в списъка на ЮНЕСКО и традицията за развъждането на известния кон от породата Липицан.

Изкуството на сухата каменна зидария и изработване на традиционна словенска дантела с помощта на совалки също са част от списъка на ЮНЕСКО. В него влиза и традиционното обикаляне от врата на врата от курентите, които приличат на българските кукери. Обичаят се изпълнява в т.нар. Блажни дни, дните преди началото на великденските пости. Маскираните куренти обхождат селата, а днес включват и град Птуй. Според вярванията дрънкането на звънците и ударите на дървена пръчка на курентите прогонват злите духове и носят щастие на тези, чиито къщи посещават.

Театрално улично шествие в Шкофя Лока, което се провежда в средновековния център на града по време на Великите пости и Великден допълва словенския принос в списъка на ЮНЕСКО.

СЪРБИЯ

Най-новото сръбско попълнение в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството е сливовата ракия, на сръбски шливовица. Министерството на културата на Сърбия съобщи, че експертите на ЮНЕСКО са решили по-рано този месец, че "социалните практики и знания, свързани с приготвянето и употребата" на шливовицата заслужават признание от ООН като пример за важна културна традиция.

Кандидатурата за това сръбската сливова ракия да попадне в списъка на ЮНЕСКО е внесена през 2021 година и включва целия процес от отглеждането на сливи до производството на ракия, както и съхраняването на самата традиция, казаха от министерството. Шливовица се произвежда и консумира в Сърбия от векове. Според експерти алкохолната напитка се е превърнал в част от националната идентичност, отбелязва Асошиейтед прес. Специалистите отбелязват, че шливовицата е типично сръбски продукт, защото се получава от местно отглеждан плод - сливи - който е широко достъпен, и защото ракията се прави и се пие в рамките на семейства и местни общности.

Сърбите пият шливовица, когато празнуват, скърбят, посрещат гости и отбелязват важни събития. Обикновено пазят бутилки от най-добрите си реколти за сватби, раждане на дете и погребения, превръщайки сръбския традиционен дух в част от ежедневието на поколения.

Изработването на керамични изделия с ръчно колело в село Злакуша също е част от нематериалното културно наследство на човечеството. Става дума за неглазирани съдове за термична обработка на храна, използвани в домакинства и ресторанти в цяла Сърбия. Те се правят от глина и калцит, като грънчарското колело се задвижва изключително на ръка.

Сръбското хоро или коло на сръбски, както и пеенето в съпровод с народния струнен инструмент гусла също са в списъка на ЮНЕСКО. Включен е и празникът Слава, отбелязван от православните християнски семейства в Сърбия. На него се чества светецът, избран да закрилящ семейството.

Сръбска шливовица (Снимка: АП/БТА)

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Тази година Република Северна Македония не внесе нов елемент в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Република Северна Македония участва в списъка досега с празника на Свети Четиридесет мъченици в Щип, честван на 22 март в памет на мъчениците от град Севастия, с пролетния празник Хидрелез, отбелязван с ритуали и церемонии, свързани с природата и плодородието, с мъжкото двугласно пеене "Гласоечко" от Долни Полог, в което песните са често съпровождани от гайда, както и с народния танц "копачка". Културната практика, свързана с 1 март и мартениците, е вписана в списъка на ЮНЕСКО като мултинационална практика от България, Молдова, Румъния и Северна Македония.

Танцът "копачка" (Снимка: ЮНЕСКО)

(Ваня Накова, София Ангелова, Симона-Алекс Михалева, Мина Димитрова, Петър Къдрев, Магдалена Димитрова)