СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
България на Венецианското биенале с инсталация за репресиите по време на социализма
Автори на проекта "Съседите" са Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров
Автор : / 4083 Прочита 57 Коментара
На пресконференция в БТА беше представен проекта "Съседите", с който България ще бъде представена на Венецианското биенале - най-големият форум за съвременно изкуство (Снимка: BulFoto)
България ще представи проекта "Съседите" на Венецианското биенале тази година.
Венецианското биенале е най-престижния и най-големия форум за съвременно изкуство в света. Под мотото Stranieri Ovunque - "Чужденци навсякъде" ще бъде открито 60-ото издание на събитието.
Негов куратор е бразилецът Адриано Педроза - първият куратор от Латинска Америка до този момент. Биеналето по изкуства ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април).
Комисар на организирането на българското участие тази година е д-р Надежда Джакова, която е и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, а проф. д-р Венелин Шурелов е председател на журито, определило спечелилия проект.
Амелия Гешева - зам.-министър от Министерството на културата (Снимка: Христо Касабов/ БТА)
В събитието в БТА участие взе също така и Амелия Гешева - зам.-министър от Министерството на културата, която каза:
"Това е една устойчива политика, започнала през 2019 г., когато България заявява желание за активно участие в Биеналето по изкуства. Участваме за единадесети път и за трети пореден. Волята на няколко правителства подред да отделят бюджет за това представяне означава, че то наистина е устойчиво. Когато стартира това издание, веднага започваме подготовка за Биеналето по архитектура следващата година, в което също ще участваме."
Проектът тази година коментира темата за травмите от миналото и коренспондира, макар и индиректно, с общата тема на Биеналето.
Павилионът на България ще бъде в експозиционното пространство зала "Тициан" (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Там е бил павилионът на България миналата година на Биеналето за архитектура, сега за изкуство, догодина - пак за архитектура.
Инсталацията се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. В третата стая - кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят.
Васил Владимиров е куратор на проекта "Съседите" (Снимка: Христо Касабов/ БТА)
Кураторът на изложбата Васил Владимиров сподели пред Impressio, че темата за миналото винаги е вълнувала изкуството и бумът за работата с история и архиви е от 90-те години.
"Тогава също възниква тенденцията изкуството като тактика за справяне с миналото и травмите. Аз лично вярвам, че едни травми, които не са комуникирани, дори на колективно ниво, съответно не са процесирани, имат силно негативно влияние и в настоящето. Това е тема, която вълнува световния художествен дискурс, не само българските артисти. Така е и с темите като деколонизацията".
Инсталацията "Съседите" вече е представяна извън България - в Торонто и Принстън. Показвана е и в Софийската градска художествена галерия през 2022 година.
"В това отношение проекта е много адаптивен и може да бъде представян на различни места. Той е много обемен, може да включва много обекти, медии, звукове, но може и да включва една стая, какъвто беше случая с представянето му в Торонто. Решихме вместо да представяме отделни стаи, по-скоро да ги фрагментираме като малки островчета, за да има плавно и флуидно преминаване, което ще бъде "дирижирано" през компютър, а в цялата инсталация се включват различни звуци, в същото време някои обекти се "съживяват", като шевните машини и грамофоните. Идеята е хората да бъдат в едно постоянно движение. Това е планът за Венеция" допълни още Васил Владимиров.
Надежда Джакова, която е комисар на Венецианското биенале сподели за Impressio, че Биеналето има строги и много конкретни изисквания и проектът, с който се представяме там трябва да бъде много добре координирано, адаптирано и коментирано начинание.
"За мен като комисар беше важно дали проектът е реализируем там и съответно как ще бъде възприет във Венеция. А този проект има много добър план за популяризация и реализация на самата работа по представянето му."
Според Джакова темата за паметта от социализма е много важна за съвременното изкуство, както и за нея лично като куратор.
"Не мисля, че тя трябва да бъде подминавана, а точно обратното. Фактът, че институции като Министерството на културата и Националната галерия застават зад такъв проект, означава, че и те го припознават като тема и като необходимост дебатът да продължи. Това, че проектът е направен от екип, който поради своята възраст, е отдалечен от времето и не е пряк свидетел на това време, дава всъщност необременен поглед към това време. Той не служи за отмъщение, а за надежда. Това, което преживяваме остава не просто в нашата лична история, а в един колективен спомен. Спомен за настоящето, но и за бъдещето".
Проф. д-р Венелин Шурелов, който е председател на журито, избрало проекта "Съседите", сподели пред Impressio подробности за избора точно на тази тема, която така или иначе е строга разделителна линия на българското общество вече над 30 години.
"Темата се търкаля от десетилетия и то без особен резултат. Като че ли противопоставянето до никъде не ни води. Лагерите стават все по-ожесточени. Проектът ме впечатли именно с начина, по който този екип провежда разговора за тази тема. Тяхната позиция е много умерена, много балансирана и в нея няма спекулации, заклеймяване и обвинения. Смятам, че те биха могли да проведат един спокоен разговор".
Според Венелин Шурелов на нашата сцена липсва подходящия тон за самия разговор, който създава настроение за разбиране и излиза от политическата фрустрация, която всъщност доминира публичния дискурс.
"Затова е важно да се чуват повече гласове, които могат да комуникират умерено подобни сложни въпроси."
Венелин Шурелов каза още, че е много важно художници и автори да коментират това през идеята за изкуството като изследователски процес.
"Това не е просто илюстрация на нещо отминало или някаква визуализация на травмата. Това е ясно осъзнаване на художника и твореца в неговата социална роля. А това е нещо, което липсва."
Шурелов добави още, че от стотина години изкуството показва, че може да е острие - социално ангажирано, бунтарско, революционно настроено, неудобно, съобщаващо важните неща по нелицеприятен начин. Това също е нещо, което този проект излъчва.
"Пространствено-визуалната конфигурация, която предлага екипът, говори за живо пространство, една психологически заредена среда. Всички режими и процеси, които изграждат мястото и активират различни устройства. Зрителят е активен и може да се възприеме като навигатор в тялото на документацията. Това е много важен манифест, който казва на зрителя, че не е отстранен."
Екипът на проекта Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян се намира в чужбина, затова те се включиха на събитието онлайн.
Красимира Буцева каза, че екипът работи по този проект от години. Чудили се как да представят темата, без да носи историческия контекст. Темата на биеналето е с двойнствено значение. Самата дума чужденци какво може да означава. Тези хора са отритнати от обществото, разделени. Тези хора са били разделяни и отчуждени. Те са били изпращани в лагери. Дори и с настъпването на демокрацията, те продължават да са отчуждени, но по друг начин, обясни тя.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}