СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
10-те най-добри национални павилиона на Венецианското биенале
Селекция на сайта Artsy за най-интересното от престижния форум за съвременно изкуство
Редактор : / 3547 Прочита 3 Коментара
Снимка: Christiano Corte/ British Council
Метаморфозите на тялото и на земята са едни от основните теми, които занимават съвременното изкуство. Съвсем логично, те бяха част и от най-големия форум за съвременно изкуство - 59-ото Венецианско биенале. "Млякото на мечтите" беше основната тема, създадена от кураторката на тазгодишното издание Сесилия Алемани.
Националните павилиони тази година отразиха прекрасно идеи и истории, които се задълбочават в съществуването ни, възможностите на нашия свят, на самите нас, донякъде повлияни от глобалната пандемия и разгара на нарастващите климатични катастрофи.
Много от артистите, които представят своите национални павилиони тази година, независимо дали засягат темата за пандемията или не, създадоха повече телесни преживявания за своята публика и дадоха приоритет на усещанията пред визуалното, видимото с поглед.
Много артисти отделиха внимание на връзката на хората с екраните, а други пък създадоха впечатляващи произведения от керамика и текстил, поставяйки скулптурата и инсталацията на преден план.
Сайтът за изкуство Artsy.net ни предлага разходка сред 10-те най-добри национални павилиони на Венецианското биенале тази година.
Сингапур
Павилионът на Сингапур (Източник: Ocula Magazine)
Шубиги Рао, "Pulp III: A Short Biography of the Banished Book"
Куратор: Уте Мета Бауер
Арсенал, Венеция
Шубиги Рао със сигурност е знаела, че е невъзможно да преведе своята десетгодишна работа в изследвания в рамките на едно изложбено пространство на Венецианското биенале.
Вместо да мисли за мащаба на работата и това колко много не може да бъде засегнато и изживяно, Рао се обръща към една друга посока, а именно - нуждите на тялото. Пространството на изложбата, което е по дизайн на Лаура Миото, е специално направено така, че публиката да може да се движи през изкуството на Рао и това без да се чувства излишно натоварена и напрегната.
Павилионът на Сингапур (Източник: Ocula Magazine)
Има мащабни завеси, които обграждат изложбеното пространство; през преминаването му, публиката може да се ангажира директно с текста на Pulp III. Посетителите могат да гледат и филма Talking Leaves. Рао държи много на оформлението и ангажирането на публиката с него, първо физически, а после и интелектуално.
Pulp III е част от десетилетен проект за историята на унищожаването на книги и библиотеки, влиянието им върху човечеството и бъдещето.
Унгария
Унгарският национален павилион (Източник: Ocula Magazine)
Zsófia Keresztes, "After Dreams: I Dare to Defy the Damage"
Куратор: Моника Зикла
Giardini
Стъклените мозайки в пастелни цветове на Zsófia Keresztes пленяват погледите на публиката със своя блясък и луковични форми. Те резонират с физичността на всички произведения, включени в Биеналето тази година. Причудливата цветова палитра и вълнообразните форми напълно обезоръжават публиката, като същевременно маскират силната психологическа болка, която вдъхновява творбата: нашият колективен нарастващ страх да се превърнем във виртуалното си Аз.
Унгарският национален павилион (Източник: Ocula Magazine)
Този страх от загубата на телата ни се проявява като мощно физическо усилие, което се изправя срещу самите ни тела. Керещес намира вдъхновение в непрекъснато нарастващата виртуална криза на идентичността - това, което тя описва като "идентичности, затворени във виртуалния свят на социалните медии". Чрез изкуството си тя се опитва да противодейства на загубата на "себе си", като си представя ново усещане за физичността на тялото.
Скулптурите "After Dreams" са свързани с множество свързани вериги, така че нито едно парче никога физически да не е изолирано от останалите. Осезаемата връзка също е метафорична: предполага, че самите скулптури са непрекъснато развиващи се същества, които хвърлят предишната си форма, за да се превърнат в нещо друго.
САЩ
Националният павилион на САЩ (Източник: Ocula Magazine)
Simone Leigh, "Sovereignty"=
Куратор: Ева Респини, Барбара Лий, ICA Boston
Giardini
Националният павилион на САЩ (Източник: Ocula Magazine)
Изумително монументалните скулптури на Симон Лий преоткриват живота и изгубените истории на чернокожите жени. Лий е носителка на Златен лъв за участието си в централната изложба на Биеналето "Млякото на мечтите", която включваше нейната 5-метрова бронзова скулптура Тухлена къща (2019).
Павилионът на САЩ, който бе куриран от ICA Бостън, пристигна с известна доза внимание и особено значение, тъй като Лий е първата чернокожа жена, която представлява Съединените щати на Биеналето във Венеция. Тази история именно оформя темите на павилиона, тъй като Лий разпитва за историческото отсъствие и "изтриване" на чернокожи жени от видни институции за "бели".
Това е в центъра на нейните скулптури, както и в симпозиума, който ще бъде проведен на самия павилион през октомври под името "A Loophole of Retreat". Симпозиумът е част от проекта на самия павилион и ще даде думата на изтъкнати чернокожи жени професорки и хдуожнички, ангажирани с темата за отсъствието на чернокожите жени от историята.
Чернокожата женственост е разнообразна в произведенията на Лий.
Това са мащабни скулптури, които умишлено влизат в архитектурни обекти, но това са и части на тялото, специфични за чернокожите жени. Зрителите се движат по скулптури, които поставят забележими акценти върху бюста, бедрата и задната част. Лий абстрахира тези тела, за да не представляват те конкретна чернокожа жена, а да създаде хибридна форма, която пресича историята. Тя нарича своя процес и произтичащите от него скулптури "критична фантастика" по концепцията на професорката по афро-американски изследвания Саидия Хартман, която определя способността да се измислят нови истини за миналото.
Сърбия
Националният павилион на Сърбия, който коментира връзката ни с водата (Източник: Ocula Magazine)
Владимир Николич, "Walking with Water"
Куратор: Биляна Чирич
Giardini
След две години с пандемия, видео изкуството нямаше как да не се появи на Биеналето.
В "Walking with Water" Владимир Николич ефектно монтира два големи екрана, за да изследва връзката ни с водата и гледната ни точка.
Кураторката Биляна Чирич посочи книгата на Дона Харауей от 2016 г. "Staying with the trouble", книга за климатичния колапс, като едно от вдъхновенията на изложбата. "Walking with Water" се бори фино с феминистките и локалните знания за създаването на по-заплетен начин на живот в света, който запазва своето бъдеще.
Инсталацията има две прости, но завладяващи инсталации на екран. Първият е около 5-метров вертикален екран, на който се показва 800-метров плувен басейн с плувните обиколки на артиста.
Композицията преувеличава връзката ни с безкрайното вертикално превъртане, което изпълняваме с нашите телефонни устройства. Тази грандиозна гледна точка подчертава необходимостта ни да разработим нови начини за гледане на околната среда в медиите.
Другият екран в павилиона е широк няколко метра и има океански хоризонт. Този кадър с вода е заснет с три камери и не включва цифрова манипулация. Както Чирич го описва, "Хоризонтът говори за нарастващото безпокойство на Николич относно загубата на вода в екосистемата ни поради климатичната катастрофа".
Тези мащабни екранни инсталации от вода документират тези на пръв поглед безобидни гледки.
Южна Корея
Корейският национален павилион (Източник: Ocula Magazine)
Yunchul Kim, "Gyre"
Куратор: "Gyre"
Giardini
Чудните машинни инсталации на корейския артист ситуират тялото в кръстопът между космоса, биологияята и технологиите. "Gyre" представя 5 мащабни кинетични скулптури около специфична за тях стена, която е изрисувана със същите символи.
Корейският национален павилион (Източник: Ocula Magazine)
Ким иска да подсили усещането за космос в артефактите, с които си взаимодействаме, тъй като, да кажем, никой от нас не може да докосне или да обиколи слънцето. Работата му взема монументални явления като Слънцето и Вселената и ги свързва със стена, където има поетични текстове и скулптури, коментиращи консумацията.
Централно място заема "Chroma V", пулсиращ обект, широк 50 метра, който представя различни екрани и очила, които се задействат от различни сигнали, получавани от съседната скулптура.
Корейският национален павилион (Източник: Ocula Magazine)
Латвия
Skuja Braden, "Selling Water by the River"Ю
Куратори: Andra Silapetere/ Solvita Krese
Арсенал
Артистичният дует Ингуна Скуя и Мелиса Браден, които работят под името Skuja Braden, създават керамична забавна къща, която изобразява дома на артист.
В допълнение към "Womanhouse" (1972), курирана от Джуди Чикаго и Мириам Шапиро, импровизираният дом в латвийския павилион разполага с легло, тоалетна тоалетна, кухня и много други пространства.
Инсталацията съдържа обширни "автобиографични и географски парчета, които използват политиката на дома, за да се борят с по-широките теми за потисничество в Източна Европа през феминистка гледна точка", както кураторката Солвита Кресе споделя пред Artsy.
Първата ясна индикация за това се появява с ваза, на която е изобразено лицето на Владимир Путин. Произведението предшества инвазията на Украйна и коментира имперската история на Русия и отношението ѝ към по-малките източноевропейски държави по време и след разпадането на Съветския съюз.
Зимбабве
Павилионът на Зимбабве, Венецианско биенале, 2022 (Снимка: Национална галерия на Зимбабве)
"I did not leave a sign"
Куратор: Fadzai Veronica Muchemwa
Santa Maria della Pieta
Тази групова изложба на млади и пробиващи артисти оказва огромно влияние върху жанра на текстилните изкуства. "I did not leave a sign" е невероятно интересна, видима и приятна за пипане работа, включваща ежедневни и битови материали като картон, кашони и хартия, за да създаде завладяващи абстрактни скулптури, които предизвикват, а не представят ежедневния живот в Зимбабве.
По думите на куратора, изложбата се стреми да обхване различни сфери на знанието и начините на познание, припомняйки научни и технически смисли, които се бунтуват срещу култовете на вярата и водят до нова епоха, която минава през бедствията на ХХ век и убеждението, че науката и технологията в крайна сметка не са непогрешими и че съвременната вяра в обективен идеал е била пълна илюзия.
Германия
Германският национален павилион на Венецианското биенале (Снимка: Йенс Цие/ Източник: Мария Айхорн)
Мария Айхорн, "Places of Remembrance and Resistance"
Куратор: Илмаз Джиевьор
Giardini
Мария Айххорн представя смела минималистична инсталация, зад която стои нейно сериозно изследване. Немският павилион изглежда празен, оголен, изтръгнат. Има дълбини, в които сякаш са поставени кости. Това е инсталация за унищожението, деструкцията. Това е павилион, който е базиран на архитектурата и почти невидимите текстове по стените.
Германският национален павилион на Венецианското биенале (Снимка: Йенс Цие/ Източник: Мария Айхорн)
Тесктът на стената призовава за даването на немския павилион, изтръгването му от земята. Немският павилион е нещо като разрушено "бивше" място, останало само със своите скелети. Мария Айхорн напомня за нацисткия режим и представя едно силно откровение.
Гърция
"Oedipus in search of Colonus", Лукиа Алавану (Снимка: Джакомо Салви/ Biennale di Venezia)
Лукия Алавану, "Oedipus in search of Colonus"
Куратор: Хайнц Петер Шверфел
Giardini
Може би по най-интимния начин, Лукиа Алавану ни предлага стимулираща VR виртуална реалност в късометражния си филм "Oedipus in Search of Colonus". Филмът е свободна адаптация по класическия древногръцки мит за Антигона и използва участници роми като актьори.
On the way to Colonus на Лукиа Алавану (Снимка: Джакомо Салви/ Biennale di Venezia)
Кураторът Хайнц Шверфел споделя пред Artsy интереса към това да "ангажират публиката с политически коментари за капитализма, миграцията и разселването на хора, без това да има общо с някакви актуални новини".
"Алавану разглежда тези политически наративи през вечно актуалните социокултурни алегории на древногръцките текстове."
Филмът е заснет като класически фарс, където режисьорът и участниците не се опитват да прикрият липсата си на опит в актьорската игра. Напротив, използването на виртуална реалност е изключително ефективно в включването на публиката в света на работата без да е натрапчиво, както би било в традиционния 1:1 формат.
Великобритания
Снимка: Christiano Corte/ British Council
Соня Бойс, "Feeling Her Way"
Кураторка: Ема Ридгуей
Giardini
Има ли гласът идентичност? Отличеният със Златен лъв британски павилион, създаден от Соня Бойс е фокусиран върху гласа и звука, за да очерта влиянието на чернокожите жени в британската музикална индустрия.
Работейки с четирима вокалисти и с композитора Errollyn Wallen, Бойс представя инсталация, която разширява по-ранната ѝ творба Devotional Collection (1999 - ), която вече е събрала над 20 години проучвания върху три века, в които се развиват чернокожите британски музикантки. Devotional Collection и многопластова инсталация с винилови плочи, дискове, плакати, изображения, билети за концерти и др., поставени на фона на завладяващ златен тапет и колони, за да създадат "олтари" на преданост.
Снимка: Christiano Corte/ British Council
Рафаел Монео и Лина Бо Барди спечелиха наградата "Златен лъв" на Архитектурното биенале във Венеция
Звукът е първото нещо, което зрителите усещат със сетивата си, когато влизат в павилиона. Наоколо има серия от видеа, чуваме женски гласове и посвещения. Подтикнати сме да отговаряме на чувствата, които тези музикантки извикват в нас през импровизирано пеене и свирене на инструменти.
Павилионът, както и много други на Биеналето, е много добре изследван и подготвен. Той работи основно със звуци и цветове, създава интерактивно изживяване, в което историята и въздействието на чернокожите жени могат да се усетят, а не да се четат.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}