ТВОРЧЕСКИ ПОСОКИ 2019
Директорката на НХГ Ярослава Бубнова: 2019-а ще ознаменуваме с участието си на Венецианското биенале
След 8 години, за пръв път ще попълним колекцията си със съвременни български автори
Автор : / 3331 Прочита 4 Коментара
Ярослава /Яра/ Бубнова /Снимка: авторката/
Ярослава /Яра/ Бубнова е международно известен български куратор, художествен критик и преподавател; директор на Националната художествена галерия на България, президент на Международната асоциация на художествените критици, член на съвета на Международното биенале за съвременно изкуство "Манифеста", на Европейския културен парламент и на няколко още междунвародни културни организации. Директорския пост в НХГ заема през септември т.г.
Преди това набира авторитет с много активна дейност по света, а у нас е създател на Института за съвременно изкуство. Завършила е История на изкуството в Москва. Ето какви са плановете за идната година на Националната галерия под нейно ръководство, в разговор с репортер на Impressio.dir:
- Г-жо Бубнова, какво сте подготвили за почитателите на Националната художествена галерия през идващата 2019-а? Ще има ли нови предизвикателства от рода на "Вечеря- натюрморт" на Ода Жон?
- Първо, по повод на случилото се: Аз мисля, че реакцията беше неадекватна. Вероятно, по някакви причини, които ми е трудно да видя и да разбера. Това беше едно събитие - нито извънредно, нито "потресаващо" - прием, организиран и режисиран от авторката на изложбата. И според мен тя постигна това, което си беше поставила за цел. Нашето общество отреагира страшно неадекватно. Защо?! - Изкуството не е само за харесване и нехаресване, а и за създаване на някакви връзки и системи, но ако не се получаватт нито интелектуални, нито емоционални връзки с една творба, това не означава че тя трябва да бъде унищожена, изхвърлена, или разрушена, както става с паметниците, например.
Изключително съм благодарна на министър Банов, който публично каза, че няма да подкрепя цензурата. Радвам се и в лично качество, и по още една причина, която не е лична - че подобна декларация слага край на всякакви спекулации, някои от които не са от страна на чиновници, а за жалост, от художници. А такива прояви като дребна злоба, завист, не бива да се допускат, защото могат да нанесат непоправими и драматични промени, с които да навредят на изкуството.
А по повод на бъдещето, най-голямото предизвикателство, което ни предстои, е организирането на националното участие на България на Венецианското биенале. Назад в годините, аз съм човекът, който постоянно е настоявал това да се случи. Още по времето на президента Желев написахме писмо с такова предложение, така че сметнете колко години са минали!...Всички казваха "Да, България трябва да участва!", и дотам. И така, почти 30 години!...
- Защо толкова много настоявате за българско участие на това биенале?
- Това е последното събитие в областта на изкуството, на което се представят държави. Съвременният живот на изкуството е много сложен, детерминиран от пазарни отношения и пр. Венецианското биенале е една форма на селекция за представяне на отделните държави. То мотивира цялата художествена сцена. Спрямо тази селекция се преценяват много характеристики на обществата в отделните държави. Прието е всяка да се съобразява с общата тема и с двата основни сигмента на биеналето - кураторския проект и националните павилиони. Има държави, които отдавна участват в биеналето и имат свои собствени сгради, а други наемат помещения. Люксембургският херцог, напр. има къща от 18 век във Венеция, и я предоставя за биеналето. Ние нямаме такива "роднини", но можем да си наемем пространства, където да изложим творби на наши творци, наши проекти. Последното Венецианско бианале е било посетено от 800 000 души за седем месеца, което се оценява като много голям интерес за съвременния свят. Приходите от билетите не отиват в отделните държави, но никоя от държавите не държи толкова на материалната страна на въпроса, колкото на престижа. Биеналето се провежда от май до края на ноември.
Логото на Венецианското биенале
Във Венеция винаги има туристи, но това е точно времето, в което има много туристи. Там се развива и плажен туризъм - на един от островите Лидо, във Венеция влизат и круизни кораби. Изобщо Виенското биенале е било създадено, за да се привлекат туристи, и изпълнява успешно своите цели, като дава възможност всяка една държава да покаже себе си пред тази многолика туристическа маса, която буквално се излива във Венеция. Междувпрочем, ще ви кажа, че идеята за биеналето е на един венециански кмет през 19-и век, който решил, че това е един добър начин да се привлекат туристи в града, като по този начин Венеция да отговори достойно на съперничеството на Флоренция и Рим. И ето че сега най-големите световни колекционери на изкуство се събират във Венеция. Сега например там е изложена гигантска колекция на Пино в старата венецианска митница, която той превърна в една прекрасна галерия за съвременно изкуство.
- Защо тази възможнвст, както казахте, е била толкова дълго време пренебрегвана от нашите държавници, или неглижирана - не мога да си обясня причините?...
- Аз лично имам чувството, че причината за това България да не участва досега във Венецианското биенале, е че в България изкуството е някакси "извън държавата". То като че ли не й е нужно. Намират го за нещо, извън икономиката, извън социалната сфера на държавата. Може би в последните години на социализма обществото някакси е "преяло" с култура от някои много настойчиви модели, които са били прилагани?... не зная каква точно е причината. И не че има някакъв негативизъм по отношение на културата, но има нещо като апатия! Тя се поддържа и от едно мнение, което се поддържа, че старата култура е ценната, а съвременната не е толкова добра...
- България участвала ли е някога на това биенале във Венеция?
- Да, веднъж-два пъти в началото на 20-и век, после през 1964 г., през 1999 година с проекта на Недко Солаков, после през 2007-а, и през 2011-а година, когато наши художници бяха представени в галерията на един швейцарец. Така че, не че никога не сме участвали, но никога държавата , в лицето на министерството, не е поемала такава голяма отговорност, каквато очаквам да поеме сега. Това е голямо постижение и се надявам да не бъде "хоп така", и след това никога!...Т.е. че няма да е еднократно, а ще сложи началото на една последователна политика. Изумително е, че в биеналето участват почти всички световни държави, в това число и малки и неизвестни като остров Тувала, а България не участва! Всичките ни балкански съседи участват! Даже Косово. Колегите от Косово участват блестящо вече няколко години.
- Скъпа инвестиция за държавата ли е това участие?
- Аз не мисля, че това е толкова въпрос на пари, колкото на отношение. Парите никога не са достатъчни, но България не е в някакво катастрофално икономическо положение, че да не можем да си го позволим. Това са едни съвсем скромни пари за фонда за културни програми на председателството.
Държавата задели в края на 2017-а година едни 500 000 лева за реализацията на проекта и едва сега - в края на 2018-а ще се реши този проблем. Всеки, който познава държавното бюджетиране, знае че не се позволява парите да останат в държавните институции. Ние не сме похарчили и лев от тези 500 000.
- Казахте, че подготовката за Венеция вече е в ход?...
- Ние не сме участвали толкова дълго, че очакванията са не големи, а направо гигантски. В момента Министерство на културата обяви конкурс за проекти и подготвя жури. До края на 29-и декември е срокът за проектите.
- Какво друго ви предстои да реализирате?
- Имаме едни завещани пари от 700 000 лева от българската дарителка г-жа Маргарита Занеф. Надявам се, че ще можем да започнем да ги харчим. За тази жена все още не се знае нищо категорично, освен че е починала много възрастна - над 90, преди няколко години в Австралия, като вдовица и че няма наследници. Излязоха няколко спекулативни материали, в които я изкарват и нея и съпругът шпиони, но с една много скромна биография, от която не може да се направят някакви сериозни заключения.
Знае се, че е емигрирала през 50-те години на миналия век - това е, което знаем...И тази жена оставя практически милион евро, като завещание на Националната галерия, без никакво условие за какво да бъдат похарчени тези пари. Няма данни да е била човек на изкуството, но такава е била нейната воля. С тези пари ще се ориентираме към закупуване на творби на българското съвременно изкуство - това, което е било пропуснато през последните 30 години. Парите, разбира се, стоят в държавния бюджет - те не са на наша сметка, и за всяка една покупка се пишат писма, проекти, искания, за отпускането им. пари.
Маргарита Занеф в градината си в Австралия. Снимка: стопкадър от „България Он Еър“
- Това означава ли, че ако да речем решите да купите картина на Ода Жон, отново би избухнал скандал?
- Не, аз все пак се надявам, че Националната галерия има право сама да взима тези решения. Смешното е, че по закон такова решение мога да взема и съвсем сама, като ръководител, но аз не бих го направила. Мисля, че живеем във време, в което не бива един човек да взима сериозни решения. Все пак ние планираме неща, по които ще ни преценяват следващите поколения. Затова ще имаме две нива при взимане на тези решения - едно вътрешно, с колегите, и преценката на един външен експертен съвет. Имаме вече подадени към 20-ина имена на художници, които още няма да оповестя по една принципна причина - не може просто да се купува, трябва да се купува с някаква стратегия.
Светлин Русев, например, който идеално се справи със задачата първоначално, нямаше материал след 89-а, и на нас ще ни се наложи някакси да се намесим в неговата експозиция. Да не забравяме, че живеем и в условията на свободен пазар - не трябва да провокираме потенциалните продавачи да си вдигат цените, като оповестим чии творби искаме да купим. Последните откупки са от 2012-а година, с пари отделени от бюджета, от тогавашния министър Вежди Рашидов.
-Към какви автори се ориентирате?
- Към българските автори, които са се формирали около 1989-а.
- Вие сте родена в Русия и сте руски възпитаник. По мое впечатление в Русия изключително много се държи на културата...
- Там се влагат много частни средства, докато при нас такива въобще няма. А законите в Русия не са по-добри от нашите, и въпреки това има меценати. За много руснаци е гордост и престиж да вложат парите си в изкуство.
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}