СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Предстои откриването на българския павилион на Венецианското биенале
България ще участва в 59-та международна художествена изложба Венецианско биенале с проекта "Ето къде си"
Редактор : / 804 Прочита 1 Коментара
Михаил Михайлов работи с разнообразни медии (пърформанс, рисунка, видео, скулптура, инсталация) за създаване на медитативни територии, в които зрителят осмисля неочаквани аспекти на битието (Източник: Национална галерия)
България ще участва в 59-та международна художествена изложба Венецианско биенале. Националният ни павилион се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия и комисаря Яра Бубнова. Той ще бъде открит на 22 април от 15 часа местно време от вицепрезидента Илияна Йотова, която е патрон на павилиона.
Проектът, с който ще бъде представена страната ни е на Михаил Михайлов и е озаглавен "Ето къде си". Той изследва помещението на Спацио Рава, за да препроектира видимите и невидимите детайли, съставящи изложбения интериор, в контекста на тялото и неговите отношения с жизнената среда.
Михаил Михайлов (Източник: Национална галерия)
Михаил Михайлов работи с разнообразни медии (пърформанс, рисунка, видео, скулптура, инсталация) за създаване на медитативни територии, в които зрителят осмисля неочаквани аспекти на битието.
В проекта "Ето къде си" той изследва помещението на Спацио Рава за да препроектира видимите и невидимите детайли, съставящи изложбения интериор, в контекста на тялото и неговите отношения с жизнената среда. Следвайки геометрията на стаите и архитектурните им особености, Михаил Михайлов превзема свободните терени под и между тях и разполага рисунките от серията Dust to Dust в подобни на мебелите като форма и пропорции триизмерни обекти, чието присъствие създава едновременно минималистична, но и абсурдна среда.
Михаил Михайлов обяснява изследователския си интерес към следите от човешкото съществуване, изобразени в Dust to Dust, по следния начин:
"Рисувам натрупващите се в ателието ми прах, петна, ненужни пластмасови частици и мухъл. Неща, предизвикани както от собственото ми съществуване, така и от това на хората около мен. Все неща, които бихме искали да не виждаме и предпочитаме да отстраним или да скрием. Процесът на рисуване отнема почти толкова време, колкото е необходимо да се създаде от само себе си този материал. Търсейки отговор на въпроса: какво има смисъл в живота, осъзнавам колко относителна е нашата представа за това. Точно толкова е относителен и погледът на зрителя, който често, гледайки моите рисунки, трудно прави разликата между истинския и нарисувания прах".
Практиката на проследяване на не толкова видимото натрупване на ежедневния човешки боклук символично отмерва изминаващото време в човешки живот. Това е една от разрушителните за местообитанието ни страни на съществуването като вид и същевременно предизвикателство за непрестанното ни действие по неговото унищожение.
Боклукът, виртуозно нарисуван и превърнат в произведение и сюрреалистичните скулптурни обекти конструират метафорично непрестанното търсене на смисъл сред наратива на ежедневието. Включените в изложбата бели геометрични тела, подобни на музейни постаменти, с прикрепени към тях четки, дръжки на метли и части от прахосмукачки поддържат пространството на "Ето къде си" в постоянно напрежение на присъствие и отсъствие.
Деликатните цветни акценти на нарисуваните човешки отпадъци се представят в средата на преобладаващия бял цвят на изложбите на Михаил Михайлов. Белият медицински костюм, който е характерен за неговите пърформанси, обезличава тялото, а жестовете на автора обикновено скриват лицето му - част от човешката самоличност. По този начин той самият става само елемент от човешкия кръговрат в една макровселена на раждане и смърт, в която, ограничени от времето на съществуването си, не можем да получим отговори на неизброимите въпроси, които си задаваме.
Идеята за повторение без начало и край е заложено и във видеосерията Just Keep on Going, част от която също е включена в изложбата. В нея са представени циклични действия, чийто смисъл се крие в самото движение, а не в крайния резултат от него. Те запечатват взаимодействието на художника с фикционална дистопична жизнена среда и непрестанното му усилие за нейното овладяване.
Най-големият прозорец в "Спацио Рава", в "Ето къде си" е скрит от инсталацията Headspacing. Структурата позволява единствено поглед отвън навътре през специален отвор, в който наблюдателят трябва да постави главата си. Eдинственият начин художникът физически да стане част от собствената си изложба е в пърформанса при откриването й. Неговият поглед през Headspacing символично репрезентира рефлексията върху новосъздаденото изпълнено с мисловни фигури пространство. Рефлексията е в основата на феноменологичния мост, позволяващ ни да преминем от интерпретация на произведение на изкуството към търсене на онтологичната истина в основата на импулса да се създава изкуство.
Националният павилион на Република България на 59-ото Венецианско биенале се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия и комисаря Яра Бубнова.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}