На 22-ри август през 1862-ра година е роден един от най-големите световни композитори - французинът Клод Дебюси. Неговият принос за операта, изобщо за класическата музика и като основоположник на стила импресионизъм, е толкова голям, че името му се е превърнало в еталон за музикален вкус.

Навършиха се 160 години от рождението на Клод Дебюси.

Дебюси (1862 - 1918), снимка на Пол Надар / Източник: Getty Images

Той самият дълго време се възхищавал на Вагнер за дълбочината и психологизма в творбите му, но идва време, в което отрича романтизма. Вероятно причината за този различен поглед към музиката се крие в интереса му към литературата. Тя му дава свободата да изучава живота в неговото пълнокръвие и многообразие от характери. Дебюси е композитор-новатор, който търси и открива нови изразни средства за музиката.

В произведенията му на пръв план излизат мислите и чувствата на героите. Всичко това става възможно, благодарение на нов подход към ритмиката и инструментацията в творбите на Дебюси. Творбите му бързо стават разпознаваеми именно поради своето емоционално въздействие. Дебюси придобива от литературата майсторството да рисува картини от живота и природата, а музиката му открива нови хоризонти да изрази цялата палитра от човешки емоции.

Клод Дебюси / Снимка: Getty Images

Клод Дебюси твори в различни жанрове: опера, симфонична сюита, прелюдии, ноктюрни, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др. В тези произведения откриваме точно онова, което музикалните критици наричат "звукова живопис".

Французите се гордеят с тази тънка способност на композитора да предава чувствено емоциите "по френски" - т.е. елегантно, смятат те, и изразяват възхищението си от Дебюси с една закачка с името му, като го наричат "Клод дьо Франс". Безспорно Дебюси си е "техен", и в същото време световен автор. Музикалните му картини са достояние на всички нас и оценени по целия свят.

Клод Дебюси (1862 - 1918), около 1900 г. Оригинално произведение на изкуството: литография на Дюжарден по снимка на Ото / Снимка: Getty Images

Още през 1884-та година той печели Наградата на Рим за кантатата "Гениалното дете". Той самият е такова "дете" - тогава е само на 22. Отлично свирел на пиано и бил запленен от творчеството на Мусоргски. Роден в семейството на дребен търговец, младият Дебюси нямал никакви материалистични склонности - от дете живеел с героите от литературата и музиката.

На 18 години бил нает за домашен пианист на меценатката на Чайковски - руската милионерка Надежда фон Мек. Това само по себе си изглеждало като израз на висока оценка за музикалната му култура. Всъщност, Дебюси бил приет да учи в Парижката консерватория още 11-годишен.

През 1884-та заминава за Италия и е настанен във Вила Медичи, но атмосферата там не му допада и след известни колебания, се завръща обратно в Париж. Започва да пише творби по текстове на Пол Верлен и Шарл Бодлер. С прелюда за оркестър "Следобедът на един фавн", по едноименната поема на поета символист Стефан Маларме, Дебюси привлича вниманието на всички музиканти, макар че самият той предпочитал повече компанията на поетите.

Премиерата на симфоничната поема се състоява на 22-ри декември 1894-та година. Самият Стефан Маларме изразява възхищението си от музикалната трактовка на творбата му. Всички започват да се интересуват от Дебюси.

Едни от най-силните творби на композитора са операта "Пелеас и Мелизанда", сюитата "Морето" и симфоничната картина "Иберия". Особено интересни са и клавирните му произведения - "Бергамаска сюита", 24-те прелюда "Детският кът", посветени на дъщерята на композитора и др.

Премиерата на операта по едноименната пиеса на Морис Метерлинк - "Пелеас и Мелизанда", се състоява на 27-и април 1992-ра година. И, забележете, тя била освиркана от публиката и отречена от критиците. Но минава време и тази опера на Дебюси, възприета навремето като "опортюнистична на Вагнеровата естетика" и "лишена от всякаква ритмика", бива призната за "постижение на символизма, с лиричност извън времето". Както биха казали древните "О времена, о нрави!" Сменят се времената, и вкусовете, заедно с тях.

През 1890-а година Дебюси започва работа по операта "Родриге и Химена" по либрето на Мендес, но две години по-късно оставя творбата недовършена. Дълго време ръкописът се считал за изгубен, след което бил намерен и инструментализиран от руски композитор.

През последното десетилетие на живота си Дебюси се отдава на пътувания, които съчетавал с концерти, като пианист и диригент. Гастролира в Германия, Австрия, Русия и Англия.

Малко любопитни факти от неговия живот: Откривателка на музикалната му дарба е тъщата на Пол Верлен - Антоанета Моте, която се представяла като ученичка на Шопен.

Най-голямото си симфонично произведение - "Морето", Дебюси написва след като преживява морска буря и започва с особено внимание да се вглежда в картините на художниците-импресионисти и на японския майстор на пейзажа Хокусай. В третата част на симфонията - "Диалог на вятъра и морето", морето е бурно и страховито, а настроението - мрачно и тревожно.

Ние сякаш участваме в действието - до такава степен ярко музиката пресъздава апокалиптичната картина на бурята. Всъщност, Дебюси е имал и лични причини да създаде такава вдъхновяваща и страшна картина, за което ще стане дума по-долу.

Ще ви се стори ли странно, че Дебюси бил любител на джаза? - Но това е абсолютен факт. Личността му е изненадваща и непредвидима в много отношения.

По време на Първата световна война Дебюси бил обхванат от патриотичен патос и написва "Ода на Франция", "Юнашка приспивна песен", "Коледа на бездомни деца". Композиторът изпада в депресия от ужаса на войната, кръвта и разрушенията. Преживява дълбок емоционален стрес, причина за който е и тежката диагноза, която му поставят през 1915-а година - рак.

Какъв е бил личният живот на Дебюси? - С възходи и спадове, като при повечето обикновени хора. Като артист изпадал в крайни състояния, от които се спасявал чрез медитация. Жените бивали буквално омагьосани от загадъчната му личност. Бързо се влюбвали в него. Докато преподавал в дома на руската милионерка Надежда фон Мек, 17-годишният Дебюси се влюбил в дъщеря й Соня и дори й поискал ръката. Мек уволнява младежа за дръзкото му предложение за брак, като открито му казва, че е недостоен за наследницата й.

Връщайки се в Париж, Клод започнал работа като корепетитор на певица с богат съпруг. Последвала нова любовна драма с въпросната мадам Ваниер. Това съвпаднало с наградната стипендия на Дебюси от Рим, но той дълго време отлагал заминаването си за Италия, влюбен в омъжената си любовница. Чувствата му останали трайни до завръщането му обратно в Париж, но Ваниер бързо ги охладила с думите, че за нея всичко е останало в миналото.

Дебюси потърсва утеха при млада блондинка, на име Габриел Дюпон, която била толкова влюбена в него, че отдала 10 години от живота си, за да го финансира. Остава влюбена дори когато научава, че той не само й е изневерявал през цялото време на връзката им, но дори тайно се е сгодил за певицата Тереза Роджър. Годежът се разваля заради изневяра на Дебюси по време на общо турне на композитора и годеницата му в Брюксел. Въпреки че научава това, Габриел Дюпон посяга на живота си, но е спасена и попада в болница.

След излизането й оттам, двамата с Дебюси подновяват връзката си, но по всичко личи, че той е охладнял. Междувременно в живота им навлиза приятелка на Габриел - Розали Тексие, тъмнокоса красавица, работеща в малък парижки магазин като продавачка и модел. Първоначално тя давала вид, че не харесва Клод и дори укорявала приятелката си Габриел, че е заблудена в него. Докато в един момент се оказало, че самата Розали е влюбена в Клод и двамата имат намерение да се женят.

Семейният живот на Клод и Розали започнал при пълната липса на пари. За сватбата, която била увенчана със скромна закуска, Дебюси платил с парите от урок по пиано. Скоро след сватбата им, изпаднал в пълен банкрут, поради смъртта на издателя си.

Палавият Дебюси не успял да задържи брака си. Четири години след сватбата с Розали, започнал публично да се среща с Ема Бардак, певица и съпруга на успешен банкер - богата жена. На 14-и юли 1904-та година композиторът излязъл на сутрешна разходка и повече не се върнал у дома при съпругата си Розали.

Няколко седмици по-късно тя научила от общи приятели, че и Ема била напуснала съпруга си и двамата с Клод живеят заедно. Розали посяга на живота си точно като бившата си приятелка Габриел, като прави опит да се застреля. И също като Габриел бива спасена, но единият от куршумите останал в гърдите й, застрашавайки сърцето, до края на живота й. Точно по времето, когато Розали искала да сложи край на живота си, Дебюси завършва "Морето". Може би неслучайно симфоничната картина завършва с апокалиптична буря?...

На 2-ри август 1904-а година Дебюси се развежда с Розали, а през есента на следващата година Ема ражда от него дъщеря им, още неразведена със съпруга си. Разводът се случва чак през 1908-а година. След това двамата с Дебюси сключват брак. Описват Ема като грозновата жена на средна възраст, но много интелигентна и грижовна съпруга. Тя е опора на Дебюси до смъртта му.

Някои зли езици считали, че живеел с Ема заради парите й, но истината е, че Клод Дебюси, въпреки успехите си, никога не станал богат. Обратното, според биографите му, по-скоро постоянно се борел с болести и бедност. И въпреки това бил истински работохолик и перфекционист.

Композиторът умира в Париж на 26-и март 1918-а година. Издъхва на фона на грохота на войната, точно при обстрела на Париж от германците.

Клод Дебюси - мисли

Не обичам тесните специалисти. Според мен специализирането е равнозначно на стесняване на своя хоризонт и свят.

Изкуството е най-красивата измама.

Не слушай ничий съвет освен полъха на вятъра, който ни разказва историите на света.

Да превъзхождаш другите не изисква много усилия, ако същевременно не си поставиш за цел и прекрасното желание да превъзхождаш и себе си.

Еми МАРИЯНСКА