Най-ранният оцелял запис на Камий Сен-Санс е от 4-годишната му възраст

Най-популярните му творби са операта "Самсон и Далила", която се играе по всички най-престижни оперни сцени в света, и музикалната му фантазия "Карнавалът на животните" - най-забавната част от цялото му творчество. Трудно е да се каже, какъв точно е Камий Сен-Санс. Освен композитор, той е виртуозен органист, диригент, учител по пиано, член на Френския музикален институт, почетен доктор на Университета в Кеймбридж, почетен член на Петербургското отделение на Руското музикално общество (1909), член на Френското астрономическо общество, носител на наградата "Pour le Mérite".

И още: любител астроном и гастроном; пътешественик, писател, математик и филолог, страстен почитател на археологията и физиката. Сен-Санс е бележит представител на класическия дух на музикалната култура - привърженик на високия стил в изкуството; на академичното умение, на приемствеността, както и човек на традициите. Личност, надминаваща представите ни за интелект и творческа енергия. В същото време го описват като общителен човек и интересен събеседник.

На 86 години, през ноември 1921г. Сен-Санс изнася с голям успех рецитал във Френския музикален институт в Париж. Месец по-късно напуска френската столица и заминава за Алжир, за да прекара там зимните месеци. Внезапно умира от инфаркт на 16 декември 1921. Тялото му е върнато в Париж и е погребан с почести в гробището на Монпарнас.

Тази година се навършиха 100 години от смъртта на бележития френски композитор, музикант и диригент.

Камий Сен-Санс, ок. 1910 г. / Снимка: Getty Images

Шарл Камий Сен-Санс е всепризнат за един от най-любимите представители на романтичната епоха във френската музика. В книгата си "Музикантите на нашето време" Ромен Ролан пише за него:

"На Сен-Санс се падна твърде рядката чест да се види в положението на класик още докато е жив. Неговото име, дълго време непризнавано, си завоюва всеобщо уважение както със силата на благородството на неговата личност, така и със силата на съвършенството на неговото изкуство. Нито един художник не го е било грижа толкова малко за публиката, не е бил по-равнодушен към мнението на тълпата и избраните от Сен-Санс. Още като дете той изпитвал нещо като физическо отвръщение към успеха... След избирането му за член на Академията, след "Хенри Осми" и Симфонията с орган, той си остава все така независим, както пред лицето на похвалите, така и пред порицанията.

С годините, когато при него дойде известността, той никак не се промени. Преди време писа на немски журналист: "Твърде малко съм чувствителен към критиката и похвалите, не защото преувеличавам значението си - това би било глупост - а защото аз, създаващият произведенията си съобразно функциите на своята природа, подобно на ябълково дърво, раждащо ябълки, няма защо да се безпокоя за мнение, което може би е изказано за моя сметка." Такава независимост е рядкост във всички времена, още повече в нашето време - време на тираничната власт на общественото мнение и особено във Франция, където художникът е свързан със своето общество повече, отколкото където и да е другаде. От всички свойства на художника независимостта е най-ценното, защото от нея зависят всички останали, тя служи за гаранция на неговата съвест и вътрешна сила. Затова и трябва да бъде изтъкната на преден план", написва Ромен Ролан.

Камий Сен-Санс, 1885 г. / Снимка: Getty Images

Камий Сен-Санс е роден на 9 октомври 1835 г. в Париж. Семейството му е уникално съжителство на таланти - баща му пише стихове, майка му е художник, а баба му - панистка. Бащата на Сен-Санс умира твърде млад - едва на 37, и момчето остава под грижите на майка си и баба си. Благодарение на баба си и нейната сестра - музикален педагог, само на 3 малкият Камий вече чете ноти. Най-ранният оцелял запис /б.а. нотен запис/ на изпълнението на негова авторска импровизация на пиано е от 22 март 1839 г., когато е само на 4 години. На 5 написва авторски клавирни пиеси и песни, една от които посвещава на знаменития Енгер, а художникът подарява обратно на своя малък фен медалион с лика на Моцарт.

Камий Сен-Санс, 1880 г. / Снимка: Getty Images

Камий Сен-Санс свири пред публика творба на Бетовен, когато е на 6. На 10 дебютира като концертриращ пианист, с програма, която включва творби на Моцарт и Бетовен. На 13 - през 1848-а година, постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано и орган при известните френски композитори и педагози Франсоа Беноа и Фроментал Халеви, а по-късно и при прочутия Шарл Гуно. Своята "Ла мажорна симфония" написва едва на 17. Възрастта на автора звучала толкова смущаващо, че първоначално я представили на публиката като "произведение на анонимен немски композитор".

През цялото време на този бърз растеж на Камий Сен-Санс в музиката, майка му се отнасяла почти враждебно към неговите учители. Смятала, че те го претоварват и не искала да гледат на момчето й като на вундеркинд. В същото време съзнавала неговата уникалност, и когато веднъж един от преподавателите му я попитал: "Щом сега свири Бетовен, какво ще свири като порасне?" - "Той ще свири своите си произведения!", отвърнала тя. И познава.

Талантът на Сен-Санс е толкова крещящ, че Берлиоз възкликва след едно изпълнение на негова авторска творба: "Този младеж знае всичко. Липсва му само опит".

Камий Сен-Санс, 1890 г. / Снимка: Getty Images

Сен-Санс завършва Парижката консерватория през 1848 г. при професорите Франсоа Беноа (орган) и Жак-Фромантал Халеви (композиране). Работи като органист от 1853-та до 1877-а година. През 1861 г. Сен-Санс е назначен за преподавател по пиано в Консерваторията "Нидермайер" (Conservatoire "Niedermeyer", Ecole de Musique Classique et Religieuse).

Камий Сен-Санс, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images

Сред учениците му са композиторите Габриел Форе и Андре Месаже. Паралелно с преподавателската си дейност, Сен-Санс концертира като пианист в много страни, изпълнявайки предимно собствени творби. Вторият му концерт за пиано (1868) му спечелва световно признание.

След Музикалната академия Сен-Санс постъпва като органист в църквата "Сент Мери" (1853), а три години по-късно - в църквата "Сент Мари-Мадлен". Импровизаците му в парижките катедрали се прочуват до такава степен, че хората отиват на църква "заради концерта".

Църквата "Сейнт Мери" през 1829 г., където по-късно Камий Сен-Санс е бил органист / Снимка: Getty Images

Съхранени са записи на Сен-Санс, направени в Париж от известния американски музикален инженер и продуцент Фредерик Уилям Гайсберг и Лондонската грамофонна компания. Знаменателна е срещата на Сен-Санс с Ференц Лист - между двамата се заражда ползотворно приятелство. Вдъхновена именно от творчеството на Ференц Лист и Рихард Вагнер, инструменталната музика на Сен-Санс се откроява с виртуозност и богат хармоничен език, запазвайки класическите музикални форми.

Композиторът Шарл Камий Сен-Санс (1835 - 1921), на музикалния фестивал в Глостър. Зад гърба му са д-р Лойд, д-р Брюър и д-р Елгар / Снимка: Getty Images

Сенс-Санс създава творчество във всички музикални жанрове. Автор е на 13 опери, 3 оратории, 3 симфонии, на много кантати, меси, симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, песни, пиеси за орган и др.

Някои от произведенията му стават изключително популярни. Сред тях са Виолончеловият концерт, Четвъртият концерт за пиано, Третият за цигулка, Третата симфония с орган, операта "Самсон и Далила", "Карнавал на животните" и други, създадени през 70-те - 80-те години на XIX век.

Партитура на операта "Самсон и Далила"

Сред оперите му са много поставяни и до днес "Самсон и Далила (1877, Ваймар), "Прозерпина" (Proserpine) (1887), "Фрина" (Phryné), (1893), "Варвари" (1901), "Андромаха", "Елена" (1904) и др.

Камий Сен-Санс, 1901 г. / Снимка: Getty Images

От останалите му творби най-популярни и до днес остават "Интродукция и рондо капричиозо" (1863) за цигулка и оркестър и фантазията за оркестър "Карнавал на животните" (1886). Самият Сен-Санс често казвал, че не иска да остане с "животните" в историята на музиката, но тази "фантазия" е толкова интересна, че по нея се преподава в много съвременни музикални школи за деца, по нея е написана и книга за деца.

Пиесите, включени в творбата са: "Кралски марш на лъва", "Пилета и петел", "Антилопи", "Костенурки", "Слонове", "Кенгуру", "Аквариум", " Персонаж с дълги уши "( магаре)," Кукувица в дълбините на гората "," Къщичка за птици "и, разбира се, .... "Лебед" -най-известната пиеса, вдъхновила и балета.

"Създавам музика така, както ябълковото дърво ражда ябълки", казва веднъж Сен-Санс. А друг път допълва тази мисъл с шегата: "Живея в музиката като риба във вода".

Сен-Санс е не само композитор, но и автор на много критически статии и есета, както и на цели събрани съчинения като "Портрети и спомени" (1899 г.). Под негова редакция са публикувани пълните събрани съчинения на Ж. Ф. Рамо, К. В. Глук и др.

Камий Сен-Санс, 1895 г. / Снимка: Getty Images

Най-впечатяващото в личността на Камий Сен-Санс, освен уникалния му талант, е отношението му към собствената му персона - той е наистина свободен дух, който твори, без да се интересува от критическото мнение. Остава в историята на музиката като личност, чужда на суетата и напълно отдадена единствено на изкуството.

Еми МАРИЯНСКА