ЗНАМЕНИТИ СВЕТОВНИ КОМПОЗИТОРИ
Пламенна любов с Игор Стравински вдъхновила Коко Шанел за легендарния й парфюм
140 години от рождението на великия композитор
Автор : / 12914 Прочита 7 Коментара

Игор Фьодорович Стравински. Самото му име буди респект. Не само заради музиката, която е създал, но и заради уникалната личност на композитора.
Роден е на 17-и юни 1882-ра година, и тази година се навършиха 140 години от рождението на този истински гений на музиката, автор на балетните творби "Жар-птица", "Петрушка", "Пролетно тайнство", "История на войника", "Сватба", "Целувката на феята", "Игра на карти", "Агон" и др.
Оригинален творец в жанровете опера, симфония и камерна музика, в направленията импресионизъм и неокласицизъм, Стравински бил и виртуозен изпълнител на пиано, и диригент.
Роден в Русия, Стравински умира в Ню Йорк, а е погребан във Венеция. Композиторът бе истински космополит. Много от неговите съвременници не знаели, каква е неговата националност.
Носител на "Грами" за цялостен принос (1986) и записан в Залата на славата на музикалните награди "Грами" (1999); лауреат на наградите "Сонинг" (1959) и "Вихури Сибелиус" (1963); участник в Американската академия за изкуство и наука, Стравински придобива световна слава приживе. И до днес творбите му се поставят на сцените на най-големите оперни и балетни сцени по света.
Единодушно музикалните критици поставят името на Игор Стравински като един от най-значимите композитори на 20-и век и една от най-влиятелните личности на столетието.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Премиерата на балета му "Пролетно тайнство" (1913) предизвикала такава суматоха, че напълно променила виждането на по-късните композитори за ритмичната структура на една музикална творба. Стравински е истински новатор в това отношение. Спечелва си репутацията на "революционер в музиката".
Често, на премиерите на творбите си, Стравински свирел на пиано, или ги дирижирал с такава страст, че бил истинска атракция на сцената.
Само в някои свои творби композиторът изглежда по-умерен. Особено в онези, с които отдава своята почит към класически композитори като Бах и Чайковски - негови любимци в музиката.
8 декември 1958 г. Игор Фьодорович Стравински / Снимка: Getty Images
През последните години от живота си, Стравински бил вдъхновен от техниката на сюрреализма. Връща се към ритмиката от ранния си период.
Израстнал е в Санкт Петербург, в семейството на оперния певец Фьодор Стравински - артист от Мариинския театър. Назад в рода на Стравински родословното дърво стига до полска благородническа фамилия.
Младият Игор започнал да свири на пиано от ранна възраст. Още тогава направил първите си опити за композиране на авторски идеи. Вдъхновен от една постановка на "Спящата красавица" на Чайковски, у него възникнало силно желание да се занимава с композиране.
Първият му опит като композитор била преработка на един от струнните квартети на Александър Глазунов, за пиано. Самият автор останал скептичен към резултата, но публиката на младия изпълнител на пианото - Игор Стравински, не била на това мнение. Още от съвсем млад той демонстрирал смело свой собствен почерк в композирането.
Въпреки музикалните способности на сина им, родителите на Игор Стравински искали той да стане юрист. През 1901-ва година той започнал да следва право с огромно нежелание. Но не положил финалните изпити, и през 1906-а година получил само частична диплома. Имало обективна причина за това - заради т.нар. Кървава неделя, затворили университета, но самият Игор посрещнал с облекчение това.
Момчето нямало никакви амбиции в избраната от родителите му специалност.
По съвет на семейния приятел на Стравински - видният композитор Николай Римски-Корсаков, младият Игор не постъпва в Санктпетербургската консерватория, а започва да взема два пъти седмично частни уроци при него. Набрал достатъчно знания по композиране, написва първата си симфония.
През 1908-а година изнася авторски концерт, на който присъствал видният балетист Сергей Дягилев, директор на частна балетна трупа в Русия. Дягилев инициира среща с младия композитор, която се състояла след година - през 1908-а. Поканва го да напише музика за балет по мотиви на руските народни приказки за фестивала "Руски сезони" в Западна Европа и Америка. Така се ражда импресионистичната творба на Стравински - балетът "Жар-птица".
Премиерата на балета се състояла в Париж и предизвикала истински фурор. Сред публиката била младата шивачка Коко Шанел - бъдещата законодателка на модата. На вечеря в дома на Дягилев, двамата със Стравински се запознават. Съпругата на композитора боледувала по онова време, и бъдещата модистка поканила семейството, заедно с четирите им деца, да й погостуват в лятната й вила.
Според слуховете, между композитора и Коко Шанел пламнала страстна любов. Някои дори твърдят, че именно на тази любов дължим вдъхновението, сътворило "парфюма на всички времена", на името на знаменитата парижанка - "Шанел".
Въпреки успеха на премиерата на "Жар-птица" в Париж, Стравински си открил "грешки". Проявил чутовен перфекционизъм и преработил творбата си, като я подобрил. Публиката останала очарована. Критиците започнали да говорят за нов стил в музиката - неокласицизъм.
През 1913-а година, още преди Октомврийската революция, Стравински се премества да живее в Париж. Впоследствие заминава за Швейцария, където живее цели две десетилетия - от 1920-а до 1940-а година.
През 1927-а година се състоява премиерата на "Едип цар", по текст на Жан Кокто. Следват митологичният балет "Аполон Мусагет", алегоричният балет "Целувката на феята", по теми от Чайковски и сюжет от Андерсен, мелодрамата Персефона", и операта "Похожденията на безпътника"/1951/, вдъхновена от цикъла гравюри на английския художник Уйлям Хогарт. Стравински вече е световна знаменитост, но дълго не получава френско гражданство.
Години по-късно, отново се връща в Париж, с намерението да остане там, но през 1939-а година заминава за Америка.
Причината за това решение става семейна трагедия, която композиторът не можел да понесе в атмосферата на стария семеен дом. В рамките на година починали майка му, съпругата му и голямата му дъщеря.
Заминавайки за Америка, композиторът се опитва да отвори нова страница в живота си. Започва работа като диригент и композитор във филмово студио в Холивуд. Поканват го и за преподавател в Харвард. През 1945-а година се жени повторно за примабалерина.
Игор Стравински (1882 - 1971) дирижира на звукозаписна сесия в Лондон / Снимка: Getty Images
Игор Стравински умира на 88-годишна възраст на 6-и април 1971-ва година Ню Йорк, и като православен християнин бил погребан в православната част на гробището на острова Сан Микеле (Венеция), до гроба на своя благодетел Сергей Дягилев.
Музиката на Стравински, писана в период от седем десетилетия на 20-и век, винаги е била в центъра на вниманието на световната културна общественост. През своя дълъг творчески път, Игор Стравински създава огромен брой произведения във всички области на музиката, свързвани с всички нови течения на европейската музика.
Той наистина е не само гражданин на света, но и музикален космополит. Пише творби в национален, импресионистичен, неокласически, експресионистичен, и дори в джазов стил. Самобитен творец и страстен почитател на експеримента, Стравински оказва влияние върху цели поколения млади композитори от много страни на света.
Някои критици го наричат приживе "диктатор на музикалната мода", защото имал буквално магнетично въздействие върху вкуса на младите в музиката. Това е наистина забележително. Но, когато през 1962-ра година, композиторът пътува до своята родина Русия, която по онова време е СССР, той прави изненадващо признание с думите:
"Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа..."
Игор Стравински е автор и на забележителни книги: "Хроника на моя живот" и "Музикална поетика" в пет тома с диалози, записани от диригента Роберт Крафт, с когото композиторът развива концертна дейност през последните две десетилетия от живота си. В тях Стравински развива естетическите си виждания, споделя мнението си за различни съвременни на неговото време тенденции в музиката, разкрива и нереализирани свои замисли.
Игор Стравински (1882-1971) / Снимка: Getty Images
Стравински води активен творчески живот до дълбока старост. Духът му остава неукротим за творчество, въпреки влошеното здраве, и практически той пише музика до смъртта си през 1971-ва година.
Еми МАРИЯНСКА