На 26-и март 1989-а година, на 52 годишна възраст в Москва умира една от легендите на световния балет - роденият в Рига Марис Лиепа. До 1982-ра година той е звездата на Театъра за опера и балет на Латвия, след това на Театъра на името на Станиславски и Немирович-Данченко и до края на кариерата си - на Болшой театър (1960-1982).

Марис Лиепа бе голям приятел на България. Забележителен е фактът, че 30-годишната си творческа дейност на сцената балетистът отбезва у нас, като художествен ръководител на балетната трупа към Софийската народна опера (1983-1985). На наша сцена Лиепа поставя постановките "Дон Кихот" и "Спящата красавица", като танцува и в двете.

През 2016-а година у нас дойде синът на Марис Лиепа - балетният постановчик Андрис Лиепа. Тогава той каза нещо много ценно пред българските медии: "България-Русия? Политиката ни дели, културата ни събира!"

Лиепа-син постави в Софийската опера две уникални премиерни постановки по музика на Игор Стравински и хореографии на Михаил Фокин - едноактните балети "Петрушка" и "Жар птица", които са били играни за първи път преди повече от век в Париж, а в бившия СССР за дълго им е била наложена забрана.

Това бе второто поред посещение на Андрис Лиепа у нас, след 1987-а, когато за пръв път идва в България. С особено вълнение Андрис Лиепа тогава за пръв път влиза в кабинета на баща си от времето, когато Марис Лиепа е бил художествен ръководител на Софийската народна опера.

Спомени за онова време с благодарност към Марис Лиепа пази и нашата балерина Маша Илиева. През 1983-та година тя била млада балерина в трупата на театъра.

Лиепа й поверил всички малки сола, и това безспорно е било голям шанс за бъдещата примабалерина. Двамата с Лиепа, по неведоми пътища, имат сходни съдби. Фотосесия за "Плейбой" обърква съдбата на балерината Таня Илиева на сцената - коства й уволнение, заради "уронване престижа на институцията". Спасява се с работа в детска школа. Признанието идва по-късно и отново е в операта, но по лични причини на тогавашния директор на театъра, отново спират изявите й за три години. Бунтарският нрав на балерината, обаче, не се пречупва.

 

Марис Лиепа също има трудна съдба - и лична, и творческа. Роден е на 27-и юли 1936-а година в Рига, в семейството на хориста Едуард Андреевич и съпругата му Лилия Лиепа. Бащата изгубва гласа си, но негов близък приятел бил директорът на театъра в Рига, и той предлага да включи малкия му син Марис в хора на момчетата за оперната постановка "Кармен". Така че сценичният дебют на Марис Лиепа е като хорист.

По-късно момчето било записано да учи в Рижкото хореографско училище, с цел да укрепне физически. Лекарите препоръчали на родителите му да го запишат на танци. Майката на Марис Лиепа си мечтаела той да стане лекар, но той, едва 13-годишен, направил такова силно впечатление на педагозите си, че те били категорични - момчето трябва да се занимава професионално с балет.

През 1950-та година Марис и още няколко негови съученици били изпратени на Всесъюзния конкурс на хореографските училища в Москва. Рижкото училище заема първо място в конкурса. През 1953-та година Марис Лиепа бил поканен в Москва в мъжкия клас на големия балетен педагог Николай Тарасов.

Родителите на Марис Лиепа продали вилата си във Взморие, за да може синът им да учи в Москва. Инвестицията им бързо се оправдала. Един ден Марис съобщил на родителите си, че е избран да играе в ролята на Зигфрид в "Лебедово езеро".

През 1955-а в пресата се появяват ласкави рецензии за балетиста: "Лиепа притежава прекрасни физически данни и отлична техника, еднакво силен както в соловите танци, така и в дуетите". Но въпреки тези оценки и отличния успех на Марис Лиепа, той не бил приет на работа в Болшой театър, с мотива че националните кадри трябва да се върнат по родните им места. И той се завръща в Рига.

Съдбовна - и в личен, и в професионален план, се оказва срещата му с Мая Плисецкая. Първо излиза нейно интервю в пресата, в което тя отбелязва яркия му талант, а после се появява и поканата й Лиепа да й партнира в гастролите по време на Дните на съветската култура в Унгария.

В Будапеща Марис танцува в ролята на Зигфрид в "Лебедово езеро". Но се случва инцидент, при който получава сериозна травма на крака. Стига се до лечение и терапия в Сочи. Там го открива главният балетмайстор на МАМТ на името на Станиславски и Немирович-Данченко - В.Бурмайстер, който го поканва да участва в един от премиерните спектакли на театъра.

Лиепа остава цели четири години на работа в този театър и в същия период грабва златен медал на балетния конкурс по време на Шестия международен фестивал на младежта и студентите.

Председател на журито била легендата на балета Галина Уланова.

През лятото на 1960-а година, заедно с артистите от Болшой театър, Лиепа участва в гастролите на театъра в Полша.

След това участие, най-сетне е поканен на работа на сцената на Болшой - неговата голяма мечта.

Официалният му дебют там се състоява в началото на сезона 1960/1961-ва година, в ролята на Базил в балета "Дон Кихот". През 1963-а играе Ромео на сцената на Ковънт-Гардън в Лондон. Това е и годината, в която бил поканен да преподава в Московското хореографско училище, където остава до 1980-та година. Децата му Илзе и Андрис също се учели на танци от съвсем малки.

През целия си преподавателски период, Лиепа участва в постановки с триумфален успех по целия свят.

Английската преса го кръщава "Лоурънс Оливие на балета".

Красивата външност на Лиепа била забелязана и от киното. Той се снимал за пръв път във филм през 1969-а година, като Хамлет в едноименния филм-балет. През 1972-ра играе в ролята на княз Всеслав в историческия филм "Гробът на лъва", а през 1973-та - в ролята на Джек Уилър във филма "Четвъртият". В последния филм изиграва оригинален хореографски номер, кръстен от самия него "Икар за три минути". "Полетите" му във въздуха са наистина забележителни.

Следват участията му във филма-балет "Името ти", в сериала "В един микрорайон", във филма-балет "Галатея" по пиесата на Бърнард Шоу "Пигмалион", и в още цял букет от образи във филма "Бенефисът на Людмила Гурченко".

Но птицата на щастието внезапно отлита от рамото на Лиепа, когато през 1978-а година новият директор на Болшой театър започва да ограничава участията му в балетните спектакли на театъра и да се изказва зле за него. За 14-те последни години от кариерата си на сцената, балетистът получил едва четири нови балетни партии в постановките на театъра. Това твърде много го огорчило.

На 28-и март 1982-ра година Лиепа за последен път танцува на сцената на Болшой театър. После идва в България и започва работа в Софийската опера и балет.

След като се връща обратно в родината си, през есента на 1986-а година в Рижката опера се оказва вакантен поста балетмайстор на театъра и Лиепа кандидатства за него, но не го назначават. Но идва друга - по-добра възможност - поканват го да създаде собствен театър в Москва. В началото на март следващата година се появяват обяви за конкурс за артисти към Балета на Марис Лиепа. А на 27-и март във вестниците се появява новината за смъртта на Марис Лиепа.

Според мълвата някакъв охранител на Болшой театър не разпознал артиста и не го допуснал да влезе в сградата. Изглежда сърцето на Лиепа не издържало на поредното огорчение и той умира от инфаркт в линейката на път към болницата.

След смъртта на балетиста в личния му дневник откриват много лични бележки.

В една от тях написал: "Безперспективност...За какво да чакам, да живея, да бъда?..."

Последната московска квартира на артиста се намирала на улица "Матроска тишина" - "между затвора и лудницата", както се шегувал той. Може би е оприличавал живота си, изпълнен с възходи и падения по този начин?...

Марис Лиепа бил изпратен с поклонение на 31-ви март 1989-а година във фоайето на Болшой театър. Погребан бил във Ваганковското гробище в Москва. В родната Рига, близо до гроба на родителите му днес може да се види плоча с надпис "Марис Лиепа, който е далече".

Щастлив ли е бил в личния си живот този напълно отдаден на танца човек? Имал е два брака - първият с великата Мая Плисецкая, прима-балерината на Болшой театър от 1948-а до 1990-а година.

Бракът им продължил едва три месеца и никой от двамата по-късно не коментирал отношенията помежду им.

 

Втората съпруга на Марис Лиепа е Маргарита Ивановна Жигунова, актриса от Московския драматичен театър "Пушкин". От този брак са синът на Лиепа - Андрис Лиепа - балетен артист, театрален режисьор и народен артист на РФ, и дъщерята Илзе Лиепа - балерина, актриса и народен артист на РФ. Знаменитости, достойни за своя баща.

Лиепа имал и трети брак - с Нина Лвовна Семизорова, балерина в Болшой театър, балетен педагог. Двамата имали 5-годишен брак, от който се ражда дъщеря им - Мария Лиепа.

Марис Лиепа е лауреат на много конкурси, включително на Ленинска премия за балета "Спартак". Той е народен артист на Латвийската ССР и на СССР, носител на премия на Парижката академия на танца, лауреат на ордена Дружба на народите и др.

През 1996-а година в Русия бил основан Благотворителен фонд за съдействие на развитието на хореографското изкуство, на името на Марис Лиепа, който се ръководи от неговите деца - Андрис и Илзе Лиепа.

На 27-и юли 2001-ва година в Латвийската национална опера се състоял паметен концерт в чест на 65-годишнината от рождението на Марис Лиепа. В концерта участвали артисти от Болшой театър, от лондонския Ковънт-Гардън и от Американския балетен театър. В родния дом на артиста в Рига била организирана изложба, посветена на артиста.

На 5-и септември 2013-а година до Латвийската национална опера бил открит паметник на артиста, дело на естонските скулптори Ян Томик и Йир Оявер. Децата на Марис Лиепа, обаче, не харесали паметника и не удостоили събитието с присъствието си.

Трудната съдба изглежда преследва големия Марис Лиепа и след смъртта му, но той остава в паметта на онези, които са го гледали на сцената и във филмите, в които е участвал, като балетист на световно равнище.

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ