Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Легендата на балета Марис Лиепа през обектива на фотографа Иван Григоров

ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО

Легендата на балета Марис Лиепа през обектива на фотографа Иван Григоров

33 години от смъртта на артиста, балетен педагог и киноактьор

Марис Лиепа, репетиция в Софийската народна опера, 1983 г. / Снимка: Иван Григоров

На 26-и март 1989-а година, на 52 годишна възраст в Москва умира една от легендите на световния балет - роденият в Рига Марис Лиепа. До 1982-ра година той е звездата на Театъра за опера и балет на Латвия, след това на Театъра на името на Станиславски и Немирович-Данченко и до края на кариерата си - на Болшой театър (1960-1982).

Марис Лиепа бе голям приятел на България. Забележителен е фактът, че 30-годишната си творческа дейност на сцената балетистът отбезва у нас, като художествен ръководител на балетната трупа към Софийската народна опера (1983-1985). На наша сцена Лиепа поставя постановките "Дон Кихот" и "Спящата красавица", като танцува и в двете.

През 2016-а година у нас дойде синът на Марис Лиепа - балетният постановчик Андрис Лиепа. Тогава той каза нещо много ценно пред българските медии: "България-Русия? Политиката ни дели, културата ни събира!"

Лиепа-син постави в Софийската опера две уникални премиерни постановки по музика на Игор Стравински и хореографии на Михаил Фокин - едноактните балети "Петрушка" и "Жар птица", които са били играни за първи път преди повече от век в Париж, а в бившия СССР за дълго им е била наложена забрана.

Това бе второто поред посещение на Андрис Лиепа у нас, след 1987-а, когато за пръв път идва в България. С особено вълнение Андрис Лиепа тогава за пръв път влиза в кабинета на баща си от времето, когато Марис Лиепа е бил художествен ръководител на Софийската народна опера.

Още

"Болшой театър" представя балета "Спартак", а приходите ще са в подкрепа на семействата на руските военни, убити в Украйна

"Болшой театър" представя балета "Спартак", а приходите ще са в подкрепа на семействата на руските военни, убити в Украйна

Спомени за онова време с благодарност към Марис Лиепа пази и нашата балерина Маша Илиева. През 1983-та година тя била млада балерина в трупата на театъра.

Лиепа й поверил всички малки сола, и това безспорно е било голям шанс за бъдещата примабалерина. Двамата с Лиепа, по неведоми пътища, имат сходни съдби. Фотосесия за "Плейбой" обърква съдбата на балерината Таня Илиева на сцената - коства й уволнение, заради "уронване престижа на институцията". Спасява се с работа в детска школа. Признанието идва по-късно и отново е в операта, но по лични причини на тогавашния директор на театъра, отново спират изявите й за три години. Бунтарският нрав на балерината, обаче, не се пречупва.

 

Още

Балет "Арабеск" представя "Огледало на времето"

Балет "Арабеск" представя "Огледало на времето"

Марис Лиепа също има трудна съдба - и лична, и творческа. Роден е на 27-и юли 1936-а година в Рига, в семейството на хориста Едуард Андреевич и съпругата му Лилия Лиепа. Бащата изгубва гласа си, но негов близък приятел бил директорът на театъра в Рига, и той предлага да включи малкия му син Марис в хора на момчетата за оперната постановка "Кармен". Така че сценичният дебют на Марис Лиепа е като хорист.

По-късно момчето било записано да учи в Рижкото хореографско училище, с цел да укрепне физически. Лекарите препоръчали на родителите му да го запишат на танци. Майката на Марис Лиепа си мечтаела той да стане лекар, но той, едва 13-годишен, направил такова силно впечатление на педагозите си, че те били категорични - момчето трябва да се занимава професионално с балет.

През 1950-та година Марис и още няколко негови съученици били изпратени на Всесъюзния конкурс на хореографските училища в Москва. Рижкото училище заема първо място в конкурса. През 1953-та година Марис Лиепа бил поканен в Москва в мъжкия клас на големия балетен педагог Николай Тарасов.

Родителите на Марис Лиепа продали вилата си във Взморие, за да може синът им да учи в Москва. Инвестицията им бързо се оправдала. Един ден Марис съобщил на родителите си, че е избран да играе в ролята на Зигфрид в "Лебедово езеро".

Още

Отиде си голямото име на варненския балет Екатерина Чешмеджиева

Отиде си голямото име на варненския балет Екатерина Чешмеджиева

През 1955-а в пресата се появяват ласкави рецензии за балетиста: "Лиепа притежава прекрасни физически данни и отлична техника, еднакво силен както в соловите танци, така и в дуетите". Но въпреки тези оценки и отличния успех на Марис Лиепа, той не бил приет на работа в Болшой театър, с мотива че националните кадри трябва да се върнат по родните им места. И той се завръща в Рига.

Съдбовна - и в личен, и в професионален план, се оказва срещата му с Мая Плисецкая. Първо излиза нейно интервю в пресата, в което тя отбелязва яркия му талант, а после се появява и поканата й Лиепа да й партнира в гастролите по време на Дните на съветската култура в Унгария.

Още

Пет премиери на Болшой театър идват на голям екран у нас

Пет премиери на Болшой театър идват на голям екран у нас

В Будапеща Марис танцува в ролята на Зигфрид в "Лебедово езеро". Но се случва инцидент, при който получава сериозна травма на крака. Стига се до лечение и терапия в Сочи. Там го открива главният балетмайстор на МАМТ на името на Станиславски и Немирович-Данченко - В.Бурмайстер, който го поканва да участва в един от премиерните спектакли на театъра.

Лиепа остава цели четири години на работа в този театър и в същия период грабва златен медал на балетния конкурс по време на Шестия международен фестивал на младежта и студентите.

Председател на журито била легендата на балета Галина Уланова.

През лятото на 1960-а година, заедно с артистите от Болшой театър, Лиепа участва в гастролите на театъра в Полша.

След това участие, най-сетне е поканен на работа на сцената на Болшой - неговата голяма мечта.

Официалният му дебют там се състоява в началото на сезона 1960/1961-ва година, в ролята на Базил в балета "Дон Кихот". През 1963-а играе Ромео на сцената на Ковънт-Гардън в Лондон. Това е и годината, в която бил поканен да преподава в Московското хореографско училище, където остава до 1980-та година. Децата му Илзе и Андрис също се учели на танци от съвсем малки.

През целия си преподавателски период, Лиепа участва в постановки с триумфален успех по целия свят.

Английската преса го кръщава "Лоурънс Оливие на балета".

Още

Sofia Opera Pearls Streams представя Празници от Болшой театър

Sofia Opera Pearls Streams представя Празници от Болшой театър

Красивата външност на Лиепа била забелязана и от киното. Той се снимал за пръв път във филм през 1969-а година, като Хамлет в едноименния филм-балет. През 1972-ра играе в ролята на княз Всеслав в историческия филм "Гробът на лъва", а през 1973-та - в ролята на Джек Уилър във филма "Четвъртият". В последния филм изиграва оригинален хореографски номер, кръстен от самия него "Икар за три минути". "Полетите" му във въздуха са наистина забележителни.

Следват участията му във филма-балет "Името ти", в сериала "В един микрорайон", във филма-балет "Галатея" по пиесата на Бърнард Шоу "Пигмалион", и в още цял букет от образи във филма "Бенефисът на Людмила Гурченко".

Още

Прокълнатата кралица на танца - Айседора Дънкан

Прокълнатата кралица на танца - Айседора Дънкан

Но птицата на щастието внезапно отлита от рамото на Лиепа, когато през 1978-а година новият директор на Болшой театър започва да ограничава участията му в балетните спектакли на театъра и да се изказва зле за него. За 14-те последни години от кариерата си на сцената, балетистът получил едва четири нови балетни партии в постановките на театъра. Това твърде много го огорчило.

На 28-и март 1982-ра година Лиепа за последен път танцува на сцената на Болшой театър. После идва в България и започва работа в Софийската опера и балет.

Още

Животът на митичната кралица на танца Айседора Дънкан на Танц Филм Фест

Животът на митичната кралица на танца Айседора Дънкан на Танц Филм Фест

След като се връща обратно в родината си, през есента на 1986-а година в Рижката опера се оказва вакантен поста балетмайстор на театъра и Лиепа кандидатства за него, но не го назначават. Но идва друга - по-добра възможност - поканват го да създаде собствен театър в Москва. В началото на март следващата година се появяват обяви за конкурс за артисти към Балета на Марис Лиепа. А на 27-и март във вестниците се появява новината за смъртта на Марис Лиепа.

Според мълвата някакъв охранител на Болшой театър не разпознал артиста и не го допуснал да влезе в сградата. Изглежда сърцето на Лиепа не издържало на поредното огорчение и той умира от инфаркт в линейката на път към болницата.

След смъртта на балетиста в личния му дневник откриват много лични бележки.

В една от тях написал: "Безперспективност...За какво да чакам, да живея, да бъда?..."

Последната московска квартира на артиста се намирала на улица "Матроска тишина" - "между затвора и лудницата", както се шегувал той. Може би е оприличавал живота си, изпълнен с възходи и падения по този начин?...

Марис Лиепа бил изпратен с поклонение на 31-ви март 1989-а година във фоайето на Болшой театър. Погребан бил във Ваганковското гробище в Москва. В родната Рига, близо до гроба на родителите му днес може да се види плоча с надпис "Марис Лиепа, който е далече".

Още

Осиновена дъщеря на Айседора Дънкан продължила делото й

Осиновена дъщеря на Айседора Дънкан продължила делото й

Щастлив ли е бил в личния си живот този напълно отдаден на танца човек? Имал е два брака - първият с великата Мая Плисецкая, прима-балерината на Болшой театър от 1948-а до 1990-а година.

Бракът им продължил едва три месеца и никой от двамата по-късно не коментирал отношенията помежду им.

 

Втората съпруга на Марис Лиепа е Маргарита Ивановна Жигунова, актриса от Московския драматичен театър "Пушкин". От този брак са синът на Лиепа - Андрис Лиепа - балетен артист, театрален режисьор и народен артист на РФ, и дъщерята Илзе Лиепа - балерина, актриса и народен артист на РФ. Знаменитости, достойни за своя баща.

Лиепа имал и трети брак - с Нина Лвовна Семизорова, балерина в Болшой театър, балетен педагог. Двамата имали 5-годишен брак, от който се ражда дъщеря им - Мария Лиепа.

Марис Лиепа е лауреат на много конкурси, включително на Ленинска премия за балета "Спартак". Той е народен артист на Латвийската ССР и на СССР, носител на премия на Парижката академия на танца, лауреат на ордена Дружба на народите и др.

През 1996-а година в Русия бил основан Благотворителен фонд за съдействие на развитието на хореографското изкуство, на името на Марис Лиепа, който се ръководи от неговите деца - Андрис и Илзе Лиепа.

На 27-и юли 2001-ва година в Латвийската национална опера се състоял паметен концерт в чест на 65-годишнината от рождението на Марис Лиепа. В концерта участвали артисти от Болшой театър, от лондонския Ковънт-Гардън и от Американския балетен театър. В родния дом на артиста в Рига била организирана изложба, посветена на артиста.

На 5-и септември 2013-а година до Латвийската национална опера бил открит паметник на артиста, дело на естонските скулптори Ян Томик и Йир Оявер. Децата на Марис Лиепа, обаче, не харесали паметника и не удостоили събитието с присъствието си.

Трудната съдба изглежда преследва големия Марис Лиепа и след смъртта му, но той остава в паметта на онези, които са го гледали на сцената и във филмите, в които е участвал, като балетист на световно равнище.

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Още

В балета цял живот все се доказваш

В балета цял живот все се доказваш

Още

Звезди на балета напускат престижни руски театри

Звезди на балета напускат престижни руски театри

Още

За първи път от 20 г. мъж застава начело на балета в Софийската опера

За първи път от 20 г. мъж застава начело на балета в Софийската опера

Още

Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

34 години от смъртта на първия от "Голямата тройка" фантасти

"Инспекторът на бурите" от къщата за 26 долара

160 години от смъртта на философа и писателя Хенри Торо

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

82 години от награждаването на писателя за романа през 1940-а година

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

170 години от смъртта на един от създателите на романтизма в руската литература