Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Световно известната кубинска балерина Алисия Алонсо почина в четвъртък на 98-годишна възраст, съобщиха световните информационни агенции.

Балерината превърнала се в една от легендите на танца на ХХ век започва да ослепява в младостта си, но танцува през целия си живот, въпреки че не вижда почти нищо, освен светлините на сцената.

"Алисия Алонсо си отиде и остави огромна празнина, но и недостижим завет - коментира президентът Мигел Диас-Канел. - Тя позиционира Куба на олтара на най-добрия танц по целия свят. Благодаря ти, Алисия, за твоята непроницаема работа", добави той.

Със свои ученици на 17-ия международен балетен фестивал в Хавана в "Gran Teatro de la Habana" на 21 октомври 2000 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Тя е единствената латиноамериканка, обявена за прима балерина асолута - символична титла за изключителни за своето поколение балерини, заяви говорител на Кубинския национален балет, цитиран от БТА.

В Куба, която не пожела да напусне въпреки многобройните примамливи предложения от чужбина, Алисия Алонсо създаде единствена по рода си балетна школа - кубинската, която смесва ритми и раси, за да положи основите на стил, който е разпознаваем от всички.

Много хора си спомнят за балерината, която на 40-годишна възраст участва в постановка на "Лебедово езеро". И за хореографката, която на преклонна възраст продължаваше да обучава в тънкостите на балетното изкуство.

Сред млади балетисти в Хавана през 2000 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Алисия Алонсо постига големи успехи, въпреки че на 20-годишна възраст е засегната от двойно отлепване на ретината. По думите на втория й съпруг, директора на Кубинския национален музей на балета Педро Симон, тя танцува, като разчита на светлинни ориентири на сцената.

Алисия Ернестина де ла Каридад дел Кобре Мартинес дел Ойо е родена в Хавана на 21 декември 1921 г., където започва да учи балет през 1931 година. Още на 9-годишна възраст, след първия си урок в единствената балетна школа в Куба на руския хореограф Николай Яворски, разбира, че балетът ще бъде целият й живот.

"Винаги съм била балерина... Като дете, имаше само един начин да ме успокоят - като ме затворят в стая, в която свири музика. И всички знаеха, че там няма да направя нищо, защото танцувам. По това време не знаех какво е балет. Правейки различни движения, възпроизвеждах в танца това, което чувствах.", разказва Алисия.

Алисия Алонсо и Игор Юскевич (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

На 16-годишна възраст се омъжва за съученика си Фернандо Алонсо и заедно се преместват в Ню Йорк, присъединявайки се към трупа, наречена "Скитащ се балет".

Три години по-късно тя рязко започва да губи зрението си и лекарите диагностицират отделяне на ретината.

"Страдах страшно, имах различни очни операции. Откъсване на ретината. Беше ужасно. Беше ми забранено рязко да наклонявам главата си дори и настрани. Две години бях в това състояние", разказва Алонсо.

"Казаха ми, че никога повече няма да танцувам. Но - започнах отново." По време на възстановяването от очната операция, учители идват при нея и й обучават за ролята на Жизел.

След няколко операции, тя има подобрение, но проблемите със зрението се връщат и в един момент се оказва, че трябва да танцува, като не вижда почти нищо на сцената. Танцува, съсредоточавайки се единствено върху светлините на рампата.

Въпреки това, в края на 40-те години Алисия Алонсо изиграва всички основни части на "Жизел" както в Ню Йорк, така и в Лондон. Нейната Жизел става емблематична в световния балет.

През 1948 г. Алонсо основава собствена балетна трупа в Хавана. Според разказите й всеки път, когато се прибирала в Куба, я измъчвал въпросът: защо не може да се направи балет достъпен за всички и в нейната родина?

Седем години преди това в Куба е извършена революция. Алонсо решава да организира национален балетен театър. Според биографията на балерината, публикувана през 1981 г., Фидел Кастро я пита колко пари са й необходими, за да сформира балетна трупа. Според нейните спомени тя е казала сумата от 100 хиляди долара. "Ще ви дадем 200 хиляди", отговорил Фидел.

Игор Юскевич, Алисия Алонсо и Джон Криза по време на репетиции в Кралската опера, Лондон, 13 юли 1953 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

И българските зрители са имали възможност да се насладят на чудото Алисия по времето, когато звездата шества по световните сцени. В Софийската опера легендарната кубинка изтанцува Кармен, а години по-късно - и миниатюрата, посветена на Мария Калас. С присъствието на Алисия Алонсо е свързан и Варненският балетен конкурс, където примабалерината е била член на журито.

Алисия Алонсо слага край на кариерата си на балерина през 1995 г. на 74-годишна възраст, поставяйки своеобразен рекорд. Тя остава взискателна хореографка, която настоява за дълго повтаряне на балетни стъпки с цел да се постигне съвършенство, макар че не може да ги види. "Танцувам в мислите си", казваше тя:

"Да обичаш танца означава да обичаш живота."

"Не мисля да се пенсионирам, имам намерението да съм вечна, защото мисля, че хората, които оставят след себе си толкова много любов, не могат да изчезнат."

"Ако едно дърво е засадено добре, то винаги ще дава добри плодове. А дървото ще си остане здраво, без някой да може да го събори..."

"Да танцувам вечно, това е смисълът на живота ми."

Сред млади балетисти в Хавана през 2000 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

За приноса си в развитието на световната култура, балерината е удостоена с множество международни признания и награди. През 1999 г. получава ордена на ЮНЕСКО "Пабло Пикасо", през 2003 г. - Ордена на Почетния легион (Франция), а през 2010 г. - Наградата на Фондация Галина Уланова "За безкористно подпомагане на танцовото изкуство". През 2002 г. е обявена за посланик на добра воля към ЮНЕСКО.