СВЕТОВНИ КОМПОЗИТОРИ
Прокоба за екстаз и смърт - животът на Александър Скрябин
150 години от рождението на един от най-ярките представители на модернизма в руската култура
Автор : / 3805 Прочита 0 Коментара
Александър Скрябин / Източник: Мемориален музей на композитора
Той концертира при огромен успех в Москва и Петербург, в Париж и Брюксел, Берлин, Хага, Амстердам и Кьолн, и навсякъде публиката става на крака, аплодирайки изпълненията му на пиано, но уврежда дясната си ръка и трябва да спре да изнася концерти. От музикант става даровит композитор и педагог. Оставя ярка следа в световната музикална съкровищница с творбите си, по-известните от които: "Поема на екстаза", "Прометей" - "Поема на огъня", 12 клавирни поеми, 3 симфонии, сонати за пиано, недовършената мистерия "Предварително действо" и др. В тях основна тема са свободата и разцвета на личността чрез творчеството, преобразяващата сила на изкуството.
Скрябин е един от най-ярките представители на Сребърния век на модернизма в руската култура и една от най-ярките личности в художествената музикална култура от края на XIX и началото на XX век. Оставя безценно музикално наследство, въпреки че умира много млад - едва на 43. В личния му живот се случват неблагополучия от различен характер. Съдбата го подлага на непрестанни изпитания.
Роден е на 6 януари 1872 г. Навършиха се 150 години от неговото рождение.
Младият Александър Скрябин / Източник: Мемориален музей на композитора
Талантлив пианист, той завършва през 1892 г. със златен медал Московската консерватория, заедно със своя състудент Сергей Рахманинов. Почитател на музиката на Шопен, първоначално пише етюди, валсове, сонати, мазурки и прелюдии. Истински виртуоз на пианото, след травма на дясната ръка е принуден да прекрати изпълнителската си кариера. Лекари в Германия и Швейцария успяват да възстановят частично двигателните функции, но не може ида става дума за продължително натоварване. Според биографите му, вероятно това изпитание е било съдбовен знак, че трябва да се насочи към композиторска дейност.
Меценатът Митрофан Беляев подкрепя материално музиканта и става издател на неговите творби. Скрябин бил поканен да преподава пиано в Московската консерватория, но неследдълго се отказва и от преподавателска дейност, за да се отдаде изцяло на композирането.
Александър Скрябин произхожда от старинно дворянско семейство. Майка му е талантлива пианистка, която също умира твърде млада. Малкият Александър е отгледан от баба си и леля си. Още на 5 удивлява възрастните с изпълненията си на фортепиано. Расте като дете в дамска компания, като твърде чувствително дете. Баща му се появява рядко, защото работи в чужбина - Николай Скрябин е дипломат, любител на източните култури и пътешественик. Отделя малко време на сина си. Основно със заниманията по пиано на момчето се заема леля му. Едно запознанство с Артур Рубинщайн вдъхновява младия Скрябин да се занимава сериозно с музика.
Баща му го праща в кадетски корпус, но съдбата не позволява да смени "курса" си и през 1883-та година Скрябин е приет за студент в Московската консерватория.
Младият Александър Скрябин / Източник: Мемориален музей на композитора
Още когато започва да композира, той подхожда философски към призванието на композитора. Скрябин смятал, че трябва да изстрада "вътрешно" творбите си. В един ранен период от кариерата си бил привлечен и от идеите на суфиста Инаят Хан, автор на "Мистицизмът на звука". Според теорията на Хан звукът има пречистваща сила. Скрябин започнал да пише своята "Мистерия" под знака на суфизма и вярвал, че тя ще "спаси света". "Мистерията", според него, трябва да обединява всички видове изкуства - музика, поезия, танц, архитектура, и непременно - светлина. Тя е художествено обобщение, което трябва да има силно емоционално въздействие.
Александър Скрябин / Източник: Мемориален музей на композитора
Скрябин е всепризнат като новатор в клавирната музика. Според музиковедите, още с написването на поемите "Маска", "Странност", "Трагична", "Сатанинска" и др., композиторът утвърждава клавирната поема като нов музикален жанр. Негова е заслугата и за т.нар. музикален термин "прометеев акорд". Полифонията от емоции, въплътени в звуци, вълнува Скрябин до края на живота му. Ето защо много музиковеди го сравняват с Густав Малер. Творчеството на Александър Скрябин е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. В клавирните произведения на Александър Скрябин се усеща влиянието на Фредерик Шопен, а в симфоничните му творби може да се забележи Вагнерова оркестрация.
„Концерт за пиано“ на Роберт Щерл, 1900 г. Вляво е изобразен Скрябин, вдясно Кусевицки
Като цяло, в музиката на Скрябин се усеща един силно емоционален бунтарски дух. В нея диша порив, екстаз, дръзновение за подвизи, силна експресивност на чувствата, героизъм и романтична лирика. Всичко това е отражение на личните му философски разбирания. Около 1900-та година той става член на Московското Философско общество като един от ярките представители на субективния идеализъм.
Александър Скрябин / Източник: Мемориален музей на композитора
Освен от теория на музиката и философията, композиторът имал огромен интерес към техниката. Мечтаел за клавирен инструмент с клавиши, които да прожектират цветове на екран. Тези негови идеи са всъщност идеен прототип на съвременната електронна музика и светлинните ефекти, свързани с нея. За първи път именно той въвежда в музикалната практика специална партия за светлината ("Прометей"), което се свързва с използването на термина "цветен слух".
Музика на Скрябин е използвана в саундтрака на много съвременни руски филми, като "Пьянь" (1987), "Мадам Сузацка" (1988), "Спасибо за шоколад" (2000) и др.
В личния си живот Скрябин преживява много изпитания, някои от които се възприемат буквално като прокоба. Родителите на първата му любов - Наталия Секирина, не разрешили на дъщеря си брак с композитора. Скрябин преживял дълбоко раздялата си с Наталия. През 1897-а година се жени за пианистката Вера Исакович, и още на другата година се ражда първородната му дъщеря. В следващите 4 години двойката се сдобива с още две дъщери и един син. Момченцето, обаче, не е навършило и годинка, когато Скрябин напуска семейството си, увлечен в любовен роман по ученичката си 19-годишната Татяна Шльоцер, с която остава до края на живота си.
Скрябин, с първата си жена - Вера
Първата му съпруга Вера не дава развод на Скрябин до смъртта му, и той не можал да узакони връзката си с Татяна, от която има още три деца. Съобщава на Вера, че я напуска завинаги, когато научава от Татяна, че е бременна. Поради липсата на официален брак децата на Скрябин от Татяна носели фамилията на майка си - Шльоцер, чак до годината на смъртта му, когато императорът уважава негова молба, наследниците да придобият фамилията му под формата на "осиновяване".
Заради упорството на първата му жена, композиторът до края на живота си е разпънат "между две жени", които се ненавиждали една друга. Обществото също не гледало с добро око на факта, че Скрябин изоставил първата си съруга, която му била верен спътник и пиар, казано на съвременен език. Първоначално с младата Татяна се установяват в Париж, но френската столица се оказала "не по джоба им". Заминали за Италия, където се установили в малкото градче Болиаско. Там също живеели с огромни ограничения. Случвало се да поръчат един обяд за двамата.
Скрябин и втората му жена - Татяна
През лятото на 1905-а година Скрябин е съсипан от вестта за смъртта на първородната си дъщеря и негова любимка - 7-годишната Рима, от брака му с Вера. Заминава за Швейцария, където е погребението. Докато е там, Татяна го засипва с писма да се върне по-бързо, защото се... разболяла. Всъщност, го ревнувала. Смятала, че общата мъка може да сближи отново композитора с официалната му съпруга и майка на покойното му дете. Това не се случва. Скрябин се завръща в Болиаско и през есента става баща на новородената Ариадна. Раждането на момиченцето още повече амбицирало Вера, да не се съгласява на развод със Скрябин, като по този начин искала да накаже "любовницата" Татяна.
След смъртта на Рима, Вера Скрябина намира сили да се върне към преподавателската си и концертната си дейност, като често свирела произведения на Скрябин, подчертавайки пред публиката, че композиторът й е съпруг.
Юлиан Скрябин наследява таланта на баща си, но умира само на 11
През 1908-а година Татяна родила син на Скрябин, когото кръстили Юлиан. През 1910-а съдбата отново жестоко наказва композитора - научава за смъртта на 7-годишния си син от Вера - Лев (др. Лео) Скрябин. През 1911-а Татяна му ражда дъщеря им Марина. Семейството продължавало да живее в недоимък, въпреки че Скрябин работел денонощно, а Татяна преписвала партитурите. Внезапната смърт на композитора през 1915-а година я оставя с малки деца и в пълен финансов крах.
Единственото, което успял да направи малко преди смъртта си Скрябин, било че измолил от императора да осинови собствените си деца от съжителството си с Татяна, за да може те да носят фамилията му. Това се случва в годината на смъртта на Скрябин - 1915-а.
Синът му Юлиан Александрович Шльоцер (по фамилията на майка си), се родил на 30-и януари 1908-а година в Лозана. Юлиан е на 7, когато получава фамилията Скрябин. Бил талантлив като баща си и Татяна се стараела момчето да го наследи професионално. Едва 10-годишен Юлиан бил приет да следва в Киевската консерватория. На другата година, обаче, през лятото на 1919-а, момчето се удавило в Днепър, като в полицейските протоколи било записано, че смъртта е настъпила при неизяснени обстоятелства.
Татяна била покрусена от смъртта на сина си - заболява тежко и три години по-късно, през 1922-ра година, умира от възпаление на мозъка.
Татяна с трите деца - Ариадна, Марина и Юлиан
11-годишният Юлиан Скрябин оставя четири прелюдии, които според някои музиковеди поставят името му сред последователите на неговия баща, както и сред имената на ранните представители на руския музикален авангард. Жалко, че поради ранната си смърт Юлиан Скрябин не успява да реализира дарбата си.
Какво се случва с другите деца на Скрябин от Татяна? - Дъщерята Ариадна Скрябина - Фиксман, е руска поетеса, която на няколко пъти сменя фамилията си, тъй като се занимава с политическа дейност под прикритие. По време на Втората световна война участва във френската Съпротива. Загива през 1944-а година в окупираната от хитлеристите Тулуза, при провал на конспиративна явочна квартира. Оставя четири деца. Другата дъщеря - Марина Скрябина е музиковед и композитор. Емигрира през 1927-а година в Париж. През 50-те години на миналия век работи в радио, а по-късно - в Националния център за научни изследвания. Умира през 1998-а година.
Ариадна Скрябин загива по време на Втората световна война
От всичките си 7 деца, Александър Скрябин приживе погребва две от тях - дъщеря и син на една и съща възраст - 7-годишни, а синът му Юлиан умира на 11, четири години след кончината на баща си. Живите наследници на композитора, с малки изключения, също имат драматични съдби.
Самият Александър Скрябин умира нелепо - от сепсис, предизвикан от раздразнена уж невинна фистула на горната устна. Смъртта го застига, когато е едва 43-годишен - мъж и творец в разцвета на силите си.
Гробът на Александър Скрябин в Новодевическото гробище в Москва
Умира на 27-и април 1915-а година и е погребан в Новодевическото гробище в Москва. Последната квартира, в която е живял, през 1922-ра година е превърната в музей на делото му.
Историята на Скрябин ни изпълва с възхищение и печал. Този толкова талантлив човек преживява много лични нещастия. Дали заради тях, или поради присъщата му по природа дълбока чувствителност, но го описват като олицетворение на разсеяността и непрактичността. Няколко концерта на Скрябин в Париж се провалили поради факта, че не можал да уреди навреме договорите си. От чужбина пишел писма до Татяна, които тя не получавала, защото забравял да им залепи марки. На финала на Седма соната създал акорд от 25 звука, който можело да бъде изсвирен от трима пианисти. Забравил да продължи и договора си за наем на последната семейна квартира, който по черна ирония на съдбата, изтичал точно в деня на смъртта му.
Александър Скрябин - мисли
За да бъдем оптимисти е необходимо да победим отчаянието.
В живота на всеки човек пролетта идва само един път. А как хората бързат да се отърват от тази измама, от тези чудни видения.
Завистта е самопризнание, че си победен.
Животът е преодоляване на съпротивления.
Животът е работа, ангажираност, борба.
Музиката е жива мисъл.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}