Художникът със световна известност Иля Репин казва за неговата картина "Тайната вечеря": "В цяла Европа, през всички периоди на християнското изкуство, нямаше равна на тази картина на тази тема". Но пътят към виртуозното умение на Ге не беше лесен - дълги години художникът учи, за да стане математик, а след това излезе против волята на баща си и влезе в Академията на изкуствата".

Николай Ге през 1890 година, автопортрет на художника

Става дума за Николай Николаевич Ге - руски художник реалист, един от учредителите на Обществото на передвижниците. Той е живописец, портретист и майстор на религиозни картини с евангелска тематика. Новаторският му подход към библейските теми, обаче, не се одобрява от Църквата и тя цензурира голяма част от творбите му. Ето защо в продължение на дълги години те са били забранени за показване, а съдбата на някои от тях не може да се проследи до наши дни.

Ге е автор на платно с "неканоничен" Христос - бунтар и революционер. Този образ е израз на собственото усещане на художника за ролята на Бог в живота на обществата.

Всъщност, има и биографични причини за този нетрадиционен подход на Ге към библейския образ на християнския бог.

Ахил оплаква Патрокъл (1855

Николай Ге е роден на 15 (27) февруари 1831 година в град Воронеж, в семейството на потомък на френски аристократ. Оттук и фамилията му - Gay. Прадядото на художника емигрирал в Русия по време на Френската революция и се заселил в Москва. Синът му - бащата на Николай, се оженил за украинка и детството на момчето и по-големите му братя преминало в украинската област Подолие.

Портрет на Екатерина Забело

Николай Ге бил едва 4-месечно бебе кърмаче, когато майка му умира от холера. Крепостните в имението се грижели известно време за децата, а после баща им ги отвежда в града при баба им, където заразата не била толкова разпространена. След преминаването на пандемията, ги връщат обратно в имението, но бащата рядко бил у дома и за тях се грижела бавачката им Наталия, крепостна жена.

Съвест. Юда (1891)

По-големите братя на Николай имали интерес към точните науки, а той от малък рисува. Първите му рисунки били с тебешир на пода. Рисувал коне и хора в расо. Бавачката му била първият му критик - казала му, че конете рисува добре, но не и свещениците. Дала му листи, да рисува на тях, а не на пода.

Скоро бащата се оженил повторно и продал имението във Воронеж. Цялото семейство се преместило в Подолск. През 1841 година старият Ге изпраща най-малкия си син Николай да учи в Първа киевска гимназия, където учели братята му.

Цар Борис и царица Марфа. Ескиз на неосъществена картина (1874)

Първият учител по рисуване на Николай Ге е Фьодор Беляев. Научил го да рисува с акварели, а по-късно и с маслени бои. Самият учител бил майстор на литографиите и отливките на гипсови глави. Николай Ге научил много от него за техниката на рисуване, но когато завършва гимназията, баща му решил, че ще следва математика, а не изобразително изкуство, и го записва в Киевския университет.

Смъртта на Вирджиния. 1857 Скица на нереализирана картина. 1857-1858 г. Платно, масло.

Николай не бил доволен от това решение, но пък в университета имало музей. Сприятелил се с куратора на музея и благодарение на него научил много за Карл Брюлов, който с превръща в негов идол до края на дните му. Николай не се възпротивил на волята на баща си, да следва нещо, което не иска, но тръгнал на частни уроци по живопис.

По негово желание брат му Осип го завел в Санкт Петербург, да види отблизо картини на Брюлов. По-късно Ге сам ще разкаже за това така: "Пристигнах, видях Помпей и не можах да спра да го гледам."

Вариант на "Смъртта на Вирджиния". 1857 Скица на нереализирана картина. 1857-1858 г. Платно, масло.

В Санкт Петербург прекарвал повечето си свободно време в художествените галерии и театрите. В крайна сметка, през 1850 година напуска университета и постъпва в Художествената академия.

Там негов учител станал майстторът на историческа и портретна живопис професор Пьотър Басин. Обучението в Академията се ръководело при активното участие на император Николай I и неговата дъщеря, която била президент на висшето учлище. Младите художници били обучавани в традициите на Класицизма, а водещите професори не били особено взискателни.

Екатерина II при гроба на Елисавета (1874)

Ге, обаче, намерил приятели и съмишленици, с които да споделя творческите си вълнения. Брюлов вече не можел да преподава в Академията - бил много болен, но Ге казва: "Той все още беше жив, но чувствахме, че няма да се върне при нас. И все пак думите му, коментарите му - как се рисува, как се пише, как се композира, какво означава да рисуваш, какво е изкуство - всичко това ни хранеше отвътре по време на следването ни".

Затова винаги Ге ще признава публично, че за свой истински учител счита своя идол Карл Брюлов. Ге съхранява любовта и уважението си към големия живописец до самата си смърт, въпреки че в развитието си по-нататък доста се отдалечава от неговия маниер на рисуване.

Портрет на Наталия Петрункевич (1892)

Още в Академиията Ге получил поръчки за портрети и за да се подпомага финансово, давал уроци по рисуване в домовете на местни богаташи срещу скромно заплащане. Когато събрал пари, си купил фрак. Това била негова отдавнашна мечта. А знаете ли защо? - Не от суеета, а защото не пускали посетители без фрак в Ермитажа.

Фракът на Ге постоянно "посещавал" музея, облечен от приятелите и състудентите му. Превърнал се в нещо като "служебно" облекло.

Портрет на Елена Лихачова (1892)

През 1855 година Николай Ге представя картината си "Ахил оплаква Патрокъл" на Съвета на Академията и успешно издържал изпита за Малък златен медал. Две години по-късно, за картината си "Саул при вещицата от Ендор" (др. "Аендорската магьосница извиква духа на пророк Самуил за цар Саул"), получава Голям златен медал, благодарение на който на медалистите се полагала парична стипендия за пътуване из Европа.

Портрет на Ана, жена на художника

През 1856 година Ге се оженил за киевчанката Ана Забил, която също като майка му произлизала от древен украински род. Двамата заминават заедно зад граница. Пътуват през Швейцария, живеят известно време в Мюнхен и Париж. После в Рим. Там Ге рисува няколко женски портрета, изглед към града от прозореца на ателието и картината "Сутрин", която подписва с "Имитация на Брюлов". Този надпис доказва не само преклонението му пред таланта на Брюлов, но и скромно самомнение - че е само подажател на нещо недостижимо.

Мостът във Вико (1858)

Когато Ге и съпругата му се установяват във Флоренция, там той рисува ескизи, портрети и пейзажи и подготвя няколко скици за бъдещи исторически картини, които по силата на условията на стипендията, бил задължен да предаде в Академията. Във Флоренция Ге изучавал постоянно старите майстори, обогатил и познанията си по много изкуствоведчески въпроси.

Именно в Италия Ге стигнал до убеждението, че стилът му трябва да тръгне в ново направление. В онзи период за пръв път видял картината "Явяването на Христос пред хората" на Александър Иванов. Благодарение на нея решил да се насочи към мащабни платна с религиозни мотиви. Една от първите му творби на библейска тема е "Завръщане от погребението на Христос". Междувременно, вдъхновен от творбите на Микеланджело, във Флоренция Ге нарисувал и много портрети и ескизи: "Смъртта на Виргиния" (1857), "Любовта на весталката" (1858), "Разрушаването на Йерусалимския храм" (1858) и др.

Разрушаването на Йерусалимския храм (1858)

Италианската природа го подтикнала към пейзажите, които постепенно започват да заемат сериозно място в творчеството му. През 1860-а рисува пейзажи във Флоренция: "Залез над морето в Ливорно", "Нощен поглед от Сан Теренцо към Леричи", "Ливорно. Морски далечини" ("Пътят към морето в Антиниано близо до Ливорно"). Докато живее близо до Неапол създава поредица от етюди като "Планината Вико", "Заливът Вико край Неапол", "Лозе във Вико", "Мостът във Вико".

Смъртта на Имелда Ламбертаци (1860

През 1860-а година Ге създава и картината "Смъртта на Имелда Ламбертаци", но остава силно разочарован от крайния резултат и изпада в депресия и творческа криза. Стига дотам, че му хрумват мисли, изобщо да се откаже от рисуването. По-късно споделя, че в онзи период изпитал някакъв хаос в мислите си и неспособност за концентрация. Не успял да нарисува основната картина, която бил длъжен да представи в Академията след завръщането си от пътуването в Европа.

Свиква с мисълта, че ще трябва да застане пред преподавателите си в Русия с празни ръце. И точно тогава в него буквално избликнало някакво "странно внушение" - идеята да пресъздаде страданието на Спасителя.

Тайната вечеря (1863)

Така се ражда идеята за "Тайната вечеря" на Николай Ге. Започнал да рисува върху платното направо, без скица. Рисувал в продължение на две седмици и успял да я завърши. Именно за тази творба на Ге се изказва с такъв възторг Иля Репин, че тя "няма равна в цялото християнско изкуство".

"Тайната вечеря" от 1863-та е първата от цяла поредица картини на Ге с евангелски сюжети. Тя се отличава с новаторска интерпретация на традиционните евангелски теми и изразява философските и етични схващания на своя автор. Художникът не идеализира образа на Христос, а го показва като реална личност, способна на подвиг в името на хората.

Църквата и някои академици не харесали тази трактовка, но успехът на платното бил толкова голям, че когато Николай Ге се завръща в Санкт Петербург, съветът на Академията с гласуване му присъдил титлата професор по историческа живопис. Картината "Тайната вечеря" била закупена от император Александър II за 10 хиляди рубли.

Съдът на Синедриона (1892)

Въодушевен от големия си успех в родината, Ге отново заминал за Италия, за да работи по набелязаните си идеи. Пак се установил във Флоренция. Там започва неговата мащабна работа върху ескизи на евангелска тематика: "Христос и Мария, сестрата на Лазар", "Братята на Спасителя" и много други. Рисува пейзажа "Флоренция" и ескиза "Мария, сестрата на Лазар посреща Исус, идващ в дома им".

Между 1861 и 1866 година Ге създава и прочутия "Портрет на А. П. Ге с децата". На нея са изобразени съпругата му Ана, големият им син Николай, изправен до нея, и по-малкия Пьотър, който седи на коленете й. Картината излъчва щастие и хармония между майката и децата.

Николай Ге сред передвижниците, като един от основателите на движението

Славата на Ге и неговият авторитет го превръщат във влиятелна личност. В Санкт Петербург той участва в създаването на "Асоциацията на пътуващите художествени изложби" . За първата изложба сам представя картината си "Петър I разпитва царевич Алексей в Петерхоф", която била закупена от Третяков, направо от ателиието на художника.

През втората половина на 19 век в живописта се оформят две направления - историческо и религиозно. Николай Ге е представител на историческото направление. Картините му се отличават с реалистично изображение на природата, бита, архитектурата и интериора.

Петър I разпитва царевич Алексей Петрович в Петерхоф (1871)

Николай Ге създава много картини на историческа тематика: "Екатерина II на гроба на Елизабет", "Александър Сергеевич Пушкин в село Михайловское" и др.

Рисува портрети и на знаменити свои съвременници и сънародници: Иван Тургенев, Марк Антоколски, Николай Некрасов, Николай Костомаров, Михаил Салтиков-Щедрин и др.

Портрет на Николай Некрасов

През 1867 година Ге се запознава във Флоренция с Александър Херцен и рисува неговия портрет, който се приема за най-добрия портрет, правен някога от художника, и един от най-добрите за 19 век.

Рисува и портрет на немския физиолог Мориц Шиф, и на Йосиф Доманже -    възпитател на децата на Херцен.

Портрет на Мориц Шиф (1867)

През 1867 година художникът изпраща на изложба в Художествената академия в Петербург картината си "Предвестник на Възкресението", нарисувана в стила на романтизма. Случва се нещо неприятно - отказват да я приемат. Тогава приятели на художника я излагат в Художествения клуб, но и там тя не само че няма успех, но и става обект на подигравки.

Критици сравняват фигурата на Мария Магдалена със "сврака, или лястовица".

Предвестник на Възкресението (1867)

Идва и втори удар над самочувствието на художника - не приемат за изложби в Петербург и Мюнхен картината му "Христос в Гетсиманската градина". Ге преживява тежко тези два провала.

През 1870 година се завръща в Петербург. Промененият град силно впечатлява художника. Остава възхитен от продължението на реформите на Петър I. Под влияние на тези чувства започва да рисува картината, за която вече споменахме - историческото платно "Петър I разпитва царевич Алексей Петрович в Петерхоф", завършено през 1871 година. Излага го на първата изложба на Передвижниците и то произвежда силно впечатление върху публиката. Пресата, обаче, е разделена в мнението си за творбата. Без значение, защото император Александър II Николаевич поръчва едно копие за себе си.

Пушкин в село Михайловско (1874)

През 1870 година Николай Ге става един от организаторите и ръководителите на Передвижниците. Работи усилено и се надява на успех, но го чакат нови несполуки в родината му. Картината му "Екатерина II при гроба на Елисавета", представена през 1874-та, не постига успех. Незабелязана остава и друга негова картина - "Пушкин в село Михайловско". Последното платно е закупено от писателя Николай Некрасов, но критиката дори не го удостоява с внимание.

В тези години Ге ннее допуска унинието, като активно се среща с приятели в средата на писатели и учени. Прави портретии на много от тях. Изработва и бюст на руския писател и философ Васирион Белински.

Портрет на София, жената на Толстой, с дъщеря им

През 1875 година художникът напуска Санкт Петербург завинаги. Купува малка ферма на село в района на Черниговска губерния в Украйна. Там се заема със селско стопанство. Зарича се никога повече да не хване четката, но разбира се, това не става - завършва картината "Милосърдие. Това не е ли Христос?", на която изобразява Исус като бедняк. Платното било изложено през 1880 година в Петербург, но обез особен успех. Във времето следите на тази творба на Ге се изгубват.

На платното била изобразена девойка, която подава вода на бедняк и се пита дали това не е Христос. За картината на художника позирали синът му и снаха му. Провалът с тази картина отново обезверила художника. Известно време не рисувал, но след това създава картината "Какво е истината" ("Христос и Пилат"), окачествена като най-противоречивата му творба. Изобразен е онзи момент от Евангелието, в който когато Христос казва, че е дошъл на този свят за да проповядва истината, Пилат му отговаря презрително с "Що е истина?".

Какво е истината? (1890)

Ге отново стаава обект на яростна критика от страна на Църквата. Но пък по настояване на Лев Толстой, картината била откупена от Третяков и макар че той не я излага веднага в галерията си, по този начин е запазена от загубване. Показана била и зад граница - в Хамбург, Берлин и Хановер, където получава висока оценка.

Споменахме за Толстой. Двамата с Ге се запознават през 1882 година. Ге напълно попада под влиянието на писателя. Двамата често си пишат и споделят плановете си. Под влияние на Толстой, Ге става вегетарианец и се научава да изработва пещи - почва да строи печки в околията. И така, "между другото", ще нарисува прекрасен портрет на своя "гуру" Лев Толстой.

Портрет на Лев Толстой

Година преди смъртта си Николай Ге рисува и себе си и това негов автопортрет е считан за една от най-добрите му творби.

През 1891 година умира жена му Ана, с която са живели хармонично в продължение на 35 години. След нейната смърт ученици на художника ходят при него и му помагат в имението. Един от тях дори му позирал като Христос на Кръста за картината му "Разпятие" - последната картина на художника.

Разпятие (1894)

В онзи период, макар да живеел на село, Ге участвал в обществения живот като изнасял проповеди за съпротива срещу Злото и величието на саможертвата. Последните години от живота си посвещава на религиозна пропаганда. Прави и множество варианти на някои от творбите си.

На 17 януари 1894 година Ге завършва последния вариант на последната си картина "Разпятие". Тя била изложена пред публика след смъртта на художника, чак през през есента на 1903-та, когато синът на Ге успява да представи един от вариантите й на изложба в Женева. Днес оригиналът на тази творба се намира в парижкия музей Д"Орсе.

Както се вижда, в живота на Николай Ге има много възходи и падения. Срещал е съпротива не само от критиката, но и от Църквата и дори от колеги. Картината му "Съдът на Синедриона", например, е била забранена за показване лично от президента на Императорската худажествена академия - великия княз Владимир Александрович. Картините на Ге "Какво е истината" и "Разпятие" били забранени и свалени от неговите съратницци передвижниците. Всички тези неуспех дълбоко огорчавали художника, но както ида се заричал, че повече няма да рисвуа, той продължавал напред.

Портрет на Михаил Салтиков-Щедрин

Една от най-дълбоките по съдържание и новаторска по форма картина на Ге - "Голгота", започната през 1892 година, остава незавършена и публиката я вижда едва след смъртта на художника. Според някои, тя е една от неговите много силни творби.

А помните ли как в картината му "Какво е истината" Пилат е представен като невярващ езичник, който се държи подигравателно и с презрение към Спасителя? По този начин Ге изразява по много колоритен начин вечната неприязън между истината и заблудата, поставя разума ни на изпитание пред един фундаментален философски въпрос и ни заставя да направим избор, на чия страна сме. Самият художник често е преживявал моменти, в които е трябвало да избира между истината по църковния канон и виждането си на творец.

Николай Ге умира на 1 юни 1894 година в имението си на 63-годишна възраст. След себе си оставя огромно количество писма и записки, в които обяснява отношението си към изкуството. Погребан е в с. Ивановско, днес Шевченко.

През 1927 година Всеукраинският исторически музей, в днешно време Национален художествен музей на Украйна, купува от един от синовете на Ге 32 платна на майстора. През 2011 година в Русия са върнати 56 картини на художника, откупени от частна сбирка в Женева и подарени на Третяковската галерия.

Творчеството на Ге, макар и да не е запазено в цялост, удивлява с мащабите си и ни изпълва с възхищение от таланта и гения на този забележителен художник.

Еми МАРИЯНСКА