ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Погребали го под органа на манастирска църква
200 години от рождението на композитора виртуоз Антон Брукнер
Автор : / 1406 Прочита 0 Коментара
Паметник на Антон Брукнер в градския парк във Виена / Снимка: Urs Schweitzer/Imagno/Getty Images
Композитор, който като самоук става първо виртуозен музикант, а след това започва да композира и получава такова признание, че в Линц се провежда фестивал на негово име.
Това е историята на австрийския композитор Антон Брукнер, роден на 5 септември 1824 година, преди два века. Във Виена през 1928 година, в памет на композитора, е създадено Брукнеровото музикално общество.
Брукнер умира на 11 октомври 1896 година във Виена - града на музиката. Оставя ни безценно наследство класически творби - симфонии, меси, мотети и др. Считат симфониите му за емблематични за последния период на австро-германския романтизъм в музиката. Творбите му се отличават с хармонична звучност и неповторима елегия.
За изпълнителското изкуство на Брукнер на орган и пиано се носят легенди. Той е истински виртуоз на органа. Композиторът не създава семейство. Животът му е изцяло отдаден на музиката. Освен като изпълнител и композитор, Брукнер оставя ярки следи и като педагог - той е един от изтъкнатите европейски "даскали по музика". Един от големите поклонници и последователи на Брукнер е неговият ученик Густав Малер.
Брукнер е роден в едно малко австрийско селце - Ансфелден, близо до град Линц. Родителите му били селски учители. Брукнер бил първото от единайсетте им деца.
Малкият Антон сам се упражнявал да свири на орган, за да стане по-късно бележит виртуоз. Имал и хубав глас. На 13 остава без баща и постъпва като хорист в манастира "Свети Флориан", където освен пеене учел пиано, цигулка и музикална теория. През 1841 година го назначават като помощник-учител във Виндхааг и Кронсторф, където той продължил да се самообразова с голяма упоритост. Там прави и първите си опити да композира. През 1845 година се връща в манастира "Свети Флориан", след като спечелва конкурса за учителско място там, а по-късно става и щатен органист в манастира.
Този манастир има специално значение в живота на Брукнер. Той остава там до 1855 година, след което бил назначен като органист при катедралната църква в Линц, но "Свети Флориан" остава завинаги в сърцето му. С него е свързано както началото на неговата кариера, така и краят на дните му. Приживе Брукнер пожелава да бъде погребан в манастира.
След като работил в катедралата в Линц цели 12 години, през 1861 година Брукнер се явява пред изпитна комисия във виенската консерватория на конкурс по орган и теория на музиката. Всички останали изумени до какви висоти на знанието е достигнал със самообразование този амбициозен млад мъж.
Родният дом на Антон Брукнер / Снимка: iStock by Getty Images
Впоследствие Брукнер е ученик на прочутия виенски педагог Симон Зехтер, който бил много взискателен. Зехтер задавал за домашно купища нотни задания и само веднъж похвалил ученика си, че е останал впечатлен от неговото старание. "Досега не съм имал ученик, равен на вас в това отношение", казал строгият професор и посъветвал Брукнер да си пази здравето. По-късно, през 1868 година ученикът ще заеме поста на бившия си учител Зехтер, като органист в придворната капела във Виена, където остава до края на живота си.
През 1864 година Брукнер изнася в Линц първия си авторски концерт, а четири години по-късно дирижира първата си симфония. Славата му расте. И тоно тогава, както вече споменахме, получава покана да работи при придворния параклис във Виена и да преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, както и в педагогическия институт в града. Брукнер работел като педагог с огромно желание.
В онзи период Брукнер изнася органни концерти при огромен успех и извън пределите на Австрия - в Париж, Берлин и Лондон.
През 1886 година Брукнер бил награден с ордена "Франц Йосиф", а през 1891-ва Виенският университет му присъдил титлата "Доктор хонорис кауза". Както вече споменахме, през миналия век във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество, а в Линц се провежда фестивал на негово име. Всички тези признания са за самоукия музикант Антон Брукнер. Те са доказателство за силата на човешкия дух в стремежа му за знания и творчество.
Всъщност, животът на Брукнер е бил в състояние на постоянно себенадмогване. Той стъпва в композиторското поприще късно - на 40. Ето защо много от съвременниците му продължавали да го считат за органист и педагог, и подценявали постиженията му като композитор. Затова и днес някои изкуствоведи считат, че Брукнер е бил недостатъчно оценен като композитор приживе.
За това свидетелства и фактът, че много от неговите произведения са били изпълнени години след създаването им. Втора симфония на Брукнер например е изпълнена 22 години след написването ѝ, Трета - 13, Четвърта - 16, Пета - 23, Шеста - 18. Брукнер бил вече на 60, когато неговата Седма симфония заслужено пожънва успех. Преди това несъмнено многократно този талантлив човек е изпитвал огорчението, че творбите му не се изпълняват и са малко познати на публиката, но продължавал да работи с вдъхновение.
Сравняват творбите му с австрийската барокова музика и виенските класици. Според някои в творбите на Брукнер силно личи влиянието на Шуберт и на Вагнер, що се отнася до органната музика. В областта на църковната музика Брукнер създава няколко големи ораторийни творби. От църковните му произведения най-известни остават "Те Деум", три големи меси и Реквием, "150 псалом" за солисти, хор и оркестър и др. Брукнер е автор и на един струнен квинтет.
Малко преди смъртта си Брукнер работел върху девет симфонии, две от които останали с номерация от две нули.
И до днес те са известни под различни вариации заради недовършените си редакции от страна на своя взискателен автор.
Гробът на Антон Брукнер в манастира „Св. Флориан“ / Снимка: Gerhard Trumler/Imagno/Getty Images
За популяризирането на музиката на Брукнер в съвремието голяма роля изиграват известни диригенти като Вилхелм Фуртвенглер, Гюнтер Ванд, Херберт фон Караян, Даниел Баренбойм и др.
Антон Брукнер, както вече стана ясно, прекарал детството си в селска среда, близо до природата. Той бил привързан към патриархалния живот, обичал селската простота, планинските гори и езера, и до края на живота си не привиква с живота в големия град. Това дава отражение върху характера и стила на творчеството му - той си остава скромен човек, който тихо твори музика и не обича да шуми около себе си. Може би заради това бива оценен по достойнство толкова късно.
Антон Брукнер (1824-1896), Снимка: Getty Images
Има любопитни моменти от биографията на композитора. Когато бил назначен за помощник-учител, взимал мизерна заплата. За да преживява, бил принуден да свири на църковни обреди, селски сватби и вечеринки. През ваканциите почти по 10 часа на ден свирел на пиано. Усилено изучавал творчеството на Бах, за да стане виртуозен органист.
В манастира "Свети Флориан" усилено свирел на орган. В останалото време почти постоянно го намирали в манастирската библиотека. Бил интровертен от дете. Предпочитал да се затвори с книга, или сред хармонията на звуците на органа. Останало е едно негово писмо, в което пише: "Нямам нито един близък човек, на когото бих могъл да открия сърцето си. Нашият манастир се отнася равнодушно към музиката и към музикантите. Тук не мога да бъда весел и никой не трябва да знае за моите лични планове."
Брукнер прекарва десет години зад манастирските стени. През този период написва около 40 хорови, органни и клавирни произведения, някои от които се изпълняват в манастирската църква. Но той се прославя най-много като майстор-органист главно благодарение на майсторските си импровизации.
Интересен факт от биографията на композитора е запознанството му с Вагнер. Брукнер знаел наизуст партитурите на всичките му опери. Останал поразен, когато слушал на сцена премиерата на "Тристан и Изолда" в Мюнхен. Именно тогава се запознава с Вагнер и до края на живота си остава негов почитател.
Портрет по снимка на Антон Брукнер (1824-1896), Източник: Архив на музея на Густав Малер
До края на живота си Брукнер се надява, че ще настъпи прелом в съдбата му и музикалният свят ще се заинтересува от творчеството му, но остава излъган. Това в крайна сметка му причинява нервно разстройство и психическа депресия. Той преодолява това състояние, но си отива от този свят неудовлетворен.
От творчеството на Брукнер се учат Ян Сибелиус, Макс Регер, Дмитрий Шостакович и много други композитори. Триумфалните му органни концерти в Париж, Лондон и Берлин са истинска сензация, но композиторското му творчество остава в сянката на виртуозния музикант. И както казахме, въпреки това, той продължава да пише музика. Макар и неудовлетворен, Брукнер работи най-усилено в последния си творчески период. Тогава създава около 30 от най-зрелите си творби.
Смъртта на Вагнер разтърсва чувствителната душевност на Брукнер и той посвещава на своя идол адажиото на Седмата си симфония. Всъщност, това не е първата му творба, посветена на Вагнер. Брукнер сам дирижира в негова чест композираната през 1873-та своя Трета симфония.
Клакьори в публиката, пратени от негови противници, го освиркват на концерта през 1877-а. Дълбоко огорчен, Брукнер все повече се затваря в себе си.
През 1884 година Артур Никиш дирижира в Лайпциг най-значителната му симфония, Седмата, при много голям успех. Името му на голям симфоничен композитор бързо се разнася из Австрия и Германия, негови почитатели стават Хуго Волф, знаменитите диригенти Ханс Рихтер, Херман Леви и Феликс Мотл, които също дирижират симфонията.
Диригентите Фердинанд Льове и Фл. Шалк изпълняват серия свои концерти с произведения на Брукнер и допринасят за "реабилитацията" на стария композитор.
Антон Брукнер (1824-1896), Снимка: Getty Images
Успехът и славата не изменят характера и поведението на Брукнер. Той си остава все така тих, скромен и непринуден в отношенията си с хората. Брукнер е описван от свои съвременници като "душа на дете". През 1886 година Брукнер свири на орган по време на погребалната церемония на Лист. В края на живота си той страда много и е тежко болен. След като се пенсионира, живее в апартамент, предоставен му от император Франц Йосиф в двореца Белведере.
Умира, работейки над Деветата си симфония във Виена, на 72-годишна възраст. Деветата му симфония остава незавършена. Прахът на композитора е погребан в църквата на манастира "Свети Флориан", под органа.
След смъртта на композитора биографът му Ернст Курт написва труд с ценни анализи на творбите му. Този труд предизвиква полемика в музикалните среди, която завършва с извода, че Брукнер несправедливо е бил подценяван приживе и че той е "оригинален и самобитен композитор, особено по отношение на оркестровата техника", а не "подражател на Вагнер".
Големият Чайковски написва по този повод: "Няма композитор, който да не се е влиял от други композитори - иначе не би имало приемственост в развитието на музикалната култура".
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}