МАЙСТОРИ НА ЕПОСА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
Защо Карл Брюлов e нарисувал и себе си сред жертвите на изпепеления Помпей?
Сред ужаса на тълпата в картината му "Последният ден на Помпей" е и любимата му Юлия
Автор : / 7498 Прочита 0 Коментара
Карл Брюлов, сред тълпата в картината "Последният ден на Помпей" /1833 г. /, фрагмент, худ. Карл Брюлов
Руският художник Карл Павлович Брюлов е признат за майстор на четката от световна величина. Той става изключително популярен с картината си "Последният ден на Помпей". Няма по-експресивно изображение на изпепеляването на древния град от неговата творба. Странното е, че Брюлов изобразява и себе си сред жертвите на вулканичното изригване. Както и любимата си Юлия Самойлова, която е изобразил не в една, а в цели три "роли". Много изкуствоведи разсъждават върху това, че Брюлов неслучайно "вгражда" себе си и Юлия в платното, донесло му световна известност. Въпросът е дали не прави това по някаква дълбока философска, или езотерична причина? Още приживе художникът получава похвали за майсторството си на художник, но и упреци от рода на това, че се е проявил като езичник?!?
Брюлов получава световно признание за картината си "Последният ден на Помпей". Именно заради нея започват да го наричат "Карл Велики". Когато става публична творбата му "Последният ден на Помпей" /1830-1833 г. /, Пушкин и Гогол я сравняват с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, Брюлов се завръща триумфално в руската столица, където аристокрацията и интелектуалният елит се надпреварват да го канят на светски събития. От най-високо ниво е поканен да заеме длъжност в Императорската художествена академия.
Карл Брюлов, Автопортрет на художника, 1833 г.
Още
Има скрит образ на жена в картината на Пикасо "Старият китарист", твърдят музейни експерти от Чикаго
Много въпроси около творбата му "Последният ден на Помпей" продължават да вълнуват и днес изкуствоведите по света. На пръв поглед, като тематика, тя не е извън обичайното - в класическото изкуство често са изобразявани трагични сцени от историята на човечеството. Например, на унищожаването на Содом, или египетското наказание.
Но в такива библейски истории наказанието идва от Горе, като Божие наказание, като проява на Божия гняв. Главен герой в картината на Брюлов, обаче, май не е Бог, а тълпата, обзета от страх. Изригването на вулкана е по-скоро метафора на един предизвестен финал - заслуженият край на един порочен град и на неговите жители.
Възприемането на Помпей като град на порока се основава на фактологията - откритите при разкопките еротични стенописи в лупанариите, фалическите амулети и пр. През 18 век тези разкрития предизвикват истински културен шок в Италия. В началото на 19 век обществеността не може да свърже изригването на Везувий с библейското наказание, свалено върху нечестивите градове Содом и Гомор.
Може би именно поради тези смесени чувства, Брюлов решава да нарисува едно мащабно платно, в което да представи ужаса чрез лицата на хората. Художникът сякаш изследва въпроса, съзнавали ли са вината си тези хора. От какво са изплашени - заради близката смърт, или от Възмездието?
Светлината озарява по апокалиптичен начин обхванатия от ужас град
Художникът използва т.нар. "въздушна" перспектива, като много точно изчислява ефекта на светлината. Тя е толкова силна, че сградите изглеждат така, сякаш горят.
В центъра на изображението, на тротоара лежи млада жена, а бижутата й са разпръснати по камъните. До нея малко дете плаче от страх. Този фрагмент сякаш символизира края на изисканата древноримска култура - крахът на една епоха.
Друг образ, в който Брюлов запечатва Юлия Самойлова
При разкопките Брюлов видял с очите си скелетите на жена и двете й деца, покрити с вулканична пепел. В картината му в образа на тази майка, той рисува своята любима Юлия Самойлова. Дали за това го е провокирал фактът, че самата Юлия нямала деца, но се грижела за двете деца на родственици? - Едва ли. Според изкуствоведи връзката е много по-дълбока от един биографичен факт. Брюлов и Юлия се запознават през 1827 г. в Италия. От този момент нататък грациозната графиня често попада в платната на художника. Известен е и портретът на Брюлов "Портрет на графиня Ю.П. Самойлова". Но в "Последният ден на Помпей" Брюлов отрежда на Юлия няколко "роли", в които фигурата й запомнящо се иска да ни "каже" нещо.
Юлия Самойлова, в образа на майката с двете й дъщери, фрагмент от "Последният ден на Помпей"
Всъщност, когато френският археолог Джузепе Фиорели открива изпепелените тела при разкопките на Помпей, Брюлов заминава за там заедно с графиня Самойлова. Това, обаче, съвсем не е основание да смятаме, че по-късно в картината си художникът съвсем формално рисува себе си и Юлия сред жертвите на изпепеления древен град.
По картината на Брюлов може да се направи точна възстановка на изпепеления Помпей
Вярвал ли е в прераждането Брюлов, се питат много езотерици. Дали, когато е бил там, на самото място върху развалините на Помпей, той не е усетил някаква свързаност със събитието, смътно заложена в подсъзнанието му?! Днес никой не би могъл да твърди такова нещо, защото никога дори не го е подсказвал и самият художник, макар че приживе много пъти го провокирали да говори по въпроса. Има сведения, че художникът е водил подобен разговор и със самия Пушкин, който бил очарован да е близък с Брюлов.
Много въпроси провокират и християнските кръстове в творбата "Последният ден на Помпей". Съвременниците на Брюлов го упреквали, че той не извежда на преден план противопоставянето на християнството на езичеството. Художникът, обаче, очевидно съвсем не е имал такава цел - неговото виждане за религията изглежда е търсело по-скоро философското й значение.
Портрет на Карл Брюлов, худ. Алекссандър Брюлов
Художникът предава човешкото движение в различни ракурси. Героите му са разделени "на групи", а общото усещане е за една обединяваща ги напрегната емоционалност - на страх и ужас.
Картината "Последният ден на Помпей" е изработена по поръчка на мецената Анатолий Демидов. Преди да пристъпи към рисуването, Брюлов посетил Помпей и прочел множество исторически документи за гибелта на града.
Каква е съдбата на картината?
От Рим тя е пренесена в Парижкия Лувър. През 1834 г. пътува до Петербург, по личната молба на император Николай I, който награждава Брюлов. И днес картината е сред най-ценните световни творби на изобразителното изкуство.
Картината "Последният ден на Помпей" в музея
В историята на Русия и на света авторът й - Карл Брюлов си спечелва прозвището "Карл Велики" на четката. Художникът ни завещава и други шедьоври, но най-голямата загадка продължава да бъде най-успешната му картина - "Последният ден на Помпей".
Остава да ни интригува големият въпрос: Защо Брюлов изрисува себе си сред жертвите на изпепеления древен град?
Любопитна е и биографията на художника.Кой е Карл Брюлов и защо в неговата сянка остават всичките му родственици, които са не по-малко талантливи художници?
Карл Брюлов е роден през 1799 година. Растял като болнаво дете. Няколко години от детството му дори преминават в леглото. Дори и през това време, обаче, баща му - "руснакът с френско потекло" Павел Брюло, не оставял сина си на мира - постоянно го обучавал на живопис. Момчето рисувало и в постелята си.
Когато става на 10, бащата записва сина си Карл да учи в Петербургската академия на изкуствата. Там той се учи до 22-рата си годишнина. Продължавал да бъде болнав и през 1822 г. от Академията гласуват да му бъде отпусната "пенсионерска" стипендия по болест, с която го пращат да учи 4 години в Италия.
Лично императорът се разпоредил във фамилното му име - френското Брюло, да бъде добавена буквата "в", за да личи славянската му принадлежност, и по-конкретно - че е роден в Русия.
Така Карл Павлович Брюло става Карл Брюлов.
Карл Брюлов, Автопортрет, 1848 г.
Амплоато на художника е в широк диапазон още от младежките му години - развива се еднакво добре като живописец, монументалист и акварелист. Талантът му е толковя ярък, че в Италия го избират за член на Миланската и Пармската академии, на Академията "Св. Лука" в Рим и на Флорентинската художествена академия. По същото време е професор и в Петербургската академия, чийто възпитаник е.
Фамилия Брюлови впечатлява чужденците. Родоначалник на фамилията е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 г. Неговият син Йохан Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан - Пол /б.а. Павел - бащата на Карл/ вече се води не френски, а руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура. Синът на Павел Брюло - Александър Брюлов става известен архитект. Според изкуствоведи, той е ключова фигура в преминаването от Неокласицизма към Романтизма в Русия.
Най-големият син на Павел Брюло - Фьодор Брюлов става художник, професор по църковна живопис. Следващият син - Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Карл е най-малкият от тримата, но получава най-голяма известност. Именно с картината си "Последният ден на Помпей". Карл няма деца, но генетично предопроделената линия на таланта се проявява чрез поколенията на братята му: синът на брат му Фьодор - Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.
Пейзажна живопис на Павел Александрович Брюлов /1840-1914/
Тази невероятна фамилия прочува името на Русия в цял свят.
Портрети на Александър Брюлов и съпругата му, худ. Карл Брюлов
През 1849 г., докато работи по плафона на катедралата "Св. Исак", здравето на Брюлов внезапно се влошава и по съвет на лекарите той напуска Русия и заминава за Мадейра. Там прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим, и е погребан там. В протестантско гробище.
"А образът и духът му остават сред жертвите на Помпей... Защо ли?!", многозначително пита един френски изкуствовед.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}