МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА
Историческите приказки на Валерий Якоби
190 години от рождението на художника
Автор : / 3653 Прочита 0 Коментара
Детайл от картината „Шутове при двора на императрица Анна Ивановна“ на В. Якоби
Той e художник, който рисува с размаха на вълшебник. Пресъздава върху платното истински приказки. Всяка негова картина разказва някаква история, която интригува зрителя до такава степен, че го провокира да научи и повече от нарисуваното. Якоби е всепризнат автор на историческа и жанрова живопис. Носител е на златни и сребърни медали за живопис.
Художникът е роден преди 190 години, на 4-ти май 1833-та година в едно село в Руската империя - с. Кудрявцево (дн. Татарстан), а умира в Ница през 1902-ра година.
Портрет на художника Валерий Иванович Якоби
Най-известните му творби са "Почивка на арестантите", "Шутове при двора на императрица Ана Ивановна" и "Леден дом".
Освен като художник, Якоби дава своя принос към изкуството и като преподавател, професор в Петербургската художествена академия. Той е и един от учредителите на организацията на Передвижниците. Брат е на революционера Павел Якоби, изтъкнат лекар-психиатър и етнограф.
Част от групата на Передвижниците
Братята Якоби са родени в семейството на помешчик. Валерий прекъсва следването си в Казанския университет, за да участва в Кримската война като доброволец. И независимо, че не е участвал пряко в историческите боеве, чест му прави себеотрицанието, с което постъпва в армията.
След войната постъпва да следва в Петербургската художествена академия при проф. Алексей Марков - майстор на историческата живопис. Още по време на следването си е награждаван многократно от академията.
"Почивка на арестантите" (1861) на Якоби
Една от наградените картини - "Почивка на арестантите", е удостоена с голям златен медал през 1862-ра година.
В тази картина Якоби пръв в руската историческа живопис пресъздава царската каторга и пъстрия персонаж на арестантите - от селянина до интелигента. Героите му не са престъпници, а обикновени хора, изправили се срещу управлението. Според някои картината има и исторически принос, тъй като силното впечатление което предизвиква в общество, повлияло за реформите на император Александър II за осъдените на каторга.
Понастоящем картината се съхранява в Третяковската галерия.
"Светлият празник на бедняка" (1860) на Якоби
За значителните си успехи, Якоби се сдобил с правото да пътува на сметка на академията зад граница. В продължение на осем години пребивава в Германия, Франция, Италия, Швейцария и на други места в Европа. Живее в Цюрих, Париж, Неапол и Рим и усъвършенства техниката си, обогатен от впечатленията от пътуванията, музеите и интересните нови запознанства.
Художникът рисува в чужбина две мащабни исторически платна - "9 термидор. Терористи и умерени" (1864) и "Показват на кардинал Гиз главата на адмирал Колини, убит през Вартоломеевата нощ" (1864).
Съпругата и синът на художника (1867)
През 1870-а година се завръща в родината си, където е удостоен със званието професор, за картината му "Арестът на херцог Бирон", и е избран за член на академичния съвет на Петербургската художествена академия.
В Русия се включва и в политическия живот и взима дейно участие в създаването на организацията на Передвижниците. След време, обаче, някои от сподвижниците му го обвинили, че картините му имат илюстративен характер и са лишени от идейно съдържание, а по-късно - че не е достатъчно отдаден на изложбите на движението. Според някои Якоби е бил изключен от организацията, според други я напуснал сам.
"Шутове при двора на императрица Анна Ивановна" (1872) на Якоби
Отдава се на рисуването и създава ярки платна за периода на управлението на императрица Анна Ивановна. В картината "Шутове при двора на императрица Анна Ивановна" (1872) изобразява 26 фигури на известни политици, сред които са един от фаворитите на владетелката, на име Бирон, и началникът на тайната царска канцелария - Ушаков.
Детайл от картината „Шутове при двора на императрица Анна Ивановна“ на В. Якоби
Голяма част от политиците са изобразени като шутове, стараещи се да развеселят владетелката. Сред тях е и княз Волконски. В унизителната игра не участва единствено достолепният министър Артемий Волински. Той наблюдава неодобрително вакханалията на овластения слугинаж на императрицата. Якоби е представил всеки един от героите си по толкова ярък начин, че всъщност е нарисувал характера му.
Детайл от картината „Шутове при двора на императрица Анна Ивановна“ на В. Якоби
Най-коментираната картина на художника е "Леден дом" (1878), която визира събития, случили се четири десетилетия по-рано. Тогава, императрица Анна Ивановна заповядва да бъде построен на брега на река Нева "дворец" от лед, като подигравка с един от шутовете й - младоженецът Кулковски. Сватбеното тържество пресъздава пъстро множество от представители на различни народи в границите на Руската империя, като пресъздава характерните им носии и народни танци. След пиршеството затварят новобрачните в "двореца", а на входа поставят караул, "да не избягат", защото булката била грозна, а пък "дворецът" - от лед.
Тази саркастична картина на Якоби е тълкувана в различни версии, включително има и такива, които визират в образа на младоженеца различни политици, но уникалното в нея е мащабът й.
"Леден дом" (1878) на В. Якоби
Картината "Леден дом" не може да бъде разбрана, без малка биографична справка за императрица Анна Ивановна, дъщеря на цар Иван V. Тя била само на 17, когато семейството й решило да я омъжи за Фредерик Уилям, херцог на Курландия. Херцогът също бил млад - на 18, но умрял внезапно по време на пътя към Латвия. Останала вдовица в чужда страна, Анна молела семейството си да й намери нов жених, но по политически причини роднините й предпочитали тя да остане без наследници и да продължи да управлява Курландия.
Лишена от любов, Анна придобила злобен характер и се подигравала безогледно на влюбените. Била жестока в игрите, с които превръщала сановниците си в шутове. Изковала твърд и безжалостен характер. Когато внукът на Петър Велики - Петър II умряла без наследници, Анна наследила трона на Русия.
Детайл от картината „Шутове при двора на императрица Анна Ивановна“ на В. Якоби
Държала се властно и унижавала придворните си. Затова построила ледения дворец и намерила грозна булка за шута си - "толкова грозна, че дори свещениците да се боят от нея". После затворила младоженците в ледения дворец и им заповядала бързода консумират брака си, докато не са се превърнали в ледени шушулки. Младоженката, обаче, според мита, подкупила един от пазачите, и взела коженото му палто. Така новобрачните се завили в него и се спасили от ледена смърт. Историческите факти и легендата за ледения дворец, са изведени до алегория в платното на Якоби - илюстрират жестокостта на една жена, останала без любов и превърнала се в чудовище. Това платно е наистина много колоритно и впечатляващо.
В годината на "Леден дом", Якоби бил поканен да ръководи руския художествен раздел на Световното изложение в Париж и да участва в международното жури. Това е голямо признание за таланта му.
Някои негови съвременници оспорват способностите на въображението му, като казват, че често ползвал манекени и фотографии, за да предаде вярно изображението, но независимо от способите, безусловно той е постигнал ярки и въздействащи картини. Ефектните му композиции, изобилието от костюми и аксесоари на героите му също допринасят за това.
"Есен" (1865), худ. Валерий Якоби
Освен това Якоби е майстор на мащабното повествование. В картината "Първото тържествено събрание на художествената академия" (1889), е нарисувал 35 държавни дейци от Екатерининската епоха. Събитието, което отразява платното, е връчването на диплом на императрица Екатерина II от Художествената академия.
"Първото тържествено събрание на художествената академия" (1889) на Якоби
От 1883-та година Якоби все по-малко рисувал и основно преподавал на няколко класа в академията. Когато преобразуват учебното заведение, го принудили да подаде оставка.
Художникът отново се отдал на пътувания и стигнал чак до африканското средиземноморие. Живял известно време в Алжир, а после - в Южна Франция. Творбите му от този период са колоритни етнографски платна: "Девойка със сабя" (1881), "Край басейна" (1883), "На входа на джамията" (1883), "Двор в Севиля" (1891), "Типажи от Танжер" (1879) и др.
"Туркиня" (преди 1902), на Якоби - една от последните му творби
Валерий Якоби умира на 30-и април (13 май) 1902-ра година в Ница.
Творчеството му е коментирано от много видни интелектуалци. Сред тях е и самият Достоевски, който прави обширен разбор на картината "Почивката на арестантите", за която Якоби получава първия си златен медал от Петербургската художествена академия. Наред с положителните си впечатления, Достоевски отправя и критика - че героите в творбата били "еднакво безобразни", някак механично подведени под "общ знаменател" каторжници. Естествено Достоевски, признат за изключителен психолог, е искал да види нещо по-дълбоко в отделните персонажи - някаква индивидуална тяхна характеристика, каквато срещаме в неговото удивително творчество, но все пак нека отчетем факта, че Якоби е нарисувал тази картина като студент, а не като академик.
Творчеството на Валерий Якоби е оценено приживе на художника и днес то е в златната съкровищница на световната историческа живопис. И това несъмненно е напълно заслужено.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}