СВЕТОВНА СЪКРОВИЩНИЦА НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
Чий е Куинджи?
По следите на един безсмислен спор
Автор : / 11487 Прочита 11 Коментара
„Нощ над Днепър“ (1882) на Архип Куинджи
Години наред, в продължение на десетилетия, светът говореше за глобализация и че културата е свързващо звено в този процес; че културата няма граници и принадлежи на всички народи на човешката цивилизация. На това е основан и принципът за опазване на културното наследство на организацията ЮНЕСКО. В последно време, обаче, културата все повече е тласкана да се превърне в разединяващ фактор в международните отношения.
Това, ако сме честни, не се е случвало дори в годините на т.нар. Студена война. Безспорен факт е, че у нас гледахме западни филми, четяхме американски автори, в университетите ни се преподаваше Западна литература и изобщо приемахме културата за нещо извън политиката. Каквато и соц пропаганда да управляваше местните култури на държавите от източния блок, тя не досягаше световната култура, не допускаше обругаването й, а напротив - радваше се на висока оценка за световните й образци и за техните автори.
Днес се натъкваме на безпардонна злоупотреба с културата с политически цели. И защо, когато години наред културните хора приемаха за нормално, че еди-кой си писател, поет, художник, композитор, или режисьор е назоваван примерно като "американски автор с руски, полски, чешки и пр. произход". Та и нашият Кристо - Христо Явашев е представян като "американски скулптор, художник и авангардист от български произход", на база на това, къде е творил. Тази толерантност в последно време започва да ни става чужда. Светът започва да залита в спорове в обратната посока. Натъкваме се дори на изопачаване на исторически факти, като да речем, в границите на коя държава се е родил съответният писател, поет, или художник, и дали тя вече не се "води друга".
Портрет на Архип Куинджи от Иван Крамской, 1872 г.
Една от жертвите на подобно посегателство се оказа световноизвестният художник Архип Куинджи. Води се спор, дали е руски, или украински художник. Глупав и ненужен спор, защото с творчеството си Куинджи отдавна е напуснал границите на месторождението си и е признат за световен художник.
Но, да видим къде се е родил Архип Иванович Куинджи. Той е роден на 27-и януари 1841-ва година в границите на Руската империя. И умира в Санкт Петербург, Руска империя, на 11-и (др. 24-ти) юли 1910-а година. Погребан е в Смоленското православно гробище в Санкт Петербург, Русия. Учил е в Руската имперска художествена академия и е преподавал в нея. Негов патрон е Павел Третяков, основателят на руската Третяковска галерия. Такива са историческите факти.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Ай Петри" на Куинджи, която бе открадната от Третяковската галерия и по-късно открита
Днес някой държи Куинджи да бъде представян само като украински художник, макар това да няма никакво значение за световната културна общественост. А и ако отворите Уикипедия, ще прочетете следното толерантно уточнение: "Архип Иванович Куинджи (на руски: Архи́п Ива́нович Куи́нджи; на украински: Архип Іванович Куїнджі) (27 януари 1842(1841?) - 24 юли 1910) е руски и украински пейзажист".
„Елбрус“ (1890 – 95) на Архип Куинджи
Това "поделяне" на Куинджи между двете държави несъмнено е акт на толерантност, макар чисто фактически да противоречи на историческата истина. В годината на раждането на Куинджи - 1841-ва, държава Украйна не съществува. Има Запорожка република в границите на руската империя, която става Украинска република в рамките на Съюза след 1922-ра година, когато Куинджи вече отдавна е покойник. Държавата Украйна придобива своята независимост през 1991-ва година.
„Прибой и облаци“ (1882) на Архип Куинджи
Скалъпеният "проблем" с гражданството на Куинджи идва оттам, че художникът е роден в Мариупол, днешна Украйна. Но вижте биографичната справка по-нататък: Куинджи прекарва по-голямата част от младежките си години в Таганрог. И сега идва най-голямата изненада - баща му е грък. Хубава работа, ако сега и гърците вземат да претендират, че е "техен".
„Брезова горична“ (1879) на Архип Куинджи
Първата творба на Куинджи - картината "На остров Валаам", е закупена от Павел Третяков за галерията му. През 1874-та година Куинджи спечелва с картината си "Снегът" бронзов медал в Лондон. Третяков продължава да му купува картините. Така наречените "картини на отражението" на Куинджи: "Вечер в Украйна" (1875), "Брезова горичка" (1879) и "След буря" са били години наред съхранявани в Третяковската галерия. Вълшебната и "хипнотизираща" картина на художника - "Нощ над Днепър" (1880), пък се съхранява в Държавния руски музей.
По съветско време трите картини на Куинджи, споменати по-горе и наричани "украинските", били пренесени от Третяковската галерия в Мариупол, Украинска ССР.
„Вечер в Украйна“ (1878 – 1901) на Архип Куинджи
Никой не отрича пейзажната живопис на Куинджи, като претворяваща природата в днешните земи на държавата Украйна. Тази именно земя живее в експресивните му "осветени" платна.
Но днес по-важно от това, дали ще го наречем украинец, или руснак, е да се съхранят творбите на Куинджи в смутното време на войната межуд Русия и Украйна.
Наскоро немски историк припомни, че Дрезденската галерия е била спасена по времето на Втората световна война от руски войници. Те пренасят картини и скулптури в дървени сандъци в СССР и през 50-те години на миналия век тези експонати са върнати реставрирани обратно в Германия. Това е факт. И до днес по линия на културния обмен откраднати, или изчезнали творби по време на войни, се връщат на държавите, от които са били взети, но се съхраняват за общо достояние на всички народи. Това е международно неписано правило, символизиращо това, че културата в най-общия й смисъл предполага и култура в отношенията.
„Лунни петна в гората, зима“ (1898 – 1908) на Архип Куинджи
Що се отнася конкретно до Архип Куинджи, то неговото творчество отдавна е част от световната съкровищница на изобразителното изкуство. И е безсмислен спорът, дали се е родил руснак, украинец, или грък. Куинджи отдавна принадлежи на света. В това е смисълът на културата и на значението на думата "космополит", с която наричаме авторите на творби с общочовешко значение, като него.
„Портрет на Куинджи“ (1869) от Виктор Васнецов
Чий е Куинджи?
Куинджи принадлежи на света. Подобно на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Бетовен, Верди, Пушкин, Гогол и мн. други световни творци. Тези талантливи хора, в различни времена и епохи, в границите на различни държави, са създавали културната съкровищница на целокупната човешка цивилизация.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}