ЖЕНИТЕ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА
Навремето изгарят "развращаващия" й роман, а днес той е бестселър
На 93 си отиде ирландската писателка Една О'Брайън
Автор : / 23041 Прочита 5 Коментара
30 април 1966 г.: Ирландската писателка Една О'Брайън / Снимка: Getty Images
Филип Рот веднъж я описва като "най-талантливата жена, която пише на английски", а един от президентите на Ирландия - Мери Робинсън (б.а. президентски мандат от 3 декември 1990 г. до 12 септември 1997 г.), като "един от великите писатели на своето поколение".
На премиера на "Закуска в Тифани" в Cort Theatre в Ню Йорк на 20 март 2013 г. / Снимка: Getty Images
Нейното име е Джоузефин Една О'Брайън и наскоро тя напусна нашия свят, но книгите които написа ще я надживеят и ще припомнят за нея като за една от най-великите жени на нашето съвремие.
О'Брайън бе носител на наградата на Ирландския ПЕН клуб през 2001 година, а през 2011 година книгата й "Светци и грешници" спечели престижната международна награда за кратък разказ на името на Франк О'Конър.
Ирландската писателка, поетеса, мемоаристка и драматург бе удостоена с титлата Saoi през 2015 година и с наградата "Дейвид Коен" през 2019-а. Франция я удостои с титлата Commandeur de l' Ordre des Arts et des Lettres през 2021 година.
О'Брайън получи цялото световно признание за работата си и остана в историята на нашето съвремие като жената, която още с първия си роман - "Селските момичета" (др. "Момичета от провинцията", 1960) дръзна да говори открито за проблемите и да опише сексуалните отношения между половете.
Тази нейна първа творба е забранена в родината й, но дори и това декларира по един безапелационен начин, че на литературния небосклон се е родила смела литературна легенда.
Джоузефин Една О'Брайън е родена на 15 декември 1930 година в семейството на фермера Майкъл О'Брайън и Лена Клиъри в Туамгрени, графство Клеър, Ирландия. Тя е най-малкото дете в едно затворено и строго религиозно семейство.
Една разказва в мемоарите си, че баща й наследил "хиляда акра или повече" земеделска земя и "състояние от богати чичовци", но бил "разпуснат пияч", който проиграва наследството и продава на части наследената земя, за да погаси дълговете си.
Майка й била жена с характер, която емигрира за кратко в Америка, за да работи като прислужница в Ню Йорк, в заможно ирландско-американско семейство. Със спестяванията си се връща в Ирландия, за да се грижи за семейството.
Младата Една била изпратена в манастирския интернат Convent of Mercy, графство Голуей, при Сестрите на милосърдието. Тя описва онзи период от живота си като "задушаващо детство". Единствената й утеха в манастира била една монахиня, към която се привързала като към майка.
Родната й майка й липсвала и вътре в себе си Една се бунтувала срещу това откъсване от дома. Все повече се настройвала враждебно и към религията, въпреки че била възпитавана от ранно детство по строг църковен канон.
През 1950 година започва работа в аптека в Дъблин, а нощем учи фармацевтика, за да положи изпитите си в колеж. В малкото свободно време четяла Толстой, Такъри, Фицджералд и Елиът - любими нейни писатели в онзи период.
Когато се озовава в Лондон, първият й хонорар бил 50 долара. Срещу толкова й предложили да напише роман. И тя публикува първата си книга, за която вече стана дума. Този роман ще стане базисен за трилогия, събрана по-късно заедно с "The Lonely Girl" (1962) и "Girls in Their Married Bliss" (1964 г.), под общото заглавие "The Country Girls Trilogy". Както вече казахме, трилогията била забранена и дори изгаряна в родината й, заради "откровените изображения на сексуалния живот" в нея.
Самата О'Брайън била обвинена в "развращаване на умовете на младите жени".
Ще минат много години и тя ще се върне назад към онези събития с думите: "Не чувствах слава. Бях омъжена. Имах малки деца. Всичко, което можех да чуя от Ирландия от майка ми и анонимни писма, беше жлъч, омраза и възмущение."
Това ни най-малко не сломява волята й да се себеизразява свободно. Все пак потърсва психологическа помощ при шотландския психиатър Р. Д. Лейнг. "Мислех, че той може да ми помогне. Той не можеше да направи това - самият той беше твърде луд", написва в мемоарите си писателката. И тя осъзнава, че единствената помощ може да дойде единствено "отвътре". Че там, в душата на човека, са и Богът, и Дяволът.
Една О'Брайън , 13 април 1962 г. / Снимка: Getty Images
Разводи, убийство и пожари съпътстват шеметната кариера на Франк Лойд Райт
Годината 1964-та е лоша за нея и в личен план - развежда се със съпруга си, също писател и ревнив към нарастващата й слава. Малко за личния й живот: Омъжва се през 1954 година, отново против волята на родителите си, за ирландския писател Ърнест Геблер. Двамата се преместват да живеят в Лондон. Раждат им се двама сина. Единият - Маркъс става архитект, а другият - Карло Геблер е писател.
Както вече споменахме, бракът на Една се разпада и завършва с развод през 1964 година. Ърнест Геблер умира през 1998 година, убеден че той е направил от съпругата си голяма писателка и че не тя, а той е заслужавал нейния успех. Синът Карло разказва за това и за споровете между родителите си, на които е ставал свидетел като малко момче.
Една О'Брайън, 19 март 1970 г. / Снимка: Getty Images
В онези трудни за нея години, Една О'Брайън осъзнава, че изхвърлянето на потискащите мисли чрез писане е полезна. Това е т.нар. сублимация - трансформиране на затормозяващите мисли в творчество. Книгите й са споделяне на този неин вътрешен свят, който крещи за емпатия и вярва, че много други жени изпитват същото желание - да споделят интимния си свят, преживяното от тях.
Романът й "A Pagan Place" (1970) описва репресивното й детство и как родителите й не само не одобряват кариерата й на писател, но се нахвърлят яростно срещу писането й. От годините, когато в манастира, останала сама сред сестрите, Една мечтае за прегръдката на майка си, вече е изтекла много вода и всичко се е променило безвъзвратно. Тя самата вече е майка. И силна жена, която все по-малко се интересува от враждебните мнения.
Писателката изнася реч, 1965 г. / Снимка: Getty Images
Една О'Брайън върви по своя път и се изявява смело не само като писател, но и като еманципирана жена в публичното пространство. Тя участва в първото издание на панела "Времето за въпроси" по BBC през 1979 година, и става любимка на публиката.
Умира на 30, без да подозира, че е написала "най-великия английски роман"
През 1980 година написва пиесата "Вирджиния" за Вирджиния Улф и тя е поставена още същата година на фестивала в Стратфорд, Канада, а впоследствие и в Уест Енд - в "Theatre Royal Haymarket", Лондон. През 1985 година пиесата е поставена в "The Public Theatre" в Ню Йорк.
За О'Брайън вече се говори и тя се появява в телевизионния филм "The Hard Way", за да събуди още по-голямо любопитство сред почитателите си. Жените я обожават - тя е смела и независима, изразяваща свободно мнението си по всички въпроси, без "застраховка" за последствията.
През 1994 година излиза книгата й "House of Splendid Isolation", чийто главен герой е терорист, който бяга от правосъдието. Противно на клишето, писателката прониква дълбоко в психологията на този мъж и го окачествява като "сериозен и размишляващ човек". Една О'Брайън обръща хастара на традиционното обществено мнение и търси причините, които принуждават един човек да се отклони от нормалното човешко поведение и да стане терорист.
Подобна е темата и в друг неин роман, в който разказва реален случай - с Брендън О'Донъл, който отвлича и убива жена, тригодишния й син и свещеник в провинциална Ирландия. Една О'Брайън се вълнува от тази метаморфоза в човека, която го кара да извърши престъпление и изследва този невидим и ужасяващ процес.
По действителен случай е и книгата й "Down by the River" (1996), в която разказва за непълнолетна жертва на изнасилване, поискала аборт в Англия.
Последният й роман - "Момиче" (2019 г.) се фокусира върху отвличането на група момичета в Нигерия. Писателката, вече доста възрастна, пътува два пъти до там, за да проучи фактите. Интервюира много хора - засегнати от трагедията семейства, психолози помагащи на жертви, експерти по трафика на хора. В Щатите не се трогват особено от тази проблематика, но Франция и Германия награждават писателката за този неин хуманен труд.
Една О'Брайън написва доклад по темата до университета "Емори" в Атланта, САЩ. Нейни доклади с различна проблематика съхраняват и други университети, като Университетския колеж в Дъблин. През септември 2021 година бе обявено публично чрез медиите, че О'Брайън ще дари своя архив на Националната библиотека на Ирландия, съдържащ нейна кореспонденция, чернови и редакции на книгите й.
Кралят на психологическия трилър Джеръми Айрънс на 75
Една О'Брайън умря след дълго боледуване в Лондон, Англия, на 27 юли 2024 година, на 93-годишна възраст. Според шотландския романист Андрю О'Хейгън, тя е герой на Ирландия: "Тя промени природата на ирландската фантастика; пренесе опита на жената, секса и вътрешния живот на тези хора и го направи със стил", казва той.
"Една О'Брайън беше една от първите писателки, които дадоха истински глас на жените от различни поколения в Ирландия и изигра важна роля в трансформирането на статута на жените в ирландското общество", казва президентът Майкъл Д. Хигинс, също писател и поет.
Нещо повече, той подчертава, че литературата, която оставя Една О'Брайън е "богата на човечност". Съдия Томас Маккарти пък експресивно я нарича "Солженицин на ирландския живот".
Факт, че тя е също толкова откровена и предизвикателна, като руския писател-дисидент.
Ирландската писателка Една О'Брайън на 30 септември 1964 г. / Снимка: Getty Images
Омагьосваща гора в Англия плаши и покорява сърцата
Една О'Брайън е носител на множество награди и отличия, сред които на престижните Yorkshire Post Book Award през 1970 година (за "A Pagan Place" ), и на наградата Los Angeles Times Book Prize през 1990 година за "Lantern Slides". През 2006 година е назначена за преподавател по английска литература в Университетския колеж в Дъблин.
През 2009-а е удостоена и с наградата на името на Боб Хюз за цялостно творчество по време на Годишните ирландски книжни награди в Дъблин. През 2015 година лично президентът на Ирландия Хигинс й връчва ордена на Saoi of Aosdána.
Така Ирландия, която изгаря първата й книга, признава своята дъщеря за своя гордост.
Англия очаква скандал след филма за Даяна
През 2012-а ирландската RTÉ излъчи документален филм за Една О'Брайън, а през 2018-а тя получи титлата почетна дама на Ордена на Британската империя. Година по-късно О'Брайън е удостоена с наградата "Дейвид Коен" за литература на церемония в Лондон. Наградата от 40 000 британски лири, която се присъжда на всеки две години като признание за цялостно творчество на жив писател в литературата, е равносилна на "Нобел за литература на Обединеното кралство и Ирландия".
И както вече споменахме, през 2021-ва Франция я удостои с титлата Commandeur de l' Ordre des Arts et des Lettres - най-високото отличие в страната за изкуство. Една О'Брайън бе истински космополит и тя бе призната от толкова много страни в света, че с право може да бъде наричана "световен писател".
Хемингуей я наричал "брат ми"
Всички агенции по света оповестиха тъжната новина за кончината й, за да припомнят, че тя е сред малкото жени, лауреати на престижната награда ПЕН/Набоков за постижения в международната литература, отличена за това, че е разрушила "социалните и сексуалните бариери пред жените в Ирландия и извън нея".
Изданието "Венити феър" пък нарече писателката "плеймейтката на Западния свят" и припомни за личния й живот, като го определя като "бохемски".
И "Ройтерс" припомни за периода, в който писателката е имала връзка с актьора Робърт Мичъм, а на партитата в дома й в Челси, чести гости са били звезди като Лорънс Оливие, британският премиер Харолд Уилсън и Ингрид Бергман.
Тази бохемска страна от характера на Една О'Брайън и безкомпромисният й стил на писане, карат някои критици да я причисляват към "сърдитите млади хора". Но тя сякаш не се побира в никакви "рамки" - толкова самобитна е в стила си на писане.
Една О'Брайън, 1963 г. / Снимка: Getty Images
Отдавайки почит на авторката, от издателство "Faber" заявиха, че О'Брайън е "една от най-големите писателки на нашето време". "Тя беше най-добрата компания - мила, щедра, палава и смела", казват още от издателството. Наричат я "скъпа приятелка", която ще им липсва ужасно.
Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд
Припомнят малко известния факт, че Една О'Брайън написва дебютния си роман само за три седмици, но трябва да чака 64 години, за да получи признанието, че "това е забележителна и знакова творба за ирландските жени и ирландското общество".
През 2015 година ирландският президент Хигинс се извини на писателката за презрението и подигравките, които са били отправени към нея някога и подчерта, че с днешна дата високо цени нейния труд, както и че "вече социално променената й родина Ирландия я смята за свой герой".
Макар и огорчавана от сънародниците си, Една О'Брайън написа на прекрасен език и приказки за родината си Ирландия, които обогатяват познанията за тази магична страна.
Така че тя направи всичко, за да остане ирландка в сърцето си, и си отиде от този свят като "Фемина" на планетата. Какво по-голямо удовлетворение и признание от това!
Еми МАРИЯНСКА
Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fnavremeto-izgaryat-razvrashtavashtiya-y-roman-a-dnes-toy-e-bestselar&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F08%2F02%2F2794059%2F768x432.jpg%3F_%3D1722708571&description=Навремето изгарят "развращаващия" й роман, а днес той е бестселър', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}