Филип Рот веднъж я описва като "най-талантливата жена, която пише на английски", а един от президентите на Ирландия - Мери Робинсън (б.а. президентски мандат от 3 декември 1990 г. до 12 септември 1997 г.), като "един от великите писатели на своето поколение".

На премиера на "Закуска в Тифани" в Cort Theatre в Ню Йорк на 20 март 2013 г. / Снимка: Getty Images

Нейното име е Джоузефин Една О'Брайън и наскоро тя напусна нашия свят, но книгите които написа ще я надживеят и ще припомнят за нея като за една от най-великите жени на нашето съвремие.

О'Брайън бе носител на наградата на Ирландския ПЕН клуб през 2001 година, а през 2011 година книгата й "Светци и грешници" спечели престижната международна награда за кратък разказ на името на Франк О'Конър.

Ирландската писателка, поетеса, мемоаристка и драматург бе удостоена с титлата Saoi през 2015 година и с наградата "Дейвид Коен" през 2019-а. Франция я удостои с титлата Commandeur de l' Ordre des Arts et des Lettres през 2021 година.

О'Брайън получи цялото световно признание за работата си и остана в историята на нашето съвремие като жената, която още с първия си роман - "Селските момичета" (др. "Момичета от провинцията", 1960) дръзна да говори открито за проблемите и да опише сексуалните отношения между половете.

Тази нейна първа творба е забранена в родината й, но дори и това декларира по един безапелационен начин, че на литературния небосклон се е родила смела литературна легенда.

Обединеното кралство, 4 март 1962 г. Книгата, която О'Брайън държи е "Караваджо" на Бърнард Беренсън / Снимка: Getty Images

Джоузефин Една О'Брайън е родена на 15 декември 1930 година в семейството на фермера Майкъл О'Брайън и Лена Клиъри в Туамгрени, графство Клеър, Ирландия. Тя е най-малкото дете в едно затворено и строго религиозно семейство.

Една разказва в мемоарите си, че баща й наследил "хиляда акра или повече" земеделска земя и "състояние от богати чичовци", но бил "разпуснат пияч", който проиграва наследството и продава на части наследената земя, за да погаси дълговете си.

Майка й била жена с характер, която емигрира за кратко в Америка, за да работи като прислужница в Ню Йорк, в заможно ирландско-американско семейство. Със спестяванията си се връща в Ирландия, за да се грижи за семейството.

Младата Една била изпратена в манастирския интернат Convent of Mercy, графство Голуей, при Сестрите на милосърдието. Тя описва онзи период от живота си като "задушаващо детство". Единствената й утеха в манастира била една монахиня, към която се привързала като към майка.

Родната й майка й липсвала и вътре в себе си Една се бунтувала срещу това откъсване от дома. Все повече се настройвала враждебно и към религията, въпреки че била възпитавана от ранно детство по строг църковен канон.

През 1950 година започва работа в аптека в Дъблин, а нощем учи фармацевтика, за да положи изпитите си в колеж. В малкото свободно време четяла Толстой, Такъри, Фицджералд и Елиът - любими нейни писатели в онзи период.

Когато се озовава в Лондон, първият й хонорар бил 50 долара. Срещу толкова й предложили да напише роман. И тя публикува първата си книга, за която вече стана дума. Този роман ще стане базисен за трилогия, събрана по-късно заедно с "The Lonely Girl" (1962) и "Girls in Their Married Bliss" (1964 г.), под общото заглавие "The Country Girls Trilogy". Както вече казахме, трилогията била забранена и дори изгаряна в родината й, заради "откровените изображения на сексуалния живот" в нея.

Самата О'Брайън била обвинена в "развращаване на умовете на младите жени".

Ще минат много години и тя ще се върне назад към онези събития с думите: "Не чувствах слава. Бях омъжена. Имах малки деца. Всичко, което можех да чуя от Ирландия от майка ми и анонимни писма, беше жлъч, омраза и възмущение."

Това ни най-малко не сломява волята й да се себеизразява свободно. Все пак потърсва психологическа помощ при шотландския психиатър Р. Д. Лейнг. "Мислех, че той може да ми помогне. Той не можеше да направи това - самият той беше твърде луд", написва в мемоарите си писателката. И тя осъзнава, че единствената помощ може да дойде единствено "отвътре". Че там, в душата на човека, са и Богът, и Дяволът.

Една О'Брайън , 13 април 1962 г. / Снимка: Getty Images

Годината 1964-та е лоша за нея и в личен план - развежда се със съпруга си, също писател и ревнив към нарастващата й слава. Малко за личния й живот: Омъжва се през 1954 година, отново против волята на родителите си, за ирландския писател Ърнест Геблер. Двамата се преместват да живеят в Лондон. Раждат им се двама сина. Единият - Маркъс става архитект, а другият - Карло Геблер е писател.

Както вече споменахме, бракът на Една се разпада и завършва с развод през 1964 година. Ърнест Геблер умира през 1998 година, убеден че той е направил от съпругата си голяма писателка и че не тя, а той е заслужавал нейния успех. Синът Карло разказва за това и за споровете между родителите си, на които е ставал свидетел като малко момче.

Една О'Брайън, 19 март 1970 г. / Снимка: Getty Images

В онези трудни за нея години, Една О'Брайън осъзнава, че изхвърлянето на потискащите мисли чрез писане е полезна. Това е т.нар. сублимация - трансформиране на затормозяващите мисли в творчество. Книгите й са споделяне на този неин вътрешен свят, който крещи за емпатия и вярва, че много други жени изпитват същото желание - да споделят интимния си свят, преживяното от тях.

Романът й "A Pagan Place" (1970) описва репресивното й детство и как родителите й не само не одобряват кариерата й на писател, но се нахвърлят яростно срещу писането й. От годините, когато в манастира, останала сама сред сестрите, Една мечтае за прегръдката на майка си, вече е изтекла много вода и всичко се е променило безвъзвратно. Тя самата вече е майка. И силна жена, която все по-малко се интересува от враждебните мнения.

Писателката изнася реч, 1965 г. / Снимка: Getty Images

Една О'Брайън върви по своя път и се изявява смело не само като писател, но и като еманципирана жена в публичното пространство. Тя участва в първото издание на панела "Времето за въпроси" по BBC през 1979 година, и става любимка на публиката.

През 1980 година написва пиесата "Вирджиния" за Вирджиния Улф и тя е поставена още същата година на фестивала в Стратфорд, Канада, а впоследствие и в Уест Енд - в "Theatre Royal Haymarket", Лондон. През 1985 година пиесата е поставена в "The Public Theatre" в Ню Йорк.

За О'Брайън вече се говори и тя се появява в телевизионния филм "The Hard Way", за да събуди още по-голямо любопитство сред почитателите си. Жените я обожават - тя е смела и независима, изразяваща свободно мнението си по всички въпроси, без "застраховка" за последствията.

През 1994 година излиза книгата й "House of Splendid Isolation", чийто главен герой е терорист, който бяга от правосъдието. Противно на клишето, писателката прониква дълбоко в психологията на този мъж и го окачествява като "сериозен и размишляващ човек". Една О'Брайън обръща хастара на традиционното обществено мнение и търси причините, които принуждават един човек да се отклони от нормалното човешко поведение и да стане терорист.

Подобна е темата и в друг неин роман, в който разказва реален случай - с Брендън О'Донъл, който отвлича и убива жена, тригодишния й син и свещеник в провинциална Ирландия. Една О'Брайън се вълнува от тази метаморфоза в човека, която го кара да извърши престъпление и изследва този невидим и ужасяващ процес.

Писателят Джон Макгахърн и Една О'Брайън позират в пресцентъра с литературната награда за мемоари на наградите South Bank Show в хотел Savoy на 27 януари 2006 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images

По действителен случай е и книгата й "Down by the River" (1996), в която разказва за непълнолетна жертва на изнасилване, поискала аборт в Англия.

Последният й роман - "Момиче" (2019 г.) се фокусира върху отвличането на група момичета в Нигерия. Писателката, вече доста възрастна, пътува два пъти до там, за да проучи фактите. Интервюира много хора - засегнати от трагедията семейства, психолози помагащи на жертви, експерти по трафика на хора. В Щатите не се трогват особено от тази проблематика, но Франция и Германия награждават писателката за този неин хуманен труд.

Една О'Брайън написва доклад по темата до университета "Емори" в Атланта, САЩ. Нейни доклади с различна проблематика съхраняват и други университети, като Университетския колеж в Дъблин. През септември 2021 година бе обявено публично чрез медиите, че О'Брайън ще дари своя архив на Националната библиотека на Ирландия, съдържащ нейна кореспонденция, чернови и редакции на книгите й.

Една О'Брайън умря след дълго боледуване в Лондон, Англия, на 27 юли 2024 година, на 93-годишна възраст. Според шотландския романист Андрю О'Хейгън, тя е герой на Ирландия: "Тя промени природата на ирландската фантастика; пренесе опита на жената, секса и вътрешния живот на тези хора и го направи със стил", казва той.

"Една О'Брайън беше една от първите писателки, които дадоха истински глас на жените от различни поколения в Ирландия и изигра важна роля в трансформирането на статута на жените в ирландското общество", казва президентът Майкъл Д. Хигинс, също писател и поет.

Нещо повече, той подчертава, че литературата, която оставя Една О'Брайън е "богата на човечност". Съдия Томас Маккарти пък експресивно я нарича "Солженицин на ирландския живот".

Факт, че тя е също толкова откровена и предизвикателна, като руския писател-дисидент.

Ирландската писателка Една О'Брайън на 30 септември 1964 г. / Снимка: Getty Images

Една О'Брайън е носител на множество награди и отличия, сред които на престижните Yorkshire Post Book Award през 1970 година (за "A Pagan Place" ), и на наградата Los Angeles Times Book Prize през 1990 година за "Lantern Slides". През 2006 година е назначена за преподавател по английска литература в Университетския колеж в Дъблин.

През 2009-а е удостоена и с наградата на името на Боб Хюз за цялостно творчество по време на Годишните ирландски книжни награди в Дъблин. През 2015 година лично президентът на Ирландия Хигинс й връчва ордена на Saoi of Aosdána.

Така Ирландия, която изгаря първата й книга, признава своята дъщеря за своя гордост.

Портрет на Една О'Брайън на улицата на 4 април 1960 г. (Снимка: Evening Standard/Hulton Archive/Getty Images)

През 2012-а ирландската RTÉ излъчи документален филм за Една О'Брайън, а през 2018-а тя получи титлата почетна дама на Ордена на Британската империя. Година по-късно О'Брайън е удостоена с наградата "Дейвид Коен" за литература на церемония в Лондон. Наградата от 40 000 британски лири, която се присъжда на всеки две години като признание за цялостно творчество на жив писател в литературата, е равносилна на "Нобел за литература на Обединеното кралство и Ирландия".

Ирландската писателка Една О'Брайън, Обединеното кралство, 10 октомври 1972 г. / Снимка: Getty Images

И както вече споменахме, през 2021-ва Франция я удостои с титлата Commandeur de l' Ordre des Arts et des Lettres - най-високото отличие в страната за изкуство. Една О'Брайън бе истински космополит и тя бе призната от толкова много страни в света, че с право може да бъде наричана "световен писател".

13 септември 1972 г. На изложба на ирландския фотограф Джон Минихан (вдясно) с заедно с певеца Люк Кели в Лондон (Снимка: Evening Standard/Hulton Archive/Getty Images)

Всички агенции по света оповестиха тъжната новина за кончината й, за да припомнят, че тя е сред малкото жени, лауреати на престижната награда ПЕН/Набоков за постижения в международната литература, отличена за това, че е разрушила "социалните и сексуалните бариери пред жените в Ирландия и извън нея".

Изданието "Венити феър" пък нарече писателката "плеймейтката на Западния свят" и припомни за личния й живот, като го определя като "бохемски".

И "Ройтерс" припомни за периода, в който писателката е имала връзка с актьора Робърт Мичъм, а на партитата в дома й в Челси, чести гости са били звезди като Лорънс Оливие, британският премиер Харолд Уилсън и Ингрид Бергман.

Тази бохемска страна от характера на Една О'Брайън и безкомпромисният й стил на писане, карат някои критици да я причисляват към "сърдитите млади хора". Но тя сякаш не се побира в никакви "рамки" - толкова самобитна е в стила си на писане.

Една О'Брайън, 1963 г. / Снимка: Getty Images

Отдавайки почит на авторката, от издателство "Faber" заявиха, че О'Брайън е "една от най-големите писателки на нашето време". "Тя беше най-добрата компания - мила, щедра, палава и смела", казват още от издателството. Наричат я "скъпа приятелка", която ще им липсва ужасно.

Припомнят малко известния факт, че Една О'Брайън написва дебютния си роман само за три седмици, но трябва да чака 64 години, за да получи признанието, че "това е забележителна и знакова творба за ирландските жени и ирландското общество".

През 2015 година ирландският президент Хигинс се извини на писателката за презрението и подигравките, които са били отправени към нея някога и подчерта, че с днешна дата високо цени нейния труд, както и че "вече социално променената й родина Ирландия я смята за свой герой".

Макар и огорчавана от сънародниците си, Една О'Брайън написа на прекрасен език и приказки за родината си Ирландия, които обогатяват познанията за тази магична страна.

Така че тя направи всичко, за да остане ирландка в сърцето си, и си отиде от този свят като "Фемина" на планетата. Какво по-голямо удовлетворение и признание от това!

Еми МАРИЯНСКА