ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ
Да те съдят за изнасилване на 90
Щрихи от живота на великия Роман Полански
Автор : / 13563 Прочита 23 Коментара
Снимки: Getty Images/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
На 18-и август тази година световноизвестният режисьор Роман Полянски навърши 90. Той е забележителна фигура в света на киното и също така една от най-обсъжданите личности от страна на световните медии. За жалост, по-често в негативна светлина.
Възрастният режисьор ще трябва да преживее още един скандал - през идната година го очаква съдебен процес по обвинение в изнасилване, случило се преди много години. Режисьорът отрича деянието, но на фона на болезнената тема за насилието, която става все по-актуална и буквално се преекспонира от медиите, скандалът се очертава да бъде грандиозен. Това изглежда абсурдно на фона на напредналата възраст на Полански.
Роман Полански / Снимка: Getty Images
През годините той вече веднъж бе принуден да признае изнасилване на 13-годишна и това му лепна прозвището на педофил, а също така трайно беляза моралния му облик в обществото като насилник. Случката е от 1977-а година, когато Полански, тогава 44-годишен, среща 13-годишната Саманта Гейли (сега Саманта Гаймър). Както се полага, той попитал майката на непълнолетното момиче, дали може да я снима за френското издание на "Vogue" като гост-редактор на изданието.
Майката му разрешила и всичко било наред, докато по време на снимките Полански не накарал момичето да се преоблече пред него. Саманта отказала и дори изцяло отхвърлила предложението за фотосесия, но по-късно се престрашила и се съгласила на втори опит. Снимките били в дома на актьора Джак Никълсън в Лос Анджелис, който по-късно свидетелства срещу Полански, като потвърждава непристойното му предложение да спи в едно легло с малката Саманта.
Случаят сложи мрачна сянка върху личността на Полански, когато през 2003-та стана известен на медиите по личните признания на порасналата Саманта.
Медиите отдавна не обсъждат толкова филмите на Полански, колкото частния му живот. Преди време се появи и филмът на Тарантино "Имало едно време...в Холивуд", с който той бувално бръкна в раната на Полански, като разказа за убийството на първата съпруга на режисьора - актрисата Шарън Тейт. Тя бе убита по особено жесток начин от психично болен криминоген, бременна в деветия месец.
Филмът на Тарантино провокира много въпроси и бе изяснено, че Полански е дал съгласието си на Тарантино историята да бъде разказана в него, но какво се е случвало в душата му, докато го гледа, си знае само той.
Чудовище ли е Полански? - Защото мнозина директно го наричат педофил, насилник и дори Юда. Роман Полански има тежък живот. Някои биха казали - тежка карма, която той постоянно изплаща и сякаш не може да изплати. Изпитанията буквално го дебнат от всеки ъгъл.
Роден е в Париж, но е поляк от еврейски произход, с рождено име Раймунд Роман Тиери Полянски. От съвсем малко момче трябва да преживее ужаса на войната с цялата тежест на загубите от нея. Загубва майка си в нацистките лагери.
Ако сте гледалил филма "Китайски квартал" ще усетите много от скрития душевен мир на Полански. Главно онези биографични моменти от живота му, които той не може да забрави. Когато във Франция се надига вълна на антисемитизъм, семейството му се мести от Франция в Краков, Полша.
Още с избухването на Втората световна война, малкото момче се озовава в гетото на Краков. Майката на Роман работела като чистачка в замъка Вавел, по онова време седалище на главния губернатор Ханс Франк. Един ден през 1941-ва година я прибират в лагера Аушвиц, където е била изгорена в газова камера. По-късно Роман научава, че когато е убита, майка му е била бременна. След години ще убият съпругата му, също бременна...
Карма, или не, всичко това е отекнало в душата му и е дало своето отражение... Баща му и сестра му оцеляват в лагерите, но и двамата остават травмирани от преживяното. Дотолкова, че сестрата на Полански заживява в Париж и никога повече не се връща в Полша.
Много от биографите на режисьора считат, че изборът му да се занимава с кино е някакъв особен род защитна реакция - нещо като бягство от реалността. Вероятно в това има доза истина, макар че филмите на Полански не са "бягство", а припомняне за миналото, за жестоката реалност, от която паметта му не може да се отърси.
В Холивуд го наричат "малкия поляк", но Полански показа на американците, колко голям е всъщност "европейския" му талант на режисьор, актьор, сценарист и продуцент.
Филмовите му постижения го нареждат сред най-добрите творци в световната кинематография и му донасят "Оскар", "Златна палма", "Златна мечка", BAFTA, "Сезар" и "Златен глобус".
Сещате ли се за други големи филмови награди, които да не е взел? - Не, няма такива. "Малкия поляк" е наистина голям творец.
Шеметната му кариера започва още от студентската скамейка в Лодзкото филмово училище. Неговият късометражен филм "Dwaj ludzie z szafą" печели медал на световното изложение в Брюксел през 1958-а година, а четири години по-късно пълнометражният му филм "Nóż w wodzie" получава номинация за Оскар, за най-добър чуждоезичен филм. Полански е тогава само на 29.
Как стига до там? - Полански напуска гетото и се връща в Краков през 1945-а година, след като градът е освободен от руснаците. Последните дни се укривал в скривалище. Няколко месеца живеел в неизвестност, дали баща му и вуйчо му са живи. Благодарение на познати поляци, тримата се събират в Краков, но отношенията на Роман с баща му се влошават, заради жената, с която заживял родителят му.
Роман не могъл да му прости това "предателство" спрямо паметта на майка му. Обвинил баща си, че бързо е загърбил траура.
На 70-ия филмов фестивал в Кан / Снимка: Getty Images
Въпреки това бащата не изоставил сина си. Плащал издръжката му и се стараел Роман да не бъде лишен от средства за заниманията, от които се интересува. Полански учел в художествено училище, спортувал и отмарял с гледането на филми. Киното напълно завладяло въображението му.
Благодарение на своя позната, влиза в радио студио и там за пръв път се пробва като актьор. Случайно, или не, един друг талантлив студент от Лодзското филмово училище - Анджей Вайда го чува и го поканва за роля в дебюта си "Поколение". Може да се каже, че това е първата филмова роля на Полански - на хулиган.
С всяка следваща роля той започнал да се усъвършенства толкова успешно, че да го запомнят. И въпреки това, актьорските училища в Краков и Варшава не искали да го приемат. Скритата причина - баща му имал малко предприятие и изглеждал в очите на ретроградните комисии като "народен враг". Оцелелият в нацистките лагери и синът му, чиято майка изгарят в Аушвиц, им се привиждали като "врагове". Най-накрая Лодзката комисия се "смилила" и приема Полански в техническите курсове.
Вероятно тези спънки и огорчението от тях, карат Полански през 1961-ва година да замине за Франция. Така започва неговият път на странстващ артист. От Франция известно време живее във Великобритания, а седем години по-късно заминава за Америка.
Във Великобритания създава филмите "Отвращение" с Катрин Деньов и "Задънена улица". Съвместно с Жерар Браш написва сценария за "Танцът на вампирите". В Холивуд създава "Бебето на Розмари", за който получава две номинации за "Оскар", след което и заветната статуетка.
Шест години след този филм Роман Полански заснема "Китайски квартал" с Джак Никълсън в главната роля. Филмът става голям хит и получава единайсет номинации за "Оскар", от които само една статуетка - за сценария на филма. В сюжета, както вече споменахме, се оглеждат щрихи от живота на самия Полански.
Роман и Шарън, на сватбата им в Лондон / Снимка: Getty Images
Същият филм получава още цели седем номинации за "Златен глобус", от които - четири награди - за най-добър филм, режисьор, сценарий и мъжка роля. "Китайски квартал" е смятан за едно от най-големите постижения в историята на световното кино. Холивуд високо цени таланта му, но така и не заобичва Полански.
Той се връща в Европа и заснема "Тес" - филм с три награди "Оскар", един "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм и три награди "Сезар", вкл. за най-добър филм.
На 70-ия филмов фестивал в Кан / Снимка: Getty Images
Какво може да каже човек, освен че където и да се появи - в Америка, или в Европа, Роман Полански обира наградите. Но остава все така "скрит" и неразбран, като "плашеща загадка", както се изразява един критик.
Идва успехът на "Пианистът". Филмът печели "Златна палма" на Фестивала в Кан, седем награди "Сезар" и три "Оскар". През 2000-та година съвсем заслужено Роман Полански бе удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище "Леон Шилер" в Лодз.
Роман Полански в Лондон, 20 септември, 1970 г. / Снимка: Getty Images
"Малкия поляк" получи своя първи заслужен реверанс от Полша. Пет години по-късно полският културен министър награди режисьора със Златен медал за заслуги в културата "Gloria Artis", а през 2015-а година Роман Полански бе един от почетните гости на Международния фестивал на независимото кино "Off Camera" в Краков, където бе награден с наградата "Pod prąd", като личност с особен принос към независимото кино.
През май 2016-а, по време на Деветия фестивал на филмовата музика в Краков, Полански бе отличен с медал от Асоциацията на полските кинематографи, във връзка с 50-годишния й юбилей. Там обявява, че работи върху нов проект - филма "Истинска история" по романа на Делфин дьо Виган.
Съпругата на режисьора - актрисата Еманюел Сение, на преден план / Снимка: Getty Images
През годините Полански непрекъснато изненадваше публиката с шедьоври в богато жанрово разнообразие. Европейската филмова академия отчете като постижение екранизацията на романа на Дикенс "Оливър Туист". Полански отвърна на жеста, като почете 60-годишнината на кинофестивала в Кан с късометражен филм, посветен на годишнината, в който колегиално представи други известни режисьори.
През 2008-а година пък се появи филм за него с интригуващото заглавие "Роман Полански: издирван и желан". Доста емблематично заглавие, което през следващите години започна да изглежда "напълно оправдано". Дотам, че самият Полански да каже, че постоянно се чувства преследван и критикуван.
Това изглежда абсурдно, на фона на признанието, което получава във вид на награди, но е факт. Критикуван, подозиран във всякакви грехове, или направо казано - недолюбван, възходът му в киното, сякаш напук на всичко, шеметно продължава във възход. През 2010-а излезе филмът "Писател в сянка", който бе награден със "Сребърна мечка" на Международния филмов фестивал в Берлин и грабна почти всички награди на Европейската филмова академия, и в частност - на Френската филмова академия, със "Сезар" за най-добър режисьор и сценарий.
Сватбата на Роман Полански и Шарън Тейт, 20 януари, 1968 г. / Снимка: Getty Images
Само година по-късно Полански качи на екран филма "Касапница", с истинско холивудско съзвездие - актьорите Джоди Фостър, Кейт Уинслет и Кристоф Валц. И както може да се очаква - аплодисментите отново бяха подплатени с награди: за най-добър сценарий от Европейската филмова академия, "Златен глобус" и награди от фестивала във Венеция.
През 2013-а излезе "Венера в кожи", по едноименния роман на Леополд фон Захер-Мазох, който бе отличен със "Сезар" за режисура и номиниран за "Златна палма" и "Давид на Донатело".
На другата година Полански започна работа върху филм, който първоначално носеше загадъчното заглавие "Д". Едва по-късно зрителите разбраха, че става дума за най-големия политически скандал на XIX век - аферата "Драйфус". Филмът със заглавието "Аз обвинявам" се възприе не само като преосмисляне на реалното събитие, но и като едно лично послание на Полански към зрителите - че всеки е "невинен до доказване на противното" и тази справедливост понякога закъснява толкова много, че нанася незаличими душевни рани.
Този филм сякаш целеше да отговори на многото въпросителни около нападките срещу самия режисьор. Някои дори го нарекоха "оправдание за прегрешенията", като се позоваха на признанието на Полански за случката с 13-годишната Саманта. Той остави двойнствени чувства у почитателите му. Сред защитниците на режисьора мнозина търсеха причините за неговите "странности" в тежкото му детство. Те асоциираха болезнената липса на майка му с експанзивните му желания за близост с жените.
Не така оправдателно, обаче, говорят фактите по самото дело на Саманта Гаймър, която твърди, че Полански не само е искал да си легне с нея, но е извършил сексуални действия, против волята й, след като я упоил с шампанско и метаквалон.
Роман Полански, ок. 1969 г. / Снимка: Getty Images
Първоначално Полански е обвинен в изнасилване след употреба на наркотици и перверзни действия с непълнолетна. В крайна сметка се измъква със сделка, базирана върху признанието му за вина. Съдът взима решение Полански да бъде подложен на тримесечно лечение и представяне на оценка за състоянието му от психиатрията на затвора.
По онова време той работи по нов проект. Пътува до Франция, снима и се връща в щатския затвор "Чино". Освободен е предсрочно. Съдията, обаче, не му дава пробация, и Полански първо бяга в Лондон, а после заминава за Франция, като се надява да избегне екстрадицията на САЩ през Великобритания.
Роман Полански / Снимка: Getty Images
Франция отказва искането за екстрадиране от страна на Щатите. Полански продава дома си в Лондон и никога повече не се връща в британската столица. Пътува и работи във Франция, Германия, Чехословакия и Полша, като избягва страни, през които американците може да го екстрадират.
След прожекцията на филма "Роман Полански: издирван и желан", адвокатът му се свързва с прокуратурата на САЩ , като цели да използва филма като доказателство. По-точно, какво казва в него един от интервюираните. Иска преразглеждане на съдебния процес. В молба излага тезата за субективизъм и нарушения от страна на правораздавателните органи. След много перипетии се стига до искането Полански да се яви отново пред съд, но той отказва. Съдията поставя условие, че ще направи заключение, само ако режисьорът се яви.
На ръба на новия скандал, с отказа на режисьора да се яви в съда без гаранции, че няма да бъде арестуван, случаят завършва благополучно, благодарение на това, че самата Саманта Гаймър снема обвиненията си срещу Полански. В интервю тя признава, че причината да направи това е отвращението й от медиите. Те до такава степен наранили с любопитството си нея и семейството й, че на техния фон, Полански започнал да й изглежда по-малкото зло.
Въпреки това в края на септември 2009-а Полански е арестуван от швейцарската полиция на цюрихското летище във връзка със заповедта за арест на САЩ от 1978-а. Той отлетял до Цюрих, за да получи наградата си за цялостен принос. На искането на САЩ швейцарското правосъдно министерство отговорило, че Полански ще бъде под мярка "временно задържане", докато не се произнесат по въпроса органите за съдебен контрол на държавата.
И полският министър на външните работи обявява, че ще поиска помилване на Полански от американския президент Барак Обама. За режисьора се застъпва и френският външен министър. Месец по-късно променят мярката на режисьора в домашен арест, срещу гаранция от 4,5 млн. долара. На 12-и юли 2010-а година Полански е освободен.
Пресконференция на 70-ия филмов фестивал в Кан / Снимка: Getty Images
Едва излязъл от един скандал, му се налага да преживее и втори: Британската актриса Шарлот Луис, която се е снимала във филма му "Пирати" през 1986-а обявява публично, че също е била негова сексуална жертва, когато била на 16. Късното й признание е възприето от режисьора като "омразна лъжа", но отново "нахрани" медиите. Адвокатите на Шарлот Луис подават жалба до съда през 2020-а година, а делото е насрочено за 2024-та година, т.е. догодина.
Така може да се направи заключението, че 90-годишният Полански е обвиняван повече от половин век в сексуално насилие - от 70-те години на миналия век насам. "Това е истински рекорд по тормоз над него!", възмущава се фен на режисьора в социалните мрежи. В мрежата се коментира и факта, че насилените от него жени търсят възмездие след цели десетилетия. "А случвало ли се е наистина, и дали е било точно така, както го описват в закъснелите си признания жертвите?", питат се защитниците му.
Казват, че двама човека знаят повече за тайния живот на Роман Полански - това са хората, с които най-често е работил и им се е доверявал. Това са полският оператор Павел Еделман, с когото Роман Полански е снимал филмите си "Офицер и шпионин", "Пианистът", "Оливър Туист" и "Писател в сянка", и вторият е френският композитор Александър Деспла.
Сред актьорите Полански има много почитатели, които не вярват в "лошия му морал". Един от тях е Мики Рурк. Когато бе избран от Полански за главната роля в "Дворец", Рурк направи публично изявление, в което открехна завесата към сюжета на филма и някак между другото засегна темата за драматичните моменти от живота на Полански, като вероятно по този начин се опита да смекчи негативното обществено мнение за него.
Наистина, Полански е преживял твърде много за един човешки живот: детство в еврейското гето, отвеждането на приятелите му от нацистите и разстрела им, смъртта на майка си, драматичните отношения с баща му, убийството на жена му, обвиненията в сексуално насилие, бягството от екстрадация... И злостните атаки на медиите, които са постоянно по петите му.
Съвсем сигурно е, че тези трудни моменти в живота му са се отразили на психиката му. Вероятно странностите му се дължат на тях и представляват не само тяхно отражение, но и някаква форма на изкупление? Полански никога не отговаря в прав текст на нападките. Освен, когато някой не прекали. Той има своя си начин да отговори. Казват, че филмът му "Тес" се възприема двуяко - едновременно като опит за отговор, и като признание за вина.
Много вероятно е самият Полански да се чувства репресиран от напъните на пресата да го изкара "талантливо чудовище", педофил и насилник. Казват, че насилието ражда насилници, и погледнато под този ъгъл, Полански може да бъде възприет и като жертва. "Той е велик творец и аутсайдер на съдбата", произнася се един британски критик. Американският съд, обаче, има друга гледна точка, различна от езотериката.
В едно свое интервю Полански казва: "Аз съм издирван в една част от света и желан в друга. Повечето хора не ме познават и имат мнение за моя образ от медиите. А това е толкова далеч от това, което съм, че дори не виждам смисъл да се обяснявам."
Във филмите му се усеща това негово вътрешно напрежение от начина, по който се чувства и желанието да бъде разбран. В тях има дълбок психологизъм, прояви на лудост, експлозивен гняв, и разбира се - насилие. Героите му са изправени пред дилеми, които трябва да разрешат напълно самотно. Като самия него. Травмите ги блъсват по нанадолнището, право в бездната на лудостта. Полански разбира героите си, защото в тях се оглежда нещо "негово". Несъмнено всичките му филми са "отговор" за онези, които искат да проникнат без предубеждения в неговия наранен свят.
Роман Полански / Източник: БТА
Полански не е суетен интелектуалец. Героите му не затъват само в лични драми, чрез тях той разкрива язви на обществото - измами, корупционни схеми, интригите на държавната тирания. И това са все неща, с които животът го е сблъсквал лично. Той сякаш е изживял няколко живота.
Роман Полански на 70-ия кинофестивал в Кан, 23 май, 2017 г. / Снимка: Getty Images
В един период от време медиите успяха да го поставят на колене, като буквално предизвикаха бойкот на творчеството му. Обърнаха му гръб и "своите". След като му даде "Оскар" за "Пианистът" през 2003-та, по-късно Академията за филмово изкуство на САЩ го изключи. Полански схващаше тези знаци на негативна оценка и враждебност, но не им отвръщаше агресивно. Неговото оръжие беше киното. Неслучайно филмът за аферата Драйфус превърна работното "Д" в "Аз обвинявам". Полански в прав текст искаше да ни каже, че намира много общо между историята на капитана и своята лична история. В какво, ако не в несправедливостта, която е принуден да понесе?! Сякаш искаше да ни каже, колко лесно един невинен човек може да бъде опетнен и осъден, и колко трудно е понякога да докажеш своята невинност.
"Гонят ме по целия свят и се опитват да спрат прожекциите на филмите ми. Виждам същата решителност да се отричат факти и да ме осъждат за неща, които не съм направил", каза Полански.
В същото интервю той открито говори и за убитата си съпруга Шарън Тейт. "Начинът, по който хората ме виждат, моят "образ "наистина започна да се формира със смъртта на Шарън Тейт. Тогава, макар че преживявах дълбока трагедия, медиите не се посвениха да пишат, че съм сатанист и че филмът ми "Бебето на Розмари" е доказателство, че съм в съюз с дявола."
Това признание силно трогна мнозина, а един френски критик изригна с думите: "Срещу Полански се води "културна война". Това е организирано насилие срещу един творец и е не по-малко осъдително от всяко друго насилие".
Роман Полански и Скарлет Йохансон, на наградите "Сезар" през 2014 г. / Снимка: Getty Images
Друг, британски критик отиде и по-далеч, като написа, че атаките срещу Полански са проява на опита на Запада да прокара идеята за универсализация, като "замъгли" образите на ярки личности като него. Която и да е вярната теза, едно е безспорно - звучи наистина налудничаво преди прожекция на филм на Полански, да ви питат: "Какво мислите за морала на този режисьор?" А това, колкото и да ви изглежда абсурдно, се е случвало както във Франция, така и в Америка.
Мнозина посрещнаха през 2019-а филма на Тарантино "Имало едно време...в Холивуд" като любопитно надникване в живота на Полански в един от най-трагичните му моменти - убийството на жена му и на нероденото им дете. Тарантино побърза да уточни, че е получил разрешението му да отрази бруталното убийство.
Преследван и желан... / Снимка: Getty Images
Но никой не се запита, дали този филм няма да забие нож в незарасналата рана на Роман Полански?... Трудно е да живееш с паметта за нещо такова, дори когато психопатът-убиец е в затвора. Убиецът Чарлс Менсън живя дълго - умря през 2017-а на 83. През цялото това време "насилникът" Полански вероятно е изпитвал ненавистни чувства, гняв и безсилие, които е преглъщал. Потискал е чувството за мъст в себе си...
И ето още една препратка към филма му "Аз обвинявам". Човек не е някаква откъсната единица, ни казва Полански в контекста на филма. Той е част от социума, отражение на обществото, в което живее. Шарън Тейт е убита през 1969-а. Убийството й е поредното жестоко изпитание за Полански, поредният трилър в реалния му живот. Събитие, което е отчайващо невъзвратимо. Загуба, която го лишава от душевен покой, от усещане за бъдеще.
На 70-ия филмов фестивал в Кан / Снимка: Getty Images
Една от будистките мъдрости е, че ако една струна не се опъне, тя не може да зазвъни, но ако се преопъне, се скъсва. Може би точно това се е случвало с душата на Полански - една след друга струните на чувствителната му душа са се опъвали докрай, на предела на скъсването. И е търсел помощ, някакъв отдушник за това напрежение.
Сексуалните му мераци днес са утихнали в семейното ложе. От 32 години години режисьорът има брак с актрисата и певица Еманюел Сене. Близка приятелка на двойката твърди, че той най-сетне е намерил в нейно лице близостта, опората и нежността, които е търсил след Шарън.
Роман Полански и съпругата му Еманюел Сение / Снимка: Getty Images
Не може ли да се предположи, че макар и по неподходящ начин, Полански цял живот е търсел близостта, за да запълни липсата на майка, ограбеното си детство? Звучи по Фройд, но това не означава, че не представлява някакво обяснение. "Обвиненията в сексуален тормоз са напълно фалшиви, твърди френска журналистка. Тези жени искат да се окъпят в славата на Полански, нищо повече!", категорична е тя.
След убийството на Шарън, Полански не работи в продължение на две години. Той страда. Не може да се отърси от депресията. Шарън е втората жена в живота му, след неговата майка, която съдбата му отнема по брутално жесток начин.
На 70-ия филмов фестивал в Кан / Снимка: Getty Images
Мрачното му настроение ражда през 1971-ва екранизация на класиката "Макбет". Филмите му от този период възраждат интереса към "ноар" вълната в киното. Критиката не е съвсем благосклонна към този негов период и напълно безпощадно, без да се съобразява с душевното му състояние, го напада. Роман Полански е вътрешно съкрушен, но не се издава. Държи се като опъната струна при всяко следващо изпитание. И така, половин век до днешната му 90-годишнина.
Когато Френската академия обяви, че ще оглави церемонията за наградите "Сезар", парижки феминистки излязоха по улиците в знак на протест. И той отказа да оглави церемонията. Това не бе поражение, а интелигентен отговор на ситуацията. Но каквото и да му се налага да преглътне в личен план, той е Роман Полански - едно истинско "чудовище" на киното, създадено като машина за кино шедьоври.
В навечерието на юбилея на режисьора един френски журналист се пошегува, че във времето на различните и толеранса към тях, на един мъж на 90 му предстои да бъде съден за изнасилване на жена, "и това си е направо събитие".
Да е жив и здрав Полански. Със сигурност и това ще надживее. И кой знае, от поредното изпитание може да се роди и нов филм...
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}