Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Джеръм К. Джеръм, който ни удря с камшици, докато ни "спуква" от смях

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Джеръм К. Джеръм, който ни удря с камшици, докато ни "спуква" от смях

95 години от смъртта на писателя

Джеръм К. Джеръм, 1890 г. / Снимка: Getty Images

Преди 95 години от нашия свят си отиде един от най-забавните хора на планетата - английският писател и драматург Джеръм Джеръм (др. Джером Джером), чиито творби винаги зареждат с хумор и мъдрост. Този удивително умен човек, е бил надарен с необикновена проницателност, да вниква в детайлите на човешката природа, и през смях да ни учи на самокритичен поглед към собствените ни слабости. 

След книгата, с която става известен - "Празни мисли на един празен човек", Джеръм издава още много романи и разкази, част от които са издавани в превод и у нас. Трудно е да се изброи всичко, написано от Джеръм К. Джеръм: "Novel Notes" (1893) "Трима души в една лодка", "Другите и моя милост", "Sketches in Lavender, Blue and Green" (1895, разкази), "Paul Kelver" (1902), "Tommy and Co" (1904), "Malvina of Brittany" (1916, разкази) и мн. др. През 1926-а година писателят издава и автобиографичната си книга "My Life and Times".

Джеръм К. Джеръм (др. Джером Джером) почина на 14-и юни 1927-а година.

Точно преди 95 години. Но хумористичните му романи и разкази са актуални и днес, именно защото не са писани от "празен човек".

Още

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Писателят е роден на 2-ри май 1859-а година в Уолсол, Централна Англия. Още като 14-годишен тийнеджър напуска училище, и започва работа като железопътен работник. Пробва се също като учител, актьор и журналист. Още от съвсем млад е общителен, притежава чувство за хумор и несвойствена за възрастта си мъдрост.

Джеръм К. Джеръм, 1895 г. / Снимка: Getty Images

Още

 Неизвестна приказка на Марк Твен ще види бял свят

Неизвестна приказка на Марк Твен ще види бял свят

Книгата, която го прави известен "Празни мисли на един празен човек" (1886), е втората му поред. Тази книга му отваря вратите към писателските среди, и от 1892-ра до 1895-а година Джеръм издава списанието "The Idler", заедно с Робърт Бар и Джордж Браун Бърджин, в което е публикувал свои творби самият Марк Твен.

Още

Марк Твен пропилява над 7,5 млн. долара за неразумни инвестиции

Марк Твен пропилява над 7,5 млн. долара за неразумни инвестиции

Какво разсмива в творбите на Джеръм и те кара да се усмихваш, докато го четеш? Той притежава една уникална дарба на разказвач, който умее да въвлича читателя в своята гледна точка - кара те да се "съгласиш" с нея. Та нима човек може да спори с някой, който казва: "Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят"?!

Джеръм притежава изключително рядката дарба, да се идентифицира с героите си - с хората, чиито пороци осмива. Той ни внушава чувството за "принадлежност" към човешкия род, като постоянно ни припомня, че на всекиго от нас "нищо човешко не му е чуждо".

По същия начин, с едно наглед неглижирано чувство на оценъчност, в която на пръв поглед няма критика, Джеръм ни казва: "Онова, което цивилизацията никога няма да успее да постигне, е да осигури достатъчно работа за всички."

Още

"Моята година със Селинджър" - различен поглед към личността на легендарния писател

"Моята година със Селинджър" - различен поглед към личността на легендарния писател

Забележете, че той не говори за безработица - изобщо не назовава същинския проблем, нито употребява тази дума. Джеръм ни подхвърля една фраза, и наш е изборът от безброй много гледни точки към нея, като например: работа трудно се намира; работа има, и няма; има ли хора, които искат да я работят; съгласни ли сте да работите, каквото и да е?... И още много въпроси, към които ни тласка само с една-единствена фраза този много добър психолог и умен човек. Той ни провокира към безкрайна полемика със самите нас, и то - без да се усетим. Джеръм умее да отваря теми за сериозен размисъл.

Още

"Гинес" писателят и "български зет" Сидни Шелдън май не ни е харесвал?

"Гинес" писателят и "български зет" Сидни Шелдън май не ни е харесвал?

Ако вземем предвид горния пример, то става ясно, че за Джеръм, работата не е еднозначно понятие за хората. И в тази връзка идва разсъждението му за лентяя: "Лентяят не е човек, който се мотае без работа с ръце в джобовете. Тъкмо обратното — най-изумителната му черта е, че винаги е страшно зает." Писателят създава психологически портрет, карикатура на един "зает" човек, на която първо ще се усмихнем, а после ще анализираме по-дълбоко.

Няма укор, няма критика. Обратното - Джеръм умее бързо да споделя "вината", като я превръща в самокритика: "Най-досадното е, когато някой седне до мен и безделничи, докато съм на работа."

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

Джеръм Джеръм може с една кратка фраза, да постави "над нещата" емоционални категории като Любовта, за която са изписани томове литература, в стихове и проза. Майсторът на хумора ни се представя като "доктор" на болестта Любов, от която страда от хилядолетия човечеството. Джеръм е в състояние да ни "излекува" от излишните разсъждения по този въпрос, като ни поднася едно философско "хапче": "Любовта е като шарката - всички трябва да я изкараме." А не е ли убедително, в крайна сметка?! Не го ли потвърждава самият живот?! 

Още

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Джеръм Джеръм е способен да направи и цялостна квалификация на народопсихологията на дадена нация, само с едно изречение: "В Германия или вършат нещо докрай, или изобщо не се захващат с него", казва той. Универсалността на тази фраза може да касае, каквото и да е, свързано с Германия и германците.

Още

Френско-германски филм спечели горямата награда на кинофестивала в Мюнхен

Френско-германски филм спечели горямата награда на кинофестивала в Мюнхен

Такива характеристики от народопсихологичен характер откриваме и в други разсъждения на Джеръм: "Ако английските жени се обличаха като французойките, ако умееха да разговарят като американките и да готвят като германките, ако изобщо жените бяха такива, каквито според нас би трябвало да бъдат — трудолюбиви и търпеливи, надарени с домашни добродетели и с блестящо остроумие, очарователни и наред с това послушни и по-малко мнителни, — колко по-добре би било за самите тях, пък и за... нас! Ние старателно ги учим на това, но те не ни слушат."

Джеръм К. Джеръм, 1903 г. / Снимка: Getty Images

От Джеръм може да се вземат и полезни съвети. Вместо дидактиката, че пиенето е вредно за здравето, той просто ни казва: "Ние пием за здравето на другите, но портим собственото си здраве."

Още

Германски автори настояват да не се публикуват мемоарите на Уди Алън

Германски автори настояват да не се публикуват мемоарите на Уди Алън

Социалната проблематика, свързана с бедността, през погледа на Джеръм придобива един нов контекст. "Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.", ни казва той. И у нас отново буквално завалява дъжд от въпроси: Да, всъщност, защо се срамуваме? Защо ние, в лично качество трябва да се срамуваме от бедността? Може ли отделният човек, по някаква причина, сам да е виновен за своята бедност? Кой трябва да се срамува не от, а заради бедността в обществата, където хората живеят заедно, но са раделени от бедността? и т.н.

Още

Глазгоу през 80-те, бедността и кризите на работническата класа

Глазгоу през 80-те, бедността и кризите на работническата класа

Забележете как, с едно-единствено изречение, Джеръм ни провокира отново към полемика. Бедността е нейният фокус, но ракурсите на зрение стават все повече и повече. Защото този въпрос е колкото социален, толкова и психологически и философски. И за да обедини всичко в едно, Джеръм ни дава, пак така - с подхвърляне, една универсална формула, която да ни отърве от негативизма, от всичко лошо, което ни се случва: "Философията - това е науката как да понасяме чуждите нещастия."

Embed from Getty Images

Джеръм Джеръм изглежда е осъзнавал, какво "причинява" на читателите си, когато им подхвърли по простичък начин, нещо толкова сложно, че да се нуждае от анализ. Той самият казва: "Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва."

Още

"Хулиганът" на карикатурата - Денис Лопатин

"Хулиганът" на карикатурата - Денис Лопатин

Да, несъмнено писателят е осъзнавал, че читателите не гледат на неговите шеги като на нещо, зад което не седи някакъв сериозен контекст. Защото при него, никога не е така. Джеръм не ползва хумора самоцелно, той не прави "смешки". Неговите фрази са философски синтез в хумористична форма. Всичко прилича на някаква игра. Подобно на разказан "виц". Обикновено на него се смеят най-много онези, които не са го разбрали. Другите оценяват по-скоро хитроумието на автора му.

Embed from Getty Images

Още

Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете

Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете

В някои от сериозните си размисли Джеръм наистина си позволява да е по-ясен и конкретен: "Цивилизацията е устроила нещата по такъв начин, че само едно привилегировано малцинство може да се наслаждава на свободно време... И какъв отговор дава на всичко това привилегированата класа? ... Ние и пръст няма да мръднем за света, който ни храни, облича и поддържа разкоша ни. Ние ще прекараме живота си в хвърляне на топки, гледайки как други хвърлят топки, спорейки помежду си за най-добрите начини за хвърляне на топки.", казва той. Цивилизационният въпрос на нашето съвремие наистина е, какво голямо значение отдаваме на дребни неща, докато неглижираме съществените?!?

Embed from Getty Images

Още

25 неизвестни писма на Чарлз Дикенс разкриват, че е работил до изнемогване

25 неизвестни писма на Чарлз Дикенс разкриват, че е работил до изнемогване

Писателят има и ясни критерии за качество на хумористичния текст, и изобщо на всеки литературен текст - той да изразява правдиво живота:

"Ако все пак читателят не разбира, ще се изясня: героят на съвременните популярни романи ми е крайно несимпатичен (нещо повече — той ми е противен), защото е измислен. Такива хора няма на тоя свят и никога не е имало."

Embed from Getty Images

Изключително ценни са разсъжденията на Джеръм за морала. За него той не е канонична догма, взета от Десетте Божи заповеди, а нещо което реалистично отчита човешките инстинкти, дори нагона на човека:

Още

Жак Превер: Любовта е толкова проста

Жак Превер: Любовта е толкова проста

"Любопитно е да се знае дали десетте заповеди наистина изчерпват всичко, както мислят добрите хора, и не струва ли повече от всички тях, взети заедно, единадесетата заповед, която ни приканва "да се обичаме един друг" с най-обикновена, човешка, действена любов. И дали не могат и Десетте заповеди да се поберат само в едно ъгълче на тази, единадесетата? ...Защо трябва да считаме добрия и безкористен човек за злодей само затова, че не винаги успявал да потисне природните си инстинкти? А човекът с кораво сърце и дребна душа, лишен от великодушни мисли и неспособен за великодушни дела, да обявяваме за светец, защото у него тези инстинкти липсвали?"

Embed from Getty Images

"Джеръм Джеръм е сериозен автор, който умее да говори несериозно", казва един критик. Ето един откъс, в който ще усетите това:

"Ах, какво удоволствие е да се обърнеш на другата страна и отново да заспиш "само за пет минути"! Има ли човек (освен героя в поучителните разкази за деца), който да става с желание от леглото? За една група хора пък ставането в определено време е направо невъзможно. Ако трябва да са на крак в осем, лежат до осем и половина. Ако обстоятелствата се изменят и вече е нужно да стават в осем и половина, спят до девет. В това отношение те приличат на оня държавник, който винаги закъснявал точно с половин час. Те използуват най-разнообразни методи. Купуват будилник (остроумно изобретение, което звъни не в определеното време и буди не този, когото трябва). Поръчват на Сара Джейн да почука на вратата и да ги събуди; Сара Джейн чука на вратата и ги буди, но те само измърморват сънливо: "Чух!" и отново заспиват. Познавах един човек, който ставаше от леглото и дори вземаше студен душ, но и това не му помагаше, защото му ставаше студено и трябваше отново да си легне в леглото, за да се стопли.

Още

"Трима в лодка (без да броим кучето)" от блестящия хуморист Джером К. Джером (ОТКЪС)

"Трима в лодка (без да броим кучето)" от блестящия хуморист Джером К. Джером (ОТКЪС)

Аз самият никога не си лягам повторно, щом съм успял вече веднъж да стана. Според мен най-трудното е да отделиш главата си от възглавницата. В това не помагат никакви решения, взети от вечерта. След като съм пропилял цялата вечер, аз си казвам: "Стига работа за днес. Утре ще стана по-рано." Решението ми е категорично, но сутринта вече не съм толкова въодушевен от идеята и започвам да си мисля, че щеше да бъде по-добре, ако бях поработил повечко вечерта. Ами главоболието с обличането? Колкото повече мислиш за него, толкова по-силно ти се иска да отдалечиш неприятната минута."

Embed from Getty Images

Още

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

Всичко написано, сякаш се отнася, както за автора, така и за нас. В него има и хумор, и сериозен размисъл, и поука. В горния текст е описано всичко онова, което вече сме изпитвали. В това се състои силното въздействие на Джеръм Джеръм върху читателя - той не ни поучава, не ни дава готови съвети, не ни критикува - той ни познава, той ни разбира. Великият Джеръм К. Джеръм!

В един читателски форум анонимен почитател на писателя е написал следния пост: "Четейки Джеръм, се чувствам като мазохист. Искрено се смея, докато ми удря камшици!" Удивително точен анализ на умен човек. Точно това прави Джеръм - удря ни с камшици, докато ни "спуква" от смях. И точно това го прави толкова уникален автор.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Британският композитор Харисън Бъртуисъл почина на 87 години

Британският композитор Харисън Бъртуисъл почина на 87 години

Още

За първи път чернокожа жена печели Британските литературни награди

За първи път чернокожа жена печели Британските литературни награди

Още

Писма от велики писатели от 19-и век се предлагат на търг

Писма от велики писатели от 19-и век се предлагат на търг

Още

Писателката Джоан Дидион почина на 87-годишна възраст

Писателката Джоан Дидион почина на 87-годишна възраст

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Макиавели срещу "макиавелизма", 495 години след смъртта му

Невинен ли е авторът на фразата "Целта оправдава средствата"?

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Авторът на "Сатанински строфи" и "Среднощни деца" е най-престижният носител на наградата "Букър"

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

Поетът влага пари от Нобеловата си премия в ресторанта "Руски самовар" в Ню Йорк

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

45 години от смъртта на знаменития режисьор на "Рим, открит град"

"Откаченият старец" Рей Куни - на 90

Краля на комедията е носител на Ордена на британската империя