СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Джеръм К. Джеръм, който ни удря с камшици, докато ни "спуква" от смях
95 години от смъртта на писателя
Автор : / 6920 Прочита 5 Коментара

Преди 95 години от нашия свят си отиде един от най-забавните хора на планетата - английският писател и драматург Джеръм Джеръм (др. Джером Джером), чиито творби винаги зареждат с хумор и мъдрост. Този удивително умен човек, е бил надарен с необикновена проницателност, да вниква в детайлите на човешката природа, и през смях да ни учи на самокритичен поглед към собствените ни слабости.
След книгата, с която става известен - "Празни мисли на един празен човек", Джеръм издава още много романи и разкази, част от които са издавани в превод и у нас. Трудно е да се изброи всичко, написано от Джеръм К. Джеръм: "Novel Notes" (1893) "Трима души в една лодка", "Другите и моя милост", "Sketches in Lavender, Blue and Green" (1895, разкази), "Paul Kelver" (1902), "Tommy and Co" (1904), "Malvina of Brittany" (1916, разкази) и мн. др. През 1926-а година писателят издава и автобиографичната си книга "My Life and Times".
Джеръм К. Джеръм (др. Джером Джером) почина на 14-и юни 1927-а година.
Точно преди 95 години. Но хумористичните му романи и разкази са актуални и днес, именно защото не са писани от "празен човек".
Писателят е роден на 2-ри май 1859-а година в Уолсол, Централна Англия. Още като 14-годишен тийнеджър напуска училище, и започва работа като железопътен работник. Пробва се също като учител, актьор и журналист. Още от съвсем млад е общителен, притежава чувство за хумор и несвойствена за възрастта си мъдрост.
Джеръм К. Джеръм, 1895 г. / Снимка: Getty Images
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Книгата, която го прави известен "Празни мисли на един празен човек" (1886), е втората му поред. Тази книга му отваря вратите към писателските среди, и от 1892-ра до 1895-а година Джеръм издава списанието "The Idler", заедно с Робърт Бар и Джордж Браун Бърджин, в което е публикувал свои творби самият Марк Твен.
Какво разсмива в творбите на Джеръм и те кара да се усмихваш, докато го четеш? Той притежава една уникална дарба на разказвач, който умее да въвлича читателя в своята гледна точка - кара те да се "съгласиш" с нея. Та нима човек може да спори с някой, който казва: "Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят"?!
Джеръм притежава изключително рядката дарба, да се идентифицира с героите си - с хората, чиито пороци осмива. Той ни внушава чувството за "принадлежност" към човешкия род, като постоянно ни припомня, че на всекиго от нас "нищо човешко не му е чуждо".
По същия начин, с едно наглед неглижирано чувство на оценъчност, в която на пръв поглед няма критика, Джеръм ни казва: "Онова, което цивилизацията никога няма да успее да постигне, е да осигури достатъчно работа за всички."
Забележете, че той не говори за безработица - изобщо не назовава същинския проблем, нито употребява тази дума. Джеръм ни подхвърля една фраза, и наш е изборът от безброй много гледни точки към нея, като например: работа трудно се намира; работа има, и няма; има ли хора, които искат да я работят; съгласни ли сте да работите, каквото и да е?... И още много въпроси, към които ни тласка само с една-единствена фраза този много добър психолог и умен човек. Той ни провокира към безкрайна полемика със самите нас, и то - без да се усетим. Джеръм умее да отваря теми за сериозен размисъл.
Ако вземем предвид горния пример, то става ясно, че за Джеръм, работата не е еднозначно понятие за хората. И в тази връзка идва разсъждението му за лентяя: "Лентяят не е човек, който се мотае без работа с ръце в джобовете. Тъкмо обратното — най-изумителната му черта е, че винаги е страшно зает." Писателят създава психологически портрет, карикатура на един "зает" човек, на която първо ще се усмихнем, а после ще анализираме по-дълбоко.
Няма укор, няма критика. Обратното - Джеръм умее бързо да споделя "вината", като я превръща в самокритика: "Най-досадното е, когато някой седне до мен и безделничи, докато съм на работа."
Джеръм Джеръм може с една кратка фраза, да постави "над нещата" емоционални категории като Любовта, за която са изписани томове литература, в стихове и проза. Майсторът на хумора ни се представя като "доктор" на болестта Любов, от която страда от хилядолетия човечеството. Джеръм е в състояние да ни "излекува" от излишните разсъждения по този въпрос, като ни поднася едно философско "хапче": "Любовта е като шарката - всички трябва да я изкараме." А не е ли убедително, в крайна сметка?! Не го ли потвърждава самият живот?!
Джеръм Джеръм е способен да направи и цялостна квалификация на народопсихологията на дадена нация, само с едно изречение: "В Германия или вършат нещо докрай, или изобщо не се захващат с него", казва той. Универсалността на тази фраза може да касае, каквото и да е, свързано с Германия и германците.
Такива характеристики от народопсихологичен характер откриваме и в други разсъждения на Джеръм: "Ако английските жени се обличаха като французойките, ако умееха да разговарят като американките и да готвят като германките, ако изобщо жените бяха такива, каквито според нас би трябвало да бъдат — трудолюбиви и търпеливи, надарени с домашни добродетели и с блестящо остроумие, очарователни и наред с това послушни и по-малко мнителни, — колко по-добре би било за самите тях, пък и за... нас! Ние старателно ги учим на това, но те не ни слушат."
Джеръм К. Джеръм, 1903 г. / Снимка: Getty Images
От Джеръм може да се вземат и полезни съвети. Вместо дидактиката, че пиенето е вредно за здравето, той просто ни казва: "Ние пием за здравето на другите, но портим собственото си здраве."
Социалната проблематика, свързана с бедността, през погледа на Джеръм придобива един нов контекст. "Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.", ни казва той. И у нас отново буквално завалява дъжд от въпроси: Да, всъщност, защо се срамуваме? Защо ние, в лично качество трябва да се срамуваме от бедността? Може ли отделният човек, по някаква причина, сам да е виновен за своята бедност? Кой трябва да се срамува не от, а заради бедността в обществата, където хората живеят заедно, но са раделени от бедността? и т.н.
Забележете как, с едно-единствено изречение, Джеръм ни провокира отново към полемика. Бедността е нейният фокус, но ракурсите на зрение стават все повече и повече. Защото този въпрос е колкото социален, толкова и психологически и философски. И за да обедини всичко в едно, Джеръм ни дава, пак така - с подхвърляне, една универсална формула, която да ни отърве от негативизма, от всичко лошо, което ни се случва: "Философията - това е науката как да понасяме чуждите нещастия."
Джеръм Джеръм изглежда е осъзнавал, какво "причинява" на читателите си, когато им подхвърли по простичък начин, нещо толкова сложно, че да се нуждае от анализ. Той самият казва: "Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва."
Да, несъмнено писателят е осъзнавал, че читателите не гледат на неговите шеги като на нещо, зад което не седи някакъв сериозен контекст. Защото при него, никога не е така. Джеръм не ползва хумора самоцелно, той не прави "смешки". Неговите фрази са философски синтез в хумористична форма. Всичко прилича на някаква игра. Подобно на разказан "виц". Обикновено на него се смеят най-много онези, които не са го разбрали. Другите оценяват по-скоро хитроумието на автора му.

Непознатият Дикенс - борец за права, благодетел на деца и проститутки, член на Клуба на духовете
В някои от сериозните си размисли Джеръм наистина си позволява да е по-ясен и конкретен: "Цивилизацията е устроила нещата по такъв начин, че само едно привилегировано малцинство може да се наслаждава на свободно време... И какъв отговор дава на всичко това привилегированата класа? ... Ние и пръст няма да мръднем за света, който ни храни, облича и поддържа разкоша ни. Ние ще прекараме живота си в хвърляне на топки, гледайки как други хвърлят топки, спорейки помежду си за най-добрите начини за хвърляне на топки.", казва той. Цивилизационният въпрос на нашето съвремие наистина е, какво голямо значение отдаваме на дребни неща, докато неглижираме съществените?!?
Писателят има и ясни критерии за качество на хумористичния текст, и изобщо на всеки литературен текст - той да изразява правдиво живота:
"Ако все пак читателят не разбира, ще се изясня: героят на съвременните популярни романи ми е крайно несимпатичен (нещо повече — той ми е противен), защото е измислен. Такива хора няма на тоя свят и никога не е имало."
Изключително ценни са разсъжденията на Джеръм за морала. За него той не е канонична догма, взета от Десетте Божи заповеди, а нещо което реалистично отчита човешките инстинкти, дори нагона на човека:
"Любопитно е да се знае дали десетте заповеди наистина изчерпват всичко, както мислят добрите хора, и не струва ли повече от всички тях, взети заедно, единадесетата заповед, която ни приканва "да се обичаме един друг" с най-обикновена, човешка, действена любов. И дали не могат и Десетте заповеди да се поберат само в едно ъгълче на тази, единадесетата? ...Защо трябва да считаме добрия и безкористен човек за злодей само затова, че не винаги успявал да потисне природните си инстинкти? А човекът с кораво сърце и дребна душа, лишен от великодушни мисли и неспособен за великодушни дела, да обявяваме за светец, защото у него тези инстинкти липсвали?"
"Джеръм Джеръм е сериозен автор, който умее да говори несериозно", казва един критик. Ето един откъс, в който ще усетите това:
"Ах, какво удоволствие е да се обърнеш на другата страна и отново да заспиш "само за пет минути"! Има ли човек (освен героя в поучителните разкази за деца), който да става с желание от леглото? За една група хора пък ставането в определено време е направо невъзможно. Ако трябва да са на крак в осем, лежат до осем и половина. Ако обстоятелствата се изменят и вече е нужно да стават в осем и половина, спят до девет. В това отношение те приличат на оня държавник, който винаги закъснявал точно с половин час. Те използуват най-разнообразни методи. Купуват будилник (остроумно изобретение, което звъни не в определеното време и буди не този, когото трябва). Поръчват на Сара Джейн да почука на вратата и да ги събуди; Сара Джейн чука на вратата и ги буди, но те само измърморват сънливо: "Чух!" и отново заспиват. Познавах един човек, който ставаше от леглото и дори вземаше студен душ, но и това не му помагаше, защото му ставаше студено и трябваше отново да си легне в леглото, за да се стопли.
Аз самият никога не си лягам повторно, щом съм успял вече веднъж да стана. Според мен най-трудното е да отделиш главата си от възглавницата. В това не помагат никакви решения, взети от вечерта. След като съм пропилял цялата вечер, аз си казвам: "Стига работа за днес. Утре ще стана по-рано." Решението ми е категорично, но сутринта вече не съм толкова въодушевен от идеята и започвам да си мисля, че щеше да бъде по-добре, ако бях поработил повечко вечерта. Ами главоболието с обличането? Колкото повече мислиш за него, толкова по-силно ти се иска да отдалечиш неприятната минута."
Всичко написано, сякаш се отнася, както за автора, така и за нас. В него има и хумор, и сериозен размисъл, и поука. В горния текст е описано всичко онова, което вече сме изпитвали. В това се състои силното въздействие на Джеръм Джеръм върху читателя - той не ни поучава, не ни дава готови съвети, не ни критикува - той ни познава, той ни разбира. Великият Джеръм К. Джеръм!
В един читателски форум анонимен почитател на писателя е написал следния пост: "Четейки Джеръм, се чувствам като мазохист. Искрено се смея, докато ми удря камшици!" Удивително точен анализ на умен човек. Точно това прави Джеръм - удря ни с камшици, докато ни "спуква" от смях. И точно това го прави толкова уникален автор.
Еми МАРИЯНСКА