СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Патриша Хайсмит искала да убие любовницата си
30 години от смъртта на майсторката на криминалния роман
Автор : / 7658 Прочита 6 Коментара
Американската писателка Патриша Хайсмит
Снимка: Getty Images
На 4 февруари "Театър 199" в столицата представи премиерно и за първи път в България пиесата "Швейцария" от Джоана Мъри-Смит - драматичен разказ за живота на американската писателка Патриша Хайсмит (др. с псевдоним Клеър Морган).
Сюжетът на драмата разкрива онзи епизод от нейния живот, в който тя живее като отшелник в алпийската страна и няма намерение да публикува повече романи. Тогава по инициатива не нейните издатели в дома й пристига един редактор, който успява да я убеди да продължи да пише. Поне още една история - за чаровния Том Рипли.
Историята е толкова интригуваща, че от нея се ражда поредица, а киното няма търпение да я екранизира. Режисьори като Вим Вендерс и Антъни Мингела са запленени от историята на Хайсмит.
Писателката написва романите в Швейцария и умира от левкемия на 74-годишна възраст в Швейцария на 4 февруари 1995 година, точно преди 30 години.
Патриша Хайсмит е авторка на криминални романи, на завладяващи психологически трилъри и разкази с неочакван край. Тя е носител на множество световни награди за детективска литература, сред които е наградата "Едгар Алан По" за най-добър роман.
Роденa е на 19 януари 1921 година във Форт Уърт, щата Тексас. Родителите й се разделят още преди тя да се роди. На 4-годишна възраст се разболява от испански грип по време на световната пандемия, отнела живота на милиони. Малката Патриша оцелява. Когато е на 6, майка й Мери се омъжва за втори път и пастрокът й я осиновява. Семейството се премества в Ню Йорк.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Привидно нещата сякаш се нареждат, но според самата Хайсмит в по-късните й спомени, детството й е било "малък ад". Причината за това била майка й. Патриша се чувствала изоставена от родителката си и намирала майчина утеха в баба си. С годините връзката с майка й ставала все по-трудна. И напълно се скъсва един ден, когато майка й признава, че Патриша била нежелано дете и тя дори пила терпентин по време на бременността си, за да се отърве от нея.
Патриша никога не забравя тези думи. Няма прошка за тях, но няма и раздяла. Двете продължават да споделят взаимната си любов-омраза. Майката Мери умира на 96, само четири години преди дъщеря си Патриша.
Патриша Хайсмит започнала да пише още като ученичка. Разказите й били смущаващи за момиче на нейната възраст, но предвещавали писател със собствен стил. Завършва английска литература и творческо писане в Бърнард колидж, а след дипломирането си неуспешно се опитва да си намери работа в издания като "Vogue", "Time", "The New Yorker" и др. Първоначално пише сценарии за комикси.
И ето че още с първата си книга - "Непознати във влака" (1950), буквално се издига на върха. Самият факт, че Реймънд Чандлър прави сценарий по книгата, а Алфред Хичкок - киноадаптация, е знаменателен прецедент в световната литература.
Коя е тази жена? Има една биографична книга на Андрю Уилсън - "Красива сянка", която прониква дълбоко в живота на Хайсмит. В тази книга ще се запознаем с една много сложна личност, изтъкана от противоречия. Патриша Хайсмит е далеч от общоприетия образ на писателка, която може да служи за житейски пример. Описана е като алкохоличка и мизантроп. Проявявала емоционална слабост единствено към животните. Отглеждала котки и охлюви. Около 300 мекотели пълзяли в градината на дома ѝ в Съфолк. Според написаното в книгата на Уилсън, Хайсмит дори взимала някои от тях със себе си на официални срещи, за да скандализира събеседниците си.
Патриша Хайсмит не е била омъжена и няма деца. Сама открито се определя като лесбийка. Писмено доказателство за това откриваме в нейно писмо до Чарлз Латимър от 1978 година, в което пише: "...би било лицемерие да се заобиколи тази тема и всеки трябва да знае, че съм куиър, с други думи, лесбийка".
Въпреки непостоянния си характер, Хайсмит има една безспорно постоянна черта - работохолизма. Средно на две години тя е издавала по един роман, и всеки от тях е бил забележителен: След "Непознати във влака" през 1950-а, излизат "Цената на солта" през 1952-ра, "The Blunderer" / Lament For Lover през 1954-та, "Талантливият мистър Рипли" през 1955-а, "Дълбока вода" през 1957-а, и още: "Миранда, пандата е на верандата", "Игра за живите", "Тази сладка болест", "Викът на совата", "Двете лица на Януари", "Стъклената килия" и мн. др. По романа й "Цената на солта" е заснет касовия филм "Карол" на Тод Хейнс. Екранизирани са и други нейни романи. "Талантливият мистър Рипли" е екранизиран няколко пъти, като последният много успешен опит е от 1999 година, с Мат Деймън и Джуд Лоу в главните роли.
Близо две десетилетия след излизането на романа "Талантливият мистър Рипли", през 1974 година, излиза и продължението му "Рипли играчът". Сюжетът: Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Той е вече богат човек и живее като колекционер на произведения на изкуството в разкошна вила във Франция, която обитава заедно със съпругата си - наследница на фармацевтична империя.
Безгрижният нов живот на Рипли, обаче, внезапно е обезпокоен от едно телефонно обаждане от Лондон. Разкрита е схема за фалшифициране на картини, създадена от него преди години. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка.
В този втори роман от поредицата за Том Рипли, Патриша Хайсмит отново ни потапя в завладяващ съспенс, в който читателите очакват възмездие над героя й. Но той не се спира пред нищо, за да опази опасните лъжи на живота си. С изобразяването на злото, което се съпротивлява с дяволска сила, Хайсмит отново ни припомня за своята мизантропия. А може би не става дума за мизантропия, а за дълбоко познаване на тъмната страна на човешката психика и нейните престъпни превъплъщения? - Въпрос на гледна точка.
Не случайно един критик - Марк Харис, написва за двата романа за Рипли в "Entertainment Weekly": "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."
"Ако не беше писател, тя със сигурност щеше да стане убиец", казва за Хайсмит нейна близка приятелка. Самата тя признава веднъж, че е мечтаела да убие голямата си любов Вирджиния Кент. Вирджиния била омъжена дама от висшето общество. Става прототип на Хайсмит за образа на героинята й Карол от "Цената на солта". Вече споменахме, че творбата е екранизирана през 2015-а от режисьора Тод Хейнс. Филмът се казва "Карол", а в главната роля играе Кейт Бланшет.
Според един критик убийствата в романите на Патриша Хайсмит сякаш винаги са по причина на невъзможна любов. Тя самата пише в дневниците си:
"Убийството е нещо като форма на притежание. Макар и за един-единствен момент ти притежаваш изцяло вниманието на човека, в когото си влюбен."
Самите връзки в нейния личен живот са били изначално обречени. Хайсмит е съзнавала отношението на обществото към "забранената" хомосексуална любов. Била е едновременно огорчена и бунтуваща се.
Дали тази твърда жена изобщо е вярвала в любовта? Имала ли е своите слаби моменти, в които отчаяно е искала да изпита онзи "момент на притежание"? - Отговорът дава самата тя: "Да!"
Хайсмит разкрива своята "забранена" сексуалност публично през 50-те години на миналия век в Америка, когато на това "отклонение" не се гледа свободомислещо. Същото важи дори и за литературните герои с подобна ориентация. Затова тя, като писател, никога не разкрива открито, а само намеква, че някои от героите й са гей. Това важи включително и за героя й Том Рипли от най-известния й роман.
"Хомосексуалните мъже и жени в американските романи от онзи период трябваше да платят за отклонението си, като прережат китките си, удавят се в басейн, или изпаднат в смъртоносна депресия" - пише Хайсмит.
И тъй като тя е една от тях, можем да допуснем, че съзнателно не е искала героите й гей да изглеждат жертви. Те са победители. Па макар и като въплъщение на Злото.
"Защо Патриша Хайсмит изглежда толкова привлекателна със своето творчество, когато всичко в него би следвало да ни отблъсква?!", пита веднъж един журналист. Доста интересен въпрос. Вероятно просто чрез нейните герои ние откриваме нови и нови кътчета на човешката душа; нейните неподозирани патологии; падението на ангели и възхода им като демони. Тя бе способна да разкрие цялата тази сложна душевност по един увлекателен и на пръв поглед банален сюжет.
Наричат я "лудата гранд дама на съспенса", "повелителка на охлювите", "сродна душа на котките" и пр., но тя не се интересувала от тези характеристики и отстоява до край себе си, с всичките си "недостатъци".
Нейният живот е постоянна депресия, съпровождана от много алкохол и много цигари. Биографите й твърдят, че е страдала от невроза, хронична анемия и женски хормонален дефицит. Т.е. психосоматично е била под постоянен стрес.
Но тя се бори по свой начин, от пиедистала на успеха и не позволява да бъде възприемана за слаба, или жертва. Демонстрира превъзходство, за да не допусне съжаление. Нихилизмът и цинизмът й са плод на придобита чрез собствения й опит житейска мъдрост. Уединението - начин за самосъхранение. Предизвикателството - начин на живот.
Тя е олицетворение на гения, който не се интересува от хорското мнение, защото априори го презира. Но само такава, тя бе и остава неповторимата Патриша Хайсмит - автор, когото не забравяме и препрочитаме с интерес отново, и отново.
Патриша Хайсмит - цитати
"Говоренето не струва нищо, освен ако не е в Конгреса."
"Не мога да пиша, ако има някой друг в къщата, дори чистачката."
"Въображението ми функционира много по-добре, когато не се налага да комуникирам с хора."
"Колко лесно е да излъжеш, когато знаеш, че ще умреш."
"Честността е най-лошата политика, която мога да си представя."
"Няма нищо по-глупаво от бъдеще без история."
"Нито животът, нито природата се интересуват от това дали справедливостта е възтържествувала."
"Страстта на обществото към справедливостта ми се струва скучна и изкуствена."
"Не искам да познавам филмови режисьори. Не искам да се бъркам в работата им, както не искам и те да се бъркат в моята."
"Предполагам, че Господ и Дявол танцуват ръка за ръка през цялото време."
"Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем. Как обаче обработваме случващото прави ситуацията по-трудна."
"Ако някой е купил моя книга, знае, че тя не е написана, за да се прави филм от нея."
"Пиша 4-5 часа на ден, 7 дни в седмицата."
"Мисля, че Дж. Д. Селинджър е прав да не дава интервюта и да не се появява в публичното пространство."
"Любовта е форма на убийство. Единият трябва да умре в другия."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}