На 4 февруари "Театър 199" в столицата представи премиерно и за първи път в България пиесата "Швейцария" от Джоана Мъри-Смит - драматичен разказ за живота на американската писателка Патриша Хайсмит (др. с псевдоним Клеър Морган).

Още

Нов спектакъл разказва за отшелническите години на Патриша Хайсмит

Сюжетът на драмата разкрива онзи епизод от нейния живот, в който тя живее като отшелник в алпийската страна и няма намерение да публикува повече романи. Тогава по инициатива не нейните издатели в дома й пристига един редактор, който успява да я убеди да продължи да пише. Поне още една история - за чаровния Том Рипли.

Историята е толкова интригуваща, че от нея се ражда поредица, а киното няма търпение да я екранизира. Режисьори като Вим Вендерс и Антъни Мингела са запленени от историята на Хайсмит.

Писателката написва романите в Швейцария и умира от левкемия на 74-годишна възраст в Швейцария на 4 февруари 1995 година, точно преди 30 години.

Патриша Хайсмит е авторка на криминални романи, на завладяващи психологически трилъри и разкази с неочакван край. Тя е носител на множество световни награди за детективска литература, сред които е наградата "Едгар Алан По" за най-добър роман.

Роденa е на 19 януари 1921 година във Форт Уърт, щата Тексас. Родителите й се разделят още преди тя да се роди. На 4-годишна възраст се разболява от испански грип по време на световната пандемия, отнела живота на милиони. Малката Патриша оцелява. Когато е на 6, майка й Мери се омъжва за втори път и пастрокът й я осиновява. Семейството се премества в Ню Йорк.

Още

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Привидно нещата сякаш се нареждат, но според самата Хайсмит в по-късните й спомени, детството й е било "малък ад". Причината за това била майка й. Патриша се чувствала изоставена от родителката си и намирала майчина утеха в баба си. С годините връзката с майка й ставала все по-трудна. И напълно се скъсва един ден, когато майка й признава, че Патриша била нежелано дете и тя дори пила терпентин по време на бременността си, за да се отърве от нея.

Патриша никога не забравя тези думи. Няма прошка за тях, но няма и раздяла. Двете продължават да споделят взаимната си любов-омраза. Майката Мери умира на 96, само четири години преди дъщеря си Патриша.

Още

Хемингуей я наричал "брат ми"

Патриша Хайсмит започнала да пише още като ученичка. Разказите й били смущаващи за момиче на нейната възраст, но предвещавали писател със собствен стил. Завършва английска литература и творческо писане в Бърнард колидж, а след дипломирането си неуспешно се опитва да си намери работа в издания като "Vogue", "Time", "The New Yorker" и др. Първоначално пише сценарии за комикси.

И ето че още с първата си книга - "Непознати във влака" (1950), буквално се издига на върха. Самият факт, че Реймънд Чандлър прави сценарий по книгата, а Алфред Хичкок - киноадаптация, е знаменателен прецедент в световната литература.

Още

Патриша Хайсмит: Всеки човек може да убие

Коя е тази жена? Има една биографична книга на Андрю Уилсън - "Красива сянка", която прониква дълбоко в живота на Хайсмит. В тази книга ще се запознаем с една много сложна личност, изтъкана от противоречия. Патриша Хайсмит е далеч от общоприетия образ на писателка, която може да служи за житейски пример. Описана е като алкохоличка и мизантроп. Проявявала емоционална слабост единствено към животните. Отглеждала котки и охлюви. Около 300 мекотели пълзяли в градината на дома ѝ в Съфолк. Според написаното в книгата на Уилсън, Хайсмит дори взимала някои от тях със себе си на официални срещи, за да скандализира събеседниците си.

Патриша Хайсмит не е била омъжена и няма деца. Сама открито се определя като лесбийка. Писмено доказателство за това откриваме в нейно писмо до Чарлз Латимър от 1978 година, в което пише: "...би било лицемерие да се заобиколи тази тема и всеки трябва да знае, че съм куиър, с други думи, лесбийка".

Още

Мат Деймън и Робърт Дауни младши ще се снимат в "Опенхаймер" на режисьора Кристофър Нолан

Въпреки непостоянния си характер, Хайсмит има една безспорно постоянна черта - работохолизма. Средно на две години тя е издавала по един роман, и всеки от тях е бил забележителен: След "Непознати във влака" през 1950-а, излизат "Цената на солта" през 1952-ра, "The Blunderer" / Lament For Lover през 1954-та, "Талантливият мистър Рипли" през 1955-а, "Дълбока вода" през 1957-а, и още: "Миранда, пандата е на верандата", "Игра за живите", "Тази сладка болест", "Викът на совата", "Двете лица на Януари", "Стъклената килия" и мн. др. По романа й "Цената на солта" е заснет касовия филм "Карол" на Тод Хейнс. Екранизирани са и други нейни романи. "Талантливият мистър Рипли" е екранизиран няколко пъти, като последният много успешен опит е от 1999 година, с Мат Деймън и Джуд Лоу в главните роли.

Още

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

Близо две десетилетия след излизането на романа "Талантливият мистър Рипли", през 1974 година, излиза и продължението му "Рипли играчът". Сюжетът: Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Той е вече богат човек и живее като колекционер на произведения на изкуството в разкошна вила във Франция, която обитава заедно със съпругата си - наследница на фармацевтична империя.

Безгрижният нов живот на Рипли, обаче, внезапно е обезпокоен от едно телефонно обаждане от Лондон. Разкрита е схема за фалшифициране на картини, създадена от него преди години. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка.

Още

През април 1890 г. Оскар Уайлд "предсказва"... Ален Делон?

В този втори роман от поредицата за Том Рипли, Патриша Хайсмит отново ни потапя в завладяващ съспенс, в който читателите очакват възмездие над героя й. Но той не се спира пред нищо, за да опази опасните лъжи на живота си. С изобразяването на злото, което се съпротивлява с дяволска сила, Хайсмит отново ни припомня за своята мизантропия. А може би не става дума за мизантропия, а за дълбоко познаване на тъмната страна на човешката психика и нейните престъпни превъплъщения? - Въпрос на гледна точка.

Не случайно един критик - Марк Харис, написва за двата романа за Рипли в "Entertainment Weekly": "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."

Още

Умира в приют за бездомници като алкохолик самоубиец

"Ако не беше писател, тя със сигурност щеше да стане убиец", казва за Хайсмит нейна близка приятелка. Самата тя признава веднъж, че е мечтаела да убие голямата си любов Вирджиния Кент. Вирджиния била омъжена дама от висшето общество. Става прототип на Хайсмит за образа на героинята й Карол от "Цената на солта". Вече споменахме, че творбата е екранизирана през 2015-а от режисьора Тод Хейнс. Филмът се казва "Карол", а в главната роля играе Кейт Бланшет.

Според един критик убийствата в романите на Патриша Хайсмит сякаш винаги са по причина на невъзможна любов. Тя самата пише в дневниците си:

"Убийството е нещо като форма на притежание. Макар и за един-единствен момент ти притежаваш изцяло вниманието на човека, в когото си влюбен."

Френските актьори Ален Делон (вляво) и Морис Роне снимат трилъра на Рене Клеман „Plein Soleil“ (известен още като „Purple Noon“), базиран на романа на Патриша Хайсмит „Талантливият г-н Рипли“ Снимка: Getty Images

Самите връзки в нейния личен живот са били изначално обречени. Хайсмит е съзнавала отношението на обществото към "забранената" хомосексуална любов. Била е едновременно огорчена и бунтуваща се.

Дали тази твърда жена изобщо е вярвала в любовта? Имала ли е своите слаби моменти, в които отчаяно е искала да изпита онзи "момент на притежание"? - Отговорът дава самата тя: "Да!"

Още

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

Хайсмит разкрива своята "забранена" сексуалност публично през 50-те години на миналия век в Америка, когато на това "отклонение" не се гледа свободомислещо. Същото важи дори и за литературните герои с подобна ориентация. Затова тя, като писател, никога не разкрива открито, а само намеква, че някои от героите й са гей. Това важи включително и за героя й Том Рипли от най-известния й роман.

"Хомосексуалните мъже и жени в американските романи от онзи период трябваше да платят за отклонението си, като прережат китките си, удавят се в басейн, или изпаднат в смъртоносна депресия" - пише Хайсмит.

И тъй като тя е една от тях, можем да допуснем, че съзнателно не е искала героите й гей да изглеждат жертви. Те са победители. Па макар и като въплъщение на Злото.

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

"Защо Патриша Хайсмит изглежда толкова привлекателна със своето творчество, когато всичко в него би следвало да ни отблъсква?!", пита веднъж един журналист. Доста интересен въпрос. Вероятно просто чрез нейните герои ние откриваме нови и нови кътчета на човешката душа; нейните неподозирани патологии; падението на ангели и възхода им като демони. Тя бе способна да разкрие цялата тази сложна душевност по един увлекателен и на пръв поглед банален сюжет.

Наричат я "лудата гранд дама на съспенса", "повелителка на охлювите", "сродна душа на котките" и пр., но тя не се интересувала от тези характеристики и отстоява до край себе си, с всичките си "недостатъци".

Нейният живот е постоянна депресия, съпровождана от много алкохол и много цигари. Биографите й твърдят, че е страдала от невроза, хронична анемия и женски хормонален дефицит. Т.е. психосоматично е била под постоянен стрес.

Още

Снежната кралица на Андерсен - Йени Линд

Но тя се бори по свой начин, от пиедистала на успеха и не позволява да бъде възприемана за слаба, или жертва. Демонстрира превъзходство, за да не допусне съжаление. Нихилизмът и цинизмът й са плод на придобита чрез собствения й опит житейска мъдрост. Уединението - начин за самосъхранение. Предизвикателството - начин на живот.

Тя е олицетворение на гения, който не се интересува от хорското мнение, защото априори го презира. Но само такава, тя бе и остава неповторимата Патриша Хайсмит - автор, когото не забравяме и препрочитаме с интерес отново, и отново.

Патриша Хайсмит - цитати

"Говоренето не струва нищо, освен ако не е в Конгреса."

"Не мога да пиша, ако има някой друг в къщата, дори чистачката."

"Въображението ми функционира много по-добре, когато не се налага да комуникирам с хора."

"Колко лесно е да излъжеш, когато знаеш, че ще умреш."

"Честността е най-лошата политика, която мога да си представя."

"Няма нищо по-глупаво от бъдеще без история."

"Нито животът, нито природата се интересуват от това дали справедливостта е възтържествувала."

"Страстта на обществото към справедливостта ми се струва скучна и изкуствена."

"Не искам да познавам филмови режисьори. Не искам да се бъркам в работата им, както не искам и те да се бъркат в моята."

"Предполагам, че Господ и Дявол танцуват ръка за ръка през цялото време."

"Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем. Как обаче обработваме случващото прави ситуацията по-трудна."

"Ако някой е купил моя книга, знае, че тя не е написана, за да се прави филм от нея."

"Пиша 4-5 часа на ден, 7 дни в седмицата."

"Мисля, че Дж. Д. Селинджър е прав да не дава интервюта и да не се появява в публичното пространство."

"Любовта е форма на убийство. Единият трябва да умре в другия."

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Дебютант" от Сергей Лебедев – как се създава перфектният убиец

Още

Куентин Тарантино дари сценария на "Криминале" на американския Музей на киното

Още

Майкъл Фасбендер сe завръща във филма "Убиецът" на Дейвид Финчър

Още

Първият български криминален комикс "Бандит" излиза на пазара в специално издание