Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Емилиян Станев: Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга!

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Емилиян Станев: Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга!

115 години от рождението на знаменития български писател

Невена Коканова и Раде Маркович, в кадър от филма "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев

Името му е познато на всеки българин - Емилиян Станев. Чели сме негови творби като деца, чели сме други негови творби като възрастни. Както се казва, израстването на няколко поколения българи е преминало през неговото творчество - като се почне от "Лакомото мече" (1944) и "Чернишка" (1950), и се стигне до "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1964), "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974), "Тихик и Назарий" и др.

Емилиян Станев в кабинета си / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

Още

Емилиян Станев:  Горчивите мисли за българската съдба не ми дават спокойствие

Емилиян Станев: Горчивите мисли за българската съдба не ми дават спокойствие

Две от най-запомнящите се героини на писателя - от "Търновската царица" и "Крадецът на праскови", по признание на самия писател, са били вдъхновени от образа на първата му съпруга - Екатерина Пантелеева Могиланска. Двамата имат 10-годишен брак, след който се разделят и после заличават всички следи на съвместния си живот. Вероятно причината е тази, че още по време на брака им, в живота на писателя се появява друга жена - Надежда, съпругата на големия художник проф. Илия Петров, с когото били приятели. Проф. Илия Петров дава благословията си на влюбените и един ден казва на писателя:

"Не си заслужава да си разваляме приятелството заради една жена. Вземи я! Бъдете щастливи!" Но бракът изглежда не бил така безоблачен, съдейки по написаното от самата Надежда Станева в нейния "Дневник с продължение": "Не е хубав, но се запомня".

Още

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

Горното отклонение беше необходимо, за да си направим извода, че личният живот на Емилиян Станев също е имал своите поучителни драми, каквито откриваме в творчеството му - в психологията и съдбата на неговите герои. Особено ярко са се запечатали в съзнанието ни образите им от екранизациите на повести и романи на Емилиян Станев, които отдавна са в златната класика на българското кино - от филмите "В тиха вечер" (1960), "Крадецът на праскови" (1964), "Иван Кондарев" (1974), "Търновската царица" (1981) и "Язовецът" (тв, 1981).

Актрисата Невена Коканова, в кадър от филма "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев

Рожденото име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. На 28-и февруари т.г. се навършиха 115 години от рождението на големия български писател, всепризнат за класик на съвременната българска литература с псевдонима си Емилиян Станев.

Тук е моментът да уточним, защо Емилиян, а не Никола? - Писателят сам променя рожденото си име 1932-ра година, преди да бъде отпечатан разказът му "Крадецът и кучето", за да се отличи от съименника си - историка Никола Станев.

Писателят Емилиян Станев ни завеща огромно творчество - новели, повести, приказки, разкази и романи, някои от които тепърва във времето ще преосмисляме, защото той сякаш беше изпреварил своето време, и въобще - ординерното схващане за света и мястото на човека в историята; съзнанието за отговорност на човека пред природата и вселената.

Емилиян Станев / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

Емилиян Станев започва образованието си в Търново, а от 1922-ра година учи в град Елена. После, като частен ученик, завършва гимназия във Враца (1928). За кратко изучава живопис в Художествената академия в София, а по-късно следва финанси и кредит в Свободния университет в София.

Още

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

Както се вижда, още в младежките си години е трупал интелектуален потенциал, който с пълна сила ще се прояви по-нататък в забележителното му творчество. До 1944-та година Емилиян Станев се изхранва, така да се каже, като общински чиновник в столична община, а през 1945-а става управител на ловното стопанство в с. Буковец. Някои ще се запитат защо, но каквито и да са, трябва да им благодарим, защото този период от пет години се оказва съществен за душевния мир на писателя. Съприкосновението му с природата го балансира и изпълва с образи, които по-късно ще видим в неговата анималистична литература.

Още

Емилиян Станев продължава да бъде един от най-превежданите български писатели в чужбина

Емилиян Станев продължава да бъде един от най-превежданите български писатели в чужбина

От 1950-а година Станев започва работа като завеждащ отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" в столицата. През 1971-ва е избран за народен представител в VI и VII Народно събрание, а през 1974-та е удостоен със званието академик. Писателят е носител на много награди и държавни отличия. Това е кратката биография на Емилиян Станев.

Каква е литературната му съдба: Дебютира с разказа "Срещу Великден" през 1931-ва година. Сътрудничил е на списанията "Златорог", "Изкуство и критика", "Българска мисъл", "Кооперативна защита", "Ловец", "Завети" и др.; на вестниците "Литературен глас", "Вестник на жената", "Литературни новини", "Дъга" и други, преди 1944-та година, а след нея - на почти всички периодични издания.

Емилиян Станев / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

Емилиян Станев е признат за новатор в жанровете на философския и историческия роман, анималистичната проза и социалната белетристика. Мнозина го възприемат като мъдрец, който осмисля битието по един самобитен - "конфликтен" начин. Емилиян Станев е майстор на сблъсъка между Доброто и Злото, търсейки приликите и отликите между тях, защото по неговото философско възприятие всичко на този свят, включително и човека, е амбивалентно - т.е. съдържа и двете сили в себе си.

Още

Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? - "Бяла приказка" от Валери Петров (ОТКЪС)

Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? - "Бяла приказка" от Валери Петров (ОТКЪС)

Писателят постоянно търси смисъла на човешкия живот, на фона на историческите и религиозните конфликти, обусловили националната ни съдба. Станев е един от най-добрите майстори на сложни състояния като моралния избор и отчуждението; на връзката между човека и природата, и с естеството като цяло, във времето на нарастващ технически прогрес. Творческото кредо на писателя е да постигне многопластова картина на битието, погледнато от различни ракурси. Емилиян Станев е от онези писатели, чийто ориентир винаги е бил моралът - нравствеността, извън политическите пристрастия и исторически насложените идеологически догми.

Актьорът Раде Маркович, в кадър от филма "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев

Емилиян Станев се развива като писател с бавни, но убедителни стъпки. Започва с къси разкази и стига до широкия епос - романа "Иван Кондарев". Признат е за един от най-добрите анималисти в българската проза - в неговите творби природата сякаш "говори" на човешки език. Този свят в творбите му е толкова близък до възприятията на малкия, обикновения човек, че сякаш това е един и същи емоционален свят.

По отношение на човешките общества, Емилиян Станев е критичен и дори безпощаден. Още в книгата си "Примамливи блясъци" (1938) той проявява своята непримиримост към провинциалната еснафщина и нейния егоизъм, към баналната проза на този тип светоглед и начин на живот.

Един от върховете в прозата му - и изобщо в българската проза - е новелата "Крадецът на праскови". В нея любовта се сблъсква с догматиката на обществото. Това я прави невъзможна и довежда до нейната гибел.

Писан цели 14 години, романът на Станев - "Иван Кондарев" е истинско събитие на литературния ни небосклон. Още с появата си през 1958-а поражда спорове, които всъщност не стихват и до днес. Темата, както е известно, е Септемврийското въстание от 1923-та година. Историята в романа е осмислена като сблъсък на героите със собствения им съдбовен избор. Емилиян Станев разкрива драмата на човека, разкъсван между утопичните си идеали, идеологията и морала.

Още

Нежен спомен за Валери Петров

Нежен спомен за Валери Петров

Тук е мястото да отбележим един биографичен факт - че писателят на практика е имал възможност да провери моралната устойчивост на хората, които се занимават с политика, като народен представител. Емилиян Станев гласува "против" приемането на закон, предвиждащ авансово вземане на пари от писатели за написването на книга. И днес този въпрос звучи актуално в практиката на раздаване на субсидии за литературна дейност и контрола над тези средства. Като депутат писателят бележи и друга авторитетна победа - съдействал за откриването на театър в Димитровград.

Още

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

Но, да продължим за самото му творчество: В повестите "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968) и "Тихик и Назарий" (1968), и особено в романа "Антихрист" (1970), може да се отбележи едно "узряване" на писателя. В тях той провежда по убедителен начин едно философско проникване в историята, за да осмисли значението на отделния човек в един свят, който е едновременно и битие на Бога, и битие на човека. Националната ни съдба е белязана от много такива моменти, в които българите е трябвало да избират своята съдба, на кръстопът между двете битиета. Особено драматичен е онзи граничен период, в който се лута между две религии преславският княз Сибин. Въпросът за вярата дори излиза извън контекста на една конкретна религия - превръща се в драматичен космогонен и космополитен проблем.

Още

Радичковото "Свирепо настроение" се завръща

Радичковото "Свирепо настроение" се завръща

Едни от най-дълбоките философски проникновения за драматизма на моралния избор откриваме в по-късните разкази на Емилиян Станев: "Вълкът", "Язовецът" и "Скот Рейнолдс и непостижимото". Написани преди десетилетия, тези творби на писателя са знак за предупреждение към човека - главно за това, че той може сам да предизвика своята гибел. Същият конфликт между стремленията, свързани с егото на човека и неговите възможности - техните граници и предел, откриваме в последната недовършена творба на писателя - "Насън и наяве".

Среща-разговор на културната общественост с писателите Емилиян Станев, Йордан Радичков и Илия Манев в Клуба на културните дейци във Велико Търново. 1978 г. / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

Още

"Ние, врабчетата" - оригиналните илюстрации на Йордан Радичков в изложба за първи път

"Ние, врабчетата" - оригиналните илюстрации на Йордан Радичков в изложба за първи път

И не на последно място идва ред да отбележим приказките и разказите за деца и юноши на Емилиян Станев, които той пише през целия си съзнателен живот. Те са като лек не само за читателите, но много вероятно са лекували и вътрешните душевни колебания на автора си. Очевидно самият Емилиян Станев е търсел в тях светлината и оптимизма на детето. Любовта диша във всяка една от тези творби: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950) и "Чернишка" (1950) и др. "Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест - да прощаваш.", казва Емилиян Станев. Всяка от тези негови творби е истинска "живопис от думи".

Писателят Емилиян Станев и съпругата му Надежда Станева с Мария и Илия Маневи на тераса на хотел „Янтра“ във Велико Търново. 1975 г. / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

Още

Емилиян Станев и фейлетоните на Алеко падат от учебниците

Емилиян Станев и фейлетоните на Алеко падат от учебниците

Емилиян Станев умира на 15-и март 1979-та година и е погребан заедно с втората си съпруга Надежда Станева в гробищата на Велико Търново. Пожелава това, малко преди да почине - на 20-и февруари 1979-а година, с писмо до приятелско семейство от Велико Търново - Мария и Илия Маневи, в което пише: "Измених решението си. Не искам да ме погребвате в Разпоповци, а в Търново - там, където съм се родил, в сърцето на България"!

Преди дни синът на Маневи - Тихомир Манев се включи активно в откритата от Регионалната библиотека "П.Р. Славейков" - Велико Търново изложба, посветена на 115-годишнината от рождението на Емилиян Станев. В нея има фотографии от семейния архив на Маневи, книги и автографи от последните години на писателя.

Емилиян Станев / Снимка: Държавен архив – Велико Търново

През 2007-а година, по повод 100-годишнината от рождението на Емилиян Станев, името му бе включено от ЮНЕСКО в списъка на международно честваните световни личности. Беше организирано колективно четене на "Крадецът на праскови" на 20-те езика, на които е издадена творбата, сред които на японски, китайски, хинди и арабски.

Емилиян Станев - цитати:

"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..."

"Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга - да се срамуваш."

"Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо."

"Понякога постигам в себе си "тихо щастие", като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."

"Човек се подмладява, когато душата му лети."

"Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила... "

Из "Крадецът на праскови" (откъси)

"Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна."

"Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни...

Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: "Утре по това време пак..."

"Чувствата й ставаха все по-пълни и все по-силни и тя му се отдаваше с готовността на влюбена жена, познала възраждащата магия на любовта. Можеше да се каже, че се отдаваше за пръв път на мъж с цялото си тяло и с цялата си душа, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа, които двамата прекарваха под липата."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Още

Художникът Иван Димов и приказният свят на Валери Петров

Художникът Иван Димов и приказният свят на Валери Петров

Още

"Хвърчащите хора" - пътешествие в света на Валери Петров

"Хвърчащите хора" - пътешествие в света на Валери Петров

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Женомразецът Стриндберг - син на аристократ и прислужница

110 години от смъртта на един от колосите на съвременния театър

Легендата на балета Марис Лиепа през обектива на фотографа Иван Григоров

33 години от смъртта на артиста, балетен педагог и киноактьор

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

34 години от смъртта на първия от "Голямата тройка" фантасти

"Инспекторът на бурите" от къщата за 26 долара

160 години от смъртта на философа и писателя Хенри Торо