Васил Митаков е юрист и политик, министър на правосъдието в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1939-1942).

В спомените си той разказва за мъчителните дни, които изживява София от ноември 1943 г. до април 1944 г. В този период столицата претърпява няколко ужасяващи разрушителни бомбардировки с много унищожени сгради и хиляди погубени животи на невинни мирни хора.

Митаков не спесява и критиките съм към властите - за невзети адекватни и навременни мерки, които биха могли ако не да предотвратят, то поне да смекчат ударите и последиците от тях.

Старата сграда на Софийска община на ул. “Ген. Й. Гурко” – пресечката с ул. “Дякон Игнатий”

1943 г.
21 декември

Вчера към 12,30 ч. беше дадена въздушна тревога. В момента се намирах на бул. "Ботев". Всички хукнаха да бягат: пешаци, талиги, автомобили се спуснаха в луд бяг, всеки гледаше да се скрие на по-безопасно място. Запазих хладнокръвие и макар да бях твърде далеч, тръгнах към Съдебната палата, където скривалището е най-солидно. С бърз ход стигнах след 10-15 минути.

Пред входа на Съдебната палата имаше небивал наплив от хора, напъващи да влязат. Към тях се присъединих и аз. Тълпата ме пое и вкара вътре. Слязох в скривалището и там останах до вдигане на тревогата цели два часа. Стълбите и скривалището бяха буквално натъпкани с хора бледи, изплашени, жени и мъже, млади и стари, някои с деца на ръце.

Каква жалка картина, която показва до каква степен хората са изплашени от последните нападения. Всички бягат. По улиците хората бягат като порой по една или друга посока, някои - без посока. Зимниците на всички кооперации се напълниха.

Началото на бул. “Княз Ал. Дондуков” , на преден план – ъгълът с ул. “Търговска”. Целият участък сега не съществува

От време на време се чуваха тъпи, глухи бумтежи. Какво е това? Някои отговаряха: врати се блъскат, други: бомби. На мен лично ми се струваше, че падат и гърмят бомби. Така цели два часа! След като се даде отбой, разбрахме, че голямо ято неприятелски аероплани хвърлило бомби в югозападната част на града и към гарата, квартала към Католишката болница.

Сега за пръв път са паднали бомби в града. Една бомба паднала върху кооперацията на улица "Аспарух" и разрушила няколко апартамента. Паднала до мазето и там експлодирала.

В това здание живее и членът от моето отделение Найден, чийто апартамент е напълно разрушен. Той и жена му, слава Богу, са незасегнати. Няколко души са убити.

Паднали са повече бомби към кв. "Иван Вазов", по протежение на бул. "Патриарх Евтимий", в двора на училище "Тодор Минков", което сега е превърнато в родилен дом. Имало, казват, твърде много жертви, изваждането на които още продължава. Хвърлени са и бомби със закъснител, които стоят необезвредени. Целият град е в паника и грижи. Мнозина товарят, каквото могат, и заминават за околните села или за провинцията. Материалните повреди и човешките загуби още не са известни. Вестниците също хроникират, че има разрушени къщи и убити хора, но кои и къде, не се казва.

През нощта на два пъти също се даде тревога чрез изгасване на лампите и воя на сирените. Паниката е била още по-голяма.

След нападението регентите и министрите са посетили пострадалите квартали.

Книжарницата на издателя Тодор Чипев на бул. “Княз Ал. Дондуков”

23 декември

Днешните утринни вестници ("Зора") съобщават за подвига на двама авиатори: капитан Списаревски и поручик Кюмюрджиев. Имената на тия двама летци герои трябва да бъдат записани за вечни времена в историята на българския народ и да служат за пример на подрастващите поколения - пример на героизъм и самоотверженост, на войнишка чест и на достойно изпълнен дълг.

.....
София вече няколко пъти е нападана.

Каква ирония? Да гледаш дела за обида, за лека телесна повреда, за повреда на имот в същото време, когато се вършат масови убийства и разрушават цели градове! Как иронично звучат нашите въпроси и нашите присъди!

Да търсиш защо някой е ударил някого, дали е бил в раздразнено състояние, дали е имало умисъл, защо еди-кой си заковал пирон на стената на еди-кого си и с това повредил имота му, да осъждаш хора на месеци затвор за това, че казали някому оскърбителна дума, че са ударили някому плесница, когато най-културни народи - англичани и американци, които до вчера ни пращаха мисионери, културтрегери, с театрална лекота, с невъзмутимо спокойствие, бих казал, с детска безгрижност, хвърлят десетки и стотици бомби от по 250, 500 кг и по-големи бомби над градове и села на една страна, която никъде не се бие, която никому, както каза министър-председателят, не желае зло, да избиват мирно население, жени и деца!... Каква ирония?

По ул. “Търговска“ с поглед към бул. “Княз Ал. Дондуков“

В същото време това ни показва колко ценно нещо са мирът и сигурността, колко ценно нещо е правовият ред, какво голямо и скъпо богатство са правото, редът и свободата и защо хората са дали и дават толкова жертви, за да ги придобият. Не само животът ти, не само жилището ти, но и най-малкото твое благо е защитено против всяко нападение, против всяко дори и най-незначително накърняване.

Затова за деня, когато днешната вакханалия ще престане и на човечеството ще се върнат пак ония права и гаранции, днес всички без изключение мечтаят и се молят. Дано Бог направи така, че тоя ден да дойде колкото се може по-скоро.

Несъществуващата ул. “Знеполе“, вляво – сградата на БНБ, фронтално – мястото на сегашното Президентство

25 декември

Последните няколко нападения над София внесоха страшна уплаха сред населението. Почти навсякъде се говори за нападенията, разрушенията и жертвите от тия нападения: в канцелариите, по домовете, по улиците, по кафенетата, в черквите. Разпространяват се най-различни слухове и констатации: за разрушени къщи, за убити жени и деца, за ранени, осакатени и т.н.

Мнозина, които са по-страхливи или които имат възможност, се изселват от града. Всички изходни на София шосета са задръстени от коли и каруци, които носят покъщнината на тия-ония. Гарата е препълнена от пътници. Билетите за околните градове и за провинцията се разпродават с няколко дни по-напред. Тия, които остават тук, не могат да се настанят.

Улица “15 ноември” – поглед от ул. “Знеполе” към ул. “Търговска”. И трите улици днес не съществуват

Някои отиват при познати и роднини, други живеят в тъй наречените общежития, каквито сега властта временно образува. Трябва с болка да призная, че изобщо властта действа много лошо. Скривалищата са непригодни за населението. Ямите, които се изкопаха тук-таме, далеч не отговарят на нуждите. Повечето от тях са замърсени или пълни с вода и кал от есенните дъждове, макар и твърде слаби. Не са взети навреме никакви мерки за евакуация на населението. Хората са оставени сами на себе си.

Никаква разпоредителност относно изселването и настаняването им в провинцията. Всичко е оставено, така да се каже, на произвола на съдбата. Коларите вземат баснословни цени, хамалите - също. В треновете се трупат тълпи и се товари едно върху друго. В селата никой не се грижи за за осигуряването на жилища. Хората плащат грамадни суми за наем (в Бояна, казват, искали по десет хиляди лева за стая). Хранителните продукти се продават на баснословни цени: 20 лева яйцето, 40 лева литър мляко и т.н.

Улица “Леге” – поглед от ул. “Знеполе”, сега на това място е сградата на Президентството

Министерският съвет е държал постановление, по силата на което на министъра на вътрешните работи се дават пълномощия да действа неограничено и самостоятелно по всички въпроси, които възникнаха вследствие на нападенията на града. Едва сега! Гледам всичко това и се чудя. Колко малко им стига умът за подобни случаи. Да управляваш, казва една пословица, значи да предвиждаш, къде е тая предвидливост.

Трябваше всичко това да се стовари на главата ни, за да разберем какво ни е нужно и какво трябваше да направим. Не е ли обаче късно?

Министерство на външните работи, сега БАН, площад “Св. Александър Невски”

26 декември

Като гледат опустошенията, които се извършват в тая война, мнозина казват: "Война като война", с което искат да оправдаят всички издевателства, всички жестокости, всички актове на едната или на другата страна. Това не е право. Вярно е, че войната сама по себе си е едно велико насилие, едно зло, една жестокост, едно разрушение. Въпреки това обаче войната във всички времена и у всички народи е срещала известен предел в своята опустошителна сила. Даже у най-варварските народи воюващите страни запазвали известни правила.

Никъде по света под предлог на война не се избиват мирни хора, жени и деца; дори войници, които са сложили оръжие, са бивали пощадявани. Тоя предел се определя от оная неписана солидарност, която съществува между всички народи на земята на почвата на тяхната обща, вечна и единна култура.

Народният театър

Войната среща своя предел в ония морални ценности, без които никакво общество и никакъв международен живот не е възможен и които следователно трябва да бъдат пазени като зеницата на окото от всички. Това са ония морални начала, които от всички се смятат като основни, неотменими на човешката природа и на човешкото общежитие.

Един от тия принципи е, че не бива да се убиват беззащитни хора, старци, деца и жени, че не бива да се разрушават жилищата на хората, които не участват във война, които не са вдигнали оръжие против никого. Човечеството би загубило всичкия си смисъл, борбата за съществуване би се обърнала на едно нещастие, ако тия морални начала изчезнат, ако те бъдат отречени.

Народният театър
1944 г.
7 февруари

Вестниците дават снимки от разрушени здания и къщи при последните бомбардировки. Между тях е Евангелсаката църква, в която до последния момент са били отправяни молитви за мир и любов между човеците; разрушеният Народен театър, отбелязвайки, че на сцената му са представяни десетки пъти велики трагедии на Шекспир, проповядвано е между хората разбирателство и зачитане на техните права; къща, под развалините на която са загинали мъченически членовете на цяло семейство с жени и деца, които - както е отбелязано - никога не са хващали оръжие в ръката си.

Разрушени са още много други здания и жилища, паметници, болници, културни институти, Министерството на правосъдието и т.н.

Какви разрушения са направени в други градове не зная. И то в малка България, която не участва във войната.

Паметникът на Патриарх Евтимий и сградата на ъгъла на бул. “Васил Левски” и ул. “Граф Игнатиев”
Какъв голям грях изплаща човечеството?! Защо е подложено на това страшно изпитание?!
.....

Ако тия, които днес стоят начело на борещите се народи, можеха да си представят огромното зло, което причиняват на човечеството, на всички бъдещи поколения, биха се отвратили от себе си, те биха полудели. Има ли в историята грях толкова силен, който да може да се сравни с това, което те извършват.

Но има в света нещо по-силно от това, което те извършват. И то ще надвие. То ще тури всякого на мястото му. Към това нещо отправям последните си думи в тия мои бележки и последната си молба: дано това възмездие дойде колкото се може по-скоро!

Училище “Св. Седмочисленици“ на ъгъла на бул. “Васил Левски“ и ул. “Ген. Й. Гурко“. То не е възстановено и днес на това място се намира Спортната палата
16 март

Изтеклата бе една от най-страшните нощи, каквито сме прекарали. Точно в един и половина часа се събудих от шума на аероплани. Погледнах през прозореца и видях, че София е напълно затъмнена. Значи тревога. След малко прожекторите почнаха да шарят по всички направления. Явно беше, че над Софийското поле летят неприятелски аероплани.

Докато траеше търсенето, небето се осветли от няколко светещи гирлянда, които увиснаха в пространството над София, особено над една точка, където светлините бяха най-къси. Под осветеното небе София се разкри гола - такава, каквато си е. Нападение на неприятеля! Изтръпнахме и почнахме да се готвим. Облякохме се набързо. Слязохме в мазето. Тук бяха вече хазаите, г-н и г-жа Златеви и други.

Фасадата на Министерство на правосъдието на ул. “Славянска”

Започна адска канонада, придружена с отблясъци, подобни на мигновени мълнии. Противоаеропланните оръдия стреляха непрестанно и при всеки изстрел изпущаха бяла светлина, която се повтаряше още веднъж във въздуха. Канонадата продължи повече от час. Даде се отбой едва към четири часа и лампите светнаха отново. От душите на всички ни падна голям товар. Легнахме. Но не можахме да заспим. Останах буден почти до сутринта.

От дошли тук софиянци, прекарали в града бомбардировката, узнахме, че са нападнати освен пострадалите по-рано квартали още: ул. "Пиротска", бул. "Ботев", "Мария Луиза", бул. "Драгоман" (Женският пазар), ул. "Регентска", "Гурко", "Цар Шишман", бул. "Цар Освободител" и още много други. Засегнати са били особено силно: зданието на д-во "Балкан" на пл. "Александър I", Министерствата на войната и на правосъдието, Академията на науките, Народното събрание, хотел "България", Съдебната палата, казармите на Първи и Шести полк, квартал "Хаджи Димитър" и други.

Халите

Паднала е бомба при "Руския паметник" от много голям калибър, разрушени били къщи. До двореца на регента Филов паднала бомба върху малка къща, която е изчезнала. Отново бил нападнат кв. "Лозенец", в който са нанесени големи поражения.

Впечатленията на очевидци, между които и Папазов, председател на популярните банки, е, че този път противниковите аероплани са дошли с по-ефикасни бомби, повече мини, които се пръскат във въздуха и предизвикват големи разрушения. На Съдебната палата били пробити две плочи. На зданието на популярните банки (КООП) от детонацията били причинени големи поражения.

Бул. “Княгиня Мария Луиза“

Животът в София отново е разстроен. Хората отново са хукнали в бягство. Гарата била задръстена от хора, пътищата - от коли, талиги, някои от които дойдоха и в Бояна.

Казват, паниката този път не била тъй голяма, както при първото нападение. Съобщенията със София са прекъснати. Трамваят отива само до депото, малко по-насам от "Красно село". Телеграфите и телефоните продължават да работят с големи мъчнотии и закъснения. Водопроводът при Семинарията бил разрушен.

Ъгълът на бул. “Княгиня Мария Луиза” и несъществуващата днес ул. “Нишка”

Ето, прочее, последствията от речите на нашите министри и на всички оратори по села и градове, които отправяха закани към противника.

Казват, заедно с бомбите били хвърлени и позиви. В един от тях се казвало, че България не била извлякла нужната поука от предишните нападения, не била освободила сръбските земи, Македония, Тракия, не била изгонила германците. Затова нападенията щели да продължат без предупреждение.

В един от позивите се пишело, че София ще бъде разрушена напълно, даже и един жител да остане да живее в нея.

Все още горяща от запалителните бомби жилищна сграда на площад “Св. Неделя“, ъгълът с ул. “Съборна“. Днес там е хотел “Балкан“
17 март

Изтеклата нощ бе също една от тежките, които сме преживели. Малко след девет часа се даде тревога. Слязохме в мазето. Всички са изплашени, особено жените. Половин час след сирените дойдоха неприятелските аероплани. Започна адска стрелба на противовъздушната отбрана и грохотът на падащите бомби. След вдигане на тревогата на няколко места в града се виждаха огромни пламъци. Казват - на осем места. Гледах ги от терасата на вилата и със свито от болка сърце се прибрах. Човек трябва да има сърцето на Нерон или на Иван Грозни, за да гледа със спокойствие горящ град и кървави пламъци, които се вдигат до небесата.

Неприятелят запали София и спокойно се завърна, за да докладва успеха си на тия, които са го изпратили. А в туй време сърцето на 500-хилядния град бе се свило от болка и от него капеше кръв.

Бог да ги накаже! - проклинаха изплашени жени пред това кърваво зрелище.

Млада жена прекосява площад “Св. Неделя“ пред сградата на Духовната академия, отзад вдясно е Съдебната палата

Едвам бяхме задрямали, дойде нова тревога. Станахме и отново се намерихме на същото място. В мазето бяха почти същите хора. Една млада майка с две деца, хванати за ръка, едва бе избягала до скривалището. Стояхме до пет часа сутринта. Нищо не последва. Даде се отбой. Душевно и телесно всички бяха измъчени, бледи, изморени от безсъние.

Сутринта от пристигнали хора в селото узнах, че пожарите били причинени във фабрика "Бакиш", тютюневия склад "Фумаро", фабрика "Щастие", чорапената фабрика и други. Запалена била и Гара Сердика. За пръв път у нас неприятелят си служи със запалителни бомби. Над града били хвърлени само три разрушителни бомби.

Пресечката на ул. “Леге“ и “Съборна“, в дъното – църквата “Св. Неделя“
25 март

Отново прекарахме тревожна нощ. В девет часа радиото замлъкна. Чуха се усложнени думи и цифри. Всички разбраха, че неприятелски аероплани са навлезли в наша територия. След малко тревогата бе обявена със сирени, а лампите угаснаха. Настана абсолютен, адски мрак. Помислихме в първия момент да идем в германското скривалище. Но времето беше много студено. Останахме пак във вилата. Цял час мина в гробна тишина и мрак - никакъв шум, никакви гърмежи, никакви прожектори.

Намиращите се до вратата от време на време съобщаваха, че няма нищо. Предполагахме, че аеропланите са отишли другаде. Мина повече от час, когато аеропланите се явиха със своето злокобно бръмчене. Стаихме всички дъх. Над града разстлаха своите червени светлини два огромни полилея. Постепенно след около 15 минути изчезнаха, спускайки се все по-ниско. Пристигнаха бомбардировачите и започна познатият вече глух трясък от падащи бомби. Имах чувството, че бомбите се хвърлят на Централната и на Сточна гара. Неприятелските бомбардировачи дойдоха на три вълни, всяка последвана от нови бомбени експлозии. Стори ми се, че трясъците са много по-мощни от предишните бомбардировки.

Църквата “Свето Преображение Господне” в квартал “Лозенец”, която е възстановена през 1945 г.

Противовъздушната отбрана също беше в действие. Стояхме по местата си и треперехме от страх. Някои се кръстеха и молеха, други бяха паднали на колене. Мазето бе студено и тъмно. Само в един ъгъл мъждукаше свещ, която бях поставил. Светлините идваха все по-наблизо. Почувствах ослепителна светлина, като от гръмотевица.

В миг изгубих способността да виждам. Някаква бомба падна много наблизо. Зад Княжево, Симеоново и Искъра се появиха кървави очертания, като че ли нещо гори. Тласъците от нападенията и противовъздушната отбрана не преставаха. Постепенно започнаха да намаляват, докато най-после утихнаха. Но още дълго време небето оставаше озарено от далечни огньове, които също по едно време се изгубиха.

Намерилите в мазето убежище почнаха да излизат и се настаняват в хола на първия етаж. Очаквахме отбой и светването на лампите. От душите на всички ни като че ли се вдигна страшен кошмар. И след тая мъчителна адска нощ оцеляхме!...

Така сме спали до сутринта, че се събудихме малко повече от отпочинали.

Жилищна кооперация на ул. “Цар Асен I” № 6, полуразрушена от бомбардировките, 1944 г.

Първата ми работа беше да изляза и разбера какво е станало. От хора, идващи от града или които бяха се срещнали с очевидци, разбрахме, че в града не били хвърлени никакви бомби, а само в околностите му - към Горна баня, Суходол, към Симеоново, Бояна. Тук паднали бомби близо до германските бараки. Една къща била разрушена. Имало бомби и във Владая. Дворецът Врана бил запален. Други казаха, че не дворецът, а едно от стопанствата било запалено. За човешки жертви не се каза нищо. От народния представител Дограмаджиев узнах, че тревогата заварила депутатите в Съдебната палата на заседание. Всички избягали в скривалището. Говори се, че през време на нападението от разни места се давали подозрителни сигнали. Уведомени, властите взели мерки за залавянето на провинените.

Установило се, че кабелът на германските бараки бил прерязан от едно еврейче, което хитро се промъкнало до тях. Явно е, страната и особено столицата е пълна с неприятелски агенти. За голямо съжаление такива хора има навсякъде, дори и по върховете на управлението. Няма нищо, което противникът да не узнае веднага. За най-важните актове на правителството хората узнават не от нашите вестници и от радиото, а от Лондон и други неприятелски радиопредавателни станции.

Боже, пази България!...

Улиците “Искър“ и “Бачо Киро“
31 март

Дните 29 и 30 март 1944 г. ще останат най-черни в съвременната българска история. Василий Българоубиец ще има да завижда на славата, която си спечелиха в днешната история Чърчил и Рузвелт, водачи на двете най-големи демокрации в света, английската и американската, от които в миналото бяхме получили само светлина: Роберт колеж и Американското училище при Симеоново. Това са два символа на просвета и християнска любов и култура.

От два дни София е в пламъци - цели квартали горят. Най-хубавите здания на българската столица се опожаряват и унищожават. Горят и от двете страни бул. "Мария Луиза", ул. "Търговска", пл. "Св. Неделя", бул. "Цар Освободител" и т.н., и т.н. Сгради грамадни и с красива архитектура са превърнати в развалини и пепелища.

Горят черкви, училища, болници, унищожават се в пламъци храни, облекла, книги - всичко, което българският народ със своя упорит труд и пословична пестеливост, с недояждане и безсъние можа да спечели за три-четири века. През нощта огньове облизваха тъмното небе, а през деня покриваха града с висок гъст дим.

Улица “Ген. Й. Гурко“

Тази злокобна картина наблюдаваме вече цели 48 часа от боянските височини. Софийската гара също гори. Хората изоставят своите домове, покъщнина, мебели, запаси и са хукнали по всички направления на изходните от града пътища...

Часът може би нямаше девет, когато сирените миналата вечер нададоха своя зловещ вой. Хукнахме да се спасяваме. За първи път отидохме в немското скривалище, издълбано от един месец от германски военни части в Момина скала. Поради своята изключителна солидност, то привлече обитателите на почти целия горен край на селото. Останахме до даването на отбоя. От вътрешността на пещерата слушахме шума на аеропланите и пукота на оръдията. Откъм София непрестанно пристигаха трясъци на падащи бомби.

Столицата бе нападната жестоко. След час, може би и два, се даде отбой.

Когато излязохме вън, небето цялото беше покрито от пламъци на избухващи бомби и запалени военни материали. Като че ли вратите на ада бяха се отворили. От южния скат на Лозенец се надигаха червени пламъци с непрестанни гърмежи. Цялото небе беше в сияние. Помислихме, че избухват погребите. После офицер ми каза, че това са някакви военни складове на германците. Добави, че нападението било ужасно и попаденията много сполучливи.

Художникът Константин Щъркелов сред руините на изгорелия си дом след бомбардировките през март 1944 г.

На няколко места в града се забелязваха други пожари. Пламъците ближеха небесния свод.

Но още преди да стигнем до изходните врати на гермайнския район, някой извика:

- Тревога! Връщайте се!...

Върнахме се отново в скривалището. Но нищо не последва.

Прибрахме се към един часа през нощта. Докато да заспим, непрестанно чувахме пукота на избухващи бомби, снаряди и други военни материали. Към два часа обаче се чу такъв силен гръм, който разтърси земята.

Сутринта заминах за София. Председателят Аврамов беше ни свикал да изслушаме негови предложения. Часът бе девет и половина, когато трамваят, стигащ до Инженерната работилница, спря. Какво има? - Тревога! Всички скочиха в най-голям безпорядък и уплаха. Някои замръзнаха на местата си и не знаха какво да правят. Едни се качиха на трамвая, който тръгна в обратна посока, а други хукнаха да търсят скривалища. От града на Княжевското шосе в луд бяг препускаха коли, камиони, талиги. Никой никого не бръснеше.

Напразно много хора даваха знак да спрат, протягаха ръце, молеха за помощ - колите препускаха, повтарям, в луд бяг, макар в тях да имаше един-двама човека. Едва успях да мина от другата страна на шосето, към празното място в квартала до Инженерната работилница, следвайки мъж и жена, които очевидно отиваха към някое скривалище, което се оказа много далече - през ниви и мочурливи места, през сенници, огради, телени мрежи, ровове - трудно и изморени бягаха към непознатото скривалище. То се оказа на трудоваците от Трудовата дружина.

Скривалището беше натъпкано. Все пак имаше още място. Както всички други, тук останах цели два часа. Градът беше нападнат от около 500 неприятелски аероплана със запалителни и разрушителни бомби от най-голяма класа - най-голямото нападение в Средиземноморския басейн, както Радио Лондон със самозадоволство съобщи.

След като нападателите се оттеглиха, изтръпнало и ужасено, населението на София излизаше от скривалищата със страшно предчувствие.

София гореше. Над Съдебната палата паднали през деня и през нощта още три бомби с ефекта на тази, която първоначално бе я улучила. Скривалището било буквално препълнено с изплашени хора, търсещи спасение. Пред запазната врата е паднала огромна бомба, която е направила страшни поражения. Изглежда, Съдебната палата е предмет на особено внимание на неприятеля.

Министерствата на правосъдието, на войната и на финансите били в пламъци. Зала "България" била също разрушена. Десетки и стотици забележителни обществени и жилищни сгради са или разрушени, или опожарени.

От тогава до сега има близо 36 часа, а пламъците още не са се успокоили. София продължава да гори. Има, казват очевидци, улици, по които не може да се мине. По бул. "Мария Луиза", която е около 25 метра широка, не може да се мине даже по средата. Пламъците от двете страни се съединяват. Пожарите бушуват безнаказано и безпрепятствено. Пожарната команда е парализирана поради липсата на вода.

Горящите здания са оставени на произвола на съдбата. Собственици и наематели - всички са избягали. Явили са се на моста само немски войници, удивени от бездействието на властта и на гражданите.

Дворецът “Врана“ след бомбардировка на 24 март 1944 г. Целите два горни етажа заедно с покрива на кръглата кула-стълбище изгарят напълно от запалителни бомби

Арсен ми разказа как един германски войник заедно с другарите си по заповед на началството отишли веднага в София още вечерта да помагат за гасенето на пожарите.

- Много провизии - казал той, - много стоки можеше да се спасят, ако имаше разпоредителност...Явно е, че не сте никак подготвени за подобни случаи, липсва всякаква организация...

През време на бомбардировките германските войници, поставени на пост по разни места, стояли под грохота на бомбите, без да се скрият някъде. Банков чиновник разправи трогателен случай: мнозина наблюдавали как по време на бомбардировката германски войник мъкне ранена жена към Народната банка тогава, когато всички бягали да се спасяват.

Хубава София изгоря! Гледам от боянските височини града, а сърцето ми плаче от болка и мъка. Никаква светлина не се вижда освен пламъци на гаснещи от само себе си пожари. Полето около София също е печално. Тук-там се вижда по някоя лампа. Хората са посърнали. От лицата им изчезна всякаква радост. Навсякъде, където видиш двама души, приказват само за нещастието на своя град. Всички са обзети от страшно озлобление срещу причинителите на това нещастие. Никой не може да намери и най-малко оправдание на това безжалостно сатанинско унищожение на столицата на една невоюваща страна. Всеки се пита:

- Защо ни нападат? Защо разрушават домовете ни и оставят децата ни на улицата?!

Никой не може да си даде отговор, който да го успокои.

Към десет и половина бе дадена нова тревога, но нападение не последва. Тръгнал бях към Княжево. Шосето веднага се изпълни от бягащи коли с непрестанно свистене на сирените им, както когато препуска пожарната команда. Ад!... Не виждайки къде мога да се скрия, тръгнах към Витоша напреки и по един дол. Бях сам. Прислоних се в един сипей, докато се даде отбой. Изморен, отпочинах в близката малка вила на д-р Кисов, които ме поканиха.

В Княжево срещнах ген. Иван Тодоров. Неговото впечатление като военен е, че Германия губи войната. При това положение - каза той - България трябва да направи маневра, за да спаси поне това, което може да се спаси.

Разчистване на отломки от сградата на бирената фабрика на братя Прошек на ул. “Сан Стефано“, вероятно лятото на 1944 г.
1 април
.....

В тия дни на нападение нямаше никакви сериозни мерки освен така наречените служебни скривалища; не бяха взети предварително никакви мерки за евакуация на населението. Липсваше всякаква разпоредителност. Жени, деца, стари и болни хора хукнаха сами да се спасяват. Държавните коли и особено военните се използваха за лични цели и нужди. Коли с по няколко души чиновници или приятели отминаваха бездушно покрай мъкнещи багажите си бягащи жени и деца. Панически страх и животински егоизъм бяха обхванали всички.

Много правителствени учреждения бяха засегнати и разстроени - пощи, телеграфи, телефонни станции, водопроводът, електроенергията. Като че ли целият държавен механизъм спря да работи. Държавните служители се разбягаха кой накъде завърне и оставиха постовете си на произвола на съдбата. Аптеки и болници, лекарски кабинети, магазини за продоволствени стоки - никакви мерки за евакуацията им! Ако не напълно, то поне отчасти всичко това можеше да се избегне, ако навреме бяха взети необходимите мерки.

Предупреждения имаше от много страни, но план и грижи за изпълнението му нямаше. А всичко това, което ставаше в Германия, можеше да отвори очите и на най-последния държавник. Нашите управници обаче си въобразяваха, че нищо няма да се случи, и се занимаваха с всичко друго освен с този въпрос. И затова един ден София осъмна без администрация, без продоволствие, без лекарска помощ, без мерки за настаняване на населението по определен план, без пощи, телеграфи и телефони.

Екипи на Противовъздушна и химическа защита разчистват разрушения след поредната бомбардировка над София, 1943-44 г.

София беше смъртно ранена и парализирана! А София - това е България!

Правитлството си даваше вид, че положението не е толкова лошо и че службите се възстановяват. То прибягна - но на книга - до крайни мерки за гражданско мобилизиране на колари, аптекари и т.н. То не даде или даде много малък резултат. Защото обстоятелствата са по-силни от всички книжни мерки. Министрите се спуснаха да държат речи, да разправят - нека ми е позволено да кажа - глупости. Вместо да вземем сериозни мерки за борба с врага, който ни превъзхождаше във всяко отношение, ние не престанахме да го провокираме и в тия трагични дни, най-лекомислено да говорим какви ли не работи.

Ние си давахме вид, че нападението не ни е причинило големи злини, че София бързо се възстановява, че всички служби са на мястото си, че... че... вместо да признаем, че ударът е много жесток, даже да изтъкнем, че сме слаби, че не можем да се борим... В това отношение според мене правителството е твърде-твърде много виновно. Имаше какво да направи и особено какво да не се направи.

Намирайки се между два пожара, между два силни врага,които се борят, ние трябваше още от самото начало да мислим само за себе си и да не се приближаваме нито към единия, нито много към другия.

Голяма грешка бе извършена, че след смъртта на Царя управлението се повери на хора съвършено нови, дилетанти, дори нещо по-лошо, в политиката. Тъкмо сега, когато България имаше нужда от своите най-големи политици, управлението е в ръцете на крайно посредствени хора, без политическо гледище, без кураж, без воля, в ръцете на малки хора, чиновници или политически кариеристи, какъвто е на първо място днешният министър на вътрешните работи.

Български офицери край останките на свален американски четиримоторен бомбардировач
2 април
.....

Това, което представлява днес София, казват, не може да се опише. Пораженията от бомбите са нищо в сравнение с опустошенията - пожарите. Цели квартали, цели улици от единия до другия край са изгорели.

Ще видите останки от почернели стени, покъщнина. Няма нито една част на града, която да не е засегната. Улица "Алабин" от двете страни е съборена и изгорена. "Леге" представлява страшно печална картина. Там, където бяха най-хубавите витрини, най-хубавите фасади - сега представлява купища от почернели блокове, парчета от порутени стени, останки от всевъзможни предмети, които продължават да димят. Улиците "Търговска", "Клементина" от "Св. Неделя" - също. Най-печално зрелище обаче представлява бул. "Мария Луиза" - цяла е изгорена от двете страни до "Лъвов мост".

Най-добрите здания: Съдебната палата, Министерствата на войната, на правосъдието, на финансите, Български кредит, Държавната печатница, Синодът, Сметната палата, хотел "България", хотел "Империал", хотел "Витоша", Халите, баните, Народната библиотека, Софийската и Сточна гара, Подуянската гара, музеите и Дворецът. Дадени са много жертви.

Стотици хора са загинали под развалините и пожарите. В банята загинали няколко десетки жени, които били изненадани от тревогата голи и в някакво скривалище били избити до една.

Васил Митаков,
откъс от "Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов", изд. "Труд", 2001 г.

Екип от Противовъздушна и Химическа Защита и доброволци с невзривена авиационна бомба - София, 8 декември 1943 г.

*Последните бележки в дневника на Васил Митаков са от 2 април 1944 г. Само няколко месеца по-късно настъпва 9 септември и всичко в държавата се променя. Като бивш министър, заедно с редица други политици, Митаков е арестуван от новата комунистическа власт. Осъден от Народния съд на смърт и убит на 1 февруари 1945 г. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"