МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София
Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев
Редактор : / 11264 Прочита 15 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Днес на 17 септември, когато отбелязваме Деня на град София и почитаме християнския празник на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, ви предлагаме публикация на д-р Никола Радев от 1938 г. откъде идват старите наименования на столицата ни.
София през 1879 година, вдясно е Шареният мост, днес Лъвов мост
Първото название на днешна София е било Сардика, или Сердика, от името на племето сарди или серди и то е останало до завладяването на Софийската област от римския полководец Луциниус Красус, който покорил цялата Тракийска област. При владичеството на император Траян градът добил и една добавка — прозвище Улпия, каквото име носят почти всички по-хубави и цветущи градове при римските императори, най-добрият администратор между които е бил император Траян, при царуването на когото се наричали: Кюстендил — Улпия Пауталия, Стара-Загора — Аугуста Траян а и други.
Това второ име на София — Улпия Сардика или Сердика, е траяло през цялото римско владичество на Балканския полуостров и за това има обилни исторически доказателства.
Панорамна фотография на София, заснета в 1885 г.
Третото име на София, което е съществувало в паралел с второто ѝ име е било Триадица. Това име е съществувало през течение на средните векове, за което имаме исторически доказателства още от 1553 г. от времето на турското владичество в съчинението на Вранчич, който пише, че старите историци и писатели наред с името на София: Улпия Сардика или Улпия Сердика, наричали я и Триадица. Това свидетелство за името Триадица се повтаря и в 1595 година у Бонфини, у Йоханес, който пише, че града Сардика не трябва да се търси на това място, защото тоя град се наричал Триадица, каквото име София е имала и във времето на Михаил Гликас, и въобще всички гръцки историци и писатели наричат София с името Триадица.
Четвъртото име на София е Средец и се среща още в 1329 година в едно българско евангелие; и това име е продължило да съществува през течение на целите Средни векове, та дори и след Освобождението на България, и то като официално име на столицата на Българското Княжество в паралел с името София, както се вижда на много книги, печатани в първите години подир Освобождението, а в това число и върху кориците на изданията на Българското книжовно дружество, гдето четем Средец вместо София.
Какво е било селището на днешна София преди император Траян няма исторически данни и нищо положително не може да се каже, но от даденото му име Улпия може да се заключи, че е било едно от блестящите селища на племето сарди или серди.
Лъвов мост – павиране на бул. “Мария Луиза”, началото на ХХ век
Названието на София Сардика, Сердика или Сертика е търпяло много езикови изменения, но същественото за произхода на това старинно име някои езиковедци вадят от арменската и арабско-турска дума серт и от санскритската сардх, което значи упорито, непоколебимо.
Древното селище на днешна София е претърпяло много беди и разорения. Още Атила със своите хуни е разорил съвършено това селище (441-47 г.).
По-късно и българският хан Крум в 809 година, на път със своята конница за Одрин и Цариград, е опожарил старото селище на днешна София.
Панорама към църквата “Св. София” и улица “Московска”, началото на ХХ век
Петото, последно и днешно название на столица София има голяма история, която накратко изложена е следната:
Преди всичко, още когато император Константин Великий (274—336 г.), който е родом от Ниш, се решил да премести столицата си от Рим, най-напред се е спрял на древната Сардика, но после по други свои съображения той пренесъл столицата си като източен император в древния Византион, който след това получи и името си от тоя император - Константинопол — Константинов град — днешният Цариград. Че това е исторически вярно, свидетелствуват множество закони, издадени през неговото царуване с дати от Сердика, за която той често бленувал и често пъти казвал "Сердика е моят Рим".
През време на великото преселение на народите, хуните на Атила (441—447) са разорили до основи старата Сердика; едва император Юстиниан I (527—565), след като построил величествения Божи храм Св. София в Цариград, възстановил Сердика и построил тук старинната църква Св. София.
Точната дата на постройката на Св. София исторически не е установена, но от всички изучвания единодушно е заключението, че е строена през време на византийското владичество в Софийската област.
Друго едно мнение има, че черквата Св. София е била съградена пак при владичеството на Византия, но по-рано — от дъщерята на император Константин Великий (306—377), и най-сетне и едно трето мнение от гръцки произход, че черквата е била построена от принцеса София, дъщеря на император Юстина II (565—578), когато е била възобновена и старата Сердика, а от двете тия мнения за възобновяването на града и съграждането на черквата Св. София е било дадено днешното и последно име на града — София; в това отношение мнозина и по-послешни изследователи свързват името на града с името на храма Св. София, в който по-рано, в 343—344 година, се е състоял Вселенски църковен събор, наречен от името на града тогава Сардикийски.
Централната част на София, заснета от въздуха, 1926 г.
За това последно название на града — София, ще кажем, че писателите Бонфини, Марнавич и др. твърдят, че градът е получил своето име София от храма, който с голямо великолепие съградил в него император Юстиниан, който град по-рано се казвал Сардиция и това ново име София градът е запазил и след нахлуването на нови народи, които преминали отсам Дунава, а после и подир завладяването му от турците.
И така, по такъв исторически път, е свързано името на столица София със старинната Св. София.
Д-р Никола Радев,
сп. "Сердика", кн. 2, 1938 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Площадът пред Народното събрание, снимка от въздуха, 1926 г.
Площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век
Сградата на Софийски държавен цирк на бул. “Христо Ботев”, София, 60-те години на ХХ век
Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, 1878 г.
Църквата “Света София” преди реставрацията, около 1910 г.
Църквата “Света София“ след реставрацията, 1949 г.
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}