Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

Днес на 17 септември, когато отбелязваме Деня на град София и почитаме християнския празник на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, ви предлагаме публикация на д-р Никола Радев от 1938 г. откъде идват старите наименования на столицата ни.

София през 1879 година, вдясно е Шареният мост, днес Лъвов мост

Още

140 години столица на България - история в снимки

140 години столица на България - история в снимки

Първото название на днешна София е било Сардика, или Сердика, от името на племето сарди или серди и то е останало до завладяването на Софийската област от римския полководец Луциниус Красус, който покорил цялата Тракийска област. При владичеството на император Траян градът добил и една добавка — прозвище Улпия, каквото име носят почти всички по-хубави и цветущи градове при римските императори, най-добрият администратор между които е бил император Траян, при царуването на когото се наричали: Кюстендил — Улпия Пауталия, Стара-Загора — Аугуста Траян а и други.

Това второ име на София — Улпия Сардика или Сердика, е траяло през цялото римско владичество на Балканския полуостров и за това има обилни исторически доказателства.

Панорамна фотография на София, заснета в 1885 г.

Още

Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици

Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици

Третото име на София, което е съществувало в паралел с второто ѝ име е било Триадица. Това име е съществувало през течение на средните векове, за което имаме исторически доказателства още от 1553 г. от времето на турското владичество в съчинението на Вранчич, който пише, че старите историци и писатели наред с името на София: Улпия Сардика или Улпия Сердика, наричали я и Триадица. Това свидетелство за името Триадица се повтаря и в 1595 година у Бонфини, у Йоханес, който пише, че града Сардика не трябва да се търси на това място, защото тоя град се наричал Триадица, каквото име София е имала и във времето на Михаил Гликас, и въобще всички гръцки историци и писатели наричат София с името Триадица.

Панорамна фотография от махала “Кюлюците” към булевард “Дондуков” и улица “Московска”, в ляво е германската Евангелска църква (разрушена при бомбардировките), на чието място днес е сградата на Националната опера, в центъра се виждат бившата Руска легация и “Къщата с часовника”, края на ХIХ век

Още

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Четвъртото име на София е Средец и се среща още в 1329 година в едно българско евангелие; и това име е продължило да съществува през течение на целите Средни векове, та дори и след Освобождението на България, и то като официално име на столицата на Българското Княжество в паралел с името София, както се вижда на много книги, печатани в първите години подир Освобождението, а в това число и върху кориците на изданията на Българското книжовно дружество, гдето четем Средец вместо София.

Какво е било селището на днешна София преди император Траян няма исторически данни и нищо положително не може да се каже, но от даденото му име Улпия може да се заключи, че е било едно от блестящите селища на племето сарди или серди.

Лъвов мост – павиране на бул. “Мария Луиза”, началото на ХХ век

Още

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Названието на София Сардика, Сердика или Сертика е търпяло много езикови изменения, но същественото за произхода на това старинно име някои езиковедци вадят от арменската и арабско-турска дума серт и от санскритската сардх, което значи упорито, непоколебимо.

Древното селище на днешна София е претърпяло много беди и разорения. Още Атила със своите хуни е разорил съвършено това селище (441-47 г.).

По-късно и българският хан Крум в 809 година, на път със своята конница за Одрин и Цариград, е опожарил старото селище на днешна София.

Панорама към църквата “Св. София” и улица “Московска”, началото на ХХ век

Още

Страшно наводнение в София през 1933 г. се оказва... първоаприлска шега

Страшно наводнение в София през 1933 г. се оказва... първоаприлска шега

Петото, последно и днешно название на столица София има голяма история, която накратко изложена е следната:

Преди всичко, още когато император Константин Великий (274—336 г.), който е родом от Ниш, се решил да премести столицата си от Рим, най-напред се е спрял на древната Сардика, но после по други свои съображения той пренесъл столицата си като източен император в древния Византион, който след това получи и името си от тоя император - Константинопол — Константинов град — днешният Цариград. Че това е исторически вярно, свидетелствуват множество закони, издадени през неговото царуване с дати от Сердика, за която той често бленувал и често пъти казвал "Сердика е моят Рим".

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век

През време на великото преселение на народите, хуните на Атила (441—447) са разорили до основи старата Сердика; едва император Юстиниан I (527—565), след като построил величествения Божи храм Св. София в Цариград, възстановил Сердика и построил тук старинната църква Св. София.

Точната дата на постройката на Св. София исторически не е установена, но от всички изучвания единодушно е заключението, че е строена през време на византийското владичество в Софийската област.

Въздушна фотография от 1923 г. – виждат се: Царският манеж на мястото на Народната библиотека, празният парцел, на който в следващата година ще започне строежът на Ректората на Софийския университет, Прошековата бирена фабрика, Княжеската градина и др.

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Друго едно мнение има, че черквата Св. София е била съградена пак при владичеството на Византия, но по-рано — от дъщерята на император Константин Великий (306—377), и най-сетне и едно трето мнение от гръцки произход, че черквата е била построена от принцеса София, дъщеря на император Юстина II (565—578), когато е била възобновена и старата Сердика, а от двете тия мнения за възобновяването на града и съграждането на черквата Св. София е било дадено днешното и последно име на града — София; в това отношение мнозина и по-послешни изследователи свързват името на града с името на храма Св. София, в който по-рано, в 343—344 година, се е състоял Вселенски църковен събор, наречен от името на града тогава Сардикийски.

Централната част на София, заснета от въздуха, 1926 г.

За това последно название на града — София, ще кажем, че писателите Бонфини, Марнавич и др. твърдят, че градът е получил своето име София от храма, който с голямо великолепие съградил в него император Юстиниан, който град по-рано се казвал Сардиция и това ново име София градът е запазил и след нахлуването на нови народи, които преминали отсам Дунава, а после и подир завладяването му от турците.

И така, по такъв исторически път, е свързано името на столица София със старинната Св. София.

Д-р Никола Радев,
сп. "Сердика", кн. 2, 1938 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Площадът пред Народното събрание, снимка от въздуха, 1926 г.

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Св. Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

Панорамен изглед към бул. “Евлоги Георгиев” и пресечката с ул. “6-ти септември”, река “Перловска” и Унгарската легация (сградата срещу моста), София, 1927 г.

Въздушна фотография на централната част на София, виждат се площадът на Народното събрание, Софийският университет, катедралният храм “Св. Александър Невски” и др., средата на 30-те години на ХХ век

Въздушна фотография на централната част на София, бул. “Васил Левски“ и бул. “Цар Освободител“, Софийският университет и Университетската библиотека – зад нея Царският манеж, Художествената академия и градината до нея, Княжеската градина и др., средата на 30-те години на ХХ век

Площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век

Снимка от борда на американски бомбардировач от бомбардировките на София (ясно се вижда храм “Св. Александър Невски“), 1943 или 1944 г.

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел “Балкан” (по-късно “Шератон”), началото на 50-те години на ХХ век

Площадът на властта – Мавзолеят, БНБ, Партийният дом, Художествената галерия (бивш Царски дворец), 60-те години на ХХ век

Сградата на Софийски държавен цирк на бул. “Христо Ботев”, София, 60-те години на ХХ век

Панорамен изглед към телевизионната кула, бул. “Драган Цанков”, Борисовата градина и др., 70-те години на ХХ век

Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, 1878 г.

Църквата “Света София” преди реставрацията, около 1910 г.

Църквата “Света София“ след реставрацията, 1949 г.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Още

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Още

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Още

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

 

Коментирай 15

Календар

Препоръчваме ви

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

"Бащата на българската карикатура" в спомени на съвременници. На 30 септември се навършват 55 години от кончината му

София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Черно-бяла разходка из столицата ни през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия