Преди девет месеца Кръстю Кръстев встъпи в длъжността си на министър на културата в ротационното правителство на ПП-ДБ/ ГЕРБ.

Девет месеца е времето, в което една майка износва бебето си, но това вероятно не е добро сравнение, когато става дума за промяна на културни политики и измисляне на нови стратегии, които да съживят културните практики на институционално ниво в България. 

Impressio разговаря с Кръстю Кръстев за финансовата подкрепа към културната общност в страната, която неведнъж излезе на протест през последните месеци, за приоритети, които е имал и които би искал министерството да продължи, за опазването на паметниците с културно значение и промяната в законодателството, както и за любимите му постановки, които е гледал напоследък. 

Министър Кръстю Кръстев (Снимка: Константин Вълков)

- Г-н Кръстев, 2023 г. завърши с рекордния бюджет за култура със 140 млн. лв. повече. Това определено подпомага сектора, който години беше пренебрегван и оставен да съществува с екзистенциален минимум. Все пак виждате ли и реформи, които би трябвало да бъдат проведени в сектора?
- Има няколко реформи, които несъмнено сме длъжни да проведем съгласно това, което сме заложили в Програмата за управление на Република България (2023-2024). Бих изброил някои от тях, които със сигурност са належащи.

Например, необходимо е да се укрепи капацитета на Министерството на културата с допълнителни щатни бройки, за да може да се обработва целият обем от информация и да протичат нормално всички дейности, за които Министерството носи отговорност.

Нужно е също така да се увеличат щатните бройки в Института за недвижимо културно наследство, за да бъдат картографирани всички паметници на културата и да се анализира състоянието на културното наследство на страната в пълния му обхват.

Необходимо е да се подсилят с допълнителни бройки както Националният филмов център, така и Националният фонд "Култура".

Съвместно с Комисията по културата и медиите в Народното събрание успяхме да постигнем много приемлив вариант на Закона за закрила и развитие на културата във връзка с предстоящата реформа в Националния фонд "Култура", съгласно изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост. В момента предстои обсъждането и гласуването му на второ четене в Пленарна зала.

Държа да отбележа, че в края на миналата година успяхме да приемем Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, което трябва да подпомогне работата на Националния филмов център, за да не се налага всяка година да се връщат в държавата средства, предвидени за филмопроизводство.

Министър Кръстю Кръстев (Снимка: Константин Вълков)

В последните години страната ни се гордее със сериозни постижения в тази област и именно затова е стратегически важно да развиваме и надграждаме административния процес не само в полза на нашите творци в киното, но и в името на обществения интерес.

Предстоят също така промени в Закона за народните читалища и в Закона за обществените библиотеки.

Заложили сме си като задача изготвянето на анализ на функционирането на музеите и галериите, както и надграждане на начина, по който те се финансират. Предстоят ни много процеси, някои от които вече са започнали, а други тепърва ще развиваме.

Много важно обаче е да работим с всички сектори, защото подобни реформи се правят заедно с хората "на терена".

Външният министър Мария Габриел и министър Кръстю Кръстев на посещението в Мароко (Източник: Министерство на културата)

- Кои професионални общности се нуждаят най-спешно от финансова помощ и как предвиждате да стане това?
- Приоритетни в културата са всички сектори. Не можем да ги делим на "по-нуждаещи" се и "по-малко" такива. Важното е да подходим професионално, да направим необходимите анализи, да обобщим всички данни в различните сектори и да действаме бързо.

Министерството на културата се съобразява с бюджетните процедури и с указанията на Министерството на финансите относно разпределянето на бюджета си. Съобразно Закона за държавния бюджет за 2024 е направен точен разчет за това как, с колко и кои политики и програми на Министерството на културата ще се финансират.

В тази връзка трябва да се движим в рамките на закона, за да бъдат задоволени нуждите на секторите и професионалните общности.

Средствата, които ще се разпределят на проектен принцип, трябва да бъдат съобразени с определени критерии и условия.

Конкурсните сесии в различните области, които Министерството ще обяви, трябва да бъдат обвързани с известни индикатори, за да са ефективни резултатите, които след време ще отчетем, нужно е да бъдат насочени изцяло в полза на обществото, както и да бъдат прозрачни и достъпни.

Среща и връчване на отличие на Георги Господинов (Източник: Министерство на културата)

- От години се коментират проблемите и законодателството в сферата на сценичните изкуства и вие казвате, че към мрежата от културни институти в страната трябва да се подхожда индивидуално, но все пак кои според вас са най-спешните промени или културни политики, които трябва да се въведат?
- Отново ще повторя - индивидуалният подход е много необходим точно в този момент. Различните области в България имат различни социално-икономически специфичности, различни потребности и очаквания на публиките.

Трябва да умеем да разграничим структурите от мрежата.

Досега сме посетили Шумен, Разград, Търговище, приключи обиколката ми в Кърджали, Хасково и Смолян.

Целта ни е да засилим партньорството между централна и местна власт, защото обща кауза на държавата и общините е да подкрепяме хората, които работят в културата.

Актьорът Руси Чанев и министърът на културата Кръстю Кръстев (Източник: Министерство на културата)

- Министерството на културата предприе конкретни мерки за защита на хиляди паметници на културата НИНКН. От години обществото очаква и се възмущава на лошото законодателство, което вероятно е причината да губим от година на година все повече недвижими културни паметници. Какви промени започнахте и до какво бихте искали да доведат те?
- За пръв път в историята си НИНКН разполага с най-съвременна дигитална техника за документиране на недвижимото културно наследство, така както се прави във водещите страни по света.

4-те лазерни скенера, 4-те дрона с оборудване за високоточно панорамно заснемане и картографиране, както и специализираният софтуер ще пренасят физическите обекти в свръхпрецизни 3D модели в пространството от данни и ще открият невероятни перспективи за опазването на недвижимото ни културно наследство.

Всяка сложна повърхност, с нейния цвят, текстура и геолокация, ще бъде запечатана в милиарди точки информация, с която експертите в различните области ще могат да възстановяват обектите с уважение към създателите им и автентичността. В апаратурата и технологиите са инвестирани над 1,1 милиона лева.

Един от проектите с голямо бъдеще е и реализацията на проекта за създаване на Център на изкуствата на остров "Св. св. Кирик и Юлита" край град Созопол.

Той има приоритетно значение и в него ще бъдат включени партньори с висока експертиза, каквато, например, притежават специалистите от Агенцията "Франс музеум", заедно с които българските експерти ще разработят предпроектното проучване за изграждане на подобен център.

Българският министър на културата Кръстю Кръстев подписва документ с помощник генералния директор на ЮНЕСКО за култура Ернесто Отоне (Източник: Министерство на културата)

- Какви промени ще има конкретно в Национален фонд "Култура"?
- Председател на Управителния съвет по право е министърът на културата. В момента тече процедура за избор на членове на нов Управителен съвет, почти на финала сме, комисията отся 20 кандидатури.

В тази процедура въведохме селекционна комисия, която да подпомогне министъра в избора, за да има максимална обективност и безпристрастност към всички номинации и предложения.

Така че съвсем скоро ще имаме и нов Управителен съвет.

С приемането на промените в Закона за закрила и развитие на културата се въведе този конкурсен принцип за избор на изпълнителен директор на Фонда, както и разширяване на състава на Управителния съвет, в който ще бъдат включени и представители на Министерството на образованието, Министерството на туризма и Министерството на външните работи.

Структурата, отговорностите и функционирането на Фонда ще бъдат разписани в Устройствен правилник, който ще се приема от Министерския съвет.

Индикативната програма на Фонда всяка година ще бъде приемана с около 6 месеца по-рано, за да може много по-стройно и предвидимо да бъде организиран процесът по кандидатстване, оценяване, приемане и обявяване на резултатите, сключване на договори и разплащане, както и отчитане на проектите.

Към задълженията на Управителния съвет ще се вмени и това да приемат и Стратегия за развитието на Фонда. Разбира се, наред с тези промени, има и много детайли и изчистване на текстовете, които до този момент не са били достатъчно прецизни, или пък не са работили ефективно за процеса.

Предложените промени осигуряват плавен преход от настоящата организация на НФК към неговия нов институционален и функционален модел. Създават се условия за изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Режисьорът Стефан Командарев и министърът на културата Кръстю Кръстев (Източник: Министерство на културата)

- Вече овладяхте ли проблемите в НФЦ?
- Приемането на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия беше една от важните крачки към овладяването на кризите и проблемите в НФЦ. Няма да има вече оправдания, че правилникът пречи на дейността му. Надяваме се, че новият правилник ще отпуши работата на кинотворците и НФЦ ще престане да връща неусвоени средства в бюджета. Наред с това е важно да отбележим успехите и постиженията, които този сектор печели за България.

Наградите, които Стефан Командарев спечели със своя филм "Уроците на Блага" (Голямата награда в Карлови Вари и в Рим, голямата награда на фестивала в Гоа, Индия и др.) са повод за истинска национална гордост. В това отношение и Филмовият център, и Министерството на културата, имат своя стратегически принос с подкрепата си.

Ще следим успехите на колегите от киното в предстоящото "Берлинале" през февруари - проектът на Севда Шишманова "Парчета живот" е селектиран за Копродукционния маркет в "Берлинале", Маргарита Стойкова е сред 10-те изгряващи европейски таланти на 27-мото издание на "European Shooting Stars".

На 10 януари т.г. се подписа Споразумение за копродукция и кинематографски обмен между България и Мароко.

Предстоят подобни спогодби с Косово и Мексико. За 2023 г. са подписани 260 договора в областта на кинопроизводството, разпространението и популяризирането на българското кино и копродукциите. Това също е съществен факт по отношение на отчетността, която дължим на обществото.

Бих искал да подчертая, че отличната координация между ИА "Национален филмов център", Министерство на културата и Национален фонд "Култура" позволи на българския кандидат за "Оскар" за чуждоезичен филм да направи една достойна кампания с прожекции в САЩ и Европа, както и с рекламни публикации в най-престижните издания за кино.

Изводът, който правим, благодарение на тази статистика, говори, че България се превръща в много притегателен център за копродукция сред държавите от региона. През март 2024 г. се очаква и провеждането на среща на директорите на киноцентровете на страните от Балканския полуостров, която ще се проведе в България.

С министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на премиера на втория сезон на сериала "Вина" (Източник: Министерство на културата)

- Кои театрални постановки гледахте в софийските театри през миналия сезон и коя особено ви впечатли?
- За мен театърът е провокация за душата.

Той може да разтърси нашата същност и да ни подтикне към дълбоки интелектуални и емоционални размисли. Сцената е специално място, където думите и жестовете се сливат, за да сътворят нещо по-голямо от реалността, нещо, издигащо човешкия дух до невероятни висини. Затова обичам театъра, той е като живо създание - диша, вълнува се, променя се...

За мен олицетворение на това ми разбиране за театъра е постановката "Хага" на Галин Стоев, който майсторски успява да изправи митологичното зло пред съда в Хага.

Пред предизвикателствата на човешката трансформация изправя и постановката "Антихрист. Глави VIII, X, XI" на режисьора Стилян Петров.

Спектакълът вълнува с философския въпрос - защо единственото същество с разум от Божиите творения успява трагично да катастрофира. Макар времето за срещата ми с театъра като зрител, да е все по-силно ограничено, имах удоволствието да посетя и Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала".

Министърът на културата с шейх Салем бин Кхалид Ал Касими, министър на културата на ОАЕ (Източник: Министерство на културата)

С голямо любопитство отидох на постановката "Еуфория на болестта" на Ива Свещарова и Вили Прагер.

Майсторски разработена тема за срещата на тялото с вируса - най-малкия и най-мощния патоген познат на човечеството. Интересно е, че в танцовия спектакъл вирусът е ключ, който ни отвежда в едно ново пространство.

В "Топлоцентралата", между другото, публиката може да види и инсталацията на Българския павилион на 18-тото издание на Венецианско биенале за архитектура.

В неделя (б. ред. 11 февруари 2024) колегите от Народния театър са ме поканили на премиерата на "Моби Дик" на режисьорката Диана Добрева.

- Кои са важните цели, които екипът ви успя да осъществи по време на управлението на МК?
- Може би това, което бе най-важно за нашата система, бе увеличаването на бюджета за култура. За настоящата 2024-а успяхме да осигурим рекордно увеличение на бюджета за култура с допълнителните 68 милиона лева и така той възлиза на 403 милиона лева.

Външният министър Мария Габриел и министър Кръстю Кръстев на посещението в Мароко (Източник: Министерство на културата)

Отделени са 30 милиона лева за сценични изкуства, 23,5 милиона лева е увеличението на разходите за музеите, галериите, библиотеките и читалищата. С екипа ми продължаваме срещите си с кметовете, областните управители и ръководителите на културни институти и институции по регионите.

След Североизточния регион - Разград, Търговище и Шумен, сега посетихме Хасково, Кърджали и Смолян. Имахме срещи и с Националното сдружение на общините в България. Много ценно е на място да се запознаваме с необходимостите на различните културни институти.

По този начин ще бъдем по-точни при набелязването на съвместните задачи, които имаме по бюджетната процедура за 2024 г. и ще можем на базата на съвсем конкретен анализ да направим така, че точните средства да бъдат насочени към конкретните необходимости в културния сектор.

Друга точка от програмата на правителството, която изпълнихме с екипа ми, бе изработването и подписването на Меморандум за партньорство при провеждане на кампания за медийна грамотност.

Във времена на непрестанно появяващи се фалшиви новини, в среда, в която хората са буквално заливани от вълни на дезинформация, този Меморандум за сътрудничество между Министерството и Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Сдружение "Коалиция за медийна грамотност" и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО, има изключително важно значение.

Среща на Кръстю Кръстев с Клаудия Рот - министър на културата на Германия (Източник: Министерство на културата)

Предстои да въведем обучение по медийна грамотност сред много широк спектър от обществото.

Подписани са и следните ключови документи: съвместна декларация, Споразумение за кинопродукция и кинематографски обмен, както и програма за сътрудничество в областта на образованието, висшето образование, научните изследвания, културата, комуникацията, младежта и спорта за периода 2024-2026 г. с Мароко.

Успяхме да реализираме заедно с директора на Българския културен институт г-жа Яковлева и една знакова среща за българското кино.

В Министерството на културата срещнахме родните ни кинопродуценти с д-р Роберто Стабиле, ръководител на специалните проекти в световноизвестните киностудия "Чинечита" и на международните отношения в ANICA (Националната асоциация на аудиовизуалните и цифровите кинематографични индустрии).

Също по отношение на международната дейност - осигурихме участието на България на Биеналето за изкуство във Венеция, като финализирахме конкурса съгласно новия Статут, който гарантира максимална прозрачност, отразява по-рано направени препоръки от страна на куратори, автори, членове на журита в конкурсите, културни институти и др., прецизиране и усъвършенства процедурите и повишава прозрачността при провеждане на конкурса.

Също така продължихме действието на Меморандума за разбирателство със САЩ относно налагането на ограничения върху вноса на категории археологически материали и етноложки материали на България; с подкрепата на Министерството на културата България ще участва достойно в световноизвестния Лондонски панаир на книгата - The London Book Fair 2024.

Съвместно с колегите ми от Министерския съвет формулираме стратегията на "Бранд България - модерният разказ за културата и туризма".

Министърът на културата среща мароканския министъра на младежта, културата и комуникациите - Мохамед Мехди Бенсаид (Източник: Министерство на културата)

- Осъществихте ли връзка с културните институти в чужбина и как мислите да засилите тяхната дейност?
- Заедно с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел подписахме стратегическо споразумение за подобряване на дейността на Българските културни институти в чужбина (БКИ).

Целта е по-добра координация с приоритетите на българската външна политика.

Със споразумението утвърждаваме ролята на българските културни институти в чужбина като неразделна част от институциите, чрез които се осъществява българската външна политика. Това е важно послание за ключовата роля на културната дипломация във външната политика.

- Взехте участие на 42-та сесия на Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура в Париж. Какво постигнахте там?
- Нещо много важно се случи на този форум.

С генералния директор на ЮНЕСКО за култура Ернесто Отоне подписахме споразумение за нов 8-годишен период на дейността на регионален център - София към ЮНЕСКО.

Центърът се управлява изцяло от български екип и е един от 8-те в света с "Категория 2", чиято мисия е опазване на нематериалното културно наследство на човечеството.

Обявихме конкурси за директори на държавните културни институти там, където мандатите изтичат, за да осигурим непрекъснатост в работата.

"Старинен град Несебър" беше заплашен с изваждане от Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, но с екипа ми се преборихме това да не се случи. Утвърдихме нова граница на Несебър и към нея прибавихме и акваторията на юг и на север от полуострова и неговата подводната археология.

Решението бе взето на 45-ата разширена сесия на Организацията, която се проведе от 10 до 25 септември м.г. в Рияд, Саудитска Арабия. Така страната ни спечели ценно време, за да финализираме успешно работата си по Плана за опазване и управление на "Старинен град Несебър.

В момента подготвяме и други стратегически документи, които ще гарантират съхранението на културното, историческо и археологическо наследство на полуострова.

Министърът на културата среща мароканския министъра на младежта, културата и комуникациите - Мохамед Мехди Бенсаид (Източник: Министерство на културата)

- НДК има ново ръководство, на какви промени разчитате там с новия екип на институцията?
-  В процес на ревизиране на статутът на Националния дворец на културата и начина му на управление и финансиране - тук също разчитаме на ключовата промяна в ръководния екип.

Новото ръководство вече работи активно за развитието на НДК и обновяването на стратегията за превръщането му в средище за културни, социални и образователни дейности чрез осигуряване на широк достъп.

- Вероятно е важно да споменете и конкурсните сесии относно финансирането на проекти в областта на културата. 
- В рамките на 2-рото полугодие на 2023 г. проведохме успешно 2-те конкурсни сесии:

- Сесия за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии, по две теми на обща стойност 2 190 000 лв.

Поради големия брой постъпили проекти и необходимост от реализирането им, МК осигури допълнителни средства в размер на 1 000 000 лв. спрямо първоначално отпуснатите 1 190 000 лв. Така финансирахме 107 бр. проектни предложения на обща стойност 2 190 000 лв.

Това са проекти на музеи и художествени галерии от цялата страна, с които се инвестира в модернизация на съществуващи експозиции, създаване на нови, оборудване на фондохранилища и др.

Проведохме и сесия за финансиране на проекти в областта на визуалните изкуства на обща стойност 742 552 лв. По обявената сесия са постъпиха 63 бр. проектни предложения. МК осигури допълнителни средства в размер на близо 400 000 лв. спрямо първоначално отпуснатите 350 000 лв.

Или общо финансирани бяха 33 бр. проекта на обща стойност 742 552 лв. Сесията бе с фокус подпомагане развитието и популяризирането на съвременните изкуства - участваха НПО, заедно с музеи и галерии.

Източник: Министерство на културата

През втората половина на 2023 г. проведохме успешно и още 2 конкурсни сесии:

• За финансова подкрепа за редовни теренни археологически проучвания и теренна консервация на археологически обекти чрез Бюджетна програма "Опазване на недвижимото културно наследство". Бе осигурено финансиране на общо 110 проекта, на обща стойност 4 348 475 лв.

• Сесия за финансиране на дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности. За изминалата 2023 година са одобрени 43 от общо постъпилите 58 проекта. Сключени са договори за финансиране на консервационно-реставрационни работи по недвижими културни ценности на стойност близо 6 млн. и 400 хил. лв. - сред тях са различни църковни сгради (вкл. Бачковския манастир), обекти на Арменската църква, сградата на Синагогата в София, сгради, на частни собственици и общини, които от дълги години се нуждаят от ремонтни дейности.

• Бяха одобрени и два проекта за финансиране със средства в размер на близо 60 000 лв. - проектите са провеждане на спасително проучване на могила в близост до Александровската гробница.

Правителството одобри и допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата от 400 000 лв. за финансова подкрепа за Рилския манастир "Свети Иван Рилски".

Манастирът е сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Рилският манастир, в това число и Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата "Свети Лука" са обявени през 1927 г. за "народна старина".

С актьора Веселин Калановски на премиерата на втория сезон на сериала "Вина" (Източник: Министерство на културата)

Министерството на културата осигури за Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) модерна дигитална техника за документиране на недвижимото културно наследство. Това ще помогне за по-бърза актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности, както и за идентифицирането на нови обекти, които заслужават да бъдат част от културното наследство на страната ни.

Мога да изброявам и още, но ще спра дотук. Но ми се иска да споделя с читателите Ви, че при всяка среща с посланик, или с някой от чуждестранните ми колеги, съм впечатлен с какъв респект говорят те за българската култура и за творците ни. Това ме прави много горд.

Няма нищо по-приятно за един културен министър от това професионалисти от чужди държави да говорят с такова уважение за българската култура!

- Бихте ли изброили 10 ангажимента, които ще поемете като министър, ако останете на този пост след ротацията?
- Много пъти съм казвал, че системата на културата е леко разклатена през последните години. Моята първа цел беше да започнем да я поправяме.

Убеден съм, че заедно с моя екип сме направили първите, но много важни стъпки.

Успокоихме системата и хората, за да могат те да дадат най-доброто от себе си.

Продължаваме така, сигурни сме, че ангажиментите няма да стигнат само до класацията десет, защото те са много повече.

*Автори: Юлия Владимирова, Валерия Калчева