СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Проф. Велислав Минеков: Мисля си да кажа край. Аз съм човек с гражданска позиция, но тя не се оказа толкова полезна
Трябва известна доза цивилизованост. Ако искате нормален живот, трябва да се научите да бъдете достатъчно добър, общителен, да се съобразявате с другите, така се живее
Автор : / 13635 Прочита 42 Коментара
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgКак културата и министерството могат да съществуват заедно и има ли министерството култура и култура министерството? Осъществи ли се промяната, такава, каквато я искахме като общество? Оказва се, че това са едновременно екзистенциални, но и битово мъчителни въпроси за служебния министър проф. Велислав Минеков.
Министър на културата от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев, той има много казуси, за които да воюва, но времето за осъществяване се намира в друго измерение.
"Мисля си, като си тръгна оттук, да кажа край, това беше, защото малко много стана през годините. Аз съм човек с гражданска позиция, но тя не се оказа толкова полезна... Всичко се оказа повече горчиво отровно. Кой знае какви плодове няма, има наистина неща, които се случиха, и което е добре, но се случват бавно, и не така както ми се искаше...
Ние сме провинциална държава - гранична структура на Европейския съюз... От 30 години стоим в затишие...
Нищоправенето се награждава тук, и то сериозно", констатира професорът.
Вижте какво разкри още в интервюто си за Dir.bg:
- Промяната ли абдикира от нас, проф. Минеков, или ние от нея? Историческата ни памет подвежда или предпазва?
- Щеше да бъде хубаво, ако промяната беше продължила, и не мога да разбера защо тази закана за продължението й не се осъществи. Може би тук-там нещо да се е случило, но това продължаване в Министерството на културата не се състоя и е много тъжно. А имаше много неща, които трябваше да бъдат продължени, точно в стила на заглавието. Уви, сега започваме отначало.
Всичко онова, което оставихме, го започваме, сякаш сме спали зимен сън в продължение на 7 месеца. Направо е отчайващо и силно разочароващо. Досега мълчах във връзка с изборите, но не знам колко още да мълча. Министерството е блокирало. За съжаление е имало недобро отношение към администрацията. И тук съм посрещнат като Александър Втори едва ли не.
Но когато нямате добро отношение и не знаете как се работи с администрация, това носи големи щети, защото тогава тя също спира да работи. Това е най-голямото й отмъщение. Така се е случило. От 2 август набираме обороти.
Бедата е, че има страшно много забравени и оставени неща. Тази купчина от документи, която виждате, е част от тази радост, която ме сполетява всеки ден, по два-три пъти. Опитвам се нещо да се свърши.
- Какви приоритети подреждате сега, след като времето Ви става все по-малко, така се надяваме поне?
- Едно от най-важните неща, които оставихме, бе инициативата за изменение и допълнение в петте закона, на които се държи министерството.
Най-проблемният е Законът за културното наследство. Много отдавна се боря, много съм разочарован от себе си, тъй като през 2009 г. бях парламентарен съветник и това се случи пред очите ми, този нещастен закон, който доведе до нищета, до разруха.
Всичко това, което виждате - подпалените покриви, съмнителните колекции, износът на 60 до 90 000 предмети с културна стойност в чужбина годишно, по данни на "Европол", всичко това дължим на този нещастен закон.
- В този контекст, какво се случи с колекцията на Васил Божков?
- Стои затворена. Тук има нещо много загадъчно, защото тази колекция е одобрена с подписите на двама министри, като нещо съвсем легално. Не само това, но единият дори участва в откриване на изложбата на тази колекция. Тя дори получи държавна подкрепа и беше изнасяна в чужбина, беше в Москва, струва ми се и в Белгия. Не само това, но доколкото знам една част от застраховката е платена като за държавна колекция.
От друга страна прокуратурата я обяви за незаконна. За първи път ще бъда с прокуратурата. Много рядко съм с точно тази прокуратура, която не си мръдна пръста за всичко, което се случва в министерството. Но аз не мога да повярвам, че тази колекция е предавана по наследство, купувана в чужбина...Това ми е толкова ясно. И тя не е единствената подобна в България.
Сега има противоречие, ако тя е била незаконна, то тогава онези министри как са дали подписа си върху едно беззаконие. От друга страна, може би ако главният прокурор бъде сменен, господин Васил Божков да си върне колекцията. Сега тя е затворена на специално място, със специална охрана от жандармерията. Охраната е денонощна от живи хора, въоръжени до зъби, не с камери, не с апарати.
Колекцията тепърва трябва да мине през идентификация, трябва да се провери автентичността на всеки предмет. Кои ще бъдат в тази комисия не мога да ви кажа, кои ще са подходящи не зная. Но до ден днешен колекцията стои в чували, накуп. Чувал съм, че при изнасянето й има наранени предмети, което е щета.
Интересно ми е какво ще се случи, кой е прав - министрите, които я определиха за официална, или прокурорите, които казаха, че е незаконна.
- Как културата битува по време на война и икономическа криза? Борим се за оцеляване, а тя дори не може да бъде открита в пирамидата на Маслоу...
- Ние всички оцеляваме, включително културата. Аз не мога да разбера защо, това е толкова тенденциозно през годините, особено през последните 30 години.
Не ме набеждавайте в носталгия към комунизъм, защото такова нещо в мен няма. Аз си спомням какво беше това общество, половината ми живот мина там. Но въпреки това нещо се вършеше, факт, че се произвеждаше и много боклук, но покрай него се появяваше и нещо ценно. А от 30 години стоим в затишие.
Това министерство е напълно изоставено и от хората, и от политиците. Не е ясно защо съществува. Всъщност факт е, че се получава едно голяма финансова подкрепа най-вече на държавни институти. Подкрепата е през фонд "Култура", през Националния филмов център. Но нещата от една страна са механични, от друга недостатъчни като финансиране. И така е до днес.
Другата ми беда е бюджетът. Проектобюджетът, който направихме в миналото служебно правителство бе покачен със заветната стъпка от 0,2 процента по отношение на БВП. Така се заклеха всички политици, които минаха през този кабинет, всички го обещаха, но в закона за бюджета се появиха само 98 милиона лева. Това е покушение върху добрите ми намерения.
И другото което видях, че този бюджет почти не е използван. Вероятно една трета е отишъл под формата на заплати, много малко средства са отишли във Филмовия център. Можем да говорим вече за нулева година в киното. Другите средства са по фонд "Култура". Тези 30 милиона, които трябваше да вляза тук и да ги разпиша, иначе и те нямаше да тръгнат.
Но бедата е, че тези средства, които остават, няма да могат бъдат похарчени, особено капиталовите разходи, за тях трябва обществена поръчка. Това означава срок от три месеца, понякога малко повече, тази поръчка може да бъде протестирана от някои от участниците, срокът се удължава. А на 23 декември всичко това, което остава, вероятно някъде около 60 милиона лева, отива в бездната, в кладенеца, изхвърляме ги.
И това е ужасно, но води и до последствия. Ако миналата година имах нормален разговор с министъра на финансите, сега не зная как ще отида при настоящия, за да му кажа, че имаме нужда от средства, изхвърляйки 60 милиона на боклука...
- Не са похарчени нито от предшественика Ви, нито Вие ще успеете, но преди дни все пак обявихте обществената поръчка за дългоочаквания основен ремонт и реконструкция на Концертната зала в Пловдив за превръщането й в мултифункционална зала...
- Чудо на чудесата. Това трябваше да стане през януари, а решението беше взето още от миналия ноември, и то пак беше решение на служебното правителство. Само че тези 12 милиона лева, не са същите от януари месец. Имаме 17 процента инфлация, покачване на цената на материалите, на труда, на енергията. Тези пари вече са с 20 процента по-малко.
Пак добре, че я има. Но ето, току-що се връщам след подписване на договори за археологически проучвания, сега е 5 октомври. Каква археология? Подписвам ремонти с някакви мизерни суми на училища на 1, 5, 10 септември... Обезсърчен съм...И всичко това, което направих за остров "Св. св. Кирик и Юлита" беше изхвърлено и оставено.
Трябваше да отида до Мексико (б.а. Световната конференция на ЮНЕСКО за културни политики и устойчиво развитие "MONDIACULT 2022" ), за да се случи нещо, да продължа. Има възможност, ще се случи. Но се надявам като си тръгна, този път да има човек, който с разбиране да го продължи, и не само това, всичко, което оставяме да продължи. Това са добри неща, това не е злина.
Българската култура има бъдеще, ако пожелаем.
Има много достойни явления, много прекрасни хора, хора, които работят и у нас, и в чужбина.
И това, което говоря и на моите студенти и колеги, е да се прекрачват границите. Без това не може да се оцелее, става някак провинциално. Ние сме провинциална държава - гранична структура на Европейския съюз. Аз ако съм оцелял е благодарение на няколкото езика, които знам, благодарение на това, което е чужбина, това ми даде шанс да видя целия свят, не беше неприятно. По същия начин трябва всеки да се пробва. Нека донесе това, което е видял, да го направи по същия начин, защо не. Пожелайте да бъдете германци, пожелайте да бъдете французи, няма нищо лошо. Можем да бъдем много нормална държава, много малко ни трябва.
- Ако ви предложат отново поста на министър на културата, ще приемете ли?
- С това темпо не мога да оцелея, това е ненормално, което се случва през последните месеци. Миналата година беше натоварено, но ще ви кажа откровено каква беше ситуацията. Имаше пак много за вършене, тогава посрещнах министерството с един унищожен бюджет, за разлика от тази година. На мен ми остана само да подписвам решения, нищо повече от това, но имаше надежда. А да ви кажа честно, тази година нямам надежда, много съм натъжен от това, което намерих.
И какво означава да остана? Да остана още за месец-два. Това не е работа. Трябва да има нормално правителство, трябва да има бъдеще, за поне две години напред, да се направи програма. Ако е нормален министър, да има стратегия, кое кога да се случи. Защото това, което правя в момента, в него дори има малко паника, което никак не е приятно. Искам да се случи колкото се може по-бързо, докато съм тук. И това е разрушаващо, понякога.
Вижте, не е добре да оставам. Трябва да има нормално правителство и нормален човек, който да стои четири години, и ако е наистина нормален, аз ще бъда тук всеки вторник и петък, като в уроци по английски ще му казвам какво да прави, какво е наследил, как да го продължи. С удоволствие ще го правя.
Този човек трябва да разбира от администрация. Тя е изключително консервативна структура, там трябва да бъдете много деликатен, да внимавате, да имате опит. Трябва да познава всичките пет закона - Законът за културното наследство, Законът за закрила и развитие на културата, включително и фонд Култура, Законът за радио и телевизия, Законът за филмовата индустрия, Законът за авторски права. Като приказка да ги знае, да ги е чел поне. И естествено да има опит в тази среда, което никак не е зле.
Аз така съм се родил, така съм бил наказан. С такива родители, с такава приятели, с такива студенти. Такава ми е средата. От една страна са писатели, от другата артисти, вкъщи пиано, цигулка, квартет... и репетиции в зала България...
- Бихте ли се върнали към този живот, в който сте си у дома? Имате ли шанс, предвид всичко, през което преминахте през последните години? Политиката сякаш няма да Ви позволи.
- С огромно удоволствие. Да ви кажа честно, мисля си, като си тръгна оттук, да кажа край, това беше, защото малко много стана през годините.
Аз съм човек с гражданска позиция, но тя не се оказа толкова полезна.
- Горчиви, отровни плодове, какво ни остана?
- Всичко се оказа повече горчиво отровно. Кой знае какви плодове няма, има наистина неща, които се случиха, и което е добре, но се случва бавно, и не така както ми се искаше.
Но все пак има млади хора, други хора, нека продължат, нека бъдат граждани, за да живеем в една нормална държава. Аз повече сили нямам.
- Споменахте Закона за филмовата индустрия. Има ли смисъл българското кино да се бори за "Оскар"? Като говорите за тази провинциалност, започвам да мисля, че тя прозира отвсякъде.
- Има нещо такова...малко нещата са странни, но... Финансирането в киното веднъж казваме, че е достатъчно, друг път, че не е.
Миналата година се случи финансово чудо. 18 милиона неизползвани, с помощта на служебния министър Белчев, бяха прехвърлени за тази година иначе трябваше да изчезнат, към това се добавиха и другите 40 милиона. Въпреки това поради нещастния закон за филмовата индустрия, поради ужасния правилник към закона, които са основна вина, и поради непрекъснатата борба на различни групи във филмопроизводството, нещата вървят много зле.
И тази година, ако останат не 18, може би 30 или 40 милиона, те няма да бъдат прехвърлени пак. Това е, потъват. Догодина отначало. Естествено има голям спор по отношение за закона и правилника. Но аз винаги питам, къде бяхте вие?
Защото непрекъснато идват хора, които се жалват и от закона, и от правилника. Понякога ми се търси на мен отговорност. Защото миналата година подписах правилника и го вкарахме през Министерски съвет, но ако не беше вкаран, абсолютна нула. Той не е добър, наистина. Тогава го видя и Асен Василев и Ива Митева беше запозната, юристи знаеха за какво става дума.
Но не беше моментът аз да поправям този правилник, което щеше да отнеме страшно време, и не съм сигурен, че това щеше да бъде компетентната среда. Ако те самите не се разберат, не се хванат за ръце, просто няма да има кино в една добра среда.
- Няма как да не Ви попитам какво се случи с тютюневите складове в Пловдив. Емблематична сграда бе съборена, видяхте в това акт към служебното правителство, бяхте заплашван. Какво може да се направи, за да спре унищожаването на културно наследство. Винаги ли капиталът печели?
- Засега капиталът печели, да.
Представете си колко е силен, за да може да действа дори срещу човек с пост министър. За тях това дори няма значение. Те знаят, че няма съд, няма прокуратура, а министър за тях е едно абсолютно нищо. Факт е, че законът куца, но е факт и друго, че проблемът е от 2009 г., и никой не си е мръднал пръста. Трябваше ли да бъда служебен министър, за да ми се случи точно това, и от 2009 г. никой да не е подал ръка?
Има някаква гражданска общност, която все пак трябва да бди над това. Кметът е длъжен по закон, по член 17 от Закона за културното наследство, да се грижи за паметниците, и не само това. Но вътре в кметството трябва да има обществен съвет, който работи по Закона за културното наследство и се грижи за недвижимото културно наследство. Такова нещо няма никъде.
- Струва ли си човек да води война от името на културата?
- Разбира се, че си струва. Че аз мога да пролежа тук три месеца и никой нямаше да забележи. Дори щях да бъда похвален, щях да бъда обичан, да получавам апартаменти на зелено, като едни други министри. Спомняте ли си?
Нищоправенето се награждава тук, и то сериозно. Но когато правите нищо, разрухата е зад вас. Тогава идва подпалването на покривите, идват багерите, тогава се краде, тогава се унищожава, разрушават се цели тракийски гробници и се изнасят.
Впрочем получих забележка от едно високо място, че много войни водя.
- След тези години, които отдадохте - от протестите, и като министър, какво искате да видите и от наследника си, и от обществото?
- Добрините за вършене са много. Една десета от тях да започнат да се случват, ще се радвам много.
Трябва известна доза цивилизованост. Някак си през годините изгубихме отношение към интелекта и към морала. Ние не сме морални, ние дори нямаме религиозен морал. Време е да се върне. Така е в чужбина. Ако искате нормален живот, трябва да се научите да бъдете достатъчно добър, общителен, да се съобразявате с другите, така се живее. Мисля, че е напълно възможно с малко съобразяване и морал. И друго, тази бясна корупция ме дразни.
Мисля, че корумпираните трябва да бъдат наказани. И знаете ли кое е най-страшното наказание - не затвора, а да им бъде отнето откраднатото. По-страшно от това няма.
Вземете им имотите, вземете им къщите за тъщи, вземете им апартаментите на дупка, и тогава нещата ще се регулират. За съжаление у нас няма правосъдие и тези измамници съществуват прекрасно. Дори с един приятел си говорихме да бяхме знаели, да бяхме станали айдуци, днес уважавани, почтени хора.
Новият министър трябва да прояви отношение, това е основното му задължение. Защото попада в една много деликатна зона, ще работи с интелекта на нацията. Той ще бъде между множество специалисти - между най-добрите музиканти, най-добрите историци, най-добрите музейни работници. И той трябва да е достоен, за да им отговори, за да може като ги събере да се чувства добре, да бъде част от тяхната среда, да знае техните стремления, да знае какво работят.
Да разбира от цигулка, но и от археология. Не е толкова трудно. Трябва да бъде счетоводител. Аз се научих от миналата година, да бъде полицай и малко прокурор, и да се съобразява с действащия закон. Аз вече съм и полицай. Може би като напусна министерството трябва да отида в полицията, ще бъда много успешен. Защото всъщност нашето наследство е заплашено. За съжаление службите дълго време не са обръщали внимание. Слава богу едно намерение, което се търкаляше през годините го реализирахме - курсове в Академия на МВР на специализирания полицейски състав по културно наследство. Това беше нещо, което трябваше да се случи. Трябваше да се стане още през януари миналата година, но беше забравено, не зная защо. От 18 октомври курсовете продължават. В първия са вече 35 души, сега ще видим колко ще бъдат. Това е един сериозен отряд.
Имаме обещание за помощ. Едно от тях беше направено след мой личен разговор с президента на Италия миналата година, имам обещание за помощ от Испания, от Франция, от Гърция. Ще им се помага, за да можем да догоним възможностите на онази опасна жандармерия по културно наследство в Италия.
- Как осчетоводявате Вашия живот през последните години?
- Нищо не спечелих. Имах много надежди. Много загуби имам заради словата си, защото много ме съдят. И губя средства заради това.
Но се ядосвам, че никой не обръща внимание на думите ми. Говоря свободно, но няма прокуратура, която да се задейства. И аз оставам някак във въздуха с твърдения, които никой не проверява.
Оттук мога да ви изнеса данни за корупция с кашони. Уви, няма кой да ги пожелае.
- Какво успяхте да постигнете в Мексико? Разкажете ми за срещите си на Световната конференция на ЮНЕСКО за културни политики и устойчиво развитие "MONDIACULT 2022".
- Беше интересно всичко, което се случва. Впечатляващо е тъй като такава среща не се е случвала през последните 40 години. Присъстваха 160 делегации, 152 министри на културата.
Естествено освен всичко, което се вършеше, освен моята лекция, която изнесох за паметниците на културата, имах и много срещи, които предварително пожелах, за да направим нещо за България.
Срещнах се със заместник-министъра на културата, спорта и туризма на Република Корея г-н Чон Пьонг-Гък. Заедно с корейския посланик още от миналата година, придвижваме една много добра идея и се надяваме с тяхна помощ да спасим гробницата в Караново. Това е съкровище, което стои под открито небе от 2008 г. Безценно е и трябва да се довършат теренните проучвания, трябва да се намери начин за експонирането на тази гробница.
Търся помощ заради мизерията на нашия бюджет. Но и не само заради мизерията, търся и специалисти, тъй като нямаме толкова много, които могат да помогнат за преместване и експониране на този обект. Продължих и разговорите за остров "Св. св. Кирик и Юлита", който да се превърне в световен център на изкуствата.
Имах кратка среща с генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Одри Азуле и дълъг разговор с помощник-генералния директор на ЮНЕСКО Ернесто Отоне Рамирес. Той много добре е запознат с проекта за остров "Св. св. Кирик и Юлита" и аз го поканих у нас. Но имах и неприятности, които трябваше да бъдат излекувани още миналата година, но не се случи така.
Свързани са с Несебър и с плана за опазване и управление на Несебър. Градът е застрашен. Много е вероятно неговият статут като град в списъка на паметниците на Световното културно наследство да отпадне. Очакваше се през октомври да влезе в списъка на застрашените обекти. Слава богу, остава още малко.
Но е тъжно, защото всичко това по плана трябваше да бъде решено и направено през април месец тази година. През онова кратко мое отсъствие от министерството... Уви, не се е случило. Никой не е обърнал внимание. Пак ви казвам, през този седеммесечен зимен сън продължихме и с това явление. Надявам се много скоро да напреднем и до два три месеца да сме готови с плана за развитие и управление.
Има хора, които смятат, че това им създава неприятности, щом опазваме Несебър. Но те не могат да си представят какви ще са щетите. За тях самите ще са огромни, ако излезем от статут, те не ги пресмятат. От една страна е глупост, от друга егоизъм - да се замогне с някакъв битак пред дома си чрез продажбата на гащи и чадъри.
- Какво бихте искали да правите оттук насетне? Вероятно отново ще бъдете търсен като експерт.
- Искам да се върна към нормалния живот. Не искам да бъда търсен.
Ако наистина има нужда от мен, за да предам това, което направихме, ще го сторя с удоволствие.
Иначе се връщам към моята работа, към студентите. Искам да пътувам, да ходя за риба, да виждам гора, небе и планина.
Интервю на Галина ЧОЛАКОВА
Велислав Минеков: Остров "Св. св. Кирик и Юлита" може да се превърне в световен център за култура