Н.Пр. Алехандро Поланко в специално интервю пред Юлия Владимирова от Dir.bg за предизвикателствата в Европейския съюз, развитието на двустранните отношения между Испания и България, привършващото този месец председателство на Испания в Съвета на ЕС и изводите, както и наблюденията му върху културния сектор в страната. Алехандро Поланко споделя и за най-важните културни събития през изминалата година, които са свързани с испанската култура у нас.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Ваше превъзходителство, нека започнем с този въпрос, тъкмо пред себе си виждам книгата "Българи и испанци" и си мисля, че имаме страхотна история на дипломатическите ни отношения. Как изглеждат те днес?
- Имаме невероятно добри отношения в различни области. Политически отношенията ни също са в много добра ситуация, спомняте си, организирахме среща между президента на България Румен Радев и краля на Испания Фелипе VI, както и нашия министър-председател Педро Санчес. Икономически напоследък отношенията ни също много се подобряват.

И това се случва основно заради две неща: на първо място интересът на инвеститорите към България, от друга страна и благодарение на българската общност, която живее в Испания.

Така че бих казал, търговските отношения със сигурност се подобряват. Разбира се, пандемията беше проблем, не само за нашите отношения, но за всички. В културно отношение също могат да се споменат добри практики. Невероятно е обучението по испански в училищата и университетите и на много високо ниво.

Тази пролет за първи път бяхме организатори на среща между български и испански университети, за да представим възможностите им и капацитета им, за да създадем курсове за обучение по чужди езици. И това беше страхотен успех за всички - един уикенд със стотици посетители и мислим да го повторим със среща между девет университета - испански, български и френски.

Искаме да се възползваме максимално от европейските фондове, за да подсилим общата работа на европейските университети.

Има възможности за още подобрение, но смятаме, че сме на правилния път. Подкрепихме много силно някои кандидати в Комитета по човешки права - и това беше голям успех и много се радваме за България. Сега се намираме към края на председателството на Испания в Съвета на Европа и също се опитваме да подкрепим България, особено що се отнася до Шенген и други въпроси, които са важни за страната.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- От думите ви ми се иска да ви задам два въпроса. Първият е свързан с испанския език. Това е един от най-говоримите езици в света, също така много популярен в България. Испанската култура винаги е много актуална, модерна, "тренди" и това е навсякъде по света. Как се поддържа това?
- Благодаря ви много за тези думи! Наистина, вярно е, че испанският език е прекрасен инструмент, който успешно се представя в чужбина.

Работи много добре. Но този инструмент не представя само Испания, а цяла Латинска Америка. Така че испанската култура има значителна продукция и от тези държави и това е много важно. Говорим за близо 500 милиона, за които испанският е майчин език. Имаме Институт "Сервантес" и много други различни мрежи, с които искаме да разпространяваме испанския език.

Но също така и нещо, което вероятно читателите не знаят - това е да свързваме всички езикови академични традиции на латиноамериканските държави със Испания. Ние работим, за да развиваме знанието за езика.

Голямото предизвикателство днес е да трансформираме тези знания не само в културен аспект, но и в технологичен, научен аспект. Работим доста в момента, за да развием изкуствен интелект в тази посока и да представим Испания не само като голямо явление в света на културата, но и като икономически и технологично конкурентна страна.

Например в САЩ испаноговорящата общност увеличава своето икономическо значение в тази сфера. Това е икономически тренд, който е нов, но много важен.

Днес испанският е третият език, използван в интернет, а в социалните мрежи е вторият. Това е невероятно и искам да спомена, че заедно с България, ние сме в много специални отношения. Тук интересът към езика се увеличава все повече.

Последните резултати показват, че около 30 000 човека имат интерес да учат испански език и те са се увеличили почти тройно от преди 10-20 години. Вероятно знаете, имаме страхотни програми за двуезични училища, използваме я навсякъде по света. По броя на хората, които учат по тази система, България е номер 3 в света след САЩ и Канада! Това е много специална система, защото това е система, където испанският се учи не просто като чужд език, а като част от обучението и програмата на училищата.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Имате добра мрежа в България?
- Така е, но и защото системата на образованието не е просто физически инструмент, а също така ние изпращаме учители от Испания. В тези 17 двуезични училища, за които говоря, има учители по испански от България, които са българи, но ние се стараем да има и поне по един испански учител. Тези учители стават част от екипа на българските училища.

- Помня, че когато правих интервю с испанската режисьорка Авелина Прат за нейния прекрасен филм "Васил" с българския актьор Иван Бърнев, тя ми каза нещо много интересно. Че някои нейни познати изобщо не знаят къде се намира България и с този филм им е станало интересно. Не знаят ли испанците наистина достатъчно за България?
- Смятам, че това в последните години особено се променя. На първо място заради това, че връзките между двете държави се подобряват.

Знам, че за мнозина е трудно да помнят имената на Загреб, Белград, Букурещ, Будапеща, София - всичко това е регион, който не е толкова ясен за хората. Но вече има голяма разлика с преди години.

Второто важно нещо е, че след пандемията много испанци започнаха да посещават България заради различни елементи - планини, туризъм. Освен това има много испаноезични хора, които живеят в София, има много смесени семейства и двойки. В бъдеще това ще се увеличава и смятам, че испанците ще знаят все повече за България.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Мислите ли, че българите и испанците са близки по темперамент?
- Испания е много различна в различните си географски райони.

В някои от тях не се чувствате съвсем като в Европа, в други хората са със средиземноморски черти, но наистина Испания е една смесица от солидна история. Ако мислите испанците само през южняшката култура, можете да бъдете изненадани.

По някое време даже ни наричаха "германците на Юга". С българите мисля, че е подобно. Вие също имате много елементи в културата ви, което всъщност прави още по-лесна комуникацията с испанците.

- Вие вече споменахте председателството на Испания в Съвета на ЕС, което продължава до края на декември. Намираме се в много труден момент за Европейския съюз - все още се борим с икономическите последици от ковид пандемията, има война в Украйна, в Близкия Изток. Кажете кое според вас е най-важното, което Испания постигна или направи важно през изминалите пет месеца?
- Знаете, много е трудно да се постигне нещо наистина важно за шест месеца. За нас е смислено да внасяме позиции в ЕС, които да се превърнат в значими въпроси. Тези позиции могат да доведат до резултати и след нашето председателство. Но е трудно да се вземат решения изобщо в Брюксел в рамките на няколко месеца.

Ние имахме предимството по време на това председателство да кажем кое за нас би било важно и след това Белгия пък да вземе предвид тези точки и да ги развие в своето председателство. Ние имаме пет важни приоритета по време на председателството на Испания.

Икономическата зелена сделка, единството в ЕС, новата концепция за широка стратегическа автономия, която е много важна като концепция. Последната се разви много, защото видяхме по време на пандемията, че Европа се сблъсква с предизвикателства, но е важнo да имаме капацитета, да се изправим пред тях.

Видяхме проблеми не само със сигурността, но и със здравните системи, водата, храната, живота... Тази концепция днес е напълно ясна: има два начина да добием резултати: първата е реиндустриализацията на Европа.

Много е важно да развиваме индустрии извън Европа, но е важно и да можем да запазим част от тях в Европа. В това отношение България има голямо предимство в сравнение с други държави. Вторият важен елемент е да отворим търговските и икономически отношения с райони в света, в които Европа не е толкова важна и присъстваща.

Наистина ситуацията в Европа в момента е сложна, но единството на Съюза е много важно, за да можем с него да посрещнем предизвикателствата. Видяхме силата на тази общност в някои моменти по време на пандемията, по време на войната в Украйна, донякъде в политиката за разширяване на ЕС, имам предвид Северна Македония и Албания. Надявам се, че казусът около миграционната политика също ще бъде фиксиран благодарение на обща позиция и решения.

Фискалните правила все още ги дискутираме, направихме важни стъпки в посока на това да се намалят цените за електричеството за хората, но не на последно място за нас са важни внесените предложения за социална политика.

Говоря за здравеопазване, но и за специална политика към райони, които имат демографски проблеми. Социалните елементи са важни за нас и мисля, че ще е голям успех, ако те останат като такива в основните политики на ЕС. Процесът продължава, а големите резултати ще дойдат.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Смятате ли, че Европейският съюз трябва да се промени именно в посока на това да бъде по-практичен, както казахте и вие, да бъде по-близко до хората?
- Разбира се. Това е много важно и мотото на нашето президентство всъщност е "Европа, по-близо". Не мислим в посока на географията тук, а важността Брюксел да стигне повече до гражданите и те да разпознават, че ЕС е близък до техните нужди.

- Бих ви попитала за това как се справят работещите в културните институти в Испания? Защото имаме големи протести на работещите в този сектор, които са недоволни от недостойното заплащане за труда им. Дайте някой хубав пример за нашите политици от Испания!
- Много сложен въпрос. Културата е много важна за живота на хората, но културната индустрия понякога не успява да генерира толкова много финанси, че да развива целия капацитет от възможности, които има. Това е така не само в България, но навсякъде по света и дори мисля, че в Европа сме много по-защитени в тази посока.

В Испания имаме система, която е свързана с администрацията. Администрациите имат различни компетенции, в зависимост от региона. Имаме три етапа на подкрепа: държавната, регионална подкрепа за различни културни инициативи и също така имаме много силни културни проекти, идващи от самите градове и села.

Това създава един комплексен начин на подкрепа на различни нива, който работи много добре, защото една инициатива, която има директно влияние върху хората в даден малък град или село, дава директна подкрепа на живеещите хора там, те са въвлечени в инициативата.

Но искам да ви кажа, че впечатлението ми от България за четири години тук е, че културният ви живот е забележителен във всички сфери: сценични изкуства, литература, кино, музика.

Има много възможности, изложби и те са на наистина високо ниво.

Този капацитет за създаване на толкова много продукция наистина е впечатляващ. Докато съм в България, видях работата на поне няколко министри на културата - от диригент до специалисти в спорта - но всичко води до това, че в България има наистина големи професионалисти.

Имали сме гости от Испания, актьори и музиканти, те са наистина впечатлени колко много театри са отворени и колко много неща могат да се гледат в София. Разбирам проблема, за който говорите, но искам да отбележа колко сте напред!

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Вие споменахте, че работите добре с Министерството на културата, спомням си вашата среща с министър Найден Тодоров, тогава, свързана с началото на испанското председателство и културните събития, планирани в страната ни покрай него. Кое бе най-плодотворното от програмата и работата ви?
- Имаше много събития в различни сфери. Но не мога да не спомена изложбата за Пикасо в Софийската градска художествена галерия по повод 50-а годишнината от смъртта му. Беше много интересна, с фотографии от личния му живот, тя постигна наистина голям успех.

Имаме още две много важни изложби, едната все още може да се види - това е "Дон Кихот през вековете" в Регионалния исторически музей в София, която проследява работата на различни художници в различни епохи, сред тях е и един български художник Христо Панев. Другата изложба бе литографския цикъл "Сервантес - Дон Кихот" с произведения на Николай Майсторов.

Музикално също годината беше невероятна за нас, представихме концерт на Виенския камерен оркестър под диригентството на Педро Халфтер в рамките на Международния музикален фестивал "Варненско лято".

Продължаваме със събитията, защото на 6 декември представихме испанския писател Хавиер Серкас в разговор с Георги Господинов. Това ще се случи на 6 декември в НДК. Освен това имахме големи успехи в киното, продължаваме с това да работим в посока да показваме повече испански филми. Голямата награда на Синелибри отиде при Изабел Койшет за "Една любов". Една от участничките в журито бе испанската актриса Карла Нието.

Имаме много участие в различни дейности. Сега също участваме в два важни проекта: единият е събитие за изкуствения интелект, а тази седмица има среща между испански, български и френски университети, които организират семинар, което също е важно. Една от важните изложби, които предстоят е тази за отношенията между България, Испания и Европейския съюз.

Ще представим снимки, които показват последните 30 години на сътрудничество, много важни фотографии за всички страни и също лични моменти от приемането на България и Испания в ЕС - има цитати от всеки един, който по една или друга причина е взел участие в тези важни решения в определен момент, има снимки на известни испански актьори, политици, музиканти, които са споделили мисли в тази посока.

Изложбата ще се открие на 12 декември и мисля че ще бъде последното събитие от нашето председателство. Но искам да кажа, че работим прекрасно с българските институции.

Снимка: Tedd Georgiev/ Dir.bg

- Вече споменахте за важната изложба с фотографии на Пикасо тук в София, но тъй като тази година беше годината на Пикасо в Испания и Франция, с която се отбелязаха 50 години от смъртта му, исках да ви попитам кой е Пикасо за Испания? Сякаш в последно време се опитват да прекроят и неговата личност в политически коректна форма?
- Най-важното в този наратив е неговата работа. А Пикасо, както и да го гледаме, остава един от най-великите гении на ХХ век. Той е направил значителни и революционни промени в модернизма и културата. Как ще го представим днес, как ще го адаптираме към днешната реалност, мисля е много важно.

Това е и работата и на музеите, организациите и всички замесени в неговото наследство. Той е един от майсторите на ХХ век и работите му са много важни за Испания, като наследник на Веласкес, Гоя, но и като политически артист - да не забравяме "Герника".

Антивоенният елемент, ужасите на войната, всичките тези елементи са важни течения за света и сме щастливи, че можем да работим заедно с френската администрация и да направим тази година възможно най-смислена като образ на Пикасо.

- Какви са плановете ви за следващата година?
- Все още планираме и всичко е на ниво проекти, но мисля че е по-важно да завършим всичко, планирано до края на тази година. Подготвяме доста неща за следващата година и съм сигурен, че с добрата си работа с българските институции, ще предложим на публиката вълнуващи събития.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА