ПРОЧЕТИ СВЕТА!
Знаменити, забравени, забранени - хрониките на България в 10 книги
Трудно обозрима, многопластова и противоречива е историята ни, пред която "всички сме малки по ръст и заслуги!"
Редактор : / 4128 Прочита 1 Коментара
Илюстрация: iStock by Getty Images
"Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя ѝ е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон...", пише световноизвестният британски историк Стивън Рънсиман.
Трудно обозрима и противоречива е българската история, калена в годините на вековното си съществуване и част от летописа на света.
Днес на 22 септември честваме честваме 115 години от обявяването на България за независимо царство:
Духът на независимост - вътрешна, външна, духовна и стопанска, е заченат още в борбите на Възраждането, на Освобождението и на Съединението, и е утвърден с тържествения акт от 1908 г., устоял изпитанията на последващите войни и на периода след тях. Историята определя знаменитото събитие като последното славно и трайно успешно, чисто българско действие.
Днешният ни подбор ви предлага само 10 заглавия от богатия каталог в Market.dir.bg, с които да се запитаме и да си отговорим: Защо сме такива и какви ще бъдем?
"История на българите" в Market.dir.bg
Новата българска история е тясно свързана с тази книга и с нейния автор.
Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода ‐ единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава.
Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886 г.) и унгарският на Р. Майер през (1889 г.) Така в навечерието на големите политически събития ‐ Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история.
По този начин българската кауза получава мощна подкрепа от страна на историческата наука. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата "История на българите".
Усетете и внушителната картина на българското общество в "Български дневник" от Константин Иречек - Том 1 и Том 2.
"Видрица". Том 1 в Market.dir.bg
"Видрица" е многожанрово произведение. Това показва самото ѝ заглавие, за което авторът дава следното обяснение: "Малко каче с железни халки и с клуп отгоре... тая видрица носят закачена на ръката си циганите, които ходят от къща в къща да просят; в нея събират всякакъв материал за ядене..."
Тя е едновременно своеобразна родова хроника, подробен автобиографичен очерк, многопосочен летопис на възрожденската епоха, сборник от записки, пътеписи, спомени и писма, разнообразен и богато наситен с фолклорни материали. Това предопределя и стила на изложението ѝ. Затова хронологичният ред в повествованието невинаги върви във възходяща линия, а регистрационно-летописният разказ нерядко е прекъсван от жив, изпъстрен с диалектизми и турцизми диалог, което придава особен колорит на изложението.", казва Кирила Възвъзова-Каратеодорова.
Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания били известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени - ръкописни или печатни - на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в "Миналото" на Стоян Заимов и в "Записките" на Захари Стоянов. Към негови ръкописи с оглед тяхното използване или евентуалното им публикуване са проявявали интерес Хр. Ботев, Ив. Адженов, Л. Каравелов, Ан. Попхинов, Д. Попов, Ян. Кочев, С. С. Бобчев и особено Ст. Заимов.
Преди повече от едно столетие, или по-точно през 1875 г., Ботев е възнамерявал да обнародва ръкописа му "Изгубений старец. Описание на диарбекирските темници, страданията на нашите злощастни заточеници и побягването на двоицата черни души, съставено от народния страдалец-заточеник дядо поп Минчо Кънчев от село Арабаджиево, окружие Заарско." Подобни проекти по-късно правят и други, но всички остават неосъществени. Едва в наши дни се отпечатват в някои сборници откъси от негови ръкописи.
Този огромен ръкопис, наброяващ повече от 2000 страници голям формат, говори убедително за неговите трайни книжовни занимания и за пословичното му трудолюбие, характерно за всички наши възрожденски книжовници. Това е ценен ръкописен паметник от културното ни наследство, все още непознат на широката ни читателска публика, която напоследък проявява подчертан интерес към мемоарното, епистоларното и изобщо към автентичното документално четиво, а също така е и недостатъчно използван от специалистите като исторически извор.
Неговите многобройни страници съдържат най-разнообразна ретроспективна информация за положението, бита, душевността и развитието на народа ни, при това с голям хронологически обхват (от началото на XVIII до края на XIX век) и с обширен териториален обсег: естествено най-вече за родния старозагорски край на автора, но докосващ се и до голяма част от българските земи по онова време, както и до част от Близкия изток - главно Диарбекир и околните селища.
Ако ви е заинтригувал Том 1, не пропускайте да прочетете и "Видрица". Том 2
"Векът на цар Самуил" в Market.dir.bg
Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"!
Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969-976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1072)...
Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима борба с византийското завоевание книгата ни среща и с истинско съзвездие от видни личности - Самуиловите братя Давид, Мойсей и Арон, неговите наследници на престола Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II, предишните български царе Петър, Борис II и Роман, болярите и военачалниците Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац, Елемаг, Николица, Гавра, кавхан Дометиан и много други представители на един политически елит, какъвто, уви, се среща рядко в многовековната ни история.
Нека припомним и казаното от световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман:
"Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя ѝ е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон; през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император; през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат..."
"България в Първата световна война" в Market.dir.bg
"Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка!
Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша; да ходи бос или обут с дървени налъми по позициите; да носи на гръб платнища с хляб зимно време по замръзналите склонове на Добро поле и Каймакчалан; да се бие без артилерия и да мре безропотно, тъй както безропотно умираха християнските мъченици на арената.
Да свалим шапка пред тази историческа сянка, защото пред нея всички сме много малки по ръст и заслуги!", пише Тодор Кожухаров (щабскапитан Копейкин) през 1929 г.
"Александър Божинов разказва" в Market.dir.bg
"Той не спира на карикатурата, минава през пейзажа, кабаретната гротеска, иска да възкреси стария български керамичен орнамент...
Само това стига - да го наречем Големия между нас.", пише Сирак Скитник и продължава:
"Портретът може да бъде талантливо натурно копие, карикатурата - само творчество. Инак тя е бездарност... Културността създава съвършената карикатура. Тя е израз на светоглед, на вътрешна свобода, на една етика...
Едва ли имаме творческа личност, тъй неразривно свързана с нашия всекидневен живот, тъй бързо, остро и талантливо реагираща на всяко обществено събитие, на всяка духовна проява, като Божинов. Пътят на Божинов е някаква дебнеща будност и нетърпеливо надничане във всяка жизнена проява... Божинов е неуморим, надарен човек, който раздвижва, търси, за когото всеки ден е негов.
Но живописецът не отстъпва на графика: едно вярно чувство към това е подсказало неговите експресивни пейзажи, изискано колоритни портрети и стилизации..."
Животът и спомените на Александър Божинов можете да прочете в книгата "Минали дни" - "едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения".
"Знаменити, забравени, забранени" в Market.dir.bg
Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети.
Авторката е директор на Националния литературен музей, чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и на "метежния гений" Лермонтов, митологичните мотиви за Ахасфер и "вечната жена", Дора Габе в омагьосания дом на Ян и Маруся Каспрович...
Приносно е осветляването на забравени имена, част от чиито архиви се съхраняват в НЛМ: Ив. Шишманов, Н. Геров, П.Р. Славейков, Б. Пенев, К. Христов, "литературните войводи" (Яворов и Хр. Силянов), Д. Подвързачов, Ст. Чилингиров, Ем. Попдимитров, Ас. Разцветников, писателите - емигранти и визитатори в Южна Америка, Г. Томалевски, Иван Богданов.
Особено впечатлява "археологията" на "забранените": Вл. Василев, Р. Алексиев, М. Минев, К. Константинов, Фани и Чавдар Мутафови, Змей Горянин, Й. Стубел, Сл. Красински, Ас. Христофоров, Яна Язова, Д. Шишманов.
Вдъхновени са прочитите на знаменитите: от "карасевдата" у Вазов до Йовковия етнокултурен "космос", през фаталната "любовна война" Яворов - Лора и демоничната игра между двамата и Дора Конова, утопията "виенско кафене", Хр. Смирненски като наш съвременник, народоведските проникновения на Ем. Станев, верската, етническата и националната самоличност на Дора Габе, "левантинките" на Д. Димов, самоубийството на Пеньо Пенев, "неочакваният" Св. Минков или Ивайло Петров като художник.
"Страсти и скандали в Царска България" (ново издание) в Market.dir.bg
Исках да разровя непознати пластове от душевността на българите по време на Третото българско царство и да ги покажа такива, каквито са били. Ако фаталната и необяснима сила на онова, което е имало да се случи, развълнува читателя, какво по-хубаво от това?
Автентичните истории разказват за горещите страсти и лютите скандали, които разтърсват Третото българско царство. Защо Фердинанд трепери от сянката на Батенберг, как нимфоманка сваля от власт Стефан Стамболов, защо Алеко Константинов умира девствен, кога класикът Лев Толстой защитава първия българин, отказал казармата, консумиран ли е бракът на Фердинанд и Елеонора, защо Султана Рачо Петрова не могла да задържи нито един мъж, в прегръдките на жена ли е умрял Иван Вазов и как след смъртта му заради него се съдят Ана Карима и Евгения Марс, как Мусолини урежда сватбата на цар Борис III, кой е българският фюрер, как софиянки смъкват гащите на холивудския актьор Хосе Мохика на Централна гара, коя е жената-мъж, кога карловци и калоферци спорят за родното място на Ботев, защо умира българският Зола, в кого се влюбва Яна Язова в Париж, как изхвърлят урната с праха на Разцветников, колко последователи имал японският Дънов - ето част от тях.
Българите, за които става въпрос, са от най-долните, та до най-горните слоеве на Царство България. Когато пръстът на съдбата обърква живота им, те се проявяват като герои от ненаписан роман. Архивни снимки, пощенски картички, шаржове и карикатури, съхранявани в най-големите държавни и частни сбирки, потапят читателя визуално в един отминал свят.
"Страсти и скандали в Царска България" е сред най-шумните и търсени книги на литературния историк д-р Петър Величков. В бестселъри се превърнаха и останалите му творби - "Софийските потайности", "Яна Язова: проклятието на дарбата", "Великденски и пролетни картички от Третото българско царство", "Българинът: голата истина", "Прототипи и герои".
"Третата национална катастрофа" в Market.dir.bg
Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край.
Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество.
Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" всъщност е равносилен и равнозначен на една национална катастрофа - катастрофа, обхващаща едновременно както живота на обществото, така и неговите дълбинни обяснителни механизми. След три десетилетия преход българите се намериха в разрушено битие и с разрушено съзнание, т.е. с разрушена способност за разбиране.
Значението на публикуваните тук разговори е останало в миналото, там, където те са се състояли. Смисълът им обаче е извънвременен - като свидетелство на непрекъсващите усилия за разбирането на света и на нас самите в него. Докато има стремеж за разбиране и саморазбиране, нищо не е окончателно изгубено: социалният свят си остава обитаем, макар и непоносим, и действителността, макар и запълнена както казва Шекспир с "вой и скърцане на зъби", винаги съдържа и една последна надежда.
Всички интервюта, публикувани тук, са израз на стремежа онова, което се казва за нещата и ситуациите - дори и да е без значение, - да е осмислено, за да има надежда в мрака на катастрофата.
"Трудни години за човечеството" в Market.dir.bg
"Какво ще бъде бъдещето на човечеството - никой не знае, но ако то успее да се избави от финансовите олигарси и въведе закони за отговорността на политиците, сигурно ще има по-добро и спокойно бъдеще.
При това положение ще има един свят без империи и диктатури, където отделният човек е най-важният. Ще се прилагат строги, задължителни световни закони за зачитане на личността и щастието на всеки човек, ограничаване на възможността за прекомерно забогатяване, търсене на отговорност от онези, които са избрани да управляват всичко това.
Тогава светът ще бъде по-добър за живеене - и при всички положения по-спокоен.", казва синът на автора Красимир Попов.
"Богатството на народите" в Market.dir.bg
"Богатството на народите" е една от най-знаменитите книги на световната икономическа мисъл. Книгата продължава да бъде най-важното средство да разберем в дълбочина онова, което ни заобикаля.
Ясно е, че вече се налага нов превод на тази забележителна книга, най-малкото по две причини. Първата е свързана с това, че езикът се развива заедно с развитието на обществото ни и ако в първото издание срещаме Вилхелм III и стоките са потребителни, в новото издание кралят вече е Уилям III, а стоките са потребителски.
Втората причина е по-важна. Всички ние сме свидетели на неспособността на елитите (не само политическите, но и научните) да се справят с безпрецедентната криза, която вече обхваща целия свят. Именно за тях тази книга трябва да е задължително четиво.
Но нека сега ги оставим настрани и да се потопим в богатството на мисълта и езика на прочутия шотландец. За всички ни тази книга е много важна. Тя е наистина увлекателна и съвсем достъпна, но в никакъв случай не е леко четиво. Читателят трябва да се потруди, за да обере плодовете ѝ. Нищо чудно: както ни учи Адам Смит, в основата на богатството - на всяка една нация, но и на всяка личност - стои трудът.
В сайта на Market.dir.bg ще откриете голямо разнообразие от артикули (продукти за здраве и красота, за дома, дрехи, обувки, аксесоари, стоки за деца и домашни любимци, храни и напитки), като при регистрация и първа покупка над 50 лв. получавате 15 лв. отстъпка! Безплатна доставка за поръчки над 150 лв.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}