СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Петър Делчев: Споделяме интернетно страдание, радост, болка - без разлика дали от разбито сърце или от упорити хемороиди
Разкриването на душата е вече тривиално занимание, което превръща състраданието от божествена същност в лицемерна бъбривост, безкомпромисен е авторът на "Следи по водата" и "Трънски разкази"
Автор : / 2415 Прочита 0 Коментара
Петър Делчев (Снимка: Личен архив/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)
Той е сред онези необясними и ненапъхващи се в догматичност хора, които се опитваш да разбереш, но трудно ще опознаеш. Намира смисъл и вдъхновение в изпитанията и вярва, че усещането за живота като приключение остава завинаги.
Притежава неутолим дух, постоянно изпитва границите си, по джеклондовски. Занимава се с алпинизъм, ветроходство и каяк. Преди няколко години прави опит да прекоси Черно море с каяк, който сам конструира. Последната му книга "Следи по водата" е посветена именно на това предизвикателство. Петър Делчев не е само писател, той е изпитател, авантюрист и търсач, но и човек, за когото самотата е творчески заряд.
Първата му самостоятелна книга, поетичният сборник "Луд за обичане", излиза през 2006 г. Същата година се появява и първият му сборник с разкази - "Трънски разкази", който се превръща в явление в българския книжен свят. Сборникът е номиниран за наградата "Елиас Канети" през 2007 г.
През 2016 г. Драматичен театър - Пловдив поставя пиесата "Вълци" по "Трънски разкази" с режисьор Диана Добрева. Постановката печели три награди "Аскеер" - за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за театрална музика на Петя Диманова.
Втората самостоятелна белетристична книга на Петър Делчев, "Балканска сюита", е издадена през 2009 г. и съдържа новели по легенди. По-късно, през 2013 г., "Трънски разкази" и "Балканска сюита" са обединени в общ сборник, който излиза с допълнителен разказ. През 2012 г. излиза и първият роман на Петър Делчев - "Кастинг за Месия".
Разговаряме с Петър Делчев за любопитството, изследването и назоваването на всичко със същинското му име, не с онова, което приляга на новия "успешен човек":
Петър Делчев (Снимка: Личен архив)
- За последната Ви книга "Следи по водата" видният ни изкуствовед Сава Славчев казва, че е огледало, уловило свободата, смъртта, страданието, съществуването и смисъла. Това ли виждате и Вие в това огледало?
- Разбира се, че не - авторът поставя огледалото, той е от другата страна и няма сетивата да се самоогледа.
Неговата задача е да сложи в рамка своя свят, а какво читателят вижда там винаги е мистерия. Важното е и двамата да излязат от своите тебеширени линии, които мислят, че са им граници.
- Неотдавна заявихте в свой коментар по повод войната в Украйна - "Тази война е всъщност за половината от ресурсите на планетата". Ако пишехте книга сега за войната, какво бихте искали да разберат от нея за нея?
- Всичко, което съм искал да кажа за причините за тази война през 2022 година, съм го казал през 2012-а в романа "Кастинг за Месия".
Днес бих искал хората да осмислят, че войната в Украйна е само пилотният епизод на сериал на ужасите. Нищо вече няма да е същото. Готови ли сме?!
- Заради Джек Лондон избирате да бъдете писател и казвате, че целият сте джеклондоновски дух. Още ли пазите този приключенски, във всеки смисъл, дух?
- Любопитството е горивото за успеха на всяко общество. Какво има отвъд, на върха, на дъното, из тъмната страна, зад слънцето - това са въпросите, които движат границите напред.
Любопитните са откривателите, изследователите. Такъв дух се създава в детска възраст с правилните книги. После трябва да се презареди с Булгаков и Казандзакис, за да се мине на качествено ново ниво, но усещането за живота като приключение остава завинаги. Поне при мен е така.
- От години се занимавате с екстремни спортове и изпитвате духа си. Кое е най-екстремното Ви преживяване и коя е най-страшната стихия - природата или човека?
- Изразът "екстремен спорт" предполага "да се занимавате". Това правят пристрастените към адреналина.
Търсачите на границите сме по-друга порода. Трябва ни смелост и самота, а не безрасъдство и публика. Преживяването, което най-много ме е променило, не е това, което най-силно ме е уплашило.
Едно неочаквано плуване 6 часа в морето (описано в "Следи по водата и други разкази") ме промени най-много. А най-силно ме уплаши самотно гмуркане в пещера, при което ми се скъса маркучът за въздух.
Колкото до стихиите - имам душевната сила да гледам на природните стихии като на обективна даденост и да се примирявам с тях, но възпитавам в себе си мъдростта, че човекът си е човек и като такъв не може да е страшен, а само заплашителен.
Ще ми се да се науча да приемам хората с недостатъците им, да се плаша от природните стихии, но да не се страхувам от нищо.
Петър Делчев (Снимка: Личен архив)
- Обезлюден ли е съвременният човек? Превърнал ли се е в призрак, бродещ без хоризонт?
- Вашият въпрос предполага, че човекът е остров - т.е. лесно е да се насели или обезлюди. Съгласен съм, че ние сме като "Острови на течението", но в днешния свят са ни сложили по една антена и уж постоянно комуникираме, но електронно.
Споделяме интернетно страдание, радост, болка - без разлика дали от разбито сърце или от упорити хемороиди.
Разкриването на душата е вече тривиално занимание, което превръща състраданието от божествена същност в лицемерна бъбривост. Омрежените ни чувства стават толкова прозрачни за околните, че - да - бих се съгласил, че се превръщаме в досадни призраци.
А всичко за призраците и за техните навици, обиталища и хоризонти, можете да научите от Пипи или Уайлд - според настроението.
- Във всяка от книгите Ви героят е в търсене. Човекът на новото ни време находчиво се определя като интелектуалец по поведение, маргинал по съдба и "вътрешен" емигрант по призвание. Това ли е човекът, който търси начин да се адаптира към свят с опустошени ценности?
- Да, това е съвременният "успешен" човек.
Да го докарваш на интелектуалец с поведението си предполага душевно щение за помпозно внимание; да гледа на себе си като на маргинал, който е принуден да постига всичко сам и въпреки обстоятелствата, е мантра и на новобогаташите, а да се изживяваш като постоянно ощетяван от държава и общество е удобна платформа за самосъжаление.
Ако успееш - "АЗ успях", ако не успееш - "попречиха ми". Моралните и етични ценности не са опустошени, а подменени. "Доброто е обществено понятие", каза гигантският Тонев и аз мога само да прегърна неговата Теза, като огледало на днешния ден!
- За какво не Ви се разказва сега? Като че ли има твърде много шум и суматоха във всяко наше действие и твърде малко смисъл. Мислите ли, че е така?
- Ще отговоря наобратно - бих искал да разказвам за любовта и силата на човешкия дух! Абсолютно клише!
Нека целите ни са клишета, а пътят ни уникален. В това е смисълът за мен. А суматохата, която постоянно се опитваме да предизвикваме около себе си, е вик за помощ. Но трябва първо да го осъзнаем, за да ни се помогне. В това пък е смисълът на изкуството.
- Книгите Ви "Трънски разкази", "Балканска сюита" и "Кастинг за месия" са откровение. Всяка от тях е задаване на въпроси, на нови концепции. Какви са сега Вашите?
- Дали си струва "да пожертваш всичко в името на изкуството". Това е гигантски въпрос, отговорът на който може да бъде от жалък до величествен.
Ако се впуснете в приключението "изкуство" без оглед на цената и се окаже, че сте посредствен, резултатът ще е жалък. Но този, който е готов да погълне кофите отрова от лицемерно съжаление, може да се възправи до душевен великан. Всичко в тази координатна мрежа е въпрос без отговор. Изследвам.
Петър Делчев (Снимка: Личен архив)
- Неотдавна имаше предложение Вашите разкази да бъдат включени в учебниците по литература. Бихте ли приели това предизвикателство?
- Предизвикателството ще е децата да не ме намразят, за мен ще остане удовлетворението.
Ако някой писател ви каже, че не би се зарадвал да влезе в учебниците - спрете да го четете, защото е лъжец.
- Бихте ли искали, подобно на "Трънски разкази", да видите отново текстовете си на сцена?
- Бих искал някой да направи пиеса по "Трънски разкази", защото предишният опит беше трагичен. Бих искал да видя български сериал по "Балканска сюита".
Бих искал Кристофър Нолан да направи филм по "Кастинг за Месия". И бих искал всичко това да се случи приживе. Бих искал... Много ли искам?! Тогава да се върнем на "Дай Боже да сме живи и здрави!"
Интервю на Галина ЧОЛАКОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}