Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нийл Геймън срещу боговете на мейнстрийма и злите поличби на невежите

МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО

Нийл Геймън срещу боговете на мейнстрийма и злите поличби на невежите

"Всички ние - възрастни и деца, писатели и читатели - имаме задължението да мечтаем", казва той

Нийл Геймън в Сан Диего през 2016 г. (Снимка: Getty Images)

На 5 август Нетфликс ще представи премиерата на дългоочаквания сериал по култовия комикс на Геймън - The Sandman ("Пясъчният човек").

Феновете ликуват, а Геймън се терзае дали пък просто пак не се е продал не само за пари, но и за още славно време. Сър Тери Пратчет щеше да свали легендарната си шапка, не само за признанието на Геймън, но и за да поздрави приятеля си, който търси нов свят за Морфей, преди самият той да се срещне със СМЪРТ.

Май 2019 г. На червения килим по време на световната премиера на екранизацията на "Добри поличби" на Amazon Original в Лондон (Снимка: Getty Images)

Нийл Геймън по същество не е писател, той е ескейпист и никак изтънчен, а акуратен. Създава вселената отново, такава, каквато трябва да я има, а не такава, в каквато сме привикнали да съществуваме. В една от лекциите си преди няколко години казва:

"Чувам да се говори за термина (б.а. ескейпизъм), сякаш е нещо лошо. Сякаш "ескейпистката" фантастика е евтин опиат, използван от обърканите, глупавите и заблудените, и единствената фантастика, която си заслужава, за възрастни или за деца, е миметичната фантастика, отразяваща най-лошото от света, в който читателят се намира."

Не, Нийл, никой не разбира вече този свят, търсим неоновия знак "Изход", и той трябва да се сътвори отново.

23 юли 2022 г. На щанда на Нетфликс на представянето на "Пясъчният човек" на фестивала "Комик-Кон" в Сан Диего (Снимка: Getty Images)

Разбира се, Геймън, който се нарежда сред десетте най-добри живи постмодерни писатели, няма тази божествена претенция, иначе никога нямаше да се роди "Добри поличби. Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица", създадена със Сър Тери Пратчет.

Още

Удоволствието да пиеш вино от глухарчета при 451 градуса по Фаренхайт

Удоволствието да пиеш вино от глухарчета при 451 градуса по Фаренхайт

Съвместната им работа по книгата започва, когато Геймън вече е знаменит с комикса си The Sandman. Гениалният ум на Нийл обаче търси начин да пресече бурните си неврони с тези на създателя на Света на диска, който (по зловещата ирония на СМЪРТ) години по-късно ще умре покосен от Алцхаймер.

За Геймън, въпреки че славата вече го носи на крилете си, онази среща е чиракуване, от което той има нужда, за да не забрави никога, че "ескейпистката фантастика е точно това - фантастика, която отваря врата, показва слънчевата светлина навън, дава ви място, където да отидете, с хора, с които искате да бъдете, и което е по-важно, по време на вашето бягство, книгите също могат да ви дадат знания за света, да ви дадат оръжия, да ви дадат броня - истински неща, които можете да вземете обратно в затвора си. Умения, знания и инструменти, които можете да използвате, за да избягате наистина...

Както Дж. Р. Р. Толкин ни напомни, единствените хора, които се противопоставят на бягството, са тъмничарите."

Нийл Геймън и неговият "Пясъчен човек" (Снимка: Getty Images)

За Геймън тъмницата е глупостта и съзнанието затворено в стигми. Те никога не могат да бъде сразени, но поне могат да бъде избегнати. Всички ние - възрастни и деца, писатели и читатели - имаме задължението да мечтаем, казва той. Лесно е да се преструваме, че никой не може да промени нищо, че сме в свят, в който обществото е огромно, а индивидът е по-малко от нищо - атом в стена, оризово зърно в оризово поле. Но истината е, че индивидите променят света си отново и отново, индивидите създават бъдещето и го правят, като си въобразяват, че нещата могат да бъдат различни.

Още

"Без паника" от Нийл Геймън или всичко, което искате да знаете за "Пътеводител на галактическия стопаджия" (откъс)

"Без паника" от Нийл Геймън или всичко, което искате да знаете за "Пътеводител на галактическия стопаджия" (откъс)

Смисълът, който споделя, книгите му, дори холивудският му пробив, се оказват наистина добра поличба за бъдещето ни.

Морално сложните му творения отварят вратата, от която точно сега имаме най-голяма нужда - не за да излезем (поне засега), а за да влязат критичната мисъл, писаното слово, и вярата, че все още имаме значение като човешки същества.

Геймън умее да ни разказва, без да назидава, а да разкрива. Веднъж Стивън Кинг го нарича "съкровищница на истории". Те често изглеждат зловещи - пътуване до ада, живот в гробище, ужаси, разказани пред лагерния огън. И въпреки това работата му носи състрадателна щедрост, черен хумор, който се наслаждава на изящната бъркотия, която е човешкият живот. Неговите герои често са нормални хора, но сблъскали се с непонятното, където трябва да се борят с вещици и богове - или, както в "Добри поличби", ангел и демон, които следват човечеството от времето на отровната ябълка и са създали невъзможно приятелство и любов към нас, смъртните и грешните.

Писателят с втората си съпруга Аманда Палмър, която е не по-малко необикновена от него. Снимка: Getty Images

Още

Джон Р.Р. Толкин: Не всеки, който скита, е изгубен

Джон Р.Р. Толкин: Не всеки, който скита, е изгубен

Нийл разбива живота до основите на това, което ни прави хора и открива онова, което ни свързва.

Жанровият обсег, в който твори, е впечатляващ - романи, като "Американски богове", който демонстрира способността на Геймън да смесва фантазия, фолклор и мит, множество сборници с разкази и есета, комиксът The Sandman, който много критици са единодушни, че е поставил началото на златната ера на съвременния графичен роман и е като откровение за почитателите.

Любопитно е, че през всички тези години Холивуд успява да се справи успешно единствено със "Звезден прах" и "Коралайн".

Писателят с втората си съпруга Аманда Палмър, която е не по-малко необикновена от него. Снимка: Getty Images

Неговите най-формиращи книги и графични романи се оказват трудни за екранизиране. Геймън създава герои, които рядко са прости двоични изображения на доброто или злото, а отразяващи объркващата сложност на човешката природа.

Скромно, но с решителни крачки, през последните шест години Геймън се сравнява с някои от най-плодотворните творци в Холивуд. Той се превърна в изключителен адаптатор, извличайки най-доброто от митологията си, за да се превърне тя в радио и сценични пиеси, аудиокниги и филми. А сега вече и телевизия. Моментът е перфектен.

Още

Тери Пратчет: Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва

Тери Пратчет: Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва

В епоха, когато публичният дискурс толкова рядко отразява сложната истина за нашето съществуване - когато политиците и експертите изглежда искат да приемат редукционизма, но не и уникалността - уменията на Нийл Геймън може да се окажат точно онова, от което се нуждаем.

Геймън може да припише кариерата си до известна степен на британската ню уейв група Duran Duran. Той е на 23 години, млад баща и журналист на свободна практика, когато започва да пише. Бързо прави сметка - авансът ще плати наема му за шест месеца и ще му позволи да си купи електрическа пишеща машина. Изчислява точно колко книги трябва да продаде, за да започне да печели от авторски права. Книгата за Duran Duran е публикувана през 1984 г. и бързо се разпродава. Но издателят обявява фалит.

Писателят с втората си съпруга Аманда Палмър, която е не по-малко необикновена от него. Снимка: Getty Images

"Прекарах месеци от живота си в писане на книга, която не бих искал да прочета, и го направих заради парите - направих го само заради парите - и сега няма повече пари", казва Геймън. "Ако тази книга беше успешна, вероятно щях да напиша повече книги, които не бих искал да прочета."

Геймън си дава обещание. "Не бих направил нищо само за парите, защото ако не получиш парите, нямаш нищо", казва той. "Но ако направя нещо, което ме интересува и никога не получа парите, поне имам това, което обичам, и с което мога да се гордея. През годините тази философия се грижеше за мен. Когато се отклоня от нея, ме ритат по зъбите и ми напомнят, че не трябва да се отклонявам."

Надява се и сега да не получи ритник.

Създаването на изкуство във фабриката за малотрайни колбаси, каквато е Холивуд, може да бъде обезсърчително начинание. Има една кратка история - събрана в антологията на Геймън за кратка проза от 1998 г. Smoke and Mirrors, която е базирана донякъде на първия опит на Геймън в Лос Анджелис. В него британски автор е избрал романа си за филмово студио в Холивуд и е изпратен в първа класа, за да помогне за адаптирането на книгата във филм. Измисленият писател бързо научава, че всеки, от таксиметровия шофьор до пиколото има сценарий, който продава, а страната на слънцето и силикона има блясък на повърхността, който се блъска в тъмната празнота.

Геймън е категоричен, че през последните няколко години сме "преместили" живота си от икономика с недостиг на информация към икономика, водена от информационно пресищане. Снимка: Getty Images

Още

"Науката от Света на Диска" от Тери Пратчет се завръща с "Часовникът на Дарвин" (откъс)

"Науката от Света на Диска" от Тери Пратчет се завръща с "Часовникът на Дарвин" (откъс)

Нашият герой се явява на поредица от срещи, където "не разбрах името на никого" и "мъжете имаха бради или бейзболни шапки, или и двете; жените бяха удивително привлекателни, по санитарен начин". Всички му казват колко много обичат книгата и също защо тя трябва да бъде драстично преработена.

Историята отчасти е за това парализиращо усещане да си аутсайдер в свят, който изглежда се управлява чрез неразгадаеми вътрешни машинации. Подобно на много истории на Геймън, тази е за герой в периферията на мейнстрийма. "Мога да се чувствам като измамник. Синдромът на самозванеца е много реален", казва Геймън.

Но ако Нийл понякога се е борил с това как се вписва, той все още се стреми да контролира как неговите истории могат да бъдат представени за телевизия и филми. Създава Blank Corp. преди десетилетия като начин да управлява сценарните си проекти.

Ако Геймън трябваше да създаде герой, който да изиграе ролята на негов партньор в "престъпленията" в Холивуд, това със сигурност щеше да е Кат Михос, вицепрезидент на Blank Corp. С истинска грива от гъста черна коса и с татуировки по ръцете, Михос изглежда, че може да излезе от страниците на някоя от книгите на шефа си. Подобно на много от сътрудниците на Геймън, Михос е негов фен.

С актьорите от "Как да разговаряме с момичета на партита" на фестивала в Кан през май 2017 г. Снимка: Getty Images

Още

Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"

Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"

Михос помага на Геймън в Лос Анджелис, когато той се среща с шефове на студиа и дори създава мърч за неговите фенове, макар той никога да не е искал да бъде марка. И до ден днешен голяма част от приходите Геймън даравя за каузи за ограмотяване или за работата му с Агенцията на ООН за бежанците.

Михос, подобно на Геймън, е холивудски аутсайдер - човек, който не е отгледан в рамките на студийната система.

Повечето герои на Нийл са такива - носещи безброй, често противоречиви истини и "никой не изглежда като това, което всъщност е отвътре... Хората са много по-сложни от това".

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Нийл често приписва плодотворната си кариера на детството, прекарано в обществените библиотеки. Самоопределя се като "диво дете, отгледано в библиотеки". И знаех тогава, както знам и сега, че нещата не трябва да са се случвали, за да са истина, споделя в своя лекция от 2012 г.

Израстването сред измислени пейзажи - Нарния, Средната земя, Асгард със скандинавските богове, горите на Грим, митологичните светове, уловени от Роджър Ланселин Грийн - кара Геймън да види "чистата правота" на тези истории, както сам казва той.

Литературният избор на Геймън обаче невинаги е бил оценяван и често е маргинализиран. Докато академичните среди бързат да го отхвърлят, неговите почитатели никога не го правят. Геймън е развил силна връзка с феновете си.

Феновете му никога не го предават (Снимка: Getty Images)

Посещава Comic-Con и различни конвенции за научна фантастика, още от 1980-те години на миналия век и създава блог през 2001 г. Нийл има 2,9 милиона последователи в Twitter и акаунт в Tumblr, където отговаря на въпроси на фенове. Тази директна връзка с читателската удитория му осигурява "критична база", както той сам казва пред New Yorker, и това е причината да не се занимава с публицистика.

Учените, които някога са го отхвърляли, сега поставят книгите му в своите учебни програми. И Геймън е доволен. "Винаги съм имал здравословно уважение към академичните среди", пише той през 2006 г. във въведението към The Sandman Papers: An Exploration of The Sandman Mythology, една от многото академични книги, които анализират работата му.

Преминаването от необятността на романите на Гейман към ограничените реалности на визуалните изкуства е едно от предизвикателствата.

Но навлизнето на Геймън в телевизията е "изключително навременно", като се има предвид колко "универсални са всички наши човешки грижи, особено при време, когато нашият свят е толкова разделен. И тъй като мечтите принадлежат на всички пантеони и всички граждани, Нийл разказва история, която надхвърля тези разделения, които сме изградили в нашите култури. Това, което прави толкова експертно, е, че не се преструва, че границите не съществуват, че тези култури не съществуват. Той ги почита, прегръща всички по много любящ начин.

Embed from Getty Images

Връщането към историите за произхода, митовете за раждането, се преживява като възкръсване. В своя епиграф към "Коралайн" Геймън обобщава какво мисли за истории като тези с цитат, който адаптира от Гилбърт Кийт Честъртън: "Приказките са повече от истина - не защото ни казват, че съществуват дракони, а защото ни казват, че драконите могат да бъдат победени." Да се ​​върнем към тези истории означава да си припомним, че винаги и завинаги се борим с едни и същи дракони.

Нищо не прави работата на Геймън по-актуална сега от неговия подход към въпросите за доброто, злото и моралната неяснота.

Сякаш сме герои в "Добри поличби" и Раят, и Адът възнамеряват да ни организират от скука апокалипсис, да изгорят всичко. И в тази унищожаваща Земята последна битка, шепа небесни и човешки същества се изправят, за да намерят някаква мярка за стабилност и да спасят този свят. Вероятно ги има...

С награда от изложението "Комик-Кон" (Снимка: Getty Images)

Историите на Геймън са изпълнени със сложни герои в ситуации, които избягват категоричните представи за правилно и грешно. Те успяват да бъдат дълбоко обнадеждени, като същевременно ни напомнят, че животът е объркан и често необясним. Няма една истина. И това е, което неговата работа прави толкова добре - осветява реалността на споделеното ни преживяване, като същевременно ни насърчава да се спрвим с тази толкова любопитната мистерия, каквато е човешкият живот.

Недоволството е хубаво нещо, казва Геймън. - Недоволните хора могат да променят и подобрят своите светове, да ги оставят по-добри,а те да си тръгнат различни.

Повече от всякога се налага да бъдем недоволни, за да се спасим.

Галя ЧОЛАКОВА

Още

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

Още

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

Още

Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Още

"Котешка люлка" или денят, в който настъпи краят на света

"Котешка люлка" или денят, в който настъпи краят на света

Още

Кръвопреливане заразило със СПИН един от най-прозорливите фантасти на нашето време

Кръвопреливане заразило със СПИН един от най-прозорливите фантасти на нашето време

Още

Авторът на "Планетата на маймуните" - електроинженер, таен агент, антифашист от Съпротивата, военнопленник

Авторът на "Планетата на маймуните" - електроинженер, таен агент, военнопленник

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

"Парите отдавна не са цел за тези, които управляват света. За тях парите дори не са физически обект, а концепция за подчинение", категоричен е авторът на книгата "Синдромът на сварената жаба"

Името на Пласидо Доминго се появява в разследване на подобна на секта организация в Аржентина

"Пласидо не е извършил престъпление, не е част от организацията, а по-скоро е бил консуматор на проституция", заяви представител на правоприлагащите органи

Почина писателят Джоузеф Дилейни, автор на поредицата "Хрониките Уордстоун"

Произведенията на бившия преподавател по английски език и литература са публикувани в над 25 страни по света

Писателят Уил Хейгуд спечели Дейтънската литературна награда

Автор на много документални книги за живота на чернокожите американци през 20-ти век, сред които и "Икономът"

Акварелистът Атанас Мацурев спечели златна награда от международен конкурс в Канада

"Художниците в България са в дълбоките сенки", смята художникът

Херман Хесе: Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено

"Задължение на духовните типове е да стоят до духа и да не пеят, когато хората започнат да пеят патриотичните песни, които техните лидери са им наредили да пеят.", пише Хесе, ужасен от настъпването на нацизма