КЛАСИЦИТЕ НА НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА
Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора
34 години от смъртта на първия от "Голямата тройка" фантасти
Автор : / 2987 Прочита 4 Коментара
Робърт Хайнлайн (1907-1988)
Той е един от тримата, наричани "Голямата тройка" на фантастиката - Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк. Хайнлайн е американски писател, считан да доайен в жанра, отличаващ се с изключително точни инженерни описания и с въвеждането на научни термини, което прави научната фантастика да звучи повече от достоверно и убедително.
Всъщност, Хайнлайн е един от първите автори изобщо на научна фантастика. Започва да публикува разкази още през 40-те години на миналия век в сп. "The Saturday Evening Post", а научно-фантастичните му романи са едни от най-продаваните в света.
Хайнлайн е носител на четири награди "Хюго" и на три "Ретро Хюго" (б.а. за романи, излезли в години, в които конкурсът не е бил провеждан). Той е признат и за Гранд Мастър писател на научно-фантастична и фентъзи литература за Америка.
Основните теми още в разказите на Хайнлайн, а после и в романите му, са социалните проблеми, въпроси за свободата, любовта, индивидуализма, религията, държавното управление и пр.
Хайнлайн е доста оспорван автор. Проблемът идва от противоречивите му идеи, които звучат предизвикателно, но за сметка на това будят сериозен размисъл. Едно от най-известните му произведения - "Звездните рейнджъри" ("Starship Troopers", 1959) било възприето от критиката като противоречиво, или направо "милитаристично, с фашистки уклон". Романът "Странник в странна страна" ("Stranger in a Strange Land", 1961) пък е бил окачествен като "смущаващ", заради прокламирането на сексуалната революция и контракултурата.
Писателят е роден на 7-и юли 1907-а година в Бътлър, щата Мисури, но израства в Канзас Сити, в средата на строг морал и ограничени религиозни възгледи. Някои критици намират връзка между тази атмосфера от детството на писателя и романите му "Достатъчно време за любов" и "Отвъд залеза". Всъщност, макар в по-късните си творби Хайнлайн да изглежда твърде разкрепостен, той през целия си живот спазва младежките си идеали за почтеност и другарска лоялност. На това го научила военната му служба.
През 1929-а година завършва Военноморската академия на Съединените щати в Анаполис и служи във Военноморските сили на новия самолетоносач "Лексингтън" (CV-2) до 1931-ва година. Първоначално бил военнослужещ по радиокомуникациите, а по-късно - пилот. В периода 1933-34-та година служел на самолетоносача "Ропър", където стига до чин лейтенант.
Междувременно вече бил веднъж женен и разведен с Елиънор Къри, след което се оженил за Леслин Макдоналд - жена с крайнолеви политически възгледи, които той също споделял през онзи период от живота си.
След като заболява от туберкулоза, Хайнлайн бил принуден да напусне флота. В болницата му хрумнала идеята за водно легло и той го описва подробно. Това става причина, когато тези легла вече са реалност през 60-те години на миналия век, да не могат да бъдат патентовани за масово производство.
Изобщо, Хайнлайн е истински "ноу хау писател", който буквално провижда бъдещето, но за да направи това не разчита само на фантазията си, а се обучава. Например, известно е, че е посещавал курсове по математика и физика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Познанията, които натрупва, му помагат много в литературната му работа на фантаст.
Преди да стане известен като писател, бил принуден да работи на различни места, за да се препитава. Работил е като брокер на недвижими имоти, като миньор в сребърна мина, пробва се и в различни политически кампании. Дори прави безуспешен опит да се кандидатира за представител в щатското събрание през 1938-а година.
Пенсията му от флота била малка и не стигала да се издържа. Изплащал ипотека на къщата си и може да се каже, че е посегнал към писателството от нужда и като поредна авантюра. Първият му публикуван разказ е "Линията на живота" ("Life-Line"). Почти веднага критиката го обявява за един от ярките автори на социална научна фантастика. През 1941-ва година бил поканен като почетен гост на Световната конвенция за научна фантастика в Денвър.
По време на Втората световна война Хайнлайн се връща във Воненноморския флот и бил включен в екипа по разработката на самолетна техника във Филаделфия. Именно там съдбата го среща с Айзък Азимов. Както се казва, няма нищо случайно. Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и началото на Студената война накарали Хайнлайн да преосмисли политиката, и от социална фантастика, той започва да се перориентира към политически теми.
През 1947-а излиза книгата му "Зелените хълмове на Земята". Три години по-късно името му се разчува като сценарист на филма "Дестинация Луна". Той е автор и на спецалните ефекти във филма. Започва да пише и поредица детски научнофантастични книжки. В онзи период се развежда с втората си съпруга и бързо намира трета - Вирджиния Герстенфелд - Джини, с която имал 40-годишен здрав брак. Остава с нея до смъртта си.
След сватбата двойката се преместила да живее в Колорадо, но Джини заболяла от климата и решили да заминат за Санта Круз, Калифорния. В Калифорния строяли и новия си дом - в градчето Бони Дуун. Къщата им е също плод на фантазията на Хайнлайн - проектирана била с кръгла форма като летяща чиния.
Двамата с Джини обикаляли света с океански лайнери и товарни кораби. Тези пътувания се оказват много вдъхновяващи за писателя и от тях се раждат романите "Podkayne of Mars" и "Фрайди".
Бракът с Джини бил истински щастлив и плодотворен за Хайнлайн, но той променя и възгледите му - от лява, в дясна политика. Въпреки това паралелно с това Хайнлайн написва "Странник в странна страна" (1961), в която са развити либерални идеи. Така че е трудно да бъде определена категоричната политическа платформа на Хайнлайн. В романите му можем да видим всички тези промени, които са настъпвали в неговата социална и политическа ориентация.
През 1970-а Хайнлайн се запалва по каменоделството. То се превръща в негово "любимо занимание между книгите". Здравето му, обаче, силно се влошава. След перитонит му били нужни близо две години, за да възстанови работоспособността си. Започва работа върху "Достатъчно време за любов" (1973), но с големи прекъсвания - няма силите за предишното си темпо.
С Джини не се отказват от пътуванията си, но и те станали все по-редки. Започват кампания за кръводаряване, заради която пътуват през Щатите и това отнело още сили на писателя. По време на една почивка в Таити в началото на 1978-а година Хайнлайн получава няколко исхемични атаки на сърцето. Оказва се, че има запушена каротидна артерия и влиза в болница, където е подложен на операция и става един от първите пациенти с каротиден байпас. Въпреки това не се отказва от пушенето.
Покрай влошеното си здраве Хайнлайн започва да се замисля върху дълголетието и пред комисия от Сената представя своя разработка за космическа програма за лечение на възрастни хора. Самият той се чувствал добре след сърдечната операция и дори написва нови пет романа в периода 1980-та, до смъртта си през 1988-а.
Умира в съня си на 8-и май 1988-а година от емфизема и сърдечна недостатъчност.
Оставя незавършен последния си роман - "Светът като мит". Няколко от другите му произведения също са публикувани посмъртно. Сред тях е и сборникът, издаден от съпругата му Джини, с неговата кореспонденция. Заглавието е доста любопитно - "Мърморене от гроба".
Архивът на писателя, който включва кореспонденция, снимки и бележки, се съхранява в библиотеката "Макхенри" в Калифорнийския университет, Санта Круз.
Хайнлайн остава в историята на литературата с три поредици: "Бъдещи истории", поредицата за Лазар Лонг и "Светът като мит".
Много е любопитна историята на първия му роман - "За нас живите: Комедия на навиците" (1939), който не е отпечатан чак до 2003-а година. Ръкописът му бил намерен от Робърт Джеймс, който го публикува.
Много от характерните за самия писател слабости и пристрастявания са описани в книгите му. Сред тях са тютюнопушенето, нудизмът и разни негови приумици, като това да построи под дома си бомбоубежище. Последното има точно описание в романа "Имението на Фарнъм".
Хайнлайн обичал предизвикателствата и в една своя бележка ни дава да разберем ясно, че е съзнавал, че дразни критиците и политиците с някои от книгите си. Споделя, че "Звездните рейнджъри" (1959) е била своеобразната му молба към Айзенхауър да спре ядрените опити, макар че е знаел, че това го "вбесява". Пуританите пък били раздразнени от романите му "Странник в странна страна" и "Достатъчно време за любов", в които диша идеята му за свободна изява на физическата любов. В "Луната е наставница сурова" разказва за войната за независимост и заплахата над индивидуалната свобода на хората, провеждана от правителствата.
В романите на Хайнлайн можем да усетим смесването на научна фантастика с фентъзи, на мистицизъм със сатира над религията и прочее негови предизвикателства, заради които е толкова любопитен за читателите си. Някои от последните му книги, като "Числото на звяра" и "Котката, която минава през стени", започват като приключенски истории и се превръщат във философски фантазии. Хайнлайн е истински магьосник на словото, който не слага граници между научната фантастика и магическия реализъм.
Метафорите в книгите му са смесица между двете. В "Числото на звяра" всъщност се оглежда квантовата наука. В някои от тези книги ярко личат и автобиографични моменти от живота на самия Хайнлайн. В "Котката, която минава през стени", например, главният герой е сакат военен ветеран, който става писател и се влюбва в жена със силен характер, каквато е съпругата на Хайнлайн Джини.
Романът му от 1982-ра година "Фрайди" ни звучи доста актуално - той продължава темата за разпадането на земното общество, което налага да се търси "извънпланетарен живот".
В една от бележките си Хайнлайн разказва, че той и Джини са работили върху математическо уравнение, описващо орбитата на ракетата между Земята и Марс, и то преди появата на джобните калкулатори. Тов е още едно доказателство, че Хайнлайн е не само писател, но и новатор. Няколко думи и фрази, измислени или приети от Хайнлайн, влизат в общоупотребявания английски език: Waldo, "Предай нататък", moonbat и "grok". Хайнлайн спомага за приемането от обществото на космонавтиката като реална възможност. "Дестинация Луна" застъпва темата за космическата надпревара между САЩ и СССР, много преди тази тема да стане злободневна.
Уолтър Кронкайт поканва Хайнлайн като гост-коментатор в предаването си, докато Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната по време на мисията на "Аполо" 11. Днес марсиански кратер носи името на Хайнлайн, а астронавтите от "Аполо" 15 споделят, че са израстнали с книгите му.
Холивуд има няколко успешни екранизации на романи на Хайнлайн.
Робърт Хайнлайн - цитати
Жените и котките правят каквото си поискат, а мъжете и кучетата трябва да се отпуснат и да свикнат с този факт.
Да събудиш някого, без да е крайно наложително, не е престъпление. Но само първия път.
Не осакатявайте децата си като правите живота им прекалено лесен.
Не знам откъде бяха измъкнали този царствен пуяк. Може би са си го изписали от Ещорил, а нищо чудно и да са го докарали от Балканите. Както обичаше да казва един от моите професори по история, светът е пълен с безработни величества, които си търсят препитание.
Безплатен обяд няма.
Никога не апелирай към "по-добрата" страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно.
Но загиващата култура винаги се отличава с грубостта в поведението на хората. Лоши обноски. Липса на загриженост за околните в дреболиите. Нежеланието да се прояви учтивост е по-страшно и от бунт.
Писането не е нещо, от което да се срамувате, но все пак го правете докато сте сами и след това си мийте ръцете.
Няма опасни оръжия, има само опасни хора.
Не приписвайте на злостта това, което може да се обясни адекватно с глупост.
Желанието да не се бъркаш в работата на другите е около 80% от човешката мъдрост.
Вярата стои на пътя на знанието.
Поколение, което игнорира миналото, няма бъдеще.
Всичко в излишък! Отхапвайте големи хапки от живота. Умереността е за монаси.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}