Знаете ли кой е създателят на термина "роботика", както и на трите правила на роботиката, които са в основата на отношенията между изкуствения интелект и човека? Ще се изненадате, че макар да е биохимик по образование, смелото въображение на този човек "роди" името на нова наука - роботиката.

Става въпрос за американския писател от руско-еврейски произход Айзък Азимов. Той почина на 72-годишна възраст в Ню Йорк на 6-и април 1992-ра година.

Навършиха се 30 години от неговата смърт.

Още

Конниците на Апокалипсиса

Айзък Азимов е известен най-вече с фантастиката си, но е написал и множество научнопопулярни книги, в които се опитва да обясни научни факти на достъпен и разбираем език. Един от най-големите му трудове е "Пътеводител в Библията", който разглежда всички книги в Стария и в Новия завет и ги обяснява в историческия им контекст, без да засяга религиозния аспект на текста. Всъщност, схващането му е, че Бог не е рационално понятие и няма как да бъде научно обяснено, но нито в едно свое интервю, писателят не се определя като атеист.

В крайна сметка в него надделява ученият, който посвещава себе си на футуризма - на визията за бъдещето. Азимов е автор и на хумористични книги, на детска литература и дори на поезия. Научнофантастичните му книги, с които е най-известен, са само малка част от творчеството му и повечето са писани в самото начало на писателската му кариера, и в края й.

Още

Фантастичните вселени на Сирил Роландо, които сякаш разказват тъжни истории

Цялата биография на този човек е удивителен разказ за човешките любопитство, ум и трудолюбие, които могат да творят чудеса. Азимов е едва 5-годишен, когато се научава да чете. В магазина на баща му имало много списания с разкази. От тях се запалва по научно-фантастичните четива. На 18 написва първия си разказ, а първия си роман - "Камъче в небето" - на 30.

Книгата е публикувана през 1950-а година и става базисна за всички следващи от поредицата научно-фантастични гворби на писателя. За цялата си кариера Азимов е автор и редактор на над 500 книги. Веднъж го попитали, какво би направил, ако му остават няколко минути живот. Той отговорил, че ще започне да пише по-бързо.

Оригиналните корици на някои книги на Азимов

Още

Копола ще заснеме научно-фантастичния филм на мечтите си "Мегалополис"

Какъв е бил в личния си живот? Имал е два брака. С първата си съпруга - Гертруд Блугерман живее близо три десетилетия - от 1942-ра до 1973-та година. Синовете му Дейвид и Робин са от първия му брак. С втората си съпруга се запознава, докато й дава автограф. Джанет Опал Джепсон била по онова време начинаеща писателка и с една година по-възрастна от него. Двамата стават приятели и започват да пишат заедно. Така че Азимов намира в Джанет не само жената, но и съмишленика. Премества се да живее в дома й, още преди да се е развел, и година по-късно, когато вече е разведен, двамата се женят.

Бракът му с писателката го връща към фантастиката. Публикува книгата си "Самите богове", в която действието се развива на планета, на която живее извънземна раса с три пола. Книгата излиза през 1972-ра година и днес звучи повече от "актуално". Самият автор я счита за една от най-добрите си творби.

Още

Фотограф превръща градове във фантастични видения

Двамата с Джанет си партнират много добре в писането и успяват да издават по няколко книги на година. Азимов е автор на идеите и колизиите, Джанет пише, а после той редактира текстовете. Така се ражда общата им поредица от детски фантастични книги за робота Норби. Изобщо, голяма част от книгите на Азимов - по-специално тези в научно-фантастичния жанр, са съвместни творби на двамата съпрузи, въпреки че на кориците им издателите предпочитат да бъде написано само неговото име. Джанет има, под името Джей О, Джепсън, и свое творчество, но то не е така популярно.

Много биографи на Айзък Азимов са писали за неговата мистериозна смърт. Писателят умира през 1992-ра година, като официалната причина за смъртта му, която съобщават близките му тогава е проблем с бъбреците. Няколко години по-късно, обаче, самата съпруга на писателя - Джанет Опал Джепсон обявява, че истинската причина за смъртта на писателя е СПИН.

Предполага се, че е бил заразен с ХИВ чрез кръвопреливане по време на сърдечната операция, която претърпява през 1983-а година.

Още

Най-богатият пианист в света умира от СПИН

Азимов знаел диагнозата си и искал тя да бъде оповестена, но семейството било посъветвано да не го прави. В онези години болестта е още с неясен произход, а предположенията, че от СПИН боледуват предимно хора с определени сексуални контакти, се приемаха нееднозначно в обществото. Чак десет години по-късно, когато науката знаеше повече за болестта и хората се отърсиха от старите предразсъдъци, съпругата на Азимов - Джанет решава да разбули тайната.

Главният й мотив било убеждението й, че лекарите, извършили сърдечната операция, са допуснали немърливост и трябва да се знаят вновните за смъртта на съпруга й. Въпросните лекари, обаче, вече не били живи. И въпреки това, след разрешението на синовете на Азимов, Джанет изважда на бял свят истината за диагнозата, от която умира съпругът й, в последната от трите автобиографии на писателя - тази със заглавието "Беше добър живот", редактирана и довършена от самата нея.

Още

"Над всичко" - фантастичната проза на Павел Вежинов, излезе в антология

Учудващо е, как този невероятно развит и прозорлив ум - Айзък Азимов, е предвидил толкова много неща за бъдещето, които едва днес стават актуални и разбираеми за хората. В знак на почит към писателя, милиардерът Илон Мъск изстреля автомобил в космоса, с три романа на писателя вътре. Така че, въпреки че приживе Азимов се страхувал от летенето, негови творби полетяха в Космоса, и там направиха своето галактическо пътешествие, вместо автора си.

Айзък Азимов е роден на 2-ри януари 1920-а година в с. Петровичи (Смоленска област, РСФСР), в семейството на евреи - майка Анна Рахил Бертрам-Азимов, и баща - Йехуд Азимов, мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато малкят Айзък е на 3 години. Момчето израства в Бруклин.

По време на Втората световна война е на въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. Освободен е от армията с почести и с ранга ефрейтор.

Още

"Други богове" - новата хорър фантастика на Хауърд Лъвкрафт

Завършва Колумбийския университет в САЩ. Преподавал е в Бостънския университет, с който остава свързан до края на живота си. Носител е на пет награди "Хюго" за период от близо 30 години - между 1963-а и 1992-та година; на две награди "Небюла", за най-добър роман през 1972-ра и 1976-а година; на мемориалната награда Гранд Мастър, на името на Деймън Найт (1987) и др. Името му бележи т.нар. Златен век на научната фантастика в световната литература, в която преди него са записали имената си Клифърд Саймък, Джон У. Кембъл, Хърбърт Уелс, Едуард Гибън и др. Зедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк, Айзък Азимов е признат за единия от "големите трима" писатели фантасти на своето време. Член е на МЕНСА и 7 години е бил президент на Американската асоциация на хуманистите.

По-известните му творби са "Падането на нощта", разказите за роботи, събрани в "Аз, роботът", "Двестагодишният човек" и др. По последното заглавие има филм с участието на Робин Уилямс. След години е направен опит да бъде филмиран и "Аз, роботът" с участието на Уил Смит, но в него са включени само идеите на Азимов, а сценарият е написан от Джеф Винтар. Много от сюжетите на Азмов са използвани в култовата лента "Междузвездни войни".

Руско издание на книгата

"Падането на нощта" (1941 г.) получава оценката "един от най-известните научнофантастични разкази на всички времена".

"Написването на "Падането на нощта" беше вододел в професионалната ми кариера... Внезапно ме взеха на сериозно и света на научната фантастика разбра, че съществувам. Всъщност, с течение на годините стана ясно, че съм написал "класика", заква Азимов в едно интервю.

Още

Представяме ви първия трейлър на сериала "Пикник край пътя" по Братя Стругацки

Поредицата за "Фондацията" и тази за Галактическата империя и за роботите, които по-късно се обвързват с "Фондацията", са признати за класика в жанра. Историите от поредицата "Фондацията" (по-късно събрани в трилогията за Фондацията: "Фондацията", 1951 г., "Фондация и Империя", 1952 г. и "Втората Фондация", 1953 г.) писателят започва да пише през 1942-ра година. Много години по-късно той продължава поредицата с "Острието на Фондацията" (1982 г.) и "Фондация и Земя" (1986 г.), и се връща към събитията, описани в първоначалната трилогия с "Прелюдия към Фондацията" (1988 г.) и "Битката за Фондацията" (1992 г.).

Наред с романите, критиката, есетата, разказите и поезията, Азимов е автор на десетки хиляди писма и пощенски картички. Той е истински рекордьор на епистоларната литература - оставил е над 90 000 писма, изписани ръкописно лично от него.

На името на писателя е кръстен астероид - 5020 Азимов, две награди за литература "Айзък Азимов" и списанието "Asimov's Science Fiction".

Още

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

Описват Азимов като човек, който страдал от доста фобии. За летенето вече стана дума, но писателят имал и други страхове - да плува, да кара велосипед и пр. Много трудно се научил да шофира. В книгата си "Азимов отново се смее" сам признава, че е истинска "анархия на колела", и изобщо, че не притежава никакви физически сръчности. С това сам често забавлявал близките си приятели - писателя Кърт Вонегът, създателя на "Стар Трек" Джийн Родънбъри, както и членовете на кръга "Бейкър Стрийт Ирегюлърс". Чувството му за самоирония било заразително, а като добър разказвач карал всички да се смеят с глас.

Що се отнася до научните му публикации и книги, още в колежа Азимов написва учебник "Биохимия и метаболизъм на човека". Самият той смятал, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите "Три закона на роботиката" и термините "роботика", "позитронен" и "психоистория", които влизат в Оксфордския речник на английския език. Сред научно-популярната литература под негово авторство, високо оценени от научните среди са заглавията "Гравитационната гибел на Вселената" и "Светът на въглерода".

Руско издание на книгата

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

През 1964-а година вестник "The New York Times" пита Азимов, как си представя света след 50 години. Днес може да отбележим, че писателят е предвидил почти всички технологични постижения на днешния ден: тостери, автоматична кафе машина, тенджера под налягане и такава с таймер; казал, че старият тип готвене ще бъде хоби за маниаци; че ще има компютри с "мозъци", но въпреки това те ще бъдат ръководени от хора; че компютърните дисциплини ще са в основата на учебния процес в училищата; че техниката ще работи на акумулатори; че 50% от енергията ще се произвежда от АЕЦ, но ще има и много слънчеви електроцентрали; че ще дойде времето на преносимите телефони (мобифони) и на безпилотното летене; че човечеството ще започне по- активно усвояване на Арктика и пустинните пространства; че раждаемостта на някои места по света ще бъде поставена под контрол и пр.

Май само две неща не е познал: прогнозирал, че човечеството ще страда от скука, а елитът му ще се занимава с творчество. Засега те са още утопия, но да се надяваме, че ще се сбъднат. Все пак скучаят предимно хората, които са задоволени, и ако на човечеството един ден му доскучее, то това ще означава, че ще е решило всичките си проблеми.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Фантастичните цветни светове на Николай Локертсен

Още

Вижте как обикновени снимки се превръщат във фантастични светове

Още

Вижте българските победители на европейските награди за научна фантастика

Още

Авангард, гръндж и футуризъм в колекцията Badura есен-зима 2021