КОЛОСИ НА СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА
Кръвопреливане заразило със СПИН един от най-прозорливите фантасти на нашето време
30 години от смъртта на писателя Айзък Азимов
Автор : / 38778 Прочита 14 Коментара
Айзък Азимов, 1974 г / Снимка: Getty Images
Знаете ли кой е създателят на термина "роботика", както и на трите правила на роботиката, които са в основата на отношенията между изкуствения интелект и човека? Ще се изненадате, че макар да е биохимик по образование, смелото въображение на този човек "роди" името на нова наука - роботиката.
Става въпрос за американския писател от руско-еврейски произход Айзък Азимов. Той почина на 72-годишна възраст в Ню Йорк на 6-и април 1992-ра година.
Навършиха се 30 години от неговата смърт.
Айзък Азимов е известен най-вече с фантастиката си, но е написал и множество научнопопулярни книги, в които се опитва да обясни научни факти на достъпен и разбираем език. Един от най-големите му трудове е "Пътеводител в Библията", който разглежда всички книги в Стария и в Новия завет и ги обяснява в историческия им контекст, без да засяга религиозния аспект на текста. Всъщност, схващането му е, че Бог не е рационално понятие и няма как да бъде научно обяснено, но нито в едно свое интервю, писателят не се определя като атеист.
В крайна сметка в него надделява ученият, който посвещава себе си на футуризма - на визията за бъдещето. Азимов е автор и на хумористични книги, на детска литература и дори на поезия. Научнофантастичните му книги, с които е най-известен, са само малка част от творчеството му и повечето са писани в самото начало на писателската му кариера, и в края й.
Цялата биография на този човек е удивителен разказ за човешките любопитство, ум и трудолюбие, които могат да творят чудеса. Азимов е едва 5-годишен, когато се научава да чете. В магазина на баща му имало много списания с разкази. От тях се запалва по научно-фантастичните четива. На 18 написва първия си разказ, а първия си роман - "Камъче в небето" - на 30.
Книгата е публикувана през 1950-а година и става базисна за всички следващи от поредицата научно-фантастични гворби на писателя. За цялата си кариера Азимов е автор и редактор на над 500 книги. Веднъж го попитали, какво би направил, ако му остават няколко минути живот. Той отговорил, че ще започне да пише по-бързо.
Оригиналните корици на някои книги на Азимов
Какъв е бил в личния си живот? Имал е два брака. С първата си съпруга - Гертруд Блугерман живее близо три десетилетия - от 1942-ра до 1973-та година. Синовете му Дейвид и Робин са от първия му брак. С втората си съпруга се запознава, докато й дава автограф. Джанет Опал Джепсон била по онова време начинаеща писателка и с една година по-възрастна от него. Двамата стават приятели и започват да пишат заедно. Така че Азимов намира в Джанет не само жената, но и съмишленика. Премества се да живее в дома й, още преди да се е развел, и година по-късно, когато вече е разведен, двамата се женят.
Бракът му с писателката го връща към фантастиката. Публикува книгата си "Самите богове", в която действието се развива на планета, на която живее извънземна раса с три пола. Книгата излиза през 1972-ра година и днес звучи повече от "актуално". Самият автор я счита за една от най-добрите си творби.
Двамата с Джанет си партнират много добре в писането и успяват да издават по няколко книги на година. Азимов е автор на идеите и колизиите, Джанет пише, а после той редактира текстовете. Така се ражда общата им поредица от детски фантастични книги за робота Норби. Изобщо, голяма част от книгите на Азимов - по-специално тези в научно-фантастичния жанр, са съвместни творби на двамата съпрузи, въпреки че на кориците им издателите предпочитат да бъде написано само неговото име. Джанет има, под името Джей О, Джепсън, и свое творчество, но то не е така популярно.
Много биографи на Айзък Азимов са писали за неговата мистериозна смърт. Писателят умира през 1992-ра година, като официалната причина за смъртта му, която съобщават близките му тогава е проблем с бъбреците. Няколко години по-късно, обаче, самата съпруга на писателя - Джанет Опал Джепсон обявява, че истинската причина за смъртта на писателя е СПИН.
Предполага се, че е бил заразен с ХИВ чрез кръвопреливане по време на сърдечната операция, която претърпява през 1983-а година.
Азимов знаел диагнозата си и искал тя да бъде оповестена, но семейството било посъветвано да не го прави. В онези години болестта е още с неясен произход, а предположенията, че от СПИН боледуват предимно хора с определени сексуални контакти, се приемаха нееднозначно в обществото. Чак десет години по-късно, когато науката знаеше повече за болестта и хората се отърсиха от старите предразсъдъци, съпругата на Азимов - Джанет решава да разбули тайната.
Главният й мотив било убеждението й, че лекарите, извършили сърдечната операция, са допуснали немърливост и трябва да се знаят вновните за смъртта на съпруга й. Въпросните лекари, обаче, вече не били живи. И въпреки това, след разрешението на синовете на Азимов, Джанет изважда на бял свят истината за диагнозата, от която умира съпругът й, в последната от трите автобиографии на писателя - тази със заглавието "Беше добър живот", редактирана и довършена от самата нея.
Учудващо е, как този невероятно развит и прозорлив ум - Айзък Азимов, е предвидил толкова много неща за бъдещето, които едва днес стават актуални и разбираеми за хората. В знак на почит към писателя, милиардерът Илон Мъск изстреля автомобил в космоса, с три романа на писателя вътре. Така че, въпреки че приживе Азимов се страхувал от летенето, негови творби полетяха в Космоса, и там направиха своето галактическо пътешествие, вместо автора си.
Айзък Азимов е роден на 2-ри януари 1920-а година в с. Петровичи (Смоленска област, РСФСР), в семейството на евреи - майка Анна Рахил Бертрам-Азимов, и баща - Йехуд Азимов, мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато малкят Айзък е на 3 години. Момчето израства в Бруклин.
По време на Втората световна война е на въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. Освободен е от армията с почести и с ранга ефрейтор.
Завършва Колумбийския университет в САЩ. Преподавал е в Бостънския университет, с който остава свързан до края на живота си. Носител е на пет награди "Хюго" за период от близо 30 години - между 1963-а и 1992-та година; на две награди "Небюла", за най-добър роман през 1972-ра и 1976-а година; на мемориалната награда Гранд Мастър, на името на Деймън Найт (1987) и др. Името му бележи т.нар. Златен век на научната фантастика в световната литература, в която преди него са записали имената си Клифърд Саймък, Джон У. Кембъл, Хърбърт Уелс, Едуард Гибън и др. Зедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк, Айзък Азимов е признат за единия от "големите трима" писатели фантасти на своето време. Член е на МЕНСА и 7 години е бил президент на Американската асоциация на хуманистите.
По-известните му творби са "Падането на нощта", разказите за роботи, събрани в "Аз, роботът", "Двестагодишният човек" и др. По последното заглавие има филм с участието на Робин Уилямс. След години е направен опит да бъде филмиран и "Аз, роботът" с участието на Уил Смит, но в него са включени само идеите на Азимов, а сценарият е написан от Джеф Винтар. Много от сюжетите на Азмов са използвани в култовата лента "Междузвездни войни".
"Падането на нощта" (1941 г.) получава оценката "един от най-известните научнофантастични разкази на всички времена".
"Написването на "Падането на нощта" беше вододел в професионалната ми кариера... Внезапно ме взеха на сериозно и света на научната фантастика разбра, че съществувам. Всъщност, с течение на годините стана ясно, че съм написал "класика", заква Азимов в едно интервю.
Поредицата за "Фондацията" и тази за Галактическата империя и за роботите, които по-късно се обвързват с "Фондацията", са признати за класика в жанра. Историите от поредицата "Фондацията" (по-късно събрани в трилогията за Фондацията: "Фондацията", 1951 г., "Фондация и Империя", 1952 г. и "Втората Фондация", 1953 г.) писателят започва да пише през 1942-ра година. Много години по-късно той продължава поредицата с "Острието на Фондацията" (1982 г.) и "Фондация и Земя" (1986 г.), и се връща към събитията, описани в първоначалната трилогия с "Прелюдия към Фондацията" (1988 г.) и "Битката за Фондацията" (1992 г.).
Наред с романите, критиката, есетата, разказите и поезията, Азимов е автор на десетки хиляди писма и пощенски картички. Той е истински рекордьор на епистоларната литература - оставил е над 90 000 писма, изписани ръкописно лично от него.
На името на писателя е кръстен астероид - 5020 Азимов, две награди за литература "Айзък Азимов" и списанието "Asimov's Science Fiction".
Описват Азимов като човек, който страдал от доста фобии. За летенето вече стана дума, но писателят имал и други страхове - да плува, да кара велосипед и пр. Много трудно се научил да шофира. В книгата си "Азимов отново се смее" сам признава, че е истинска "анархия на колела", и изобщо, че не притежава никакви физически сръчности. С това сам често забавлявал близките си приятели - писателя Кърт Вонегът, създателя на "Стар Трек" Джийн Родънбъри, както и членовете на кръга "Бейкър Стрийт Ирегюлърс". Чувството му за самоирония било заразително, а като добър разказвач карал всички да се смеят с глас.
Що се отнася до научните му публикации и книги, още в колежа Азимов написва учебник "Биохимия и метаболизъм на човека". Самият той смятал, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите "Три закона на роботиката" и термините "роботика", "позитронен" и "психоистория", които влизат в Оксфордския речник на английския език. Сред научно-популярната литература под негово авторство, високо оценени от научните среди са заглавията "Гравитационната гибел на Вселената" и "Светът на въглерода".
През 1964-а година вестник "The New York Times" пита Азимов, как си представя света след 50 години. Днес може да отбележим, че писателят е предвидил почти всички технологични постижения на днешния ден: тостери, автоматична кафе машина, тенджера под налягане и такава с таймер; казал, че старият тип готвене ще бъде хоби за маниаци; че ще има компютри с "мозъци", но въпреки това те ще бъдат ръководени от хора; че компютърните дисциплини ще са в основата на учебния процес в училищата; че техниката ще работи на акумулатори; че 50% от енергията ще се произвежда от АЕЦ, но ще има и много слънчеви електроцентрали; че ще дойде времето на преносимите телефони (мобифони) и на безпилотното летене; че човечеството ще започне по- активно усвояване на Арктика и пустинните пространства; че раждаемостта на някои места по света ще бъде поставена под контрол и пр.
Май само две неща не е познал: прогнозирал, че човечеството ще страда от скука, а елитът му ще се занимава с творчество. Засега те са още утопия, но да се надяваме, че ще се сбъднат. Все пак скучаят предимно хората, които са задоволени, и ако на човечеството един ден му доскучее, то това ще означава, че ще е решило всичките си проблеми.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}