СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"
70 години от рождението на знаменития британски писател
Автор : / 11048 Прочита 6 Коментара
Дъглас Адамс в дома си в Санта Барбара, Калифорния на 12 юни 2000 г. / Снимка: Getty Images
"Пътеводител на галактическия стопаджия" ("The Hitchhiker's Guide to the Galaxy") е научно-фантастична комедийна поредица, създадена от Дъглас Адамс. Малцина знаят, че първоначално е излъчена по радио 4 на BBC през далечната 1978-а, и по-късно е адаптирана в различни формати. Още през 80-те години на миналия век творбата на Адамс се превръща в истински мултимедиен феномен, включващ пиеси, трилогия и книги. Събрана е в пет книги, публикувани в периода 1979-а - 1992-ра година.
През 1981-ва излиза на екран телевизионен сериал, три години по-късно - компютърна игра, а през 2005-а - холивудски игрален филм, продуциран от Великобритания. И до днес темата е широко експлоатирана в различни мултимедийни проекти.
Октомври 1979 г. Дъглас Адамс и Ник Ландау (вдясно) / Снимка: Getty Images
Всяка нова адаптация, още приживе на Адамас, носи основната авторска фабула. Повествованието следва приключенията на англичанина Артър Дент и неговия извънземен приятел Форд Префект, които се опитват да спасят Земята от бюрократичната извънземна раса на Вогоните. На борда на откраднат космически кораб главните герои пътуват заедно с параноичния андроид Марвин и с Триша Макмилън - единствената останала жива при разрушаването на Земята. Целта на "галактическия" екип е да открие легендарната планета Магретея и Въпроса на Вечния Отговор.
Авторът на тази забавна история - Дъглас Ноел Адамс е британски писател и драматург. На 11-и март се навършиха 70 години от неговото рождение.
Дъглас Адамс, 2000 г. / Снимка: Getty Images
Адамс е невероятен майстор на хумористичната фантастика. Книгата му "Пътеводител на галактическия стопаджия" е продадена приживе на автора си в 15 милиона копия. По нея са създадени множество пиеси, компютърни игри и комикси.
Феноменалният успех на това произведение поставя автора му в Алеята на славата на британската Радио Академия.
Адамс е автор и на много други произведения: "Дърк Джентли. Холистична детективска агенция" (1987), "Дългият мрачен следобеден чай на душата" (1988), "Смисълът на живота" (1983, с Джон Лойд), "Последна възможност за виждане" (1990, с Марк Каруърдайн); и на три сценария за телевизионния сериал "Доктор Кой".
След смъртта си писателят оставя много свои непубликувани творби, между които и един роман, които излизат под заглавието "Сьомгата на съмнението" (2002).
Този изключително интересен и талантлив човек е живял наистина на макс - като "галактически стопаджия". Обичал бързите скорости, колите, компютрите и животните.
Интересът му към Космоса бил провокиран от пълния му атеизъм. Биологът Ричард Докинс посвещава посмъртно на Адамс книгата си "Делюзията Бог" (2006). В посвещението си написва:
"Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник."
Дъглас Адамс в дома си в Санта Барбара, Калифорния на 12 юни 2000 г. / Снимка: Getty Images
Дъглас Адамс е роден на 11-и март 1952-ра година в Кеймбридж. Той е едва на 5, когато родителите му се развеждат и остава да живее с майка си и по-малката си сестра в Брентуд. През 1971-ва е приет за студент в "Сейнт Джонс Колидж" в Кеймбриджкия университет, където изучава английска литература. Още там се очертава като майстор на шегата и хумора, и става душата на всяка компания.
Притежава и актьорски талант и дори се включва в една комедийна трупа. Няколко авторски скеча на Адамс впечатлили самия Греъм Чапман и били включени в "Летящият цирк на Монти Пайтън". Адамс продължил да пише скечове за радиото и телевизията.
През 1977-а година написал идея за научнофантастичен радиосериал, който продуцентът Саймън Брет предлага на BBC. Това поставя началото на бляскавата слава на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и на неговия автор. Сериалът имал толкова голям успех, че Адамс бил нает да направи няколко поредни продължения.
През 1979-а година излиза първият роман от петте части на поредицата. Тя е продължена с "Ресторант на края на вселената" (1980), "Животът, вселената и всичко останало" (1982), "Сбогом и благодаря за рибата" (1984) и "Почти безобидна" (1992).
Във втората поредица излизат книгите "Дърк Джентли. Холистична детективска агенция" (1987) и "Дългият мрачен следобеден чай на душата" (1988), но тази поредца не се радва на такава популярност, както първата.
Адамс бил толкова отдаден на работата си, че остава "стар ерген". Жени се за Джейн Белсън чак през 1991-ва, когато е на 39. Три години по-късно двамата се сдобиват и с дъщеря. Семейството се премества да живее Санта Барбара, Калифорния и се радва на патриархален бит и хармония.
Дъглас Адамс, 2000 г. / Снимка: Getty Images
Дъглас Адамс умира от инфаркт на 11-и май 2001-ва година в Монтесито.
Любопитно е да си припомним някои пасажи на "стопаджията", които потресаващо точно кореспондират с мисленето на съвременния човек: "Тази планета има, или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.
Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни".
Иронията на Адамс е изпълнена с толкова дълбок смисъл, че сме готови да му "простим" атеизма:
"Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна, и че изобщо не е трябвало да напускат океаните".
В много от текстовете проличава едно дълбоко скрито разочарование от човешките общества в т.наречената развита цивилизация. Вероятно това е и причината, Адамс да е бил толкова страстен любител на природата и неин защитник.
Чувството за хумор на Адамс, май звучи малко тъжно. Особено днес. Сигурно защото много от нещата, които ни е казал преди толкова години писателят, в голяма степен се потвърждават в сегашната ни действителност. Човекът не се чувства щастлив, въпреки постиженията на цивилизацията.
Да си припомним простанното разсъждение за... хавлиите:
"Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава.
На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение - можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста".
Дъглас Адамс в дома си в Санта Барбара, Калифорния на 12 юни 2000 г. / Снимка: Getty Images
Всъщност, Адамс иронизира нашата постоянна човешка алчност за притежания, която се оказва напълно безсмислена, погледната Отгоре - от ракурса на огромния Космос, където са звездите и безбройните галактики. "Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат", казва Адамс. Той се опитва да ни обясни значимостта на Космоса с предметния свят на нашето незначително битие. Сякаш ни казва: "Вие, иначе, няма да го разберете!" И това, вместо да ни разсмее, май прави усмивката ни леко кисела, защото осъзнаваме, колко нищожни сме спрямо величието на Природата.
Ние сме свикнали да говорим с формули, вместо със съдържание. "Жители на Земята, моля за вашето внимание, заговори един глас, който звучеше превъзходно. Лееха се прекрасни, съвършени, квадрофонични звуци с толкова нищожно малка степен на изкривяване, че биха накарали и най-коравия смелчага да заплаче от умиление. - Към вас се обръща Простетник Вогон Джелтц от Галактическия хиперкосмически планов съвет - продължи гласът. - Както без съмнение знаете, планът за развитие на по-отдалечените райони на Галактиката предвижда построяването на хиперкосмическа магистрала през вашата звездна система, и за съжаление вашата планета е една от тези, които по проект трябва да бъдат разрушени. Това ще продължи малко по-малко от две ваши земни минути. Благодаря за вниманието".
Когато това се случи, ни казва всъщност Адамс, то ще бъде проекция на вашите думи и дела, на вашия "проект". Съобщението е разбираемо за хората, но толкова неочаквано, че ги стъписва. Ние едва ли ще можем да осъзнаем, че ни предстои живот, дълъг "две земни минути". Времето не е линейно понятие, затворено в рамките на човешкия живот, а вертикала, която се движи със скорост, непонятна за нашия разум. Тогава, на какво се дължи високото ни самочувствие?! - ни пита писателят.
"Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум."
Каква ирония над бюрократичния ни свят, в който всичко в живота ни се съдържа в някаква "документация". Документация, която ние не "проучваме навреме", и когато разберем за Разрушението, вече ще бъде късно за "жалби".
"Съжалявам, но никой не ви е виновен, че не сте се потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район.", ни казва с тъжна усмивка Адамс. По начин, който е толкова близо до нас, че ни изпълва с отчаянието от нашата изначална обреченост. Обреченост, която се крие в отказа ни да се променим.
В основата на нашето разрушение е нашето его. "Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля", казва героят на Адамс, на име Зейфод.
Забележете как го описва единствената оцеляла земна жена - Трилиън (Триша): Зейфод във всички случаи е глупак, но никой не може да разбере, дали се прави на такъв? - Било, защото нищо не разбира, било защото го мързи, или защото иска да приспи вниманието на хората? Земен човек като Триша не може да асимилира, кое от всичкото, е истината.
За нея е абсурдно всичко, което излиза извън нормите на човешките й възприятия. "Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни". Да, за човека е абсурдно всичко, което е вън от неговия битов свят.
А какъв е отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало? - За да го получим, трябва да зададем три прости въпроса: "Как?", "Защо?" и "Къде?". Но какво правим ние, според Адамс? - Ние деформираме тези въпроси, като ги "разширяваме", до пълното им "стесняване". Звучи парадоксално, но е точно така. В човешките общества тези въпроси звучат като: "Как да се нахраним?", "Защо се храним?" и "Къде ще обядваме?"
Така никога няма да стигнем до Отговора, ни казва Адамс. Такава е тъжната констатация на знаменития хуморист. В нея се крие дълбока философия за онзи, който дръзва да тръгне на стоп през галактиките, за да открие смисъла на човешкото съществуване. И то, преди Разрушението, защото после ще бъде късно.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fgalakticheskiyat-stopadzhiya-daglas-adams-za-samounishtozhenieto-v-dve-zemni-minuti&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F03%2F11%2F2321928%2F768x432.jpg%3F_%3D1647015938&description=Галактическият стопаджия Дъглас Адамс за самоунищожението в "две земни минути"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}